Интервю с г-жа Катрин Лалюмиер *Interview with Catherine Lalumière *

Европейският проект – преди и сега

 

Г-жо Лалюмиер, Вие сте била Генерален секретар на Съвета на Европа и заместник-председател на Европейския парламент, а понастоящем сте председател на Дома на Европа в Париж. На кой от тези постове сте се чувствала най-много „в свои води”? Кой и какво Ви вдъхновяваше в работата?      

Обичах всички постове, които съм заемала. Може да се каже, че ги харесвах много. Но най-много ме вдъхновяваше работата ми като Генерален секретар на Съвета на Европа от 1989 до 1994 г., защото имах шанса да заемам този пост в изключително време: сгромолясването на комунистическия режим в страните от Централна и Източна Европа, разпадането на Източния блок, а след това и на СССР и т.н. Всеки, който е свидетел на исторически събития от такъв мащаб, има изключителен шанс.

 

На какво Ви научи професионалният Ви път през всички тези години на ключови длъжности? Какво спечелихте и какво загубихте?

Естествено, научих много за двадесет и три години – от 1981 до 2004 г. Не е възможно да спомена всичко тук. Искам обаче да изтъкна само две неща:

Първо, почувствах силата и съвременното звучене на европейското послание в променящия се свят. Струва ми се, че днес, повече от когато и да било, трябва да опознаем добре философските ценности и модела на европейското общество, за да ги защитим. Казано накратко, за двайсет и три години аз осъзнах много силно значението на европейския политически проект.

Второ, научих един политически урок: идеите, програмите и проектите, както и институциите, са важни и необходими, но те губят своето значение, ако не се превъплътят и осъществят от хора – мъже и жени, които им дават живот. Личните отношения са изключително важно нещо, те са много по-важни, отколкото си бях представяла.

 С оглед на Вашата професионална кариера, какво е виждането Ви относно проблема с лидерството в Европа?

Отговорът на третия ви въпрос се съдържа отчасти в моя отговор на предишния въпрос. В миналото европейският проект се ръководеше от лидери от голям калибър. Може би това беше необходимо, за да се превъзмогнат последиците от Втората световна война и да се сложи край на вековната традиция на противоборство и конфликт между европейските народи. Днес като че ли има някакви проблеми… Въпреки всичко, нека се надяваме, че Европа ще има лидери, които ще съумеят да я преведат през кризите, пред които е изправена в момента. Да се надяваме, че това е възможно.

 

Как, според Вас, стои Европа днес на международната сцена?

Съжалявам, че Европейският съюз е толкова незабележим на международната сцена. Някои европейски страни са сравнително активни, например Германия, Обединеното кралство, Франция и др. Тяхното присъствие е резултат от ролята, която са играли в историята. Днес, обаче, нито една държава-членка на Европейския съюз не може да играе решаваща роля сама по себе си. Можем да бъдем силен играч на международната сцена, само ако сме сплотени, ако действаме в рамките на Европейския съюз. За съжаление, това все още не е факт. Европейският съюз все още е твърде колеблив, а държавите-членки все още действат спорадично.

Как оценявате напредъка на Европейския съюз по отношение на Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС), както и ролята на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД)?   

След приемането на Договора от Маастрихт и последвалите го договори, Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) и Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО, която впоследствие бе заменена от Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) в Лисабонския договор) постигнаха голям напредък. Вече съществува правна рамка за тези две политики. Политическата воля, обаче, все още липсва. Нещо повече, съдържанието на тези две политики е изключително неточно и непостоянно.

Що се отнася до Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), тя все още не съществува като такава, т.е. като чисто европейска служба. Тя е по-скоро отражение на дипломатическите традиции на държавите-членки, но не е израз на нова, чисто европейска политика.

В крайна сметка може да се каже, че в тези области е постигнат несъмнен напредък, но все още предстои много работа.

По време на Вашата публична лекция пред аудиторията на Дипломатическия институт през 2006 г. Вие говорихте за европейската идентичност. Това беше точно една година преди присъединяването на България към ЕС. Към днешна дата променила ли се е Вашата визия по този въпрос?

Не мисля, че визията ми за това, какво представлява европейската идентичност, се е променила съществено. Все още вярвам, че съществува европейска идентичност, която е обща за всички европейски народи. Винаги съм твърдяла и повтарям и сега – тъй като много хора като че ли забравят тези важни неща – че европейската идентичност притежава две важни характеристики: откритост и уважение към многообразието.

Откритостта означава, че за европейската култура не е свойствено да се затваря в себе си, а да бъде отворена към другите. В продължение на много векове Европа е изградила себе си благодарение на тази непрестанна откритост към света.

Многообразието означава, че макар европейската култура да се състои от идеи, ценности и основни принципи, споделяни от всички, тази обща култура приема в себе си и покровителства множество различни култури – национални, регионални, местни и дори философски, религиозни и т.н. Една от характерните черти на европейския модел е уважението към културното многообразие и културния плурализъм.

Сегашната тенденция към затваряне в себе си, връщането към национализъм и ксенофобия, трудностите, свързани с изпълнението на принципа на солидарност, всичко онова, което е в разрез с европейския дух, показва защо подчертавам толкова силно огромното, решаващо значение на тези две характеристики – откритостта и многообразието.

Какъв е образът на България днес, през погледа на Дома на Европа в Париж?   

За съжаление, често се констатира, че французите не познават географията. Затова трябва да кажа, че България не влиза в често обсъжданите теми в Дома на Европа в Париж.

Поради това представата за България е твърде бегла. Има толкова много причини тази представа да стане по-добра. Франция и България нямат нерешени спорни въпроси. Французите са любопитни хора, изпълнени с добри чувства. Засега единствената „черна точка”, която би могла да навреди на образа на България, е корупцията или, казано съвсем общо, човек остава с впечатлението, че – независимо от смяната на политическата система, страната среща трудности при подмяната на ръководните кадри както в обществения, така и в частния сектор.

Тази година Дипломатическият институт проведе конкурс за есе на тема “С какво членството на България в Съвета на Европа допринесе за развитието на демократичната държава?” Как оценявате Вие приноса на 20-годишното членство?

Мисля, че за двайсет години България, с помощта на Съвета на Европа, постигна съществен напредък не само в областта на икономиката, но и в областта на демокрацията. Естествено, този напредък се отнася преди всичко до механизмите на демокрацията, до т.нар. организация на процесите (например, свободни избори, които се осъществяват при съответните подходящи условия). Трябва да се направи повече за обновяване на ръководните кадри и в обществения, и в частния сектор. Няма съмнение, обаче, че нещата не трябва да се претупват.

Като член на Международния консултативен съвет на Дипломатическия институт, как виждате ролята на такъв тип обучителни институции, с оглед на принципа „учене през целия живот”? И в тази връзка, какви компетенции трябва да притежава и развива един съвременен дипломат?

Винаги съм вярвала, че спазването на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона е нещо, което не се разбира от само себе си. Трябва непрекъснато да си припомняме тези принципи, да ги преподаваме, да ги обсъждаме. Накратко, нищо в тези области не се постига безусловно, веднъж и завинаги. Това означава, че училищата, научните институти, университетите и другите институции, които се занимават с тези въпроси, не трябва да спират своята работа, независимо от това в коя страна се намират – тук визирам, естествено, западните демокрации, като например Франция. Това означава също, че и гражданите трябва непрекъснато да разсъждават по тези въпроси и да се образоват по въпросите на демокрацията и правата на човека. Те трябва непрекъснато да се обучават. Демокрацията и правата на човека приличат на крехки цветя. Градинарите трябва постоянно да се грижат за тях.

Коя случка или ситуация във Вашата кариера е оставила най-трайна следа у Вас, било то като личност или професионалист?

За мен няма никакво съмнение, че това, което ме беляза най-дълбоко, бяха събитията от 1989 г. и годините, които я последваха. Срутването на комунистическата идеология, революциите във всички страни от централна Европа, разпадането на СССР – всичко това е забележителна страница от историята. Имах късмета да бъда свидетел на тези събития и донякъде да участвам в тях. Имам незабравими спомени от това време.

Искам да споделя с вас един от тях. На днешния ден, само че през 1992 г., в Националния дворец на културата в София беше организирана церемония в присъствието на Президента Желев и председателя на Народното събрание Стефан Савов. Беше се събрала огромна, неудържима тълпа. Аз стоях пред тази тълпа, раздвоена между огромната си радост, че виждам толкова много надежда, и тревогата, свързана с разочарованията на бъдещето, защото в този ден аз знаех твърдо, че българският народ ще се сблъска с много трудности.

Повярвайте ми, такива моменти не се забравят лесно…

 

 

 

*Катрин Лалюмиер е доктор по публично право и преподава в университетите в Рен, Бордо и Париж. Списъкът на заеманите от нея обществени длъжности е дълъг. Тя е Държавен секретар, отговорен за публичните услуги и административната реформа (1981 г.), а по-късно става Министър на потреблението. През декември 1984 г. е назначена за Държавен секретар по Европейските въпроси и през 1985 г. подписва за Франция шенгенските споразумения. Избирана е за европейски депутат през 1994 г. и 1999 г., а в периода 2001 – 2004 г. е заместник-председател на Европейския парламент. През мандата й на Генерален секретар на Съвета на Европа (1989-1994), България става член на организацията. От 2003 г. е председател на Дома на Европа в Париж – асоциация, работеща за европейското гражданство. Катрин Лалюмиер е член на международния консултативен съвет на Дипломатическия институт.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

The European Project: Before and Now

Mrs. Lalumière, you were Secretary General of the Council of Europe and Vice-President of the European Parliament, and you currently chair the House of Europe in Paris. In which position did you feel “at home”? Who or what inspired you in your job?  

I liked all positions that I occupied. I even liked them very much. However, the one that I was very passionate about was the position of Secretary General of the Council of Europe from 1989 until 1994, because I had the chance to occupy it at an exceptional time: the fall of the communist regimes in Central and Eastern Europe, the breakup of the Eastern Block, then of the USSR, etc… It is exceptional to have the chance to witness historical events of such magnitude.

During all these years in key positions, what did you learn as a professional by working your way up? What did you gain and what did you lose? 

Obviously, during twenty-three years, from 1981 to 2004, I learned much. It is impossible to mention everything. Nonetheless, I will mention here two points only:

First, I became aware of the power and modernity of the European message throughout the world as it evolves today. More than ever, I think that the philosophical values and the model of the “European-style” society deserve to be known and defended. In brief, in twenty-three years, I gained a better understanding of the importance of the European political project.

Secondly, I learned a political lesson: the ideas, the programmes and the projects, the institutions are necessary, but they are a dead letter if they are not materialised and implemented by individuals, by men or women, who give them life. Personal relations are very important, in any case much more than I had thought before.

From the point of view of your professional career, what is your vision of the question of leadership in Europe? 

This third question finds the beginning of an answer in my reply to your previous question.

In the past, the European construction was likely to be carried by leaders of large calibre. That was probably necessary in order to overcome the aftermath of the Second World War, and to abandon the centuries-old traditions of rivalry and conflict between the European nations. Today, there seems to be a problem… In spite of everything, let us hope that Europe will have leaders capable of taking it through the crises that it is facing at present. Let us hope so.

In your view, what is Europe’s position on the international scene?  

I regret that the European Union is so inconspicuous on the international scene. Some of our countries are relatively active, e.g. Germany, the United Kingdom, France, etc… Their presence is in accordance with history. However, none of the member States of the European Union can play a decisive role by itself nowadays. Only together, within the European Union, could we have the strength to play an international role. Unfortunately, this is not yet the case. The European Union is still very, very hesitant and its member States still act erratically.

What is your opinion of the progress made by Europe with regard to its Common Foreign and Security Policy, and with regard to the role of the European External Action Service, as well? 

After the Maastricht Treaty and the subsequent treaties, the CFSP (Common Foreign and Security Policy) and the ESDP (European Security and Defence Policy, which became CSDP, Common Security and Defence Policy, in the Lisbon Treaty) have made a significant progress. Now the legal foundation, necessary for these two policies, exists. But the political will does not yet exist. In addition, the content of these two policies remains extremely vague and hesitant.

As far as the European External Action Service is concerned, it does not yet exist as such, i.e. as a specific European service. It is rather a reflection of the diplomatic traditions of the Member States, than a new, specifically European policy.

In the final analysis, indisputable progress has been made in these areas, but there is still a long way to go.

During your public lecture before the Bulgarian Diplomatic Institute’s audience in 2006, you tackled the question of the European identity. It was the year right before Bulgaria’s accession to the European Union. Has your vision on this matter changed to date?  

I do not think that my vision of what the European identity is has changed much. I still think that there is a common European identity shared by the various nations of Europe, and I have always emphasised – because some people tend to forget these essential points – that some of the attributes of the European identity hold the idea of openness and the respect for diversity.

Openness means that European culture has the attribute not to withdraw, but to be open to the others. In the course of centuries, Europe has built itself thanks to this constant openness to the world.

Diversity means that although there is a European culture made of ideas, values and basic principles shared by all, this common culture accepts and nurtures within itself a plurality of diverse cultures – national, regional, local, and even philosophical, religious, etc. The respect for diversity, for multiculturalism and interculturalism is one of the attributes of the European model.

The current tendency of withdrawal, the return of nationalism and xenophobia, the difficulties associated with the exercise of solidarity, all this which is contrary to the European spirit shows why I strongly emphasise the importance of this essential attribute, and why it is fundamental for the openness and for diversity.

What is the image of Bulgaria today from the point of view of the House of Europe in Paris? 

It is often regretfully noted that the French do not know geography well. Therefore, we cannot but note that Bulgaria is not really part of the topics often discussed in the House of Europe in Paris. The image of Bulgaria is therefore quite vague. But there are many motives for this image to become very good. There is no argument between France and Bulgaria. The French spontaneously feel curiosity and sympathy. To date, the main “black spot” that can tarnish the image of Bulgaria is that of corruption and, generally speaking, the impression that despite the change of the political regime, the country finds it difficult to renew its top management in both the public and the private sector.

This year the Bulgarian Diplomatic Institute organized a competition on the topic “How did Bulgaria’s accession to the Council of Europe contribute to the development of the Democratic State?” What is your view on this contribution 20 years later? 

I think that in twenty years Bulgaria, assisted by the Council of Europe, has made a significant progress not only in the economic area, but also in democracy. Certainly, this progress mainly concerns the mechanisms of democracy, the so-called “engineering” (for example free elections that take place in proper conditions). More progress should certainly be made concerning the renewal of managers in both the public and the private sector. But there is no doubt that things should not be rushed.

As member of the International Advisory Board of the Bulgarian Diplomatic Institute, how do you see the role of educational institutions of this type vis-à-vis the “life-long learning” principle? What competences should a diplomatic officer have and develop today? 

I have always been convinced that the respect for democracy, human rights, or the rule of law do not stand to reason. We must be continuously reminded of these principles, teach them, and discuss them. In brief, in these areas, nothing is really acquired definitely. This means that schools, institutes, academies etc. working on these issues should never stand still, regardless of the country concerned – I include of course the Western European countries, such as France. It also means that the citizens themselves must continuously reflect and be educated about democracy and human rights. They need continuous training. Democracy and human rights are like delicate plants. Gardeners must take care of them uninterruptedly.

Which event or situation in your career has left a lasting mark on you, as a person or as a professional? 

Without any doubt, that which impressed me most was the events of 1989 and the following years. The collapse of the communist ideology, the revolutions in all countries of central Europe, the disintegration of the USSR, all of this constitutes a page of extraordinary history. I had the chance to witness these events and, to some extent, to participate in them. I keep them as treasured memories. Allow me to recall one of them: On this day of 1992, in Sofia, a ceremony was organised in the National Palace of Culture in the presence of President Zhelev and Parliament Chairman Stefan Savov. A huge, passionate crowd. And I, in front of this crowd, divided between a huge joy of seeing so much hope, and the anxiety of disappointments to come, because I definitely knew on that day that numerous difficulties were in store for the Bulgarian people. Believe me, one does not easily forget such moments…

*Catherine Lalumiere has a PhD in Public Law and teaches at the University of Rennes, Bordeaux and Paris. The list of the public office positions she has held is very long. She was a State Secretary for the Civil Service and Administrative Reform (1981 – 1983) and later became State Secretary for Consumer Affairs in the Ministry of Economic Affairs and Finance. In December 1984 she was appointed State Secretary for European Affairs, and in 1985 she signed the Schengen Agreement for France. She became Member of Parliament in 1994 and 1999 and was Vice-President of the European Parliament from 2001 to 2004. During her term of Secretary General of the Council of Europe (1989 – 1994), Bulgaria became a member of the organization. Since 2003, Ms. Lalumiere has been President of the Maison de l’Europe in Paris – an association working for European citizenship. Catherine Lalumiere is a member of the International Advisory Board of the Bulgarian Diplomatic Institute.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>