↑ Връщане към Интервюта

Интервю с г-жа Катрин Лалюмиер *

Европейският проект – преди и сега

 

Г-жо Лалюмиер, Вие сте била Генерален секретар на Съвета на Европа и заместник-председател на Европейския парламент, а понастоящем сте председател на Дома на Европа в Париж. На кой от тези постове сте се чувствала най-много „в свои води”? Кой и какво Ви вдъхновяваше в работата?      

Обичах всички постове, които съм заемала. Може да се каже, че ги харесвах много. Но най-много ме вдъхновяваше работата ми като Генерален секретар на Съвета на Европа от 1989 до 1994 г., защото имах шанса да заемам този пост в изключително време: сгромолясването на комунистическия режим в страните от Централна и Източна Европа, разпадането на Източния блок, а след това и на СССР и т.н. Всеки, който е свидетел на исторически събития от такъв мащаб, има изключителен шанс.

 

На какво Ви научи професионалният Ви път през всички тези години на ключови длъжности? Какво спечелихте и какво загубихте?

Естествено, научих много за двадесет и три години – от 1981 до 2004 г. Не е възможно да спомена всичко тук. Искам обаче да изтъкна само две неща:

Първо, почувствах силата и съвременното звучене на европейското послание в променящия се свят. Струва ми се, че днес, повече от когато и да било, трябва да опознаем добре философските ценности и модела на европейското общество, за да ги защитим. Казано накратко, за двайсет и три години аз осъзнах много силно значението на европейския политически проект.

Второ, научих един политически урок: идеите, програмите и проектите, както и институциите, са важни и необходими, но те губят своето значение, ако не се превъплътят и осъществят от хора – мъже и жени, които им дават живот. Личните отношения са изключително важно нещо, те са много по-важни, отколкото си бях представяла.

 С оглед на Вашата професионална кариера, какво е виждането Ви относно проблема с лидерството в Европа?

Отговорът на третия ви въпрос се съдържа отчасти в моя отговор на предишния въпрос. В миналото европейският проект се ръководеше от лидери от голям калибър. Може би това беше необходимо, за да се превъзмогнат последиците от Втората световна война и да се сложи край на вековната традиция на противоборство и конфликт между европейските народи. Днес като че ли има някакви проблеми… Въпреки всичко, нека се надяваме, че Европа ще има лидери, които ще съумеят да я преведат през кризите, пред които е изправена в момента. Да се надяваме, че това е възможно.

 

Как, според Вас, стои Европа днес на международната сцена?

Съжалявам, че Европейският съюз е толкова незабележим на международната сцена. Някои европейски страни са сравнително активни, например Германия, Обединеното кралство, Франция и др. Тяхното присъствие е резултат от ролята, която са играли в историята. Днес, обаче, нито една държава-членка на Европейския съюз не може да играе решаваща роля сама по себе си. Можем да бъдем силен играч на международната сцена, само ако сме сплотени, ако действаме в рамките на Европейския съюз. За съжаление, това все още не е факт. Европейският съюз все още е твърде колеблив, а държавите-членки все още действат спорадично.

Как оценявате напредъка на Европейския съюз по отношение на Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС), както и ролята на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД)?   

След приемането на Договора от Маастрихт и последвалите го договори, Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) и Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО, която впоследствие бе заменена от Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) в Лисабонския договор) постигнаха голям напредък. Вече съществува правна рамка за тези две политики. Политическата воля, обаче, все още липсва. Нещо повече, съдържанието на тези две политики е изключително неточно и непостоянно.

Що се отнася до Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), тя все още не съществува като такава, т.е. като чисто европейска служба. Тя е по-скоро отражение на дипломатическите традиции на държавите-членки, но не е израз на нова, чисто европейска политика.

В крайна сметка може да се каже, че в тези области е постигнат несъмнен напредък, но все още предстои много работа.

По време на Вашата публична лекция пред аудиторията на Дипломатическия институт през 2006 г. Вие говорихте за европейската идентичност. Това беше точно една година преди присъединяването на България към ЕС. Към днешна дата променила ли се е Вашата визия по този въпрос?

Не мисля, че визията ми за това, какво представлява европейската идентичност, се е променила съществено. Все още вярвам, че съществува европейска идентичност, която е обща за всички европейски народи. Винаги съм твърдяла и повтарям и сега – тъй като много хора като че ли забравят тези важни неща – че европейската идентичност притежава две важни характеристики: откритост и уважение към многообразието.

Откритостта означава, че за европейската култура не е свойствено да се затваря в себе си, а да бъде отворена към другите. В продължение на много векове Европа е изградила себе си благодарение на тази непрестанна откритост към света.

Многообразието означава, че макар европейската култура да се състои от идеи, ценности и основни принципи, споделяни от всички, тази обща култура приема в себе си и покровителства множество различни култури – национални, регионални, местни и дори философски, религиозни и т.н. Една от характерните черти на европейския модел е уважението към културното многообразие и културния плурализъм.

Сегашната тенденция към затваряне в себе си, връщането към национализъм и ксенофобия, трудностите, свързани с изпълнението на принципа на солидарност, всичко онова, което е в разрез с европейския дух, показва защо подчертавам толкова силно огромното, решаващо значение на тези две характеристики – откритостта и многообразието.

Какъв е образът на България днес, през погледа на Дома на Европа в Париж?   

За съжаление, често се констатира, че французите не познават географията. Затова трябва да кажа, че България не влиза в често обсъжданите теми в Дома на Европа в Париж.

Поради това представата за България е твърде бегла. Има толкова много причини тази представа да стане по-добра. Франция и България нямат нерешени спорни въпроси. Французите са любопитни хора, изпълнени с добри чувства. Засега единствената „черна точка”, която би могла да навреди на образа на България, е корупцията или, казано съвсем общо, човек остава с впечатлението, че – независимо от смяната на политическата система, страната среща трудности при подмяната на ръководните кадри както в обществения, така и в частния сектор.

Тази година Дипломатическият институт проведе конкурс за есе на тема „С какво членството на България в Съвета на Европа допринесе за развитието на демократичната държава?” Как оценявате Вие приноса на 20-годишното членство?

Мисля, че за двайсет години България, с помощта на Съвета на Европа, постигна съществен напредък не само в областта на икономиката, но и в областта на демокрацията. Естествено, този напредък се отнася преди всичко до механизмите на демокрацията, до т.нар. организация на процесите (например, свободни избори, които се осъществяват при съответните подходящи условия). Трябва да се направи повече за обновяване на ръководните кадри и в обществения, и в частния сектор. Няма съмнение, обаче, че нещата не трябва да се претупват.

Като член на Международния консултативен съвет на Дипломатическия институт, как виждате ролята на такъв тип обучителни институции, с оглед на принципа „учене през целия живот”? И в тази връзка, какви компетенции трябва да притежава и развива един съвременен дипломат?

Винаги съм вярвала, че спазването на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона е нещо, което не се разбира от само себе си. Трябва непрекъснато да си припомняме тези принципи, да ги преподаваме, да ги обсъждаме. Накратко, нищо в тези области не се постига безусловно, веднъж и завинаги. Това означава, че училищата, научните институти, университетите и другите институции, които се занимават с тези въпроси, не трябва да спират своята работа, независимо от това в коя страна се намират – тук визирам, естествено, западните демокрации, като например Франция. Това означава също, че и гражданите трябва непрекъснато да разсъждават по тези въпроси и да се образоват по въпросите на демокрацията и правата на човека. Те трябва непрекъснато да се обучават. Демокрацията и правата на човека приличат на крехки цветя. Градинарите трябва постоянно да се грижат за тях.

Коя случка или ситуация във Вашата кариера е оставила най-трайна следа у Вас, било то като личност или професионалист?

За мен няма никакво съмнение, че това, което ме беляза най-дълбоко, бяха събитията от 1989 г. и годините, които я последваха. Срутването на комунистическата идеология, революциите във всички страни от централна Европа, разпадането на СССР – всичко това е забележителна страница от историята. Имах късмета да бъда свидетел на тези събития и донякъде да участвам в тях. Имам незабравими спомени от това време.

Искам да споделя с вас един от тях. На днешния ден, само че през 1992 г., в Националния дворец на културата в София беше организирана церемония в присъствието на Президента Желев и председателя на Народното събрание Стефан Савов. Беше се събрала огромна, неудържима тълпа. Аз стоях пред тази тълпа, раздвоена между огромната си радост, че виждам толкова много надежда, и тревогата, свързана с разочарованията на бъдещето, защото в този ден аз знаех твърдо, че българският народ ще се сблъска с много трудности.

Повярвайте ми, такива моменти не се забравят лесно…

 

 

 

*Катрин Лалюмиер е доктор по публично право и преподава в университетите в Рен, Бордо и Париж. Списъкът на заеманите от нея обществени длъжности е дълъг. Тя е Държавен секретар, отговорен за публичните услуги и административната реформа (1981 г.), а по-късно става Министър на потреблението. През декември 1984 г. е назначена за Държавен секретар по Европейските въпроси и през 1985 г. подписва за Франция шенгенските споразумения. Избирана е за европейски депутат през 1994 г. и 1999 г., а в периода 2001 – 2004 г. е заместник-председател на Европейския парламент. През мандата й на Генерален секретар на Съвета на Европа (1989-1994), България става член на организацията. От 2003 г. е председател на Дома на Европа в Париж – асоциация, работеща за европейското гражданство. Катрин Лалюмиер е член на международния консултативен съвет на Дипломатическия институт.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

"Може да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>