юни 16

“EU SOCIAL FABRIC DEVASTATION ANTE PORTAS: OPENING PANDORA’S BOX?”

During the last 10 years the EU has been confronted with a multifaceted crisis: financial, migration and security crisis. The EU has to respond to the challenges related to the economic and monetary crisis with its prolonged high levels of unemployment, slowing of growth, and rapidly rising poverty, not to neglect the terrorist attacks front. In addition, the refugee crisis has mushroomed and, in some cases, Eurosceptic parties have profited and openly threaten some of the EU’s core values and principles. None of these challenges can be resolved by one Member State alone since issues of such magnitude have to be addressed in a true, common, united European approach.

юни 06

Tectonic Changes in the Middle East and How They Resonate in Europe: A View from Sofia

It is always a pleasure for me to visit this country, not only because of the great tradition of friendly relations between our peoples but also because of our respect-ive governments’ similar perspectives on a variety of issues. One of those is the heightened threat to our security stemming from the turbulent developments in the Middle East. The struggle against terrorism, together with the tremendous wave of migration arising out of the activity of ISIS and the ongoing civil war in Syria, poses challenges to our national as well as collective wellbeing. I believe that discussions such as the one we are holding today can be particularly useful for identifying current challenges and for outlining their possible solutions.

май 12

WHITHER THE MIDDLE EAST: MODERNITY OR MEDIEVAL TIMES*

The debate over the Middle East current changes (the „Arab Spring“ that began as of December 2010) is still ongoing in full steam. It is more than obvious that the core of the matter relates to cataclysmic changes that are rapidly reshaping not only the surface landscape of the Middle East but also its deepest cultural and socio-political layers.

Quo vadis the Middle East, one may ask; what is next? Are these earthquakes a prelude to a new and more pragmatic societal order that would enable Middle Eastern societies to jump on the bandwagon of modernity, or it is a vicious circle, an agony of an ever-deepening crisis that will nail down the Middle East to the abyss of civil wars and chaos.

апр 05

Политиката за развитие на ЕС в рамките на Националната програма на България

Европейският съюз обяви 2015-а година за Европейска година за развитие. Това е едногодишна кампания, чиято цел е да информира за какво се използва помощта на ЕС за развитие и за начина, по който тя допринася за борбата с бедността. Друга нейна цел е да се обясни как справянето с бедността по света е от полза за всички нас, заинтересованите страни, и да се вдъхновят повече европейци да участват в дейности в областта на развитието.

апр 01

Европейската година за развитие и ролята на гражданите – от информираност и съпричастност към активни действия за борба с бедността по света

На 9 януари 2015 г., в латвийската столица Рига, Жан Клод Юнкер даде старта на Европейската година за развитие. Решението беше взето с пълно мнозинство от Европейския парламент няколко месеца по-рано, след предложение на Европейската комисия и единодушно подкрепено от Съвета на ЕС.

мар 22

Финансово-икономически аспекти на феномена „Ислямска държава в Ирак и Леванта“

Доколкото генезисът на феномена „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) е основан върху противоречията между регионалните сили в икономическата и специално в енергийната област, въпросът за икономиката и финансите на това парадържавно формирование следва да се разглежда във взаимодействието между нестабилността в региона и икономическото развитие в световен мащаб. Тук е необходимо да се отбележи, че върху желанието за придобивания и сливания на бизнес в международен план, икономическия растеж като цяло и стабилността на световните финансови пазари, войната в Сирия и Ирак, както и конфликтът в Украйна, не оказват значително негативно въздействие. Дори напротив, в известна степен поради трайния спад в цените на енергийните ресурси и суровинни материали производствените разходи се намаляват, което подпомага печалбите на компаниите. За сметка на това ниските цени на петрола и другите суровини потискат активността на компаниите в енергийната индустрия и комуналните услуги. Активността през тази година се наблюдава предимно в сектори като фармация, телекомуникации и технологии, върху които разглеждания конфликт няма пряко въздействие. Това състояние вероятно ще се запази до 2017 г., когато цикличността в процеса на сливания и придобивания в тези сектори ще се изчерпи.

мар 21

Интервю с българските посланици на добра воля на ЕГР2015

В рамките на Европейската година за развитие (ЕГР2015) обществени личности от всички държави членки на ЕС се включиха в инициативата „Посланици на добра воля на ЕГР2015” и дадоха интервюта, посветени на успехите и предизвикателствата на Европейската година за развитие. Техните послания бяха включени във видео материал, излъчен по време на Закриващата конференция за Европейската година за развитие на 9 декември 2015 г. гр. Люксембург. По покана на Дипломатическия институт български посланици на добра воля станаха г-н Даниел Митов – министър на външните работи на Република България, и г-н Пламен Карталов – директор на Софийската опера и балет. Двете интервюта могат да бъдат гледани на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=YWsUfCcd18Y и https://www.youtube.com/watch?v=ttul589Za2k

мар 21

2015 – Европейската година за развитие

Европейските години: история и цели
Така наречените „Европейски години” съществуват от 1983 г. Оттогава насам – с едно или две изключения – всяка година европейските институции подбират конкретна тема, която да бъде в „сърцето” на обществените обсъждания с гражданите, както и между самите тях, а така също в центъра на политическия дебат в цяла Европа по време на съответната година.
Целта на Европейските години е да привлекат върху така подбрания въпрос или тема светлините на прожекторите през цялата година, да повишат информираността на гражданите, както и да им предоставят информация за основната тема. Гражданите се насърчават също да участват в този широкомащабен обществен дебат. Някои Европейски години се оказаха доста успешни за постигането на тези цели, докато други се провалиха напълно, тъй като гражданите останаха до голяма степен неосведомени за темата, поставена в центъра на Европейската година, не се ангажираха с нея или даже нямаха представа, че е обявена такава година.

ное 23

(English) What the West Lacks – A Strategic Approach to Fighting Islamic State

The English novelist EM Forster once said “Just connect”. It is the West’s inability to do so that undermines its response to the Paris attacks. Brussels is on lockdown. France is launching air strikes on Syria. The UN Security Council has adopted a resolution condemning Islamic State. But still there is no coherent strategy for combatting Islamic State, either in Syria and Iraq or in Western Muslim communities. In a sense this is a domestic challenge for West European countries.

ное 09

Нови моменти във външната политика на КНР в Южнокитайско море при новото китайско ръководство *

При оттеглянето си от властта в началото на 90те години на ХХ в. емблематичният реформатор на Китайската народна република Дън Сяопин завещава на следващото поколение китайски лидери набор от политически максими, обръщайки се към тях с думите „крийте нашия потенциал и изчаквайте благоприятния за нас момент“ и „никога не претендирайте за лидерство“[1]. Икономическият възход на Китай в последните две десетилетия, комбиниран с геополитическите размествания в световен мащаб, предизвикани от края на Студената война и глобалната финансова криза от последните години, създадоха всички предпоставки за появата на „благоприятния момент“. Логична последица от нарасналото китайско самочувствие е активизирането на външната политика на КНР след идването на новото ръководство на страната в края на 2012 г. и избирането на Си Дзинпин за президент на Китай няколко месеца по-късно. Това намира особено ярка проекция в раздвижването на китайската външна политика по отношение на териториалните спорове, които страната води с няколко от своите съседи за притежанието на плитчината Скарбъро, както и стотици малки ненаселени острови с неясна национална принадлежност, част от островните групи Парасел и Спратли в Южнокитайско море.

окт 28

Руската външна политика при Путин

    Януш Бугайски     Цели: Основна цел на водената от Москва външна политика е да възстанови Русия като главен властови център или стълб в многополюсния и мултицентричен свят. Затова Русия се стреми да създаде изключителна евразийска зона, която да подкопае влиянието на ЕС и НАТО в цялата източна част на Европа. Даже там, …

Прочетете повече »

окт 28

Горящият Близък Изток, скачащата Турция и спящите Балкани *

Твърде много политически събития се случиха в нашите два региона (балканския и близкоизточния), откакто се срещнахме миналата година в Риад. Безспорно, в арабския свят промените в сферата на политиката и сигурността са невероятно динамични, тъй като там сякаш изригнаха няколко паралелни вулкана. Тероризмът силно разтресе основите на държавността в Ирак, Сирия, Либия, а съвсем наскоро и в Йемен. Нито една арабска държава не остана в сянка. Сигурността в Близкия Изток все повече получи релевантни военностратегически измерения, което е придружено с твърде много мирни жертви и материални разрушения. В най-тежко положение е Сирия, в която, за съжаление, можем да говорим открито за геноцид. Той превърна сирийския народ във втората по големина бежанска група в света – над 4 милиона (след тази на палестинците). От там стартираха мощни емиграционни процеси, които засегнаха из основи нашия континент, нашия регион и нашата страна. Разместиха се сериозно геополитическите планове в региона, създавайки „замразени конфликти”, чийто източник са предимно религиозният екстремизъм и конфесионалното противопоставяне. Напълно споделям мнението на държавния глава на Саудитска Арабия, крал Салман, че тероризмът и конфесионализмът са пряко свързани и са основните проблеми на региона.

окт 22

Германия, НАТО и кризата в Украйна: лидерство от центъра

През 2015 г. Германия отбеляза 60-тата годишнина от членството си в НАТО. По този повод генералният секретар на НАТО, Йенс Столтенберг, изрази дълбокото си уважение към страната, описвайки я като „уважаван и влиятелен съюзник[1]”. Германският министър на външните работи, Франк-Валтер Щайнмайер, също подчерта особената отговорност на Германия за запазването на мирния ред в Европа чрез НАТО[2].

На фона на украинската криза като едно от най-големите предизвикателства пред този „мирен ред”, Германия засилва лидерската си позиция в рамките на Европейския съюз[3]. Оценките на ролята на Германия в НАТО също претърпяха съществени промени. Докато в началото нямаше индикации за съществена роля на Германия[4], впоследствие тя бе оценена като „признат политически ‚оформител‘” на политиката на НАТО спрямо Русия[5].

окт 22

Намалените разходи за отбрана на държавите членки на НАТО – от дефицит на средства към дефицит на сигурност

На провелата се в Нюпорт, Уелс, Среща на върха на НАТО през септември миналата година, държавите членки записаха във финалната декларация следните важни насоки по отношение на финансовия принос на страните към Алианса: беше решено на първо място, страните, които изпълняват изискването да отделят два процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана, да продължат да го правят, на второ – онези, които не са достигнали този финансов праг, да се стремят от една страна да спрат тенденцията на спад в разходите за отбрана и от друга – да се стремят да увеличат реално отделяните средства за отбрана и сигурност чрез увеличаване на брутния си вътрешен продукт, като крайната цел е в рамките на десетилетие да достигнат изисквания праг на разход за отбрана.

окт 22

Ролята на демографския фактор за миграционния натиск върху България

През последните няколко години понятието „миграционен натиск“ стана изключително разпространено в медиите както в България, така и в чужбина. Провежданите на държавно ниво политики по отношение на миграционния натиск залягат в основата на все повече международни и правителствени документи.

окт 16

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ И НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

С влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският съвет става част от институционалната рамка на Европейския съюз. Въвеждането на поста „постоянен председател“ на институцията има за основна цел да осигури по-силно ръководство и ефективност на работата на Европейския съвет и по-стабилно присъствие на ЕС на международната сцена.
От 1 декември 2014 г. Европейският съвет има нов председател – бившият премиер на Полша Доналд Туск. Той започна своя мандат с думите: „Пристигам в Брюксел от държава, която дълбоко вярва в значимостта на Обединена Европа“.За изминалата по-малко от година от встъпването си в длъжност той демонстрира желание за приемственост но и по-голяма категоричност, която контрастира с консенсусния стил на неговия предшественик, Херман Ван Ромпой. Целта на настоящата статия е да направи кратък преглед на първоначално декларирани от председателя приоритети и постигнатите резултати, както и да направи опит за оценка на лидерските качества и възможностите му да реагира адекватно на актуалните икономически и геополитически предизвикателства пред ЕС.

окт 16

The European policy of Switzerland: an explanation essay

S’il fallait résumer en un seul mot la politique européenne de la Suisse, il suffirait d’écrire qu’elle est « compliquée ». Incompréhensible pour les uns, elle demeure l’objet de nombreux malentendus pour les autres. A la fois contradictoire et logique, elle répond à une dialectique tout helvétique qui voudrait que la Suisse se proclame européenne, sans vouloir accepter son appartenance à l’Europe. C’est ce qu’avaient merveilleusement résumé trente-trois personnalités suisses en février 2014, lorsque dans un appel pour la tenue d’États généraux européens à Berne le 10 mai de la même année, ils avaient constaté que «tous les Suisses sont des Européens! Mais [qu’] ils ne parviennent plus à définir leur destin dans leur propre famille[1] ». Histoire de famille donc, mais qui malheureusement tourne souvent au drame politique. Quoique la formule puisse surprendre, la Suisse a mal à l’Europe. Non par la faute des autres, mais par la sienne, incapable qu’elle fut, et qu’elle est, d’affirmer, par elle-même, une position claire qui la mettrait à l’abri d’une querelledans laquelle elle n’a de cesse de s’empêtrer.

сеп 30

(English) What we talk about, when we talk about ‘Hybrid Threats’

An EUISS research paper prepared for the European Defence Agency Paris, September 2015   Introduction   Security analysts and practitioners have a tendency to coin new terms which capture the challenge(s) they are facing or the mandate(s) they are supposed to embrace. Terms such as ‘low-intensity conflicts’, ‘fragile’ or ‘failed states’, ‘asymmetrical threats’ or even, …

Прочетете повече »

сеп 28

Перспективите пред реализацията на Третия спасителен пакет за Гърция

Гърция е в криза от няколко години, която има вътрешнополитическо, финансово и икономическо изражение. Същевременно страната би трябвало да бъде водещата християнска държава в Югоизточна Европа, член на Европейския съюз и НАТО, и като такава да бъде естествен баланс на влиянието на Турция като мюсюлманска страна. Перманентният характер на гръцката криза обаче, като че ли поставя под риск досегашния баланс на регионалните сили и възлага на България нова мисия – да поеме отговорността на Атина, поне частично, в поддържане на пропорциите в т.нар. балкански триъгълник.

сеп 10

Отражение на състоянието на петролната търговия през 2015г. върху икономиките на развитите арабски държави. Възможности пред българския бизнес

Структурата на икономиката на водещите в региона на Близкия изток и Африка държави Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства ги прави на практика изцяло зависими от състоянието и развитието на петролната промишленост и търговията с нейни продукти на международните пазари. Над 90% от БВП, съответно приходите в държавната хазна, се осигуряват от реализираните количества добит петрол. От друга страна събитията от т.нар. Арабска пролет показаха, че именно благодарение на тези две държави беше осигурена финансово-икономическата стабилност на други арабски държави с ключово значение, като Египет, с което процесът на политическа, икономическа и финансова дестабилизация на арабския регион беше овладяна, поставена под контрол и създадени предпоставки за възстановяване.

сеп 10

НОВИЯТ ЕВРОПЕЙСКИ МИГРАЦИОНЕН ПЛАН

Днес ЕК се очаква да обяви новият си план за справяне с бежанската криза, обхванала целия ЕС. Залегналият принцип обаче е известен – справедливо разпределение на имигрантите на квотен принцип, съобразен с броя на населението и степента на икономическо развитие на всяка отделна приемаща държава. Този принцип бе наложен от Германия и Франция, които би трябвало да са локомотивите на ЕС.

Какви са слабостите в този подход и защитен ли е българският национален интерес?

юли 13

Миграционният натиск върху страните от Южна Европа: предизвикателства и възможности. Влияние върху външната политика на България

Под влиянието на световната демографска динамика Европа се превръща от нетен източник на емигранти в нетен приемник на имигранти, процес, свидетелстващ за „изменение в структурата на световното население“ (Копринаров 2012: 56). Това несъмнено влияе не само върху сигурността, икономическия растеж и социалната стабилност в страните от Европа, но и върху ролята на един значим международен субект, какъвто е Европейският съюз (ЕС).

Силният демографски взрив[1] на европейския континент през XIX в. води до емигрирането (преди всичко към Новия свят) на повече от 60 млн. европейци. Днес в Европа се наблюдават сравнително ниска раждаемост и ниска смъртност. За да не изпадне в „демографска маргинализация“ (ibid.: 58) и с цел да запази добра конкурентноспособност и стравнително висок стандарт на живот, ЕС полага усилия за привличане на високо-квалифицирана работна ръка.

юни 24

Китайската стратегия в Големия черноморски регион

Китай започва да опознава Черноморския регион още от времето на монголската династия Юан, която управлява Поднебесната близо 70 години от 1310 г. Периодът е свързан с културна и търговска експанзия на династията начело с монголския император Кубай хан извън пределите на Китай. Корабите на династия Юан плават през нови морета и проникват на нови територии. В края на ХІV век Пекин установява отношения с Персия и големите градове в Близкия изток, с Византия и папа Николай IV, както и с най-влиятелните европейски средновековни владетели. След Опиумните войни от ХІХ век, до края на Втората световна война, за повече от столетие Китай практически изпада в зависимост от Запада и губи възможност да развива активни стопански отношения с Големия черноморски регион (ГЧР).

юни 15

Близкоизточното измерение на Кипърския въпрос

Разкриването на находища на природен газ южно от остров Кипър поставя ново измерение към нерешения вече 41 години Кипърски въпрос. Прогнозите за наличните количества природен газ са впечатляващи – установени са над 1,5 млрд. куб.м., които предстои да бъдат доказани, като общото количество се прогнозира да е между 102 и 107 млрд. куб.м. Пристъпването през 2011 г. от страна на легитимното кипърско правителство към изследване и проучване на залежите на хидрокарбонни суровини в своята изключителна икономическа зона в акваторията на Средиземно море предизвика негативната реакция на Турция. В качеството си на страна-гарант на Република Кипър съгласно Цюрихско-Лондонските споразумения от 1960 г., Анкара се противопоставя на настоящите действия на Никозия, преди да е постигнато решение на вътрешния политически конфликт между гръцко-кипърската и турско-кипърската общност.

юни 10

Интервю с Ясин Брахим, министър на развитието, инвестициите и международното сътрудничество на Тунис

Yassine Brahim

  В контекста на развитието на българо-тунизийските отношения и с цел добиването на по-добра представа за обстановката в тази средиземноморска страна след т.нар. Жасминова революция решихме да проведем разговор с едно от най-нашумелите и станали известни през последните години млади лица на тунизийската политическа сцена. Ясин Брахим, президент на партия „Визия за Тунис”, член на …

Прочетете повече »

юни 08

Българското председателство на ПСЮИЕ*

През последните две десетилетия регионалното сътрудничество се открои като един от основните приоритети на българската външна политика. България сe наложи не само като предвидим и целеустремен партньор в региона, но и като решаващ фактор както за развитието на многостранното сътрудничество и насърчаването на европейските аспирации на страните от Западните Балкани, така и за установяването на стабилност и добросъседски отношения в Югоизточна Европа. Всичко това страната ни съумя да постигне, съчетавайки успешно отстояването на националния интерес с инструментариума и принципите на регионалното сътрудничество. В период на нарастващи предизвикателства пред сигурността на региона, когато необходимостта от ефективно регионално сътрудничество се осъзнава все по-силно от страните, България предстои да поеме за трети път ротационното председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) в периода от 1 юли 2015 до 30 юни 2016 г.

юни 05

Ресурси за лидерство на Председателството на Съвета на ЕС – в подготовка на българското председателство през 2018 г.

Преговорният процес в рамките на Европейския съюз е сложна комбинация от институционални интереси, правителствени предпочитания, лидерски стратегии и нормативни процедури за постигане на споразумение и правене на политика. Някои изследователи дори определят политическия процес в рамките на Съюза като един постоянен преговорен маратон. В този процес ротационното председателство на Съвета на ЕС има значима лидерска позиция и ресурси за упражняване на медиаторски функции. Този анализ очертава основните ресурси за лидерство на страната председател, като едновременно прави и оценка на политическия, институционален, административен и дипломатически капацитет, който България ще трябва да развие и прилага по време на своя мандат на Председател на Съвета на ЕС в периода юли-декември 2018 година.

мар 23

Принос към дискусията за сигурността като политически проблем и като предмет на изследване и обучение

От 7 до 9 януари 2015 Европа отново преживя ужаса на кървав терор – загинаха 12 души и над 10 бяха ранени. Вълна на солидарност с Париж обхвана голяма част от света, за да призове за защита на свободата и сигурността. Свободата и сигурността (мира) са политическите ценности на европейската модерност и пост-модерност, катализирали трансформации и създали евроатлантическо пространство на демокрация и права на човека. Но това са и ценности, чието глобално влияние се възприема като заплаха от политически и икономически заинтересувани среди в други части на света. „Меката сила“ на тези ценности, с която се разпространяват в един все по-отворен свят, среща отпора на „твърдата сила“ на терористични организации, които им обявяват „свещена“ война.

мар 16

Социално конструиране на актуалната теоретична парадигма за сигурност

От 70-те години на миналия век, когато от една страна, глобализацията вече набира скорост, а от друга се развива Хелзинският процес и размразяването в отношенията мeжду Запада и Изтока, започва дебат за сигурността, който проблематизира ортодоксалните схващания за заплахите пред човечеството.
В книга, озаглавена “Lexus и маслиново дърво”, Томас Фрийдман, влиятелен политолог, журналист и лидер на обществено мнение в САЩ, изразява убеждението си, че в съвременния свят се водят две битки – битка за просперитет и развитие, символизирана от автомобила Lexus, и битка за запазване на идентичност и традиции, символизирана от маслиново дърво.

мар 05

Възможности за развитие на двустранните отношения между България и САЩ в светлината на съвременните предизвикателства

Настоящият експертен доклад представя актуална тема – темата за възможностите за развитие на двустранните отношения между Р. България и Съединените американски щати в светлината на съвременните предизвикателства.
Защитаваната теза е, че двустранните българо-американски дипломатически отношения са достигнали най-високото ниво на своето развитие, от установяването им през 1903 г. Днес те се възприемат като стратегическо партньорство. Същевременно, променената среда за сигурност и редицата нови предизвикателства в глобален и регионален мащаб създават реални условия за по-нататъшното задълбочаване и разширяване на двустранните връзки.

фев 25

Новата политика за сигурност и отбрана на Япония в контекста на динамично променящата се ситуация в Източна Азия и в световен мащаб

Настоящият доклад разглежда актуалното състояние и тенденциите за развитие на японската политика за сигурност и отбрана.
Вследствие на резултатите от Втората световна война, чл. 9 от Конституцията на Япония не й позволява да има собствена армия и да участва във военни действия зад граница. През последните години се забелязва тенденция към заявяване от страна на Япония на ясно желание за по-активна роля в областта на сигурността. Това е обусловено от редица фактори, сред които се открояват трансформацията на средата за сигурност в региона, активизиране на намиращите се в латентно състояние териториални спорове между Япония и Китай и Япония и Р Корея, желанието на Япония за по-активен принос към мира и сигурността в света и други аспекти във вътрешнополитически и външнополитически план.

фев 19

Актуални тенденции в регионалната интеграция в Латинска Америка и Карибите

В началото на XXI век в Латинска Америка и Карибите се забелязват редица икономически, демографски и геостратегически промени, които оказват специфично влияние на процеси на интеграция на континента.
Основната цел на настоящия доклад е да представи актуалните тенденции в регионалната интеграция на страните от Латинска Америка и Карибите (ЛАК). За да бъдат очертани е направен опит да се изяснят причинно – следствените връзки между минало и настояще, да се отчете нарастващото влияние на страните от региона в международен план, както и да бъдат изведени факторите, които водят до тези промени.
Последователно са разгледани особеностите на регионалните и субрегионалните организации в Латинска Америка и Карибите до края на XX век. Този период се характеризира с влиянието на панамериканския политически модел, последван от световната икономическа парадигма за свободен пазар и икономическа отвореност.

фев 17

Atlantic Club: OECD-Added value to the EU

The general goal of the OECD is to build strong market based economies in its member states, to encourage the trade liberalization, to improve the competitiveness and the sustainability of the economies of the industrialized countries, but and the same time to propose policies and tools for assisting the developing countries in restructuring their economies. The organization ensures a platform for the governments to discuss, develop and improve their economies and social policies and to apply the best practices and standards

фев 11

СПОРАЗУМЕНИЯТА ЗА АСОЦИИРАНЕ С ЕС НА ГРУЗИЯ, МОЛДОВА И УКРАЙНА КАТО НОВ ЕТАП В ПРИЛАГАНЕТО НА ИЗТОЧНОТО ПАРТНЬОРСТВО

Настоящият доклад аргументира тезата, че сключването на Споразумения за асоцииране (СА) с Европейския съюз (ЕС) на Грузия, Молдова и Украйна представлява нов етап в прилагането на инициативата „Източно партньорство“ (ИП) в рамките на Европейската политика на съседство (ЕПС).
Въз основа на анализ на правната и финансова рамка и на оценка на икономическия потенциал на Споразуменията, както и с помощта на документи на ЕС и МВнР и на изследователски публикации, се прави изводът, че целите, обхватът и финансирането на СА открояват стратегическото значение, което ЕС отдава на сближаването с източните си съседи. Макар да не съдържат ангажимент за членство в ЕС, СА с Грузия, Молдова и Украйна създават перспектива за възходящо развитие на отношенията на ЕС с трите страни. Споразуменията установяват нова, обвързваща юридическа рамка, която по същество е програма за дълбоки и всеобхватни реформи, насочени към създаване на пространство на стабилност, сигурност и растеж в източното съседство на разширения ЕС.

фев 09

Необходимостта от реформа на Международния съд на ООН и от позиция на България

Международният съд е единственият главен орган на ООН, останал към днешна дата извън усилията за реформа на Организацията, които продължават вече повече от две десетилетия. Аргументите за реформа на Съвета за сигурност на ООН, например, са също валидни и за Международния съд: рязко нараснал брой на държавите членки на Организацията, което е предизвикателство за представителния характер и легитимността на нейните главни органи. В допълнение, поради значителното увеличаване на броя на делата, с които е сезиран Съда след края на Студената война, на дневен ред е логично да бъдат поставени и въпроси относно неговата ефективност. Евентуална реформа би могла да включва не само увеличаване на броя на съдиите, забрана за преизбирането им и усъвършенстване на критериите за техния избор, но и подобряване на работните методи на Съда и управлението на доказателствата, които спорещите държави използват за защита на своята позиция. България, в качеството си на първата държава от района на Балканите и Черно море, която е признала задължителната юрисдикция на Международния съд, може и следва да заеме активна позиция за неговата реформа.

фев 09

Сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ: характеристики, значение и перспективи

Механизмът за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) бе въведен официално през 2012 г. и оттогава се превърна в акцент на Китайската стратегия за външна политика. При анализа на този механизъм, както и на перспективите за неговото развитие, не само политиците, но и учените в Китай и страните от ЦИЕ се опитват да направят ретроспекция на историята на дипломатическите отношения между Китай и тази група страни.
В политически план отношенията на Китай с централно и източно-европейските страни наподобяват крива с две връхни точки. Първата е постигната още в самото начало – след създаването на Китайската народна република през 1949 г. В ролята си на съюзници на Съветския съюз, държавите от ЦИЕ признават току-що създадената държава, установяват с нея дипломатически отношения непосредствено след СССР и започват да предоставят щедро различни видове помощ. Втората връхна точка е постигната през 80-те години на миналия век – почти веднага след спадането на напрежението между Китай и Съветския съюз.

фев 09

Ролята на „спомагателите” при съвременните конфликти: случаят Нагорни Карабах*

Когато говорим за „спомагатели” (от англ. еnabler – бел.пр.) при съвременните конфликти, трябва още в началото да дефинираме най-малко две понятия: „спомагатели” и „съвременни конфликти”. И въпреки че променящата се същност на съвременните конфликти си заслужава да бъде изследвана, тук бих искал да поразсъждавам върху думата „съвременен”. Кои конфликти са съвременни? Все още ли конфликтът в Северна Ирландия, например, се смята за съвременен, или вече се е превърнал в история? И ако го обсъждахме даже по време на Споразумението от Разпети петък, можехме ли спокойно да го наречем „съвременен”? Можехме ли да пренебрегнем дългата история, която лежи в основата на този конфликт? А дали продължаващият и в момента, проточил се толкова дълго арабско-израелски конфликт е чисто съвременен? Колко „пресен” трябва да бъде един съвременен конфликт?

фев 06

Еволюция на преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции и перспективите за България

Настоящата работа се опитва обективно да представи мотивите, рамката нa отношенията и преговорите за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП). Авторът разглежда темата преимуществено през призмата на официалните позиции на институциите на Европейския Съюз (ЕС), в частност Комисията (ЕК), която въз основа на чл. 207 от Договора за функциониране на ЕС[1] е компетентна да води преговори от името на Съюза и държавите-членки по търговски въпроси, и България. Взето е под внимание и мнението на гражданското общество в ЕС като определени групи от него са силно негативно настроени към обсъжданото Споразумение. Предпоставя се идеята, че успешния край на едни преговори води до взаимна изгода за всички страни по тях, в случая ЕС и Съединените американски щати (САЩ), при реализиране и на съответните приемливи компромиси. Преговорите са в ход от година и половина и следствие на силния обществен натиск, особено на обществени групи от източната страна на Атлантика, стават все по-прозрачни и разбираеми.

фев 04

НАТО извън шаблона или заложник на статуквото: следващите 20 години (Отворено писмо до Генералния секретар и държавите членки на НАТО)

Предходната версия на стратегията за излизане извън шаблона („Стратегия за неконвенционални решения“) изигра полезна роля в процеса на формулиране на Стратегическата концепция на НАТО през 2010 г. Въпреки това десетте предложения за извеждане на НАТО на качествено ново политическо равнище и социализация в глобален мащаб, които да подпомогнат приспособяването на организацията към предизвикателствата на следващите две десетилетия, останаха в полето на академичните дискусии, водени в рамките на редица трансатлантически конференции.

фев 03

Енергийният аспект на съвременните геополитически конфликти. Примерът с Украйна и отражението му върху енергийната сигурност на България

Когато говорим за геополитика, асоциацията, която изниква по отношение на това понятие, както в миналото, така и в настоящето, по-често е в отрицателен аспект и е свързана с противопоставяне, противоборство и баланс на интереси между субектите на международните отношения. Въпреки всички усилия на международната общност през последните 70 години за поддържане на световния мир и сигурност реалността показва, че съществуват множество геополитически конфликти, пораждащи регионална нестабилност и застрашаващи международната сигурност в политически, икономически, социално-демографски, екологичен и енергиен аспект. Според Центъра за изследване на риска на Университета в Кеймбридж[1] понятието геополитически конфликт се отнася за „военни конфликти и дипломатически кризи между държави с глобални последици”, което в съвременния свят е напълно резонно, предвид голямата взаимосвързаност и взаимозависимост на международните субекти.

фев 03

The bilateral economic and political cooperation between Bulgaria and Greece as a model of international relations and a factor of stability in Southeastern Europe – Third prize in essay competition

This essay is a historical overview of the Hellenic-Bulgarian political relations, up to the present economic diplomacy. A historical review was deemed necessary in their bilateral relations over the last centuries, in order to understand the present attitude of these two countries.
During the 18th century and the early 19th, the concepts of „Hellenic“ and „culture“ were identical in Bulgaria. Moreover, the greek clergy monopolized senior ecclesiastical offices and collected a lot of taxes. The cultural sovereignty of the Greek gave rise to the next generation of Bulgarian nationalists to blame the Greek for cultural imperialism.

яну 19

Ресурси за лидерство на Председателството на Съвета на ЕС – в подготовка на Българското председателство през 2018 година

Преговорният процес в рамките на Европейския съюз е сложна комбинация от институционални интереси, правителствени предпочитания, лидерски стратегии и нормативни процедури за постигане на споразумение и правене на политика. Някои изследователи дори определят политическия процес в рамките на Съюза като един постоянен преговорен маратон. В този процес ротационното председателство на Съвета на ЕС има значима лидерска позиция и ресурси за упражняване на медиаторски функции. Този анализ очертава основните ресурси за лидерство на страната-председател, като едновременно прави и оценка на политическия, институционален, административен и дипломатически капацитет, който България ще трябва да развие и прилага по време на своя мандат на Председател на Съвета на ЕС в периода юли-декември 2018 година.

яну 15

Ролята на „спомагателите“ при съвременните конфликти и подпомагането на дипломатите да реагират на тези конфликти: американската гледна точка*

Думата „спомагател” (от англ. еnabler – бел.пр.) не е приета като термин в международните отношения. Тя не е позната нито в международното право, нито в теорията на международните отношения, нито в дипломатическите изследвания. И въпреки това в реалния свят се усещат действията на тези, които спомагат за продължаването или даже за разрастването на вече съществуващи световни конфликти – понякога болезнено, независимо от това дали са ясно различими, следени отблизо или разбирани добре.

яну 14

Ханс Магнус Енценсбергер: „Нежното чудовище Брюксел”, четвърт век след „Ах, Европа”

В статията се разглеждат две произведения на германския писател, критик и есеист Ханс Магнус Енценсбергер, посветени на Европа като многообразен културен конгломерат („Ах, Европа“, 1987) и като институционална конструкция („Нежното чудовище Брюксел“, 2011). Със своята подчертано критичната към Европейския съюз позиция той влиза в индиректна полемика с австрийския писател и есеист Роберт Менасе, който в есето си „Европейският куриер“ от 2012 г. – въпреки някои сходни констатации – прави по-скоро апология на европейските институции и настоява за още по-тясна интеграция и отказ от обвързаните с националните държави представи за демокрация.

яну 14

Политиката за развитие като възможност за българската външна политика

С присъединяването си към Европейския съюз (ЕС), България се превърна от „реципиент” на помощ за развитие в „донор” на такава, което е свързано с редица политически и финансови ангажименти, но и със също толкова възможности за страната ни. Малка част от българските граждани, включително политици и работещи в публичната администрация, знаят, че след 2010 г. България отчита между 31 и 37 млн. евро годишно като официална помощ за развиващите се страни, предоставяна чрез двустранни, регионални, многостранни инструменти и европейския бюджет.

яну 13

От миграция към мобилност: политики и пътища

„Миграционната планета” (Cl. Blandin), „ХХI в. – век на народите в движение” (Guteres), „епохата на миграцията” (St. Castles and M. Miller) – изобилни са метафорите, с които мислим двадесет и първото столетие с термините на мобилността.
Миграционната глобализация се разгръща в дълго историческо време, но именно в съвременността международните миграции получават толкова резониращ политически ефект и толкова голяма социална плътност. Най-съществената промяна се отнася до новото място на миграцията сред стратегическите национални и глобални приоритети. От една от публичните политики наред с другите, миграционната политика амбициозно заема централна позиция и се утвърждава като топ приоритет и на politics, и на policies, и на международните отношения.

яну 12

Нова амбиция за Европа* Меморандум до ръководителя на външната политика на ЕС

Европейският съюз (ЕС) трябва да се превърне във влиятелен център на световния ред. Европейците не трябва да се задоволяват единствено със защитата на глобалното статукво, очаквайки елегантно да се преселят в небитието в една въображаема крепост на ЕС. Защото сегашната международна система е застрашена от съществени промени. А за да бъде гарантиран един бъдещ световен ред, Европа трябва също да претърпи сериозни трансформации.

яну 12

Независимост и самоопределение: референдумът в Шотландия като Кутията на Пандора

На референдума за независимост на Шотландия, проведен на 18 септември, 55.3% от шотландците подкрепиха оставането им в политическия съюз с Англия, Уелс и Северна Ирландия. Обединеното кралство (чието официално име е всъщност Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия) ще продължи да съществува. Въпреки че след референдума нищо в 307-годишната история на съюза между Шотландия и Англия формално не се e променило, на практика нищо няма вече да е същото. Като политически акт, референдумът не беше просто спонтанен и донякъде емоционален израз на воля за национално самоопределение и независимост.

яну 08

Турция като значим геополитически актьор: някои измерения на нейното влияние в България

Двустранните отношения могат да се разглеждат през геополитическия анализ и това е подход, който позволява по-голямо обобщение. При него не се проследява конкретната динамика на срещи и подписани споразумения, а се очертават възможности и перспективи, които са детерминирани от обективни дадености – географското положение и геополитическата значимост. Така се използват предимствата на геополитическия подход, който в много по-голяма степен е „освободен” от исторически напластявания и политическа конюнктура.

яну 08

Квалификационен курс по дипломация за служители от Министерството на външните работи на Ислямска република Афганистан

В периода 4-17 октомври 2014 г. Дипломатическият институт организира пети пореден квалификационен курс за млади афганистански дипломатически служители в рамките на проект „Повишаване на административния капацитет в Ислямска република Афганистан”. Проектът бе представен от междуведомствената работна група „Политика за развитие” и финансиран съгласно Постановление на Министерския съвет № 185 от 04.07.2014 г. като елемент от изпълнението на националните приоритети по Помощта за развитие.

яну 07

Междупрофесионалното измерение на съвременната дипломация

Представата ни за дипломатическата служба и принадлежащата към нея професия за дълъг период от време се отъждествяваше предимно с понятия като елитарност, допълнена със строга конфиденциалност, експертност, изградена на основата на висок професионализъм, и не на последно място – с тежък протокол, свързан с представителни функции. Основната причина за подобно виждане бе, че дипломатическата комуникация представляваше функция от отношения между професионални дипломати, изграждащи се в работния процес на външнополитическите ведомства и посолствата, както и в рамките на официалните събития, организирани от дипломатическия корпус.

окт 08

Банковият съюз – постижения и притеснения *

Целта на настоящето изследване е да представи текущата в момента процедура по създаване на Банковия съюз, както и да анализира възникващите по време на преговорите проблеми. Първите стъпки към банковия съюз вече са направени, а през март 2014 г. ЕКОФИН постигна споразумение относно Единния оздравителен механизъм за намиране нарешения, свързани с оздравяването/преструктурирането на банките (SRM). Въпреки това обаче е ясно, че ЕС е още твърде далеч от създаването на един истински банков съюз, който би укрепил финансовите пазари и би спомогнал за запазване на стабилността в Еврозоната.

окт 06

Втората шапка на Аштън: насоките на ЕС за финансиране на Израел като инструмент за правене на европейска външна политика след Лисабонския договор*

Настоящата статия анализира Насоките на ЕС за финансиране на Израел, публикувани през юли 2013 г., като се фокусира върху тяхната обосновка, подготовка и приемане, тяхното въздействие и прилагане в случая на програмата Хоризонт 2020 за изследвания и иновации. Тя поставя Насоките в контекста на политиката на ЕС за разграничаване на териториалния обхват на законодателството и изпълнителските актове на ЕС, отнасящи се до Израел, и на двустранните споразумения ЕС-Израел. Авторът твърди, че значението, което този документ придобива, доказва добавената стойност на промените, извършени от Лисабонския договор в областта на ОВППС, а по-специално ефикасното използване на двете шапки на К. Аштън – председателстваща на Съвета по външни работи и Заместник-председател на Европейската комисия. Статията стига до извода, че прилагането на инструменти, характерни за общностните компетенции, доколкото те водят до правна сигурност, имат финансово въздействие и предлагат ефикасни механизми на приложение, могат да станат ключови инструменти на външната политика, способни да укрепят авторитета на ЕС като международен актьор.

авг 07

Южнокавказкото направление в политиката на добросъседство на ЕС – проблеми и предизвикателства

Последните вълни на разширяване на Европейския съюз на изток, неговите енергийни интереси и нарастващото внимание, отделяно на въпросите, свързани със сигурността, провокират все по-активна политика на ЕС спрямо държавите от Южен Кавказ. Европейският парламент пръв призовава за редица инициативи, предприети по-късно от ЕС, в това число назначаването още през 2003 г. на специален представител на ЕС за региона и включването на трите държави – Армения, Грузия и Азербайджан, в Европейската политика на добросъседство през 2004 г. и по-конкретно – в по-новата инициатива, наречена „Източно партньорство”, през 2009 г.

По-стари публикации «