Jun 16

[:BG]“EU SOCIAL FABRIC DEVASTATION ANTE PORTAS: OPENING PANDORA’S BOX?”[:]

During the last 10 years the EU has been confronted with a multifaceted crisis: financial, migration and security crisis. The EU has to respond to the challenges related to the economic and monetary crisis with its prolonged high levels of unemployment, slowing of growth, and rapidly rising poverty, not to neglect the terrorist attacks front. In addition, the refugee crisis has mushroomed and, in some cases, Eurosceptic parties have profited and openly threaten some of the EU’s core values and principles. None of these challenges can be resolved by one Member State alone since issues of such magnitude have to be addressed in a true, common, united European approach.

Jun 06

[:BG]Tectonic Changes in the Middle East and How They Resonate in Europe: A View from Sofia[:]

It is always a pleasure for me to visit this country, not only because of the great tradition of friendly relations between our peoples but also because of our respect-ive governments’ similar perspectives on a variety of issues. One of those is the heightened threat to our security stemming from the turbulent developments in the Middle East. The struggle against terrorism, together with the tremendous wave of migration arising out of the activity of ISIS and the ongoing civil war in Syria, poses challenges to our national as well as collective wellbeing. I believe that discussions such as the one we are holding today can be particularly useful for identifying current challenges and for outlining their possible solutions.

May 12

WHITHER THE MIDDLE EAST: MODERNITY OR MEDIEVAL TIMES*WHITHER THE MIDDLE EAST: MODERNITY OR MEDIEVAL TIMES*

The debate over the Middle East current changes (the “Arab Spring” that began as of December 2010) is still ongoing in full steam. It is more than obvious that the core of the matter relates to cataclysmic changes that are rapidly reshaping not only the surface landscape of the Middle East but also its deepest cultural and socio-political layers.

Quo vadis the Middle East, one may ask; what is next? Are these earthquakes a prelude to a new and more pragmatic societal order that would enable Middle Eastern societies to jump on the bandwagon of modernity, or it is a vicious circle, an agony of an ever-deepening crisis that will nail down the Middle East to the abyss of civil wars and chaos.The debate over the Middle East current changes (the “Arab Spring” that began as of December 2010) is still ongoing in full steam. It is more than obvious that the core of the matter relates to cataclysmic changes that are rapidly reshaping not only the surface landscape of the Middle East but also its deepest cultural and socio-political layers.

Quo vadis the Middle East, one may ask; what is next? Are these earthquakes a prelude to a new and more pragmatic societal order that would enable Middle Eastern societies to jump on the bandwagon of modernity, or it is a vicious circle, an agony of an ever-deepening crisis that will nail down the Middle East to the abyss of civil wars and chaos.

Apr 05

Политиката за развитие на ЕС в рамките на Националната програма на БългарияEU Development Policy in the framework of Bulgaria’s National Programme

Европейският съюз обяви 2015-а година за Европейска година за развитие. Това е едногодишна кампания, чиято цел е да информира за какво се използва помощта на ЕС за развитие и за начина, по който тя допринася за борбата с бедността. Друга нейна цел е да се обясни как справянето с бедността по света е от полза за всички нас, заинтересованите страни, и да се вдъхновят повече европейци да участват в дейности в областта на развитието.2015 was proclaimed by the European Union as European Year for Development. The idea of the one-year campaign was to inform the people what the EU development aid is used for, as well as in what way this aid is going to contribute to the eradication of poverty. Also, how the elimination of poverty across the world is going to have a beneficial effect on each and every one of us, the stakeholders, so that more Europeans would join in this development initiative.

Apr 01

Европейската година за развитие и ролята на гражданите – от информираност и съпричастност към активни действия за борба с бедността по светаThe European Year for Development and the role assigned to citizens – from awareness and empathy to active action fighting world poverty

На 9 януари 2015 г., в латвийската столица Рига, Жан Клод Юнкер даде старта на Европейската година за развитие. Решението беше взето с пълно мнозинство от Европейския парламент няколко месеца по-рано, след предложение на Европейската комисия и единодушно подкрепено от Съвета на ЕС.On January 9, 2015, Jean-Claude Juncker launched the European Year for Development in Riga, the capital of Latvia. The decision had been made unanimously by the European Parliament a couple of months earlier following a proposal made by the European Commission and supported consensually by the EuropeanCouncil.

Mar 22

Финансово-икономически аспекти на феномена „Ислямска държава в Ирак и Леванта“Financial and economical aspects of the ISIS phenomenon

Доколкото генезисът на феномена „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) е основан върху противоречията между регионалните сили в икономическата и специално в енергийната област, въпросът за икономиката и финансите на това парадържавно формирование следва да се разглежда във взаимодействието между нестабилността в региона и икономическото развитие в световен мащаб. Тук е необходимо да се отбележи, че върху желанието за придобивания и сливания на бизнес в международен план, икономическия растеж като цяло и стабилността на световните финансови пазари, войната в Сирия и Ирак, както и конфликтът в Украйна, не оказват значително негативно въздействие. Дори напротив, в известна степен поради трайния спад в цените на енергийните ресурси и суровинни материали производствените разходи се намаляват, което подпомага печалбите на компаниите. За сметка на това ниските цени на петрола и другите суровини потискат активността на компаниите в енергийната индустрия и комуналните услуги. Активността през тази година се наблюдава предимно в сектори като фармация, телекомуникации и технологии, върху които разглеждания конфликт няма пряко въздействие. Това състояние вероятно ще се запази до 2017 г., когато цикличността в процеса на сливания и придобивания в тези сектори ще се изчерпи.

Mar 21

Интервю с българските посланици на добра воля на ЕГР2015Interview with the Bulgarian EYD2015 Good-will Ambassadors

В рамките на Европейската година за развитие (ЕГР2015) обществени личности от всички държави членки на ЕС се включиха в инициативата „Посланици на добра воля на ЕГР2015” и дадоха интервюта, посветени на успехите и предизвикателствата на Европейската година за развитие. Техните послания бяха включени във видео материал, излъчен по време на Закриващата конференция за Европейската година за развитие на 9 декември 2015 г. гр. Люксембург. По покана на Дипломатическия институт български посланици на добра воля станаха г-н Даниел Митов – министър на външните работи на Република България, и г-н Пламен Карталов – директор на Софийската опера и балет. Двете интервюта могат да бъдат гледани на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=YWsUfCcd18Y и https://www.youtube.com/watch?v=ttul589Za2kWithin the European Year for Development (EYD2015) public figures from all EU Member States joined the initiative “EYD2015 Good-will Ambassadors” by giving interviews on the successes and challenges of the European Year for Development. Their messages were included in a video presented during the closing ceremony of the European Year of Development which took place in the capital of the Grand Duchy of Luxembourg on 9 December 2015. Upon invitation by the Bulgarian Diplomatic Institute, Bulgaria’s Good Will Ambassadors became Mr. Daniel Mitov, Minister of Foreign Affairs of the Republic of Bulgaria and Mr. Plamen Kartalov, Director of the Sofia Opera and Ballet Theatre. The interviews with them are available at https://www.youtube.com/watch?v=YWsUfCcd18Y and https://www.youtube.com/watch?v=ttul589Za2k.

Mar 21

2015 – Европейската година за развитиеEuropean Year for Development 2015

Европейските години: история и цели
Така наречените „Европейски години” съществуват от 1983 г. Оттогава насам – с едно или две изключения – всяка година европейските институции подбират конкретна тема, която да бъде в „сърцето” на обществените обсъждания с гражданите, както и между самите тях, а така също в центъра на политическия дебат в цяла Европа по време на съответната година.
Целта на Европейските години е да привлекат върху така подбрания въпрос или тема светлините на прожекторите през цялата година, да повишат информираността на гражданите, както и да им предоставят информация за основната тема. Гражданите се насърчават също да участват в този широкомащабен обществен дебат. Някои Европейски години се оказаха доста успешни за постигането на тези цели, докато други се провалиха напълно, тъй като гражданите останаха до голяма степен неосведомени за темата, поставена в центъра на Европейската година, не се ангажираха с нея или даже нямаха представа, че е обявена такава година.
European Years: History and purpose
European Years have been around since 1983. Since then – with one or two exceptions – almost every year the EU institutions have chosen a particular theme to be at the heart of the public discourse with and among citizens as well as the heart of the political debate throughout Europe during that particular year.
European Years are meant to put the selected issue or theme firmly in the spotlight during that year, raise awareness among citizens and provide information to them about that central theme. Citizens are also encouraged and stimulated to take part in a broad public debate. Some European Years have been successful in that objective, others have been quite spectacular failures in the sense that citizens remained largely unaware of the theme that was at the heart of that European Year, were not engaged or were even totally unaware that the European Year was happening.

Nov 23

What the West Lacks – A Strategic Approach to Fighting Islamic State

The English novelist EM Forster once said “Just connect”. It is the West’s inability to do so that undermines its response to the Paris attacks. Brussels is on lockdown. France is launching air strikes on Syria. The UN Security Council has adopted a resolution condemning Islamic State. But still there is no coherent strategy for combatting Islamic State, either in Syria and Iraq or in Western Muslim communities. In a sense this is a domestic challenge for West European countries.The English novelist EM Forster once said “Just connect”. It is the West’s inability to do so that undermines its response to the Paris attacks. Brussels is on lockdown. France is launching air strikes on Syria. The UN Security Council has adopted a resolution condemning Islamic State. But still there is no coherent strategy for combatting Islamic State, either in Syria and Iraq or in Western Muslim communities. In a sense this is a domestic challenge for West European countries.

Nov 09

Нови моменти във външната политика на КНР в Южнокитайско море при новото китайско ръководство *New features of China’s foreign policy in South China Sea under the new Chinese leadership *

При оттеглянето си от властта в началото на 90те години на ХХ в. емблематичният реформатор на Китайската народна република Дън Сяопин завещава на следващото поколение китайски лидери набор от политически максими, обръщайки се към тях с думите „крийте нашия потенциал и изчаквайте благоприятния за нас момент“ и „никога не претендирайте за лидерство“[1]. Икономическият възход на Китай в последните две десетилетия, комбиниран с геополитическите размествания в световен мащаб, предизвикани от края на Студената война и глобалната финансова криза от последните години, създадоха всички предпоставки за появата на „благоприятния момент“. Логична последица от нарасналото китайско самочувствие е активизирането на външната политика на КНР след идването на новото ръководство на страната в края на 2012 г. и избирането на Си Дзинпин за президент на Китай няколко месеца по-късно. Това намира особено ярка проекция в раздвижването на китайската външна политика по отношение на териториалните спорове, които страната води с няколко от своите съседи за притежанието на плитчината Скарбъро, както и стотици малки ненаселени острови с неясна национална принадлежност, част от островните групи Парасел и Спратли в Южнокитайско море.When retreating from power in the early 1990s, Deng Xiaoping, the emblematic reformer of the People’s Republic of China, bequeathed to the coming generation of Chinese leaders a set of political principles addressing them in the following manner: “Do not reveal our potential; wait for the right time” and “Never claim leadership“[1]. China’s economic expansion over the past two decades, accompanied by worldwide geopolitical upheavals resulting from the end of the Cold War period and the recent global financial crisis, provided all prerequisites for the “arrival of the right time”. The invigoration of China’s foreign policy after the new country’s leadership had assumed power in late 2012 and the election of Xi Jinping, the new Chinese president, a couple of months later, were logical consequences of the Chinese people’s restored self-confidence. This “new” self-confidence was further projected in China’s activated foreign policy with respect to the territorial disputes that the country had been having with some of its neighbors over the possession of the Scarborough Shoal, as well as of hundreds of small non-populated islands of unknown national belonging, namely some of the Spratly and the Paracel Islands in South China Sea.

Oct 28

Руската външна политика при ПутинRussia’s foreign policy under Putin

    Януш Бугайски     Цели: Основна цел на водената от Москва външна политика е да възстанови Русия като главен властови център или стълб в многополюсния и мултицентричен свят. Затова Русия се стреми да създаде изключителна евразийска зона, която да подкопае влиянието на ЕС и НАТО в цялата източна част на Европа. Даже там, …

Continue reading »

Oct 28

Горящият Близък Изток, скачащата Турция и спящите Балкани *The burning Middle East, bouncing Turkey, and the sleeping Balkans

Твърде много политически събития се случиха в нашите два региона (балканския и близкоизточния), откакто се срещнахме миналата година в Риад. Безспорно, в арабския свят промените в сферата на политиката и сигурността са невероятно динамични, тъй като там сякаш изригнаха няколко паралелни вулкана. Тероризмът силно разтресе основите на държавността в Ирак, Сирия, Либия, а съвсем наскоро и в Йемен. Нито една арабска държава не остана в сянка. Сигурността в Близкия Изток все повече получи релевантни военностратегически измерения, което е придружено с твърде много мирни жертви и материални разрушения. В най-тежко положение е Сирия, в която, за съжаление, можем да говорим открито за геноцид. Той превърна сирийския народ във втората по големина бежанска група в света – над 4 милиона (след тази на палестинците). От там стартираха мощни емиграционни процеси, които засегнаха из основи нашия континент, нашия регион и нашата страна. Разместиха се сериозно геополитическите планове в региона, създавайки „замразени конфликти”, чийто източник са предимно религиозният екстремизъм и конфесионалното противопоставяне. Напълно споделям мнението на държавния глава на Саудитска Арабия, крал Салман, че тероризмът и конфесионализмът са пряко свързани и са основните проблеми на региона.There have been too many political developments in our two regions (the Balkans and the Middle East) since we last met in Riyadh last year. Undoubtedly, the changes in the political and the security sphere in the Arab world have been particularly dynamic because it was as if a couple of parallel volcanoes erupted there simultaneously. Terrorism has seriously shaken the foundations of the state systems in Iraq, Syria, and Libya, and – quite recently – in Yemen, too. None of the Arab countries has been left intact. The security in the Middle East has been acquiring an increasing number of new military and strategic dimensions but this has been accompanied by an enormous loss of civilian lives and material devastation. Most affected by all this has been Syria where, unfortunately, we can already openly speak of genocide. The genocide in this country has turned the Syrian people into the second largest refugee group in the world numbering over four million persons (ranking immediately after that of the Palestinians). Syria has been the country of origin of mighty emigration processes which have seriously affected our continent, our region, and our country. A great number of geopolitical plans in the region have been seriously transposed creating in this way “frozen conflicts” that have been generated chiefly by religious extremism and confessional confrontation. I do share the opinion expressed by Saudi Arabia’s head of state, King Salman that terrorism and confessionalism are closely interrelated and constitute the major problems in this region.

Oct 22

Германия, НАТО и кризата в Украйна: лидерство от центъраGermany, NATO and the Ukraine crisis: leading from the centre

През 2015 г. Германия отбеляза 60-тата годишнина от членството си в НАТО. По този повод генералният секретар на НАТО, Йенс Столтенберг, изрази дълбокото си уважение към страната, описвайки я като „уважаван и влиятелен съюзник[1]”. Германският министър на външните работи, Франк-Валтер Щайнмайер, също подчерта особената отговорност на Германия за запазването на мирния ред в Европа чрез НАТО[2].

На фона на украинската криза като едно от най-големите предизвикателства пред този „мирен ред”, Германия засилва лидерската си позиция в рамките на Европейския съюз[3]. Оценките на ролята на Германия в НАТО също претърпяха съществени промени. Докато в началото нямаше индикации за съществена роля на Германия[4], впоследствие тя бе оценена като „признат политически ‚оформител‘” на политиката на НАТО спрямо Русия[5].In 2015, Germany celebrated the 60th anniversary of its NATO membership. On this occasion, NATO Secretary General Jens Stoltenberg expressed high appreciation for it as a “respected and influential Ally”[1]. Similarly, German Foreign Minister Frank-Walter Steinmeier brought out Germany’s special responsibility in preserving a peaceful order in Europe through NATO[2].

Looking at the Ukraine crisis as one of the major challenges to this peaceful order, Germany’s reaction to it has strengthened its leadership within the EU[3]. Reviews of Germany’s role in NATO have also undergone a significant shift. While initially there were no indications of Germany playing a major role[4], more recent assessments have viewed Germany as a “recognized political shaper” of NATO’s policy towards Russia[5].

Oct 22

Намалените разходи за отбрана на държавите членки на НАТО – от дефицит на средства към дефицит на сигурностThe NATO countries’ curtailed defense expenditures: from a deficit of funds to a deficit in security

На провелата се в Нюпорт, Уелс, Среща на върха на НАТО през септември миналата година, държавите членки записаха във финалната декларация следните важни насоки по отношение на финансовия принос на страните към Алианса: беше решено на първо място, страните, които изпълняват изискването да отделят два процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана, да продължат да го правят, на второ – онези, които не са достигнали този финансов праг, да се стремят от една страна да спрат тенденцията на спад в разходите за отбрана и от друга – да се стремят да увеличат реално отделяните средства за отбрана и сигурност чрез увеличаване на брутния си вътрешен продукт, като крайната цел е в рамките на десетилетие да достигнат изисквания праг на разход за отбрана.At the NATO summit meeting, held in Newport, Wales, in September, 2014, the participating Member States set out in the final declaration some requirements concerning the states’ financial contributions to the North Atlantic Alliance. In the first place, it was decided that the Member States that had been satisfying the requirement to allocate 2% of their GDP for defense purposes should continue to do so. And, secondly, that the countries that had not managed to reach this financial threshold yet, had to, on one hand, put an end to the trend towards curtailing their defense expenditures and, on the other, make an effort to increase the amount of funds allocated for defense and security purposes by boosting their GDPs, the ultimate objective being to reach the required defense expenditure threshold within a decade.

Oct 22

Ролята на демографския фактор за миграционния натиск върху БългарияRole of the demographic factor in the migratory pressure exerted upon Bulgaria

През последните няколко години понятието „миграционен натиск“ стана изключително разпространено в медиите както в България, така и в чужбина. Провежданите на държавно ниво политики по отношение на миграционния натиск залягат в основата на все повече международни и правителствени документи.Over the past few years, the notion of “migratory pressure” has become particularly popular in the mass media – both in this country and abroad. The policies implemented on a government level with respect to the migratory pressure have already become part and parcel of an increasing number of national and international documents.

Oct 16

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ И НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗPRESIDENT OF THE EUROPEAN COUNCIL AND THE NEW CHALLENGES TO EUROPEAN UNION

С влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският съвет става част от институционалната рамка на Европейския съюз. Въвеждането на поста „постоянен председател“ на институцията има за основна цел да осигури по-силно ръководство и ефективност на работата на Европейския съвет и по-стабилно присъствие на ЕС на международната сцена.
От 1 декември 2014 г. Европейският съвет има нов председател – бившият премиер на Полша Доналд Туск. Той започна своя мандат с думите: „Пристигам в Брюксел от държава, която дълбоко вярва в значимостта на Обединена Европа“.За изминалата по-малко от година от встъпването си в длъжност той демонстрира желание за приемственост но и по-голяма категоричност, която контрастира с консенсусния стил на неговия предшественик, Херман Ван Ромпой. Целта на настоящата статия е да направи кратък преглед на първоначално декларирани от председателя приоритети и постигнатите резултати, както и да направи опит за оценка на лидерските качества и възможностите му да реагира адекватно на актуалните икономически и геополитически предизвикателства пред ЕС.

Oct 16

The European policy of Switzerland: an explanation essayThe European policy of Switzerland: an explanation essay

S’il fallait résumer en un seul mot la politique européenne de la Suisse, il suffirait d’écrire qu’elle est « compliquée ». Incompréhensible pour les uns, elle demeure l’objet de nombreux malentendus pour les autres. A la fois contradictoire et logique, elle répond à une dialectique tout helvétique qui voudrait que la Suisse se proclame européenne, sans vouloir accepter son appartenance à l’Europe. C’est ce qu’avaient merveilleusement résumé trente-trois personnalités suisses en février 2014, lorsque dans un appel pour la tenue d’États généraux européens à Berne le 10 mai de la même année, ils avaient constaté que «tous les Suisses sont des Européens! Mais [qu’] ils ne parviennent plus à définir leur destin dans leur propre famille[1] ». Histoire de famille donc, mais qui malheureusement tourne souvent au drame politique. Quoique la formule puisse surprendre, la Suisse a mal à l’Europe. Non par la faute des autres, mais par la sienne, incapable qu’elle fut, et qu’elle est, d’affirmer, par elle-même, une position claire qui la mettrait à l’abri d’une querelledans laquelle elle n’a de cesse de s’empêtrer.

Sep 30

What we talk about, when we talk about ‘Hybrid Threats’

An EUISS research paper prepared for the European Defence Agency Paris, September 2015   Introduction   Security analysts and practitioners have a tendency to coin new terms which capture the challenge(s) they are facing or the mandate(s) they are supposed to embrace. Terms such as ‘low-intensity conflicts’, ‘fragile’ or ‘failed states’, ‘asymmetrical threats’ or even, …

Continue reading »

Sep 28

Перспективите пред реализацията на Третия спасителен пакет за ГърцияThe Prospects for the Realization of the Third Bailout Package for Greece

Гърция е в криза от няколко години, която има вътрешнополитическо, финансово и икономическо изражение. Същевременно страната би трябвало да бъде водещата християнска държава в Югоизточна Европа, член на Европейския съюз и НАТО, и като такава да бъде естествен баланс на влиянието на Турция като мюсюлманска страна. Перманентният характер на гръцката криза обаче, като че ли поставя под риск досегашния баланс на регионалните сили и възлага на България нова мисия – да поеме отговорността на Атина, поне частично, в поддържане на пропорциите в т.нар. балкански триъгълник.

Sep 10

Отражение на състоянието на петролната търговия през 2015г. върху икономиките на развитите арабски държави. Възможности пред българския бизнесA Reflection of the Condition of the Oil Trade in 2015 on the Economies of Developed Arab Countries. Opportunities for Bulgarian Business

Структурата на икономиката на водещите в региона на Близкия изток и Африка държави Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства ги прави на практика изцяло зависими от състоянието и развитието на петролната промишленост и търговията с нейни продукти на международните пазари. Над 90% от БВП, съответно приходите в държавната хазна, се осигуряват от реализираните количества добит петрол. От друга страна събитията от т.нар. Арабска пролет показаха, че именно благодарение на тези две държави беше осигурена финансово-икономическата стабилност на други арабски държави с ключово значение, като Египет, с което процесът на политическа, икономическа и финансова дестабилизация на арабския регион беше овладяна, поставена под контрол и създадени предпоставки за възстановяване.

Sep 10

НОВИЯТ ЕВРОПЕЙСКИ МИГРАЦИОНЕН ПЛАНTHE NEW EUROPEAN MIGRATION PLAN

Днес ЕК се очаква да обяви новият си план за справяне с бежанската криза, обхванала целия ЕС. Залегналият принцип обаче е известен – справедливо разпределение на имигрантите на квотен принцип, съобразен с броя на населението и степента на икономическо развитие на всяка отделна приемаща държава. Този принцип бе наложен от Германия и Франция, които би трябвало да са локомотивите на ЕС.

Какви са слабостите в този подход и защитен ли е българският национален интерес?

Jul 13

Миграционният натиск върху страните от Южна Европа: предизвикателства и възможности. Влияние върху външната политика на БългарияMigration pressure on South European countries: Challenges and opportunities. Influence on Bulgaria’s foreign policy

Под влиянието на световната демографска динамика Европа се превръща от нетен източник на емигранти в нетен приемник на имигранти, процес, свидетелстващ за „изменение в структурата на световното население“ (Копринаров 2012: 56). Това несъмнено влияе не само върху сигурността, икономическия растеж и социалната стабилност в страните от Европа, но и върху ролята на един значим международен субект, какъвто е Европейският съюз (ЕС).

Силният демографски взрив[1] на европейския континент през XIX в. води до емигрирането (преди всичко към Новия свят) на повече от 60 млн. европейци. Днес в Европа се наблюдават сравнително ниска раждаемост и ниска смъртност. За да не изпадне в „демографска маргинализация“ (ibid.: 58) и с цел да запази добра конкурентноспособност и стравнително висок стандарт на живот, ЕС полага усилия за привличане на високо-квалифицирана работна ръка.

Jun 24

Китайската стратегия в Големия черноморски регионChina’s strategy in the Big Black Sea Region

Китай започва да опознава Черноморския регион още от времето на монголската династия Юан, която управлява Поднебесната близо 70 години от 1310 г. Периодът е свързан с културна и търговска експанзия на династията начело с монголския император Кубай хан извън пределите на Китай. Корабите на династия Юан плават през нови морета и проникват на нови територии. В края на ХІV век Пекин установява отношения с Персия и големите градове в Близкия изток, с Византия и папа Николай IV, както и с най-влиятелните европейски средновековни владетели. След Опиумните войни от ХІХ век, до края на Втората световна война, за повече от столетие Китай практически изпада в зависимост от Запада и губи възможност да развива активни стопански отношения с Големия черноморски регион (ГЧР).

Jun 15

Близкоизточното измерение на Кипърския въпросThe Middle East dimension of the Cyprus issue

Разкриването на находища на природен газ южно от остров Кипър поставя ново измерение към нерешения вече 41 години Кипърски въпрос. Прогнозите за наличните количества природен газ са впечатляващи – установени са над 1,5 млрд. куб.м., които предстои да бъдат доказани, като общото количество се прогнозира да е между 102 и 107 млрд. куб.м. Пристъпването през 2011 г. от страна на легитимното кипърско правителство към изследване и проучване на залежите на хидрокарбонни суровини в своята изключителна икономическа зона в акваторията на Средиземно море предизвика негативната реакция на Турция. В качеството си на страна-гарант на Република Кипър съгласно Цюрихско-Лондонските споразумения от 1960 г., Анкара се противопоставя на настоящите действия на Никозия, преди да е постигнато решение на вътрешния политически конфликт между гръцко-кипърската и турско-кипърската общност.

Jun 10

Интервю с Ясин Брахим, министър на развитието, инвестициите и международното сътрудничество на ТунисInterview with Yassine Brahim, Minister of Development, Investment and International Cooperation in Tunisia

  В контекста на развитието на българо-тунизийските отношения и с цел добиването на по-добра представа за обстановката в тази средиземноморска страна след т.нар. Жасминова революция решихме да проведем разговор с едно от най-нашумелите и станали известни през последните години млади лица на тунизийската политическа сцена. Ясин Брахим, президент на партия „Визия за Тунис”, член на …

Continue reading »

Jun 08

Българското председателство на ПСЮИЕ*Bulgaria’s Chairmanship of the South-East European Cooperation Process

През последните две десетилетия регионалното сътрудничество се открои като един от основните приоритети на българската външна политика. България сe наложи не само като предвидим и целеустремен партньор в региона, но и като решаващ фактор както за развитието на многостранното сътрудничество и насърчаването на европейските аспирации на страните от Западните Балкани, така и за установяването на стабилност и добросъседски отношения в Югоизточна Европа. Всичко това страната ни съумя да постигне, съчетавайки успешно отстояването на националния интерес с инструментариума и принципите на регионалното сътрудничество. В период на нарастващи предизвикателства пред сигурността на региона, когато необходимостта от ефективно регионално сътрудничество се осъзнава все по-силно от страните, България предстои да поеме за трети път ротационното председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) в периода от 1 юли 2015 до 30 юни 2016 г.

Jun 05

Ресурси за лидерство на Председателството на Съвета на ЕС – в подготовка на българското председателство през 2018 г. Leadership resources of the Presidency of the EU Council – in preparation for the Bulgarian Presidency in 2018

Преговорният процес в рамките на Европейския съюз е сложна комбинация от институционални интереси, правителствени предпочитания, лидерски стратегии и нормативни процедури за постигане на споразумение и правене на политика. Някои изследователи дори определят политическия процес в рамките на Съюза като един постоянен преговорен маратон. В този процес ротационното председателство на Съвета на ЕС има значима лидерска позиция и ресурси за упражняване на медиаторски функции. Този анализ очертава основните ресурси за лидерство на страната председател, като едновременно прави и оценка на политическия, институционален, административен и дипломатически капацитет, който България ще трябва да развие и прилага по време на своя мандат на Председател на Съвета на ЕС в периода юли-декември 2018 година.

Mar 23

Принос към дискусията за сигурността като политически проблем и като предмет на изследване и обучениеПринос към дискусията за сигурността като политически проблем и като предмет на изследване и обучение

От 7 до 9 януари 2015 Европа отново преживя ужаса на кървав терор – загинаха 12 души и над 10 бяха ранени. Вълна на солидарност с Париж обхвана голяма част от света, за да призове за защита на свободата и сигурността. Свободата и сигурността (мира) са политическите ценности на европейската модерност и пост-модерност, катализирали трансформации и създали евроатлантическо пространство на демокрация и права на човека. Но това са и ценности, чието глобално влияние се възприема като заплаха от политически и икономически заинтересувани среди в други части на света. „Меката сила“ на тези ценности, с която се разпространяват в един все по-отворен свят, среща отпора на „твърдата сила“ на терористични организации, които им обявяват „свещена“ война.От 7 до 9 януари 2015 Европа отново преживя ужаса на кървав терор – загинаха 12 души и над 10 бяха ранени. Вълна на солидарност с Париж обхвана голяма част от света, за да призове за защита на свободата и сигурността. Свободата и сигурността (мира) са политическите ценности на европейската модерност и пост-модерност, катализирали трансформации и създали евроатлантическо пространство на демокрация и права на човека. Но това са и ценности, чието глобално влияние се възприема като заплаха от политически и икономически заинтересувани среди в други части на света. „Меката сила“ на тези ценности, с която се разпространяват в един все по-отворен свят, среща отпора на „твърдата сила“ на терористични организации, които им обявяват „свещена“ война.

Mar 16

Социално конструиране на актуалната теоретична парадигма за сигурностСоциално конструиране на актуалната теоретична парадигма за сигурност

От 70-те години на миналия век, когато от една страна, глобализацията вече набира скорост, а от друга се развива Хелзинският процес и размразяването в отношенията мeжду Запада и Изтока, започва дебат за сигурността, който проблематизира ортодоксалните схващания за заплахите пред човечеството.
В книга, озаглавена “Lexus и маслиново дърво”, Томас Фрийдман, влиятелен политолог, журналист и лидер на обществено мнение в САЩ, изразява убеждението си, че в съвременния свят се водят две битки – битка за просперитет и развитие, символизирана от автомобила Lexus, и битка за запазване на идентичност и традиции, символизирана от маслиново дърво.Хелзинският процес и размразяването в отношенията мeжду Запада и Изтока, започва дебат за сигурността, който проблематизира ортодоксалните схващания за заплахите пред човечеството.
В книга, озаглавена “Lexus и маслиново дърво”, Томас Фрийдман, влиятелен политолог, журналист и лидер на обществено мнение в САЩ, изразява убеждението си, че в съвременния свят се водят две битки – битка за просперитет и развитие, символизирана от автомобила Lexus, и битка за запазване на идентичност и традиции, символизирана от маслиново дърво.

Mar 05

Възможности за развитие на двустранните отношения между България и САЩ в светлината на съвременните предизвикателстваВъзможности за развитие на двустранните отношения между България и САЩ в светлината на съвременните предизвикателства

Настоящият експертен доклад представя актуална тема – темата за възможностите за развитие на двустранните отношения между Р. България и Съединените американски щати в светлината на съвременните предизвикателства.
Защитаваната теза е, че двустранните българо-американски дипломатически отношения са достигнали най-високото ниво на своето развитие, от установяването им през 1903 г. Днес те се възприемат като стратегическо партньорство. Същевременно, променената среда за сигурност и редицата нови предизвикателства в глобален и регионален мащаб създават реални условия за по-нататъшното задълбочаване и разширяване на двустранните връзки.Настоящият експертен доклад представя актуална тема – темата за възможностите за развитие на двустранните отношения между Р. България и Съединените американски щати в светлината на съвременните предизвикателства.
Защитаваната теза е, че двустранните българо-американски дипломатически отношения са достигнали най-високото ниво на своето развитие, от установяването им през 1903 г. Днес те се възприемат като стратегическо партньорство. Същевременно, променената среда за сигурност и редицата нови предизвикателства в глобален и регионален мащаб създават реални условия за по-нататъшното задълбочаване и разширяване на двустранните връзки.

Feb 25

Новата политика за сигурност и отбрана на Япония в контекста на динамично променящата се ситуация в Източна Азия и в световен мащабНовата политика за сигурност и отбрана на Япония в контекста на динамично променящата се ситуация в Източна Азия и в световен мащаб

Настоящият доклад разглежда актуалното състояние и тенденциите за развитие на японската политика за сигурност и отбрана.
Вследствие на резултатите от Втората световна война, чл. 9 от Конституцията на Япония не й позволява да има собствена армия и да участва във военни действия зад граница. През последните години се забелязва тенденция към заявяване от страна на Япония на ясно желание за по-активна роля в областта на сигурността. Това е обусловено от редица фактори, сред които се открояват трансформацията на средата за сигурност в региона, активизиране на намиращите се в латентно състояние териториални спорове между Япония и Китай и Япония и Р Корея, желанието на Япония за по-активен принос към мира и сигурността в света и други аспекти във вътрешнополитически и външнополитически план.Настоящият доклад разглежда актуалното състояние и тенденциите за развитие на японската политика за сигурност и отбрана.
Вследствие на резултатите от Втората световна война, чл. 9 от Конституцията на Япония не й позволява да има собствена армия и да участва във военни действия зад граница. През последните години се забелязва тенденция към заявяване от страна на Япония на ясно желание за по-активна роля в областта на сигурността. Това е обусловено от редица фактори, сред които се открояват трансформацията на средата за сигурност в региона, активизиране на намиращите се в латентно състояние териториални спорове между Япония и Китай и Япония и Р Корея, желанието на Япония за по-активен принос към мира и сигурността в света и други аспекти във вътрешнополитически и външнополитически план.

Feb 19

Актуални тенденции в регионалната интеграция в Латинска Америка и КарибитеАктуални тенденции в регионалната интеграция в Латинска Америка и Карибите

В началото на XXI век в Латинска Америка и Карибите се забелязват редица икономически, демографски и геостратегически промени, които оказват специфично влияние на процеси на интеграция на континента.
Основната цел на настоящия доклад е да представи актуалните тенденции в регионалната интеграция на страните от Латинска Америка и Карибите (ЛАК). За да бъдат очертани е направен опит да се изяснят причинно – следствените връзки между минало и настояще, да се отчете нарастващото влияние на страните от региона в международен план, както и да бъдат изведени факторите, които водят до тези промени.
Последователно са разгледани особеностите на регионалните и субрегионалните организации в Латинска Америка и Карибите до края на XX век. Този период се характеризира с влиянието на панамериканския политически модел, последван от световната икономическа парадигма за свободен пазар и икономическа отвореност.В началото на XXI век в Латинска Америка и Карибите се забелязват редица икономически, демографски и геостратегически промени, които оказват специфично влияние на процеси на интеграция на континента.
Основната цел на настоящия доклад е да представи актуалните тенденции в регионалната интеграция на страните от Латинска Америка и Карибите (ЛАК). За да бъдат очертани е направен опит да се изяснят причинно – следствените връзки между минало и настояще, да се отчете нарастващото влияние на страните от региона в международен план, както и да бъдат изведени факторите, които водят до тези промени.
Последователно са разгледани особеностите на регионалните и субрегионалните организации в Латинска Америка и Карибите до края на XX век. Този период се характеризира с влиянието на панамериканския политически модел, последван от световната икономическа парадигма за свободен пазар и икономическа отвореност.

Feb 17

Atlantic Club: OECD-Added value to the EUAtlantic Club: OECD-Added value to the EU

The general goal of the OECD is to build strong market based economies in its member states, to encourage the trade liberalization, to improve the competitiveness and the sustainability of the economies of the industrialized countries, but and the same time to propose policies and tools for assisting the developing countries in restructuring their economies. The organization ensures a platform for the governments to discuss, develop and improve their economies and social policies and to apply the best practices and standardsThe general goal of the OECD is to build strong market based economies in its member states, to encourage the trade liberalization, to improve the competitiveness and the sustainability of the economies of the industrialized countries, but and the same time to propose policies and tools for assisting the developing countries in restructuring their economies. The organization ensures a platform for the governments to discuss, develop and improve their economies and social policies and to apply the best practices and standards

Feb 11

СПОРАЗУМЕНИЯТА ЗА АСОЦИИРАНЕ С ЕС НА ГРУЗИЯ, МОЛДОВА И УКРАЙНА КАТО НОВ ЕТАП В ПРИЛАГАНЕТО НА ИЗТОЧНОТО ПАРТНЬОРСТВОСПОРАЗУМЕНИЯТА ЗА АСОЦИИРАНЕ С ЕС НА ГРУЗИЯ, МОЛДОВА И УКРАЙНА КАТО НОВ ЕТАП В ПРИЛАГАНЕТО НА ИЗТОЧНОТО ПАРТНЬОРСТВО

Настоящият доклад аргументира тезата, че сключването на Споразумения за асоцииране (СА) с Европейския съюз (ЕС) на Грузия, Молдова и Украйна представлява нов етап в прилагането на инициативата „Източно партньорство“ (ИП) в рамките на Европейската политика на съседство (ЕПС).
Въз основа на анализ на правната и финансова рамка и на оценка на икономическия потенциал на Споразуменията, както и с помощта на документи на ЕС и МВнР и на изследователски публикации, се прави изводът, че целите, обхватът и финансирането на СА открояват стратегическото значение, което ЕС отдава на сближаването с източните си съседи. Макар да не съдържат ангажимент за членство в ЕС, СА с Грузия, Молдова и Украйна създават перспектива за възходящо развитие на отношенията на ЕС с трите страни. Споразуменията установяват нова, обвързваща юридическа рамка, която по същество е програма за дълбоки и всеобхватни реформи, насочени към създаване на пространство на стабилност, сигурност и растеж в източното съседство на разширения ЕС.Настоящият доклад аргументира тезата, че сключването на Споразумения за асоцииране (СА) с Европейския съюз (ЕС) на Грузия, Молдова и Украйна представлява нов етап в прилагането на инициативата „Източно партньорство“ (ИП) в рамките на Европейската политика на съседство (ЕПС).
Въз основа на анализ на правната и финансова рамка и на оценка на икономическия потенциал на Споразуменията, както и с помощта на документи на ЕС и МВнР и на изследователски публикации, се прави изводът, че целите, обхватът и финансирането на СА открояват стратегическото значение, което ЕС отдава на сближаването с източните си съседи. Макар да не съдържат ангажимент за членство в ЕС, СА с Грузия, Молдова и Украйна създават перспектива за възходящо развитие на отношенията на ЕС с трите страни. Споразуменията установяват нова, обвързваща юридическа рамка, която по същество е програма за дълбоки и всеобхватни реформи, насочени към създаване на пространство на стабилност, сигурност и растеж в източното съседство на разширения ЕС.

Feb 09

Необходимостта от реформа на Международния съд на ООН и от позиция на БългарияThe need for reform of the International Court of Justice of the United Nations and for a position on the matter to be adopted by Bulgaria

Международният съд е единственият главен орган на ООН, останал към днешна дата извън усилията за реформа на Организацията, които продължават вече повече от две десетилетия. Аргументите за реформа на Съвета за сигурност на ООН, например, са също валидни и за Международния съд: рязко нараснал брой на държавите членки на Организацията, което е предизвикателство за представителния характер и легитимността на нейните главни органи. В допълнение, поради значителното увеличаване на броя на делата, с които е сезиран Съда след края на Студената война, на дневен ред е логично да бъдат поставени и въпроси относно неговата ефективност. Евентуална реформа би могла да включва не само увеличаване на броя на съдиите, забрана за преизбирането им и усъвършенстване на критериите за техния избор, но и подобряване на работните методи на Съда и управлението на доказателствата, които спорещите държави използват за защита на своята позиция. България, в качеството си на първата държава от района на Балканите и Черно море, която е признала задължителната юрисдикция на Международния съд, може и следва да заеме активна позиция за неговата реформа.The International Court of Justice (ICJ) is the only principal organ of the UN left outside of the ongoing efforts to reform the Organization. The arguments put forward to reform the UN Security Council are also valid for the ICJ: the rapid increase of UN Member States is a challenge for the representativeness and legitimacy of the UN bodies. In addition, the rapid increase of the workload of the ICJ following the end of the Cold War has placed on the agenda issues concerning its efficiency. A reform of the ICJ could include: an increase of its members; а ban on their re-election; an upgrade of criteria for their selection; an improvement of its working methods; an efficient management of evidence provided by parties to disputes on the Court’s agenda. Bulgaria, being the first State from the Balkans and the Black Sea region, that has accepted the compulsory jurisprudence of the ICJ, may and shall adopt a proactive position in favour of its reform.

Feb 09

Сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ: характеристики, значение и перспективиCooperation between China and CEE countries: features, significance and prospect

Механизмът за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) бе въведен официално през 2012 г. и оттогава се превърна в акцент на Китайската стратегия за външна политика. При анализа на този механизъм, както и на перспективите за неговото развитие, не само политиците, но и учените в Китай и страните от ЦИЕ се опитват да направят ретроспекция на историята на дипломатическите отношения между Китай и тази група страни.
В политически план отношенията на Китай с централно и източно-европейските страни наподобяват крива с две връхни точки. Първата е постигната още в самото начало – след създаването на Китайската народна република през 1949 г. В ролята си на съюзници на Съветския съюз, държавите от ЦИЕ признават току-що създадената държава, установяват с нея дипломатически отношения непосредствено след СССР и започват да предоставят щедро различни видове помощ. Втората връхна точка е постигната през 80-те години на миналия век – почти веднага след спадането на напрежението между Китай и Съветския съюз. The mechanism of the Cooperation between China and Central and Eastern European Countries (CEE countries) was officially launched in 2012 and has become a highlight of China’s foreign affairs strategy. Not only politicians, but also scholars in both China and CEE countries like to retrospect the history of diplomatic relationship when doing the analysis and prospect to the current cooperation mechanism.
From the political perspective, the past relationship between China and CEE countries is like a curve with two peaks. The first peak was reached at the first few years of the founding of the People’s Republic of China after 1949. As the allied states of the Soviet Union, CEE countries recognized the newborn state and established diplomatic relations with it right after the Soviet Union did, and also generously provided a great amount of aids to it.

Feb 09

Ролята на „спомагателите” при съвременните конфликти: случаят Нагорни Карабах*The Role of Enablers in Contemporary Conflicts: The Nagorno-Karabakh case*

Когато говорим за „спомагатели” (от англ. еnabler – бел.пр.) при съвременните конфликти, трябва още в началото да дефинираме най-малко две понятия: „спомагатели” и „съвременни конфликти”. И въпреки че променящата се същност на съвременните конфликти си заслужава да бъде изследвана, тук бих искал да поразсъждавам върху думата „съвременен”. Кои конфликти са съвременни? Все още ли конфликтът в Северна Ирландия, например, се смята за съвременен, или вече се е превърнал в история? И ако го обсъждахме даже по време на Споразумението от Разпети петък, можехме ли спокойно да го наречем „съвременен”? Можехме ли да пренебрегнем дългата история, която лежи в основата на този конфликт? А дали продължаващият и в момента, проточил се толкова дълго арабско-израелски конфликт е чисто съвременен? Колко „пресен” трябва да бъде един съвременен конфликт?When speaking about enablers in contemporary conflicts, one has to define at least two concepts from the outset: “enablers” and “contemporary conflicts”. Although the changing nature of contemporary conflicts deserves studying, I would like to reflect upon the word “contemporary”. Which conflicts are contemporary? Is, for example, the Northern Ireland conflict considered as contemporary, or is it a history case now? Even if we were to speak of it in the days of the Good Friday Agreement, would calling it ‘contemporary’ be fully justified? Could the long history behind it be neglected? Is the ongoing, protracted Arab-Israeli conflict a purely contemporary one? How fresh has ‘contemporary’ to be?

Feb 06

Еволюция на преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции и перспективите за БългарияЕволюция на преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции и перспективите за България

Настоящата работа се опитва обективно да представи мотивите, рамката нa отношенията и преговорите за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП). Авторът разглежда темата преимуществено през призмата на официалните позиции на институциите на Европейския Съюз (ЕС), в частност Комисията (ЕК), която въз основа на чл. 207 от Договора за функциониране на ЕС[1] е компетентна да води преговори от името на Съюза и държавите-членки по търговски въпроси, и България. Взето е под внимание и мнението на гражданското общество в ЕС като определени групи от него са силно негативно настроени към обсъжданото Споразумение. Предпоставя се идеята, че успешния край на едни преговори води до взаимна изгода за всички страни по тях, в случая ЕС и Съединените американски щати (САЩ), при реализиране и на съответните приемливи компромиси. Преговорите са в ход от година и половина и следствие на силния обществен натиск, особено на обществени групи от източната страна на Атлантика, стават все по-прозрачни и разбираеми. Настоящата работа се опитва обективно да представи мотивите, рамката нa отношенията и преговорите за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП). Авторът разглежда темата преимуществено през призмата на официалните позиции на институциите на Европейския Съюз (ЕС), в частност Комисията (ЕК), която въз основа на чл. 207 от Договора за функциониране на ЕС[1] е компетентна да води преговори от името на Съюза и държавите-членки по търговски въпроси, и България. Взето е под внимание и мнението на гражданското общество в ЕС като определени групи от него са силно негативно настроени към обсъжданото Споразумение. Предпоставя се идеята, че успешния край на едни преговори води до взаимна изгода за всички страни по тях, в случая ЕС и Съединените американски щати (САЩ), при реализиране и на съответните приемливи компромиси. Преговорите са в ход от година и половина и следствие на силния обществен натиск, особено на обществени групи от източната страна на Атлантика, стават все по-прозрачни и разбираеми.

Feb 04

НАТО извън шаблона или заложник на статуквото: следващите 20 години (Отворено писмо до Генералния секретар и държавите членки на НАТО)NATO Out-of-the-Box vs. the status quo: the next 20 years (An open letter to NATO’s Secretary General and Heads of States)

Предходната версия на стратегията за излизане извън шаблона („Стратегия за неконвенционални решения“) изигра полезна роля в процеса на формулиране на Стратегическата концепция на НАТО през 2010 г. Въпреки това десетте предложения за извеждане на НАТО на качествено ново политическо равнище и социализация в глобален мащаб, които да подпомогнат приспособяването на организацията към предизвикателствата на следващите две десетилетия, останаха в полето на академичните дискусии, водени в рамките на редица трансатлантически конференции.The previous version of this Out-of-the-Box Strategy, OoB, contributed to the brainstorming of the 2010 NATO Strategic Concept. The ten or so suggestions for NATO political upgrade and global socialization leading to its adaptation to the next two decades remained, however, a mere academic exercise for various trans-Atlantic conferences.

Feb 03

Енергийният аспект на съвременните геополитически конфликти. Примерът с Украйна и отражението му върху енергийната сигурност на България

Когато говорим за геополитика, асоциацията, която изниква по отношение на това понятие, както в миналото, така и в настоящето, по-често е в отрицателен аспект и е свързана с противопоставяне, противоборство и баланс на интереси между субектите на международните отношения. Въпреки всички усилия на международната общност през последните 70 години за поддържане на световния мир и сигурност реалността показва, че съществуват множество геополитически конфликти, пораждащи регионална нестабилност и застрашаващи международната сигурност в политически, икономически, социално-демографски, екологичен и енергиен аспект. Според Центъра за изследване на риска на Университета в Кеймбридж[1] понятието геополитически конфликт се отнася за „военни конфликти и дипломатически кризи между държави с глобални последици”, което в съвременния свят е напълно резонно, предвид голямата взаимосвързаност и взаимозависимост на международните субекти.

Feb 03

The bilateral economic and political cooperation between Bulgaria and Greece as a model of international relations and a factor of stability in Southeastern Europe – Third prize in essay competitionThe bilateral economic and political cooperation between Bulgaria and Greece as a model of international relations and a factor of stability in Southeastern Europe – Third prize in essay competition

This essay is a historical overview of the Hellenic-Bulgarian political relations, up to the present economic diplomacy. A historical review was deemed necessary in their bilateral relations over the last centuries, in order to understand the present attitude of these two countries.
During the 18th century and the early 19th, the concepts of “Hellenic” and “culture” were identical in Bulgaria. Moreover, the greek clergy monopolized senior ecclesiastical offices and collected a lot of taxes. The cultural sovereignty of the Greek gave rise to the next generation of Bulgarian nationalists to blame the Greek for cultural imperialism.This essay is a historical overview of the Hellenic-Bulgarian political relations, up to the present economic diplomacy. A historical review was deemed necessary in their bilateral relations over the last centuries, in order to understand the present attitude of these two countries.
During the 18th century and the early 19th, the concepts of “Hellenic” and “culture” were identical in Bulgaria. Moreover, the greek clergy monopolized senior ecclesiastical offices and collected a lot of taxes. The cultural sovereignty of the Greek gave rise to the next generation of Bulgarian nationalists to blame the Greek for cultural imperialism.

Jan 29

The bilateral economic and political cooperation between Bulgaria and Greece as a model of international relations and a factor of stability in Southeastern Europe – Second prize winner in the essay competition

Bulgaria and Greece have had an economic and political collaboration for 60 years by now actively promoting stability and economic development in the region. The aim of this report, it to examine the two major aspect of this partnership: the political and economic aspects through the theoretical prism of regional development. The ongoing cooperation supports the social cohesion and economic development of both Greece and Bulgaria, but it needs to surpass mainly resource limitations.

Jan 26

The bilateral economic and political cooperation between Bulgaria and Greece as a model of international relations and a factor of stability in Southeastern Europe

The complex historical and geopolitical developments of the 20th century influenced the economic and political relations of Greece with the countries of the Balkan Peninsula, and particularly with Bulgaria, in multiple levels. The two countries often passed through divergent paths and their centers of interest were located away from their common borders. Nevertheless, while politically Greece was isolated from her Balkan neighbours, often the private economy of Northern Greece was seeking recourse to adjacent Bulgaria, with primary focus being on the bilateral commercial interactions. By definition the promotion of political cooperation between the two states was practically unfeasible during Bulgaria’s socialist years; consequently a Greek penetration in the neighbouring market became possible only at an economic level and through limited private initiatives.

Jan 19

Ресурси за лидерство на Председателството на Съвета на ЕС – в подготовка на Българското председателство през 2018 година

Преговорният процес в рамките на Европейския съюз е сложна комбинация от институционални интереси, правителствени предпочитания, лидерски стратегии и нормативни процедури за постигане на споразумение и правене на политика. Някои изследователи дори определят политическия процес в рамките на Съюза като един постоянен преговорен маратон. В този процес ротационното председателство на Съвета на ЕС има значима лидерска позиция и ресурси за упражняване на медиаторски функции. Този анализ очертава основните ресурси за лидерство на страната-председател, като едновременно прави и оценка на политическия, институционален, административен и дипломатически капацитет, който България ще трябва да развие и прилага по време на своя мандат на Председател на Съвета на ЕС в периода юли-декември 2018 година.

Jan 15

Ролята на „спомагателите“ при съвременните конфликти и подпомагането на дипломатите да реагират на тези конфликти: американската гледна точка*The role of enablers in contemporary conflicts and the enabling of diplomats to respond to them: an American perspective

Думата „спомагател” (от англ. еnabler – бел.пр.) не е приета като термин в международните отношения. Тя не е позната нито в международното право, нито в теорията на международните отношения, нито в дипломатическите изследвания. И въпреки това в реалния свят се усещат действията на тези, които спомагат за продължаването или даже за разрастването на вече съществуващи световни конфликти – понякога болезнено, независимо от това дали са ясно различими, следени отблизо или разбирани добре.The word “enabler” is not an established term of art in international relations. It is not known to International Law or to academic IR theory – or to Diplomatic Studies. Nonetheless, in the real world, the actions of those who make it possible for conflicts that now rage around the world to continue and even to spread are felt, sometimes painfully – even if not clearly seen, closely tracked, or well understood.

Jan 14

Ханс Магнус Енценсбергер: „Нежното чудовище Брюксел”, четвърт век след „Ах, Европа”Hans Magnus Enzensberger: “This Tender & Loving Monster, Brussels” – a quarter of a century after “Ah, Europe!”

В статията се разглеждат две произведения на германския писател, критик и есеист Ханс Магнус Енценсбергер, посветени на Европа като многообразен културен конгломерат (“Ах, Европа”, 1987) и като институционална конструкция (“Нежното чудовище Брюксел”, 2011). Със своята подчертано критичната към Европейския съюз позиция той влиза в индиректна полемика с австрийския писател и есеист Роберт Менасе, който в есето си “Европейският куриер” от 2012 г. – въпреки някои сходни констатации – прави по-скоро апология на европейските институции и настоява за още по-тясна интеграция и отказ от обвързаните с националните държави представи за демокрация.Synopsis: This article concentrates on two pieces of work by Hans Magnus Enzensberger, a German writer, book reviewer, and essayist, dedicated to Europe as a multifaceted cultural conglometate – “Ah, Europe!” (1987), and as an institutional construction – “This Tender & Loving Monster, Brussels” (2011). Basing himself on his highly critical position of the European Union, Enzensberger enters into direct polemics with Robert Menasse, an Austrian writer and essayist, who, notwithstanding some identical inferences, seems to praise in his essay, “The European Messenger” (2012), the European institutions, apeealing for closer integration and insisting that the notions of democracy of the individual states should be abandoned.

Jan 14

Политиката за развитие като възможност за българската външна политикаDevelopment Policy as an opportunity for Bulgaria’s foreign policy

С присъединяването си към Европейския съюз (ЕС), България се превърна от „реципиент” на помощ за развитие в „донор” на такава, което е свързано с редица политически и финансови ангажименти, но и със също толкова възможности за страната ни. Малка част от българските граждани, включително политици и работещи в публичната администрация, знаят, че след 2010 г. България отчита между 31 и 37 млн. евро годишно като официална помощ за развиващите се страни, предоставяна чрез двустранни, регионални, многостранни инструменти и европейския бюджет.By its accession to the EU Bulgaria turned from a „recipient” into a „donor” of development aid, which is connected with a number of political and financial commitments, but also with opportunities for our country. Few Bulgarian citizens, including politicians and those who work in the public administration, know that after 2010 Bulgaria has reported EUR 31-37 million annually spent for an official assistance to the developing countries, provided by bilateral, regional and multilateral instruments and the European budget.

Jan 13

От миграция към мобилност: политики и пътищаFROM MIGRATION TO MOBILIY: policies and roads

„Миграционната планета” (Cl. Blandin), „ХХI в. – век на народите в движение” (Guteres), „епохата на миграцията” (St. Castles and M. Miller) – изобилни са метафорите, с които мислим двадесет и първото столетие с термините на мобилността.
Миграционната глобализация се разгръща в дълго историческо време, но именно в съвременността международните миграции получават толкова резониращ политически ефект и толкова голяма социална плътност. Най-съществената промяна се отнася до новото място на миграцията сред стратегическите национални и глобални приоритети. От една от публичните политики наред с другите, миграционната политика амбициозно заема централна позиция и се утвърждава като топ приоритет и на politics, и на policies, и на международните отношения.“Migration planet” (Cl. Blandin), “21st century – century of the people in movement” (Guteres), “the age of migration” (St. Castles and M. Miller) – numerous are the metaphors that express the way we think the 21st century in the terms of mobility. The migration globalisation unfolds through longue duree, but it is in the present that international migrations resonate in their political effect and social density. The most crucial of the changes is the new position of migration amongst the strategic national and global priorities. From one of the public policies among others, migration policy ambitiously takes over a central position and establishes itself as top priority of politics, policies, and international relations.

Jan 12

Нова амбиция за Европа* Меморандум до ръководителя на външната политика на ЕСA new ambition for Europe* A Memo to the European Union Foreign Policy Chief

Европейският съюз (ЕС) трябва да се превърне във влиятелен център на световния ред. Европейците не трябва да се задоволяват единствено със защитата на глобалното статукво, очаквайки елегантно да се преселят в небитието в една въображаема крепост на ЕС. Защото сегашната международна система е застрашена от съществени промени. А за да бъде гарантиран един бъдещ световен ред, Европа трябва също да претърпи сериозни трансформации.The European Union (EU) should become a powerhouse of global order. Europeans should not be satisfied with merely defending the global status quo, expecting to decline gracefully inside an imaginary EU fortress. Great changes threaten the current international system. To secure the future global order, Europe must change greatly too. The EU was built as a peace project among its members, but the peace of Europe now depends on events outside the EU. Foreign policy should therefore be at the heart of the EU’s peace project, not on its fringes. Europeans must be prepared to expand the liberal world order and to push for the widening and deepening of international and regional governance.

Jan 12

Независимост и самоопределение: референдумът в Шотландия като Кутията на ПандораIndependence and self-determination: the referendum in Scotland as Pandora’s box

На референдума за независимост на Шотландия, проведен на 18 септември, 55.3% от шотландците подкрепиха оставането им в политическия съюз с Англия, Уелс и Северна Ирландия. Обединеното кралство (чието официално име е всъщност Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия) ще продължи да съществува. Въпреки че след референдума нищо в 307-годишната история на съюза между Шотландия и Англия формално не се e променило, на практика нищо няма вече да е същото. Като политически акт, референдумът не беше просто спонтанен и донякъде емоционален израз на воля за национално самоопределение и независимост.On September 18, 2014, when the referendum on Scottish independence was held, 55.3 per cent of the Scots voted in favour of their country remaining in the political union between England, Wales and Northern Ireland. The United Kingdom (formally referred to as the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland) is going to last. In spite of the fact that since the referendum, nothing in the 307-year old history of the union between Scotland and England has formally changed, in reality, nothing is going to be the same. As a political act, the referendum was not a mere spontaneous or somewhat emotional voicing of the people’s desire for national self-determination and independence. It was also symptomatic of the surfacing of a process of fragmentation and disintegration that had been long languishing in the bosom of one of the oldest and most stable democratic systems in the world.

Jan 08

Турция като значим геополитически актьор: някои измерения на нейното влияние в България Turkey as a significant geopolitical actor: some dimensions of the country’s political influence in Bulgaria

Двустранните отношения могат да се разглеждат през геополитическия анализ и това е подход, който позволява по-голямо обобщение. При него не се проследява конкретната динамика на срещи и подписани споразумения, а се очертават възможности и перспективи, които са детерминирани от обективни дадености – географското положение и геополитическата значимост. Така се използват предимствата на геополитическия подход, който в много по-голяма степен е „освободен” от исторически напластявания и политическа конюнктура.Bilateral relations can be examined through the prism of the geopolitical analysis, which makes it possible to draw broader general conclusions. This analysis studies the specific dynamics of varied meetings and concluded agreements, however, there seem to be some additional possibilities and prospects determined by the objective facts, such as the geographical location and the geopolitical significance. This is one way to use the advantages of the geopolitical approach which is “freer” from any historical stratifications or political conjunctures.

Jan 08

Квалификационен курс по дипломация за служители от Министерството на външните работи на Ислямска република АфганистанDiplomacy training course for officials of the Ministry of Foreign Affairs of the Islamic Republic of Afghanistan

В периода 4-17 октомври 2014 г. Дипломатическият институт организира пети пореден квалификационен курс за млади афганистански дипломатически служители в рамките на проект „Повишаване на административния капацитет в Ислямска република Афганистан”. Проектът бе представен от междуведомствената работна група „Политика за развитие” и финансиран съгласно Постановление на Министерския съвет № 185 от 04.07.2014 г. като елемент от изпълнението на националните приоритети по Помощта за развитие. In the period October 4-17, 2014, the Diplomatic Institute ran the fifth consecutive training course for young Afghan diplomats under a project entitled “Strengthening the administrative capacity of the Islamic Republic of Afghanistan”. The project was presented by the Development Policy Interdepartmental Working Group and financed under the Council of Ministers’ Decree № 185/04.07.2014, as an element of the Bulgarian national priorities under the Development Aid.

Jan 07

Междупрофесионалното измерение на съвременната дипломацияThe inter-professional dimension of modern diplomacy

Представата ни за дипломатическата служба и принадлежащата към нея професия за дълъг период от време се отъждествяваше предимно с понятия като елитарност, допълнена със строга конфиденциалност, експертност, изградена на основата на висок професионализъм, и не на последно място – с тежък протокол, свързан с представителни функции. Основната причина за подобно виждане бе, че дипломатическата комуникация представляваше функция от отношения между професионални дипломати, изграждащи се в работния процес на външнополитическите ведомства и посолствата, както и в рамките на официалните събития, организирани от дипломатическия корпус.Our idea of the diplomatic service and the relevant profession had been long identified with notions, such as elitism, strict confidentiality, expertise, lofty professionalism and, last but not least, meticulous diplomatic protocol involving representative functions. The main reason for this kind of understanding was that diplomatic communication had been the result of relations established between career diplomats during their stay in embassies and foreign offices, as well as at official events organized by the diplomatic corps.

Oct 08

Банковият съюз – постижения и притеснения *Banking Union – Achievements and Concerns *

Целта на настоящето изследване е да представи текущата в момента процедура по създаване на Банковия съюз, както и да анализира възникващите по време на преговорите проблеми. Първите стъпки към банковия съюз вече са направени, а през март 2014 г. ЕКОФИН постигна споразумение относно Единния оздравителен механизъм за намиране нарешения, свързани с оздравяването/преструктурирането на банките (SRM). Въпреки това обаче е ясно, че ЕС е още твърде далеч от създаването на един истински банков съюз, който би укрепил финансовите пазари и би спомогнал за запазване на стабилността в Еврозоната.The aim of this study is to present the ongoing procedure of creating the banking union and to construe the arising problems in connection with the negotiations. The first steps of the banking union have been taken, ECOFIN has agreed to SRM (Single Resolution Mechanism) in March 2014. Nevertheless it is evident that the EU is still far away from the full-fledged “banking union” deemed necessary to underpin financial markets and help sustain the stability of the Eurozone.

Oct 06

Втората шапка на Аштън: насоките на ЕС за финансиране на Израел като инструмент за правене на европейска външна политика след Лисабонския договор* Ashton’s Second hat: The EU Funding Guidelines on Israel as a Post-Lisbon Instrument of European Foreign Policy Making*

Настоящата статия анализира Насоките на ЕС за финансиране на Израел, публикувани през юли 2013 г., като се фокусира върху тяхната обосновка, подготовка и приемане, тяхното въздействие и прилагане в случая на програмата Хоризонт 2020 за изследвания и иновации. Тя поставя Насоките в контекста на политиката на ЕС за разграничаване на териториалния обхват на законодателството и изпълнителските актове на ЕС, отнасящи се до Израел, и на двустранните споразумения ЕС-Израел. Авторът твърди, че значението, което този документ придобива, доказва добавената стойност на промените, извършени от Лисабонския договор в областта на ОВППС, а по-специално ефикасното използване на двете шапки на К. Аштън – председателстваща на Съвета по външни работи и Заместник-председател на Европейската комисия. Статията стига до извода, че прилагането на инструменти, характерни за общностните компетенции, доколкото те водят до правна сигурност, имат финансово въздействие и предлагат ефикасни механизми на приложение, могат да станат ключови инструменти на външната политика, способни да укрепят авторитета на ЕС като международен актьор.This paper analyses the EU Funding Guidelines on Israel published in July 2013 by focusing on their rationale and justification, their preparation, adoption and impact and their implementation in the case of the Horizon 2020 programme on research and innovation. It places the Guidelines in the context of the EU’s policy of delimiting the territorial scope in EU legislation and implementing acts concerning Israel and in bilateral EU-Israel agreements. The author argues that the significance this document has obtained proves the added value of Lisbon Treaty changes in the field of CFSP, notably the effective use of C. Ashton’s two hats – of chair person of the Foreign Affairs Council and of Vice President of the European Commission.

Aug 07

Южнокавказкото направление в политиката на добросъседство на ЕС – проблеми и предизвикателстваTHE SOUTH CAUCASUS TREND IN EU’S GOOD-NEIGHBOURHOOD POLICY: PROBLEMS AND CHALLENGES

Последните вълни на разширяване на Европейския съюз на изток, неговите енергийни интереси и нарастващото внимание, отделяно на въпросите, свързани със сигурността, провокират все по-активна политика на ЕС спрямо държавите от Южен Кавказ. Европейският парламент пръв призовава за редица инициативи, предприети по-късно от ЕС, в това число назначаването още през 2003 г. на специален представител на ЕС за региона и включването на трите държави – Армения, Грузия и Азербайджан, в Европейската политика на добросъседство през 2004 г. и по-конкретно – в по-новата инициатива, наречена „Източно партньорство”, през 2009 г.The recent enlargement waves of the EU to the east, its energy interests, and the growing attention to security-related issues have provoked a more active approach by the European Union to the countries of the South Caucasus. The European Parliament was the first to call for several initiatives, which were later taken up by the EU, including the appointment in 2003 of an EU Special Representative for the region (EUSR), and the inclusion of the three states – Armenia, Georgia and Azerbaijan – in the European Neighbourhood Policy in 2004, and in particular in the new initiative called Eastern Partnership, in 2009.

Older posts «