«

»

Jun 24

Китайската стратегия в Големия черноморски регионChina’s strategy in the Big Black Sea Region

 

 

д-р Валентин Катранджиев

 

 

Китай започва да опознава Черноморския регион още от времето на монголската династия Юан, която управлява Поднебесната близо 70 години от 1310 г. Периодът е свързан с културна и търговска експанзия на династията начело с монголския император Кубай хан извън пределите на Китай. Корабите на династия Юан плават през нови морета и проникват на нови територии. В края на ХІV век Пекин установява отношения с Персия и големите градове в Близкия изток, с Византия и папа Николай IV, както и с най-влиятелните европейски средновековни владетели. След Опиумните войни от ХІХ век, до края на Втората световна война, за повече от столетие Китай практически изпада в зависимост от Запада и губи възможност да развива активни стопански отношения с Големия черноморски регион (ГЧР).

Днес, съвременен Китай недвусмислено се превръща във водещ фактор на XXI век. Поднебесната не се припознава само с принадлежността си към Азиатско-тихоокеанския регион, където са нейните жизнено важни интереси, но активно работи за позиционирането си в други региони на света. Натрупаният значителен политически, военно-стратегически, търговско-икономически, валутно-финансов и културен потенциал за целия период от създаване на Китайската народна република представлява онази критична маса, която създава възможности за реализиране на китайските геостратегически интереси. Опирайки се на хилядолетните китайски управленски традиции, философия и мъдрост, петото поколение китайски ръководители начело със Си Дзиянпин печели приятели и съюзници, не чрез дрънкане на оръжие и проектиране на военна мощ, а с умело използване на инструментариума на икономическата, културната и публичната дипломация.

Големият черноморски регион (ГЧР) е геополитическа категория, която се налага в международните експертни среди след края на Студената война. Преформатирането на постсъветското пространство очертава и геополитическите контури на ГЧР в рамките на Балканите, Черноморието и Каспия (преди всичко южнокавказките държави). В региона се пресичат геополитическите интереси на традиционните играчи като ЕС, САЩ, Русия, Турция, Иран. От скоро в него активно навлиза и Китай. ГЧР е важно предмостие за китайската икономическа и културна експанзия в Европа и Близкия изток.

Пекин все още няма изработена отделна стратегия за ГЧР. Във връзка с това китайската визия и интереси спрямо региона следва да бъдат наблюдавани през призмата на три ключови китайски стратегически вектора.

 

Китайският път на коприната

Първият вектор е свързан с амбициозните планове на китайското държавно ръководство за възраждането на Пътя на коприната в сухопътното и морско му измерение.

Сухопътното измерение, известно още като „Новият път на коприната” или „Икономическият пояс на копринения път” се планира да тръгне от Хсиан в централен Китай, за да премине през провинциите Гансу и Синцзян, преди да влезе в Казахстан. Пътят продължава през югозападната част на Централна Азия, като достига до северен Иран, преди да завие към Ирак, Сирия и Турция. В Европа Новият път на коприната влиза през Дарданелите и Босфора в България и продължава към Румъния, Унгария, Чехия, Германия. (Във връзка с това през 2013 г. влезе в експлоатация подводен ж.п. тунел „Мармарай” на стойност 4 млрд. щ.д с дължина 13.6 км с 1.5 км подводна част под Босфора). От германския Дуисбруг пътят се насочва към ключовия холандски пристанищен център Ротердам, след което се спуска към Венеция.

Морското измерение, известно като „Морския път на коприната” тръгва от Гуанджоу и преминава през провинциите Гуангси и о. Хайнан, преди да потегли на юг към ключовия за световната търговия пролив Малака. От малайзийската столица Куала Лампур пътят преминава през индийския град Калкута и пресича Индийския океан, като достига бреговете на Кения. Предполага се, че морското измерение на Пътя на коприната ще обхване и Шри Ланка. От кенийската столица Найроби трасето следва на север към Африканския рог и Червено море, за да влезе в Средиземно море през стратегически важния Суецки канал. Морският път на коприната прави важна спирка в Пирейското пристанище в Атина и се съединява със своя сухоземен събрат Новият път на коприната в италианска Венеция.

Ако интеграционният проект „Източно партньорство” на ЕС за бившите съветски републики или инициативата на САЩ за „Големия Близък изток” предвиждат налагането на „ценностна” демокрация, в китайската визия за сътрудничество отсъстват политически условия. Китайският „копринен” проект се отличава и от руския евразийски проект, разчитащ на реинтеграцията на постсъветското пространство под егидата на Москва главно чрез инструментариума на геополитическата и геокултурната доминация. Пътят на коприната цели да засили търговския и културния обмен на Поднебесната със света. Това са региони с население близо 3 млрд. души и перспективни пазари. Самото название Път на коприната е отражение на историческата мисия на Китай като източник на търговия със стоки и обмен на информация, познания, култура и технологии. Чрез икономиката Пекин се стреми да изгради по-тесни политически и културни отношения със страните, през които преминава Пътят на коприната. Китайското разбиране е, че тези отношения следва да се изграждат върху принципите на взаимното уважение, зачитане на суверенитета и ненамеса във вътрешните работи, независимо от тежестта на дадената държава в системата на международните отношения. Амбициозният китайски суперпроект, ако се осъществи в пълния си обем, предполага интегрирането на значителен брой стратегически важни транспортно-инфраструктурни и енергийни трасета и морски пристанища, търговско-инвестиционни, научно-технически, информационно-технологични центрове в три континента – Азия, Африка и Европа.

Пътят на коприната е китайският отговор на предизвикателствата на икономическата глобализация на света. Важна негова особеност е, че ГЧР се явява пресечна точка и на двете измерения на Пътя на коприната. Освен това изграждането на китайски плацдарм за икономическо навлизане в ГЧР и Източна Европа е елемент от китайската евразийската стратегия, с която ще бъдат принудени да се съобразяват и руските евразийски, и евроатлантическите стратези.

 

Активизиране на отношенията с централно и източноевропейските страни

Вторият вектор обхваща отношенията на Пекин със страните от Централна и Източна Европа. Китай използва икономическата стагнация и липсата на сериозни инвестиции в Европа като предпоставка за икономическо навлизане в Централна и Източна Европа (по-специално, в Югоизточна Европа). Пекин смята, че Брюксел не е могъл да гарантира на тези страни достоен напредък след включването им в евроатлантическото геополитическо пространство. Ако първата вълна от приети в ЕС държави от Централна Европа през 2004 г. усетиха ползите от реализацията на частични инфраструктурни преобразования, то страни като България бяха деиндустриализирани и деаграризирани, изоставайки осезаемо от водещите държави в Евросъюза.

Според китайското държавно ръководство Брюксел не разполага с достатъчно ресурси и ясна концепция за модернизация на икономиките на новоприетите страни членки на ЕС. По тази причина Пекин е готов да заеме тази ниша, като предлага реализацията на важни инфраструктурни проекти в замяна на продоволствени и селскостопански стоки. През 2012 г. стокообменът между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) възлиза на 20 млрд. щ.д., което е 10% от общия стокообмен на КНР с ЕС.

През ноември 2013 г., на фона на проваления Вилнюски самит за „Източно партньорство”, в тила на ЕС в Букурещ се проведе среща на 16 европейски държави от ЦИЕ с високопоставена китайска делегация начело с китайския министър-председател Ли Къцян. След форумите в Будапеща през 2011 г. и във Варшава през 2012 г. това е третата среща между високопоставени политици от ЦИЕ и Китай. Румънската столица не е избрана случайно за провеждането на срещата. Букурещ смята Китай за най-надеждния си дългогодишен азиатски партньор, а за Пекин Румъния е най-лоялният партньор в ЕС. На съмита Пекин обяви своето решение за откриване на кредитна линия от 10 млрд. щ.д. за реализация на големи съвместни инфраструктурни проекти в страните от региона. Резултатите от преговорите демонстрират желанието на Китай да развива пълноценни отношения със 16-те държави от ЦИЕ без менторството на Брюксел. ЕК безуспешно се опитва да откаже 16-те от договореностите с Китай. Еврокомисията обвинява Пекин в провеждане на политиката „разделяй и владей”, а от източноевропейците изисква да спазват общоевропейския солидарен подход по отношение на развитието на отношенията на ЕС с трети държави. В отговор на критиките Пекин твърди, че не иска да внася разкол в ЕС, а предлага сътрудничество, което ще допринесе за балансираното развитие в Европа.

На четвъртата подобна среща на високо равнище в Белград през декември 2014 г. са съгласувани основните направления на сътрудничество между КНР и ЦИЕ. Първото направление акцентира върху разгръщането на пълноценна търговия чрез свързване на пристанищата с железопътните и автомобилните инфраструктури. Във връзка с това е договорено изграждането на стратегически транспортен коридор Унгария-Сърбия-Македония-Гърция, който се очаква да свърже гръцкото пристанище Пирея с пазарите в Югоизточна и Централна Европа. Второто направление обхваща сътрудничество в осъществяването на мащабни инфраструктурни проекти и тяхното експлоатационно обслужване. Страните от региона могат да оползотворят китайския проектантско-технологичен и инженерно-строителен опит в тази сфера. Китайските машини и оборудване за изграждането на инфраструктура – транспортна, пристанищна, логистична и пр., са конкурентноспособни на международния пазар. Третото направление предвижда формирането на работещ механизъм за инвестиционно финансиране, който да обслужва реалния сектор на икономиката. Китайското правителство предлага да се съгласуват финансови и инвестиционни параметри на сътрудничество между КНР и ЦИЕ, при запазване на водещата роля на пазарния принцип за правене на бизнес. Пекин насърчава страните от ЦИЕ да се възползват от оповестената на Букурещката среща специална кредитна линия. Освен това Китай планира създаването на инвестиционен фонд в размер на 3 млрд. щ.д., като 1млрд. щ.д от средствата планира да насочи за съвместни проекти.

Съществува потенциал за ръст на търговския стокообмен между Китай и ЦИЕ. Чехия, Унгария, Румъния, Сърбия и Гърция разглеждат сериозно китайските предложения и са готови да стартират реализацията на редица инфраструктурни, транспортни, енергийни и селскостопански проекти. Китай вече участва в модернизацията на пристанищни центрове в Гърция и Румъния. Пекин помага за облекчаването на дълговата криза на Гърция, изкупувайки част от суверенния й дълг, и прави солидни инвестиции в пристанището в Пирея и в международното летище в Атина. Китай е отпуснал заем на гръцкото правителство за обновяване на гръцкия търговски флот и закупуването на 162 кораба от Поднебесната. Китай държи една трета от световния корабостроителен пазар, докато гърците контролират значителна част от международните морски превози.

Състоянието на българо-китайските търговско-икономически отношения не съответства на интензивния двустранен политически диалог. Китайското ръководство гледа на нашата страна като на перспективен партньор и приятел. В Китай високо ценят факта, че България е втора държава в света, която признава КНР през 1949 г. Наскоро България стана първата страна, превела и издала книгата на сегашния държавен ръководител на КНР Си Дзинпин „Китайската мечта”. На представянето й в София присъства и президентът Плевнелиев. София подцени срещата в Белград, в която участва само на ниво вицепремиер за разлика от другите страни от ЦИЕ, които бяха представени от своите държавни и правителствени ръководители. На този фон България изостава от своите балкански съседи в привличането на значими китайски инвестиции за развитие на икономиката. Сглобяването на китайския лек автомобил с марката Great Wall в Ловеч остава най-емблематичната китайска производствено-технологична инвестиция у нас. Китайските делови среди и компании с политическата подкрепа на китайската държава регистрират сериозен интерес за участие в реализацията на големи наши инфраструктурни проекти (например, участие в търга за спечелване правото на строителство на третия лъч на софийското метро, строителството на стратегически тунел под връх Шипка, който да свърже транспортната мрежа на Северна и Южна България, и магистрала „Черно море”). Но отказът на българското правителство за предоставяне на държавна гаранция за момента блокира реализацията на тези инвестиционни намерения.

 

Китайското позициониране в Кавказко-каспийския регион

            Третият стратегически вектор на Пекин в ГЧР засяга отношенията му със страните от Южен Кавказ. Регионът е важно свързващо звено между Каспийско море и Черно море, но и източник на стратегическа нестабилност, заради трите неразрешени „замразени” (но всъщност тлеещи) етнонационални конфликта. Китай е политически неутрален по отношение на натрупаните противоречия между Армения и Азербайджан, заради Нагорно-Карабах и между Грузия и Русия, заради Южна Осетия и Абхазия. Пекин, за разлика от другите външни сили, не носи негативния исторически багаж на разделянето и противопоставянето на кавказките народи. Южнокавказката политика на Пекин изхожда от следните съображения. Първо, Пекин използва икономическия инструментариум и „меката сила” (културния и образователния обмен и публичната дипломация) за реализиране на китайските дългосрочни интереси в богатия на ресурси и история Южен Кавказ. Второ, Пекин разглежда геополитическото си позициониране в региона като превенция срещу проникването на тюркско влияние в северозападния уюйгурски мюсюлмански регион на Китай. Южен Кавказ е географски, политически и културно свързан с Централна Азия и Пекин се опасява от превръщането му в коридор за инфилтриране на идеологията на радикалния ислям на китайска територия. Геополитически погледнато, се наблюдава частично препокриване на китайските, руските и иранските интереси в Южен Кавказ. Русия би могла да разглежда китайското позициониране като част от стратегията за неутрализиране на влиянието на ЕС и САЩ в региона. Китайските инвестиции в Южен Кавказ индиректно ще помогнат за социално-икономическия напредък и на руския Северен Кавказ и за премахването на питателната почва за разпространение на радикалната ислямистска идеология в региона.

Пекин постепенно разгръща активно търговско-икономическо, енергийно и културно-образователно сътрудничество с Азербайджан, Армения и Грузия след извоюване на тяхната независимост и установяване на дипломатически отношения в началото на 90-те години на миналия век.

Китайско-азербайджанските делови форуми се материализират в конкретни споразумения. Например, едно от споразуменията предвижда изграждането на азербайджанска земя на технологичен център за производство на поточни линии за производство на оптични кабели, компютърни системи, мобилни сондажни платформи за добив на газ и нефт, материали за съхранение и пакетиране на селскостопанска продукция и пр. Китайски фирми се конкурират успешно с руски и западни енергийни компании за достъп до азербайджанските енергийни ресурси. Втората по големина след „Петро-Чайна” китайска нефтопреработваща и химическа компания „Синопек Груп”с преобладаващо държавно участие (76%) през периода 2002-2003 г. получава правото да проучва нефтените находища „Курсанги-Карабагли – K&K” и „Гобустан” в Азербайджан. Проектът K&K осигурява добива на 300 000 тона суров петрол и представлява най-голямото шелфово находище. Представителите на СОКАР – държавната азербайджанска нефтена компания – след посещение в КНР и Сингапур договарят азербайджански нефтени доставки за Китай. Енергийното китайско-азербайджанско сътрудничество се допълва с договорености за изграждането на инфраструктура, ремонт и реконструкция на топло и водноелектрически централи. Китайска национална компания за електрическо оборудване печели търг за рехабилитация на азербайджанска ТЕЦ и модернизацията на седем енергоблока, която произвежда 45% от електроенергията в страната. След рехабилитацията на централата нейната мощност трябва да достигне 2500 мегавата. Китайската електрическа компания участва и в ремонта на каскадата на Мигначевирската хидроелектрическа централа (с капацитет от 430 мегавата), която заема важна част в осигуряване на енергийния баланс на Азербайджан.

Китай присъства активно в арменската икономика. Съвместното китайско-арменско предприятие за производство на синтетичен каучук Шанси-Наирит е пример за успешно индустриално сътрудничество. За неговото стартиране през 2003 г. са инвестирани 300 млн. щ.д., осигуряващи производство на 30 000 тона синтетичен каучук и 100 млн. щ.д печалба годишно. Арменската държава държи 40% дял в предприятието. Пекин участва в модернизацията на арменската енергийна система, по-специално в ремонтните и рехабилитационни дейности на пети енергоблок на Хразданската ТЕЦ. Частният китайски бизнес също стъпва на арменския пазар. През 2010 г. 41 фирми с китайско капиталово участие стартират дейността си в Армения – търговия на едро с хранителни стоки, напитки, цигари, текстилни стоки и обувки, търговия на дребно с медикаменти, медицински консумативи, козметика, електроуреди, облекло и ресторантьорство. Китай има интерес да участва във важен геополитически транспортно-инфраструктурен проект – изграждане на ж.п. линия, която да свързва Армения с иранските пристанища в Персийския залив. Реализацията на този амбициозен проект ще отвори вратата на Ереван до Централна, Южна и Югоизточна Азия, Пекин получава пазарен достъп в Южен Кавказ.

Китай навлиза икономически и в Грузия. Предприети са стъпки за откриването на филиал на Китайската банка за развитие в Грузия и за насърчаване на взаимната търговия и инвестиции. Грузинците предлагат участие на китайския капитал в модернизирането и разширяването на пристанището в Поти. Китайско-грузинските енергийни отношения се материализират в изграждане на хидроенергийна инфраструктура. Базираната в провинция Съчуан китайска вносно-износна електрическа компания построява най-голямата след независимостта на Грузия водно-електрическа централа в Кхадори през периода 2001-2004 г. с капацитет от 24 мегавата. Сред приоритетните сфери на сътрудничество е транспортната инфраструктура. Пекин има интерес да се включи в изграждането на ж.п линията Баку-Тбилиси-Карс. Китайската корпорация „Синохидро” и Китайските ж.п. линии печелят международен търг, обявен от грузинското правителство, за реконструкция на стратегически тунел, свързващ източната със западната част на Грузия, и изграждането на ж.п пръстен около Тбилиси, който е важен елемент от транспортното развитие и сигурност на Грузия. Стойността на 30 км пръстен е 353.5 млн. щ.д., в това число изграждането на каскади, тунели и други инфраструктурни обекти.

Културно-образователният обмен на Китай с трите южнокавказки републики се изразява в откриване на културно-информационни центрове. Функционират успешно и филиали на Института „Конфуций” в столиците на трите кавказки републики, спомагащи за популяризиране на китайския език и култура. Тече обмен на студенти, аспиранти и университетски преподаватели на базата на сключени двустранни образователни спогодби.

Определен дискомфорт в отношенията създава значителният приток на китайски гастарбайтери в трите кавказки републики. Само в Азербайджан те вече наброяват над 7000 души съгласно официалната статистика, като при това значителна част се заселват не само в градовете, но и в селските райони. В автономната грузинска република Аджария (в градовете Батуми и Кобулети) се увеличава броят на китайски търговски обекти и ресторанти (близо 600). Китайската работна ръка подбива местния трудов пазар, тъй като китайските работници са непретенциозни, работливи и ниско платени (с възнаграждения от средно 90 щ.д. на месец). Съгласно грузинско-китайско споразумение китайската компания „Хуалинг” ще строи мащабен жилищен комплекс със статут на специална икономическа зона, който има вероятност да се обособи като бъдещия „Чайна таун” в Тбилиси. Растящият брой законно и незаконно работещи китайски имигранти в Южен Кавказ може да се окаже източник на сериозно социално-икономическо напрежение в приемащите ги кавказки държави. На определен етап този хуманитарен аспект на отношенията може да стане предмет на сериозно обсъждане и решаване на междудържавно равнище.

Китай не иска да поема неизбежните геополитически пасиви от признаване на Нагорно-Карабах, Абхазия, Южна Осетия. Освен официалните призиви за търсене на мирно решение на „замразените” конфликти в Южен Кавказ, Пекин не се ангажира с посреднически функции. Все пак той поддържа неофициални отношения, включващи развитие на стопански, хуманитарни и културни връзки със самопровъзгласилите се и непризнати държавно-териториални образувания. Тези връзки се осъществяват от китайските делови среди, а не от официалните китайски власти. С Абхазия китайците се опитват да реализират проекти в сферата на селското стопанство, геронтологията, спорта, туризма и по линия на вноса на китайски потребителски стоки на абхазкия пазар. Абхазия има свой почетен консул в Пекин, който лобира за интересите на републиката в Азиатско-европейската континентална консултативна група. Така нареченото Абхазко външно министерство е назначило специален пратеник за развитие на отношенията си с Азиатско-тихоокеанския регион. Отношенията на Пекин с анексираната от Армения азербайджанска територия Нагорно-Карабах е функция от китайско-арменските отношения. Китайски предприемачески фирми участват в реализацията на проекти в сферата на строителството, преработката на камъни, изграждането на хидроенергийни мощности в Нагорно-Карабах. С Южна Осетия отношенията са предимно в хуманитарната и производствената сфера. През 2008 г. Пекин оказва хуманитарна помощ на Цхинвали с оглед преодоляване на последствията на въоръжения му конфликт с Тбилиси. Съгласно споразумението между Северна Осетия и Съчуан се изгражда руско-китайски производствен парк в сферата на леката промишленост, който осигурява 1000 работни места в Южна Осетия.

 

Позиционирането на Китай в Черноморско-азовския регион

След разпадането на Съветския съюз Пекин заявява своя стратегически интерес спрямо Черноморско-азовския басейн и, по-специално, Крим и прилежащите райони – Донбас в Източна Украйна и Ростовска област на Руската федерация. Регионът е интересен за Китай от гледна точка на развитие на търговията, селското стопанство и инвестициите в енергийната сфера. През 2011 г. Китай е един от основните икономически партньори на Крим, като 40% от вноса в автономната република е с китайски произход. Китай сътрудничи с Крим в изграждането на аграрни комплекси, фабрика за производство на комбиниран фураж, хладилни камери и др. Финансирането на тези проекти се предвиждаше да се осъществи от Китайската вносно-износна банка и Китайската национална инженерна и машиностроителна корпорация. Инвестиционните намерения на Пекин включваха строителството на комбинирана топлоелектрическа централа с мощност от 700 мегавата на стойност 800 млн. щ.д. на мястото на АЕЦ Шчелкино, чието строителство беше изоставено през 1989 г. Централата е трябвало да се захранва с природен газ през специален клон от газопровода Якой-Феодосия-Керч. В китайските планове влизаше също така суровината за централата да се осигурява чрез подаване на газ от украинския шелф. Китай имаше готовност да предостави на Украйна сондажна платформа на лизинг от 200 млн. щ.д. за добив на газ и нефт.

Разразилата се украинска криза от март 2014 г. ще видоизмени, но едва ли ще спре амбициозните китайски планове в Черноморско-азовския басейн. След инкорпорирането на Крим към РФ китайска делегация води разговори с новото руско ръководство в Крим. Китай проявява интерес негови компании да участват в изграждането на дълбоководно пристанище и в строителството на моста през Керченския пролив.

 

Украинското предизвикателство пред Китай

Китайската дипломация като носител на азиатския културен модел не дава израз на емоционалност и откровеност. Изказванията на високопоставените китайски функционери и дипломати са сдържани, умозрителни, премерени. Китайците се опасяват, че един път озвучена, тяхната позиция вече не може да бъде променяна в зависимост от динамично променящата се конюнктура, защото това може да бъде тълкувано като израз на двойни стандарти. Китайският партийно-държавен истеблишмент бавно и предпазливо формулира съгласувана външнополитическа позиция по даден международен казус или криза, след което последователно отстоява оповестената позиция в дългосрочен план. Така се случва и по въпроса за украинската криза, защото инкорпорирането на Крим в РФ и фактическото сепариране на индустриално важния Донбас от Украйна представлява сериозно геополитическо предизвикателство за Поднебесната в Големия черноморски регион. Освен това в Китай за озвучаването на кардинален преход от един външнополитически курс към друг се използват ръководители от втория ешелон на властовите структури. В този контекст трябва да се разглеждат изказванията на и.д. директора на Департамента за Европа и Централна Азия в МВнР на КНР Гуй Цунюй и на заместник-началника на отдела на ЦК КПК по международните връзки Чжоу Ли, според които КНР се отнася отговорно и внимателно към решаването на националните въпроси и във връзка с това не приема референдумите като начин за извоюване на независимост (например, Макао иска да проведе референдум за принципите на бъдещите му отношения с континентален Китай, което е предизвикателство пред китайския интегритет и национална сигурност). В този смисъл Китай не приема Кримския референдум като легитимна форма на смяна на суверенната принадлежност на полуострова, но в същото време приема тезата, че Крим е земя, исторически свързана с Русия. Квинтесенцията на китайската позиция е, че Пекин не поставя под въпрос териториалния интегритет на Украйна, но по същество приема фактическата геополитическа промяна на статута на Крим. По въпроса за Крим Китай отчита важността му за националната сигурност на Русия. Индикациите са обаче, че Пекин не би подкрепил под никаква форма евентуално едностранно официално признаване от страна на Кремъл на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република.

 

Заключение

КНР е в процес на избистряне на самостоятелна стратегия за позициониране в Големия черноморски регион. Регионът представлява важен плацдарм за проникването на Поднебесната в Кавказ, ЦИЕ и Близкия изток. През региона преминават важни стратегически пътни и енергийни трасета и в него са съсредоточени значими енергийни ресурси, така необходими за развитие на втората по-големина икономика в света. Китайската стратегия за ГЧР ще подпомогне реализацията на китайския геостратегически проект за възраждането на Великия път на коприната. Китай навлиза в региона ненатрапчиво чрез инструментариума на търговско-икономическите, инвестиционните и културно-образователните отношения при зачитане на суверенитета и без поставяне на политически условия за сътрудничество.

Наблюдава се приемственост на китайския подход по отношение на Азиатско-тихоокеанския регион, БРИКС и респективно ГЧР. В усилията за изграждане на един многопорялен свят Пекин е заинтересован от възстановяване на Русия като самостоятелен полюс в системата на международните отношения. В същото време Китай не желае да участва в съюзи срещу други страни, тъй като е заинтересован от мирното обединение с Тайван в обозримо бъдеще. Развитието на равноправни и взаимоизгодни стопански и културни отношения с всички страни на всички континенти е ключов елемент на китайската външна политика. Китай е носител на своя собствена национална ценностна система, различна от скалата на ценности на Запада, и не се притеснява да я отстоява в международен план.

 

 

Библиография:

  1. Дергачов, В. (2014). Геополитическая трансформация в Черноморском регионе и проблемы безопасности в Восточной Европе [Онлайн: http://recensio.info/stati/513-geopoliticheskaya-transformatsiya-v-chernomorskom-regione-i-problemy-bezopasnosti-v-vostochnoj-evrope Извлечено на 17.02.2015]
  2. Крутиков, Е. (2014) Мы хорошо знаем историю принадлежности Крыма. г. „Взгляд”       [Онлайн: http://vz.ru/world/2014/11/21/716499.html Извлечено на 17.02.2015]
  3. Чернов, В. (2014) Крым станет „щелковым”. [Онлайн: http://portnews.ru/comments/print/1745/?backurl=/comments/ Извлечено на 17.02.2015]
  4. CNPC-Азербайджан (2014). [Онлайн:http://www.cnpc.com.cn/ru/asbj/asbj_index.shtml         Извлечено на 17.02.2015]
  5. Babayan, D. (2014). The People’ Republic of China in the Azov-North Black Sea Sub-region: Present State and Future Plans [Онлайн: http://www.ca-c.org/journal/2012-04-eng/03.shtml Извлечено на 17.02.2015]
  6. Babayan, D. (2014) New Silk Roads in the Southern Caucasus: Chinese Geopolitics in a Strategic Region [Онлайн: http://yalejournal.org/article_post/new-silk-roads-in-the-southern-caucasus-chinese-geopolitics-in-a-strategic-region/ Извлечено на 17.02.2015]
  7. China’s ‘New Silk Road’ Vision Revealed (2014). [Онлайн:

http://thediplomat.com/2014/05/chinas-new-silk-road-vision-revealed/ Извлечено на 17.02.2015]

 

 

 

 

            Д-р Валентин Катранджиев e главен експерт в отдел „Обучителни, изследователски и проектни дейности” на Дипломатическия институт при министъра на външните работи на Р България от 2012 г. От 2001-2002 г. е изследовател в Средиземноморската дипломатическа академия в Малта. От 2002-2006 г. работи в „Диплофондация”, международна неправителствена организация за подготовка на дипломатически кадри. През периода 2009-2010 г. е главен експерт в отдел „Стратегически изследвания” на ДИ. От 2010-2012 г. е хоноруван преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски” .

 

 

 

 

Valentin Katrandjiev, PhD

 

 

China became first aware of the Black Sea region at the time of the Mongolian Yuan dynasty, which reigned over the Celestial Empire for nearly 70 years until 1310. Under the rule of the Mongolian Emperor Kublai Khan, the dynasty undertook a cultural and commercial expansion outside of China’s borders. The ships of the Yuan dynasty sailed through new seas and penetrated into new territories. Towards the end of the 14th century, Beijing established relations with Persia and the big cities in the Middle East, with the Byzantine Empire and with Pope Nicholas IV, as well as with the most influential rulers of medieval Europe. Following the Opium Wars in the 19th century and virtually until the end of World War 2, for a little more than one hundred years, Beijing became practically dependent on the West, and lost the opportunity to pursue active economic relations with the wider Black Sea area.

At present, contemporary China is becoming unequivocally a leading factor of the 21st century. The Celestial Empire not only considers itself to be part of the Asia-Pacific region where its vital interests lie, but also works actively to position itself in other parts of the world. The impressive political, military-strategic, trade-economic, currency-financial and cultural potential it has accumulated since the establishment of the People’s Republic of China is the critical mass which creates opportunities for implementation of China’s geo-strategic interests. Drawing upon China’s millennial traditions of governance, philosophy and wisdom, the fifth generation of China leaders led by Xi Jinping wins over friends and allies not by sabre-rattling or by imposing military might, but by clever use of the tools of economic, cultural and public diplomacy.

The wider Black Sea area is a geo-political category which was established by international experts after the end of the Cold War. The reformatting of the post-Soviet space outlined the geo-political contours of the wider Black Sea area in the framework of the Balkans, the Black Sea and the Caspian Sea (mainly the states in South Caucasus). In this region, the geo-political interests of traditional stakeholders, such as the European Union, the United States, Russia, Turkey and Iran, cross each other. China has been an active player in the region of late. The wider Black Sea area is an important bridgehead for China’s economic and cultural expansion into Europe and the Middle East.

Beijing has no specific strategy for the wider Black Sea area yet. Therefore, China’s vision of, and interest in, the region should be viewed in the light of its three key strategic policy directions.

 

China’s Silk Road

The first policy direction is related to the Chinese leadership’s ambitious plans to revive the Silk Road in both its terrestrial and maritime dimensions.

The terrestrial dimension, also known as “the new Silk Road” or “the new Silk Road Economic Belt”, is planned to start from Xi’an in Central China and pass through the provinces of Gansu and Xinjiang, prior to entering Kazakhstan. The route crosses Southwest Central Asia to reach Northern Iran, wherefrom it turns to Iraq, Syria and Turkey. Upon reaching Europe, the new Silk Road enters through the Dardanelles and the Bosphorus into Bulgaria, and continues towards Romania, Hungary, the Czech Republic and Germany. (In this connection, the Marmaray undersea rail tunnel was given a start-up in 2013; the cost of the project was 4 billion US dollars; its length is 13.6 km, and the undersea section under the Bosphorus Strait is 1.5 km long). From the town of Duisburg (in Germany), the route continues towards the major Dutch seaport of Rotterdam, and from there it makes a turn south to Venice.

The maritime dimension, also known as “the Maritime Silk Road”, starts from Guangzhou and passes through the province of Guangxi and the Hainan Island, prior to turning south towards the Strait of Malacca, which is of key importance to international trade. From the Malaysian capital Kuala Lumpur, the route passes through the Indian town of Calcutta and crosses the Indian Ocean reaching the shores of Kenya. It is assumed that the maritime dimension of the Silk Road will include Sri Lanka, too. From Kenya’s capital city of Nairobi, the route will go north to the African Horn and the Red Sea, in order to enter the Mediterranean Sea via the strategic Suez Canal. The maritime Silk Road will make an important stop at the Athens’ port of Piraeus, and will join its terrestrial counterpart, the new Silk Road, in Venice, Italy.

Where the European Union’s Eastern Partnership (EaP) integration project for the post-Soviet states and the United States Pan-Middle East initiative envisage the imposing of “value” democracy, China’s vision of cooperation contains no political conditions. China’s “silk” project also differs from Russia’s Eurasia project, which stakes on the reintegration of the post-Soviet space under the aegis of Moscow using the tools of geopolitical and geo-cultural integration. The Silk Road aims to enhance commercial and cultural exchanges between the Celestial Empire and the rest of the world. These regions have a population of nearly 3 billion people, and promising markets. The name itself, Silk Road, reflects China’s historic mission as a source of trade in goods and exchange of information, knowledge, culture and technologies. Through economy, Beijing tries to build closer political and cultural relations with the countries along the Silk Road. China holds the perception that such relations should be built following the principles of mutual respect for sovereignty and non-interference in any country’s internal affairs, irrespective of the country’s weight in world economy. If fully implemented, China’s ambitious super-project will result in the integration of a vast number of strategic transport, infrastructure and energy routes and seaports, commercial, investment, technical research & development, and information technology centres on three continents – Asia, Africa and Europe.

The Silk Road is China’s response to the challenges arising from world economic globalisation. It is important to note that the wider Black Sea area is a crossing point on both Silk Road dimensions. Besides, the establishment of a Chinese foothold for economic penetration in the wider Black Sea area and Eastern Europe is an element of China’s Eurasian strategy, which Russian and Euro Atlantic strategists will have to reckon with.

 

Promoting relations with Central and East European countries

The second policy direction concerns Beijing’s relations with the Central and Eastern European countries. China takes advantage of the economic stagnation in Europe and the lack of large investments there as a prerequisite for economic penetration in Central and Eastern Europe (and in South-East Europe in particular). Beijing considers that Brussels had fallen short of these countries’ expectations to guarantee them a well-deserved progress after they joined the Euro-Atlantic geopolitical space. While the first wave of countries, which joined the European Union in 2004, did feel the benefits of partial infrastructure transformations, countries like Bulgaria were de-industrialised and de-ruralised, lagging considerably behind the leading States in the European Union.

According to the China state leadership, Brussels lacks sufficient resources and a clear concept about how to modernise the economies of the new Member States. Therefore, Beijing is ready to occupy this niche by offering to undertake large infrastructure projects in exchange for food commodities and agricultural goods. In 2012, the volume of trade between China and the Central and East European (CEE) countries amounted to 20 billion US dollars, or 10 per cent of the People’s Republic of China’s total trade with the European Union.

In November 2013, against the background of the failed Eastern Partnership Summit in Vilnius, a meeting was held in Bucharest – the rear of the European Union – between 16 CEE States and a high-ranking China delegation headed by Chinese Prime Minister Li Keqiang. Following the forums in Budapest (2011) and Warsaw (2012), this was the third meeting between high-ranking politicians from CEE and China. The Romanian capital was not selected haphazardly to host the meeting. China is Bucharest’s most reliable and long-standing Asian partner, and Romania is Beijing’s most loyal partner from the European Union. At the summit, Beijing announced its decision to set up a credit line of 10 billion US dollars in support of large cooperative infrastructure projects with the countries of the region. The results of these negotiations demonstrate China’s desire to develop full-fledged relations with the 16 countries from Central and East Europe without the mentoring of Brussels. The European Commission attempts with little success to make the 16 countries go back upon arrangements with China. The Commission accuses China of pursuing a “divide and rule” policy, and insists that East Europeans should observe the all-Union solidarity approach concerning the development of relations between the European Union and third countries. Responding to criticism, Beijing claims it does not wish to factionalise the Union, and says it proposes cooperation that will contribute to a balanced development of Europe.

The fourth Sino-CEE summit meeting took place in December 2014 in Belgrade, and outlined the main avenues for cooperation between the People’s Republic of China and Central and East European countries. The first avenue for cooperation focuses on fostering full-fledged trade by connecting ports with railway and road infrastructure. It was agreed to build a strategic transport corridor passing through Hungary, Serbia, Macedonia, and Greece, which would connect the Greek port of Piraeus with the markets in South-East and Central Europe. The second avenue for cooperation concentrates on cooperation in large-scale transport infrastructure projects and their information support. The countries in the region can make use of China’s design, technological, engineering and construction experience in this area. Chinese machines and equipment for infrastructure projects, e.g. transportation, ports, logistics, etc., are competitive on the international markets. The third avenue for cooperation envisages the establishment of a working mechanism for investment financing which will provide services for the real sector of economy. The Chinese government proposes that the financial and investment parameters of cooperation between the People’s Republic of China and CEE countries are coordinated while preserving the leading role of the market principle in doing business. Beijing encourages the CEE countries to use the special credit line, which was announced at the Bucharest meeting. Besides, China will pledge an investment fund of 3 billion U.S. dollars, 1 billion of which will be allocated for development of joint projects.

There is potential for boosting trade exchanges between China and the CEE countries. The Czech Republic, Hungary, Romania, Serbia and Greece seriously consider the Chinese proposals and are ready to launch the implementation of a number of infrastructure, transport, energy and agricultural projects. China already participates in the modernisation of port centres in Greece and Romania. Beijing helps alleviate the debt crisis in Greece by buying off some of its sovereign debt and by making big investments in the Port of Piraeus and in the international airport of Athens. China granted the Greek government a loan for renovation of the Greek commercial fleet and for the purchase of 162 vessels from the Celestial Empire. China holds one-third of the world’s shipbuilding market, and the Greeks control a large part of the international maritime transport.

The state of Sino-Bulgarian trade and economic relations is not in tune with the intensive bilateral political dialogue. China’s leadership views this country as a perspective partner and friend. China highly appreciates the fact that Bulgaria was the second country in the world to recognise the People’s Republic of China in 1949. Not long ago, Bulgaria became the first country to translate and publish the book Chinese Dream by China’s incumbent head of state, Xi Jinping. The presentation of the book in Sofia was attended by President Plevneliev, too. Sofia misjudged the Belgrade meeting, and it participated in it on vice-premier level, unlike the other CEE countries, which were represented by their heads of State and government. Against this background, Bulgaria lags behind its Balkan neighbours with regard to encouraging considerable Chinese investments to promote the development of its economy. The assembly of Great Wall motor vehicles in the town of Lovech is so far the most emblematic Chinese engineering and manufacturing investment in Bulgaria. China business circles and companies, with the political support of the Chinese State, take great interest in participating in the implementation of large infrastructure projects in this country (e.g. participation in the tender for the construction of the third line of Sofia’s subway, construction of a strategic tunnel under the Shipka Peak that will connect the transport network of Northern and Southern Bulgaria, and the Black Sea motorway). However, the refusal of the Bulgarian government to provide government guarantee has currently blocked the implementation of these investment intentions.

 

China positioning in the region of Caucasus and the Caspian Sea

Beijing’s third policy direction in the wider Black Sea area focuses on relations with the States in South Caucasus. The region is an important connecting link between the Caspian Sea and the Black Sea, but it is also a source of strategic instability due to three unresolved, “frozen” (in fact, smouldering) ethno-national conflicts. China observes political neutrality with regard to the contradictions plaguing relations between Armenia and Azerbaijan because of Nagorno-Karabakh, and Georgia-Russia relations because of South Ossetia and Abkhazia. Unlike other external forces, Beijing does not carry the negative historical burden of division and antagonism borne by the Caucasian peoples. Beijing’s policy in the South Caucasus is founded on several considerations. Firstly, Beijing uses economic tools and “soft power” (cultural and educational exchanges and public diplomacy) to promote China’s long-term interests in Southern Caucasus, which is rich in resources and has a great history. Secondly, Beijing views its geopolitical positioning in this region as preventive measure against the penetration of Turkic influence in the North-Western Uyghur Muslim region in China. South Caucasus is connected with Central Asia geographically, politically and culturally, and Beijing is afraid lest it should be transformed into a corridor for unauthorized penetration of radical Islam into Chinese territory. From geopolitical point of view, Chinese, Russian and Iranian interests in Southern Caucasus partially overlap. Russia could regard China’s positioning as part of the strategy for neutralising the European Union’s and the United States’ influence in the region. China’s investments in South Caucasus will indirectly promote the socio-economic progress of Russia’s Northern Caucasus, and will eliminate the breeding ground for dissemination of radical Islamist ideology in the region.

Beijing has gradually developed an active trade, economic, energy, cultural and educational cooperation with Azerbaijan, Armenia and Georgia after they acquired independence and established diplomatic relations in the beginning of 1990s.

Azerbaijan-Chinese business forums find expression in concrete agreements. For example, one such agreement envisages the building on Azerbaijani soil of a technological centre for the production of automatic lines for the manufacturing of optic cables, computer systems, mobile drilling platforms for extraction of gas and oil, preservation and packaging materials for the agricultural industry, etc. China companies successfully compete with Russian and Western energy companies to obtain access to Azerbaijan’s energy resources. In 2002-2003, Sinopec Group, China’s second largest (after PetroChina) oil refining and petrochemical enterprise with predominantly state shareholding (76%), was granted the right to carry out petroleum prospecting in Kursangi and Karabagli (K&K) oil fields and in Gobustan in Azerbaijan. The K&K project secures the extraction of 300 000 T of crude oil, and is the largest shale deposit. Following a visit to the People’s Republic of China and Singapore, SOKAR representatives – the State Oil Company of Azerbaijan – concluded an agreement for supplies of Azerbaijani oil to China. Sino-Azerbaijan energy cooperation includes agreements for building infrastructure, and for repairs and reconstruction of thermal and hydro power plants. The China National Electrical Equipment Company won a tender for renovation of an Azerbaijani thermal power plant and the upgrading of seven power units, which generate 45% of the country’s electric energy. After the plant’s renovation, the power generating capacity of the plant shall reach 2500 MW. The China Electrical Company also participates in the rehabilitation of the cascade of the Mingechevir Hydro Power Plant (capacity of 430 MW), which is a major element of Azerbaijan’s power balance.

China has a strong presence in the economy of Armenia. The Shanxi-Nairit Joint Armenian-Chinese synthetic rubber enterprise is an example of successful industrial cooperation. In 2003, 300 million US dollars were invested to jumpstart the project, which ensured the production of 30 000 T of synthetic rubber, and generates 100 000 million US dollars of profit annually. The Armenian State holds 40% of the enterprise shares. Beijing participates in the upgrading of the Armenian power grid, and in particular in the repair and renovation of the Fifth Unit of the Hrazdan Thermal Power Plant. The private Chinese business has also stepped into Armenia’s market. In 2010, 41 companies with Chinese capital share launched operations in Armenia: wholesale trade in foodstuffs, drinks, cigarettes, textile goods and shoes, retail trade in pharmaceuticals, medical consumables, cosmetics, electric appliances, garments and restaurant business. China demonstrates interest in participating in a major geopolitical transport infrastructure project, namely the construction of a railway line connecting Armenia with Iran’s ports in the Persian Gulf. The implementation of this ambitious project will open the doors of Erevan to Central, Southern and Southeast Asia, and Beijing will get access to markets in South Caucasus.

China has been penetrating economically in Georgia as well. Steps have been made towards opening a branch of the China Development Bank in Georgia and promoting mutual trade and investments. The Georgians offer to China’s capital to participate in the upgrading and expansion of the port city of Poti. Sino-Georgian energy relations take form in the construction of Georgia’s hydropower infrastructure. In 2001 – 2004, a Chinese import-export electrical power company based in the province of Sichuan built the largest hydro power plant since Georgia’s independence, the Khadori power plant, with a capacity of 24 MW. Transport infrastructure is another priority area. Beijing is interested in joining the construction of the Baku-Tbilisi-Kars railway. The Sinohydro Chinese Corporation and the China Railways Corporation won an international tender announced by the Georgian government for reconstruction of a strategic tunnel connecting the Eastern part of Georgia with its Eastern part, and the building of a ring railway around Tbilisi, which is an important element of transport development and security in Georgia. The cost of the 30-km-long ring railway will amount to 353.5 million US dollars, and will include the construction of cascades, tunnels and other infrastructure facilities.

China’s cultural and educational exchanges with the three South Caucasian republics are expressed in the opening of cultural information centres. The Confucius Institute has opened branches in the capital cities of the three Caucasian republics, which operate with great success and assist in the popularisation of the Chinese language and culture. There are ongoing exchanges between students, postgraduate students and university professors based on bilateral agreements in the area of education.

A certain discomfort in relations exists due to the major influx of Chinese gastarbeiters into the three Caucasian republics. Their number has increased to more than 7 000 in Azerbaijan alone, according to official statistical data; a large number of these immigrants settle down not only in towns, but also in the rural areas. In the autonomous Georgian republic of Adjara (in the towns Batumi and Kobuleti), the number of Chinese commercial entities and restaurants has been increasing (up to nearly 600). Chinese workers undercut prices on the local labour market, as they are unassuming, industrious and underpaid (they receive an average of 90 US dollars per month). Under a Sino-Georgian agreement, the Chinese company Hualing Co will construct an ambitious residential complex having the status of a special economic area, which will most probably develop into a future China Town in Tbilisi. The growing number of legally and illegally working Chinese immigrants in South Caucasus might become a source of major social-economic tensions in the receiving Caucasian states. At a certain point in time, this humanitarian aspect of relations may become a subject of important discussions, and a solution might be sought on an intergovernmental level.

China does not want to assume the inevitable geopolitical liabilities that would result from the recognition of Nagorno-Karabakh, Abkhazia and South Ossetia. Apart from launching official appeals towards searching for a peaceful solution to the “frozen” conflicts in the Southern Caucasus, Beijing does not commit itself to undertake intermediary functions. Nevertheless, it maintains informal relations, which comprise development of economic, humanitarian and cultural relations with the self-proclaimed and unrecognised state-territorial formations. These relations are maintained by the Chinese business circles, and not by the official Chinese authorities. As far as Abkhazia is concerned, the Chinese try to implement projects in the area of agriculture, gerontology, sports and tourism; they also export Chinese consumer goods to the Abkhazian market. Abkhazia has an honorary consular representation to Beijing, where the honorary consul lobbies for the interests of the republic within the Asia-Europe Consultative Group. The so-called Ministry of Foreign Affairs of Abkhazia appointed a special envoy to promote relations with the Asia Pacific Region. Relations between Beijing and Nagorno-Karabakh, the Azerbaijani territory annexed by Armenia, is a function of relations between China and Armenia. Chinese entrepreneurial companies participate in the implementation of projects in the area of construction, stone processing, and the construction of hydropower facilities in Nagorno-Karabakh. Relations with South Ossetia develop mainly in the humanitarian area and the production sphere. In 2008, Beijing extended humanitarian assistance to Tskhinvali to help it overcome the aftermath of its armed conflict with Tbilisi. In line with an agreement concluded between Northern Ossetia and Sichuan, the construction of a Sino-Russian industrial park in the area of the light industry is underway; the industrial park will create 1 000 jobs in South Ossetia.

 

China’s positioning in the region of the Sea of Azov and the Black Sea

After the collapse of the Soviet Union, Beijing declared its strategic interest in the Azov-Black Sea basin, and in particular in the Crimea and the neighbouring regions – Donbass in Eastern Ukraine and the Rostov Region in the Russian Federation. China took interest in this region because of the opportunities it presented regarding trade, agriculture and investments in the energy sector. In 2011, China was one of Crimea’s major economic partners, whereby 40 per cent of the imports to the autonomous republic were of Chinese origin. China cooperated with Crimea in the agribusiness industry, the construction of a mixed fodder factory, freezing chambers, etc. It was envisaged that these projects would be funded by the Export-Import Bank of China and the China National Machinery Industry Corporation. Along with these projects, Beijing intended to invest in the construction of a Combined Thermal Power Plant with a capacity of 700 MW. The project would cost 800 million US dollars and would replace the Nuclear Power Plant in Shchelkino whose construction was abandoned in 1989. The Thermal Power Plant would operate on natural gas that would be fed through a special branch of the Djankoy-Feodosia-Kerch gas pipeline. China’s plans also included an option for providing feedstock for the Thermal Power Plant from Ukrainian shale gas. China was ready to supply Ukraine with a drilling platform on lease for 200 million US dollars for extraction of gas and oil.

The outbreak of the Ukraine crisis in March 2014 will modify China’s ambitious plans for the Azov-Black Sea basin, but it will hardly put a stop to them. After Crimea was incorporated into the Russian Federation, a Chinese delegation held talks with the new Russian leadership in Crimea. China is interested in having Chinese companies participate in the construction of a deep-sea port and in the building of the bridge across the Kerch Strait.

 

China and the Ukraine challenge  

Chinese diplomacy as bearer of the Asian cultural model does not voice emotions or candidness. Statements made by high-ranking Chinese officials and diplomats are reserved, contemplative and measured. The Chinese are afraid that once their position is articulated, it cannot be changed as a function of the dynamically changing circumstances, because such a change could be interpreted as an expression of double standards. The Chinese party and state establishment takes time and uses discretion in formulating a coordinated foreign policy position on any international event or crisis, and it consistently defends the announced position on a long-term horizon. Such is also the case of the Ukraine crisis, since the incorporation of Crimea into the Russian Federation and the actual separation of the major industrial region of Donbass from Ukraine represents an important geopolitical challenge for the Celestial Empire in the wider Black Sea area. Furthermore, when a cardinal transition from one foreign policy line to another must be articulated, China uses politicians of the secondary power structure level. It is precisely in this context that we should consider the statements made by Gui Zunyi, Director ad interim of the Department for Europe and Central Asia at the Ministry of Foreign Affairs of the People’s Republic of China, and Zhou Li, Deputy Head of the International Relations Department at the Ministry of Foreign Affairs of the People’s Republic of China, according to whom the People’s Republic of China has a responsible and sound attitude concerning the resolving of national issues and, consequently, does not recognise referendums as a tool for regaining independence (for example, Macao wants to hold a referendum on the principles of its future relations with continental China, which is a challenge to China’s integrity and national security). Within this framework, China does not accept the Crimean referendum as a legitimate form of changing the sovereignty of the Crimean Peninsula, but at the same time, it holds the thesis that Crimea is a land which has a historical connection to Russia. The quintessence of China’s position is that Beijing does not question the territorial integrity of Ukraine but in fact it accepts the actual geopolitical change in the status of Crimea. Regarding Crimea, China recognises its importance for the national security of Russia. There are indications however, that Beijing would not support in any form whatsoever an eventual unilateral official recognition by the Kremlin of the self-proclaimed Donetsk People’s Republic and Luhansk People’s Republic.

 

Conclusion

The People’s Republic of China is in the process of elaborating an independent strategy on its positioning in the wider Black Sea area. The region is an important bridgehead for the Celestial Empire’s penetration into the Caucasus, Central and Eastern Europe and the Middle East. In addition, the region is crossed by major road and energy routes, and is the seat of major energy resources, which are vital for the development of the second largest economy in the world. The Chinese strategy for the wider Black Sea area will further the implementation of the country’s geo-strategic project for revival of the Great Silk Road. China penetrates into this region unobtrusively, using the tools of trade, economic, investment and cultural-educational relations, by observing the sovereignty, and by formulating no political conditions for cooperation.

There is consistency in the Chinese approach towards the Asia-Pacific Region, the BRICS and the wider Black Sea area, respectively. Driven by its efforts to build a multipolar world, Beijing is interested in Russia’s restoration as an independent pole within the system of international relations. At the same time, China does not wish to participate in alliances against other countries, since it is interested in its peaceful unification with Taiwan in the foreseeable future. The development of equal and mutually advantageous economic and cultural relations with all countries on all the continents is a key element of China’s foreign policy. China carries its own national value system, which differs from the value scale of the West, and feels free to defend it in the international context.

 

 

Bibliography:

  1. Дергачов, В. (2014). Геополитическая трансформация в Черноморском регионе и проблемы безопасности в Восточной Европе [Online: http://recensio.info/stati/513-geopoliticheskaya-transformatsiya-v-chernomorskom-regione-i-problemy-bezopasnosti-v-vostochnoj-evrope/17.02.2015]
  2. Крутиков, Е. (2014) Мы хорошо знаем историю принадлежности Крыма. г. „Взгляд” [Online: http://vz.ru/world/2014/11/21/716499.html /17.02.2015]
  3. Чернов, В. (2014) Крым станет „щелковым”. [Online: http://portnews.ru/comments/print/1745/?backurl=/comments/ 17.02.2015]
  4. CNPC-Азербайджан (2014). [Online:http://www.cnpc.com.cn/ru/asbj/asbj_index.shtml       /17.02.2015]
  5. Babayan, D. (2014). The People’ Republic of China in the Azov-North Black Sea Sub-region: Present State and Future Plans [Online: http://www.ca-c.org/journal/2012-04-eng/03.shtml /17.02.2015]
  6. Babayan, D. (2014) New Silk Roads in the Southern Caucasus: Chinese Geopolitics in a Strategic Region [ Online: http://yalejournal.org/article_post/new-silk-roads-in-the-southern-caucasus-chinese-geopolitics-in-a-strategic-region/ 17.02.2015]
  7. China’s ‘New Silk Road’ Vision Revealed (2014). [Online:

http://thediplomat.com/2014/05/chinas-new-silk-road-vision-revealed/ 17.02.2015]

 

 

 

            Dr. Valentin Katrandjiev has been chief expert with the Training, Research and Project Activities Department of the Diplomatic Institute affiliated to the Ministry of Foreign Affairs since 2012. In the period 2001-2002, he worked as a researcher at the Mediterranean Diplomatic Academy in Malta. Later on, from 2002 to 2006, Mr. Katrandjiev worked for DiploFoundation, an international diplomat training non-governmental organization. During the 2009-2010 period, he was chief expert with the Strategic Research Department of the Diplomatic Institute. Since 2010-2012, he has been adjunct instructor at the Neofit Rilski South-West University.

 

1 comment

  1. Евгени Савчев

    Подробени полезен материал.
    Сега остава да вземе мерки и да бъдем водещи партньори на КНР в региона. Това става с държавна политика.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>