«

»

Jul 13

Миграционният натиск върху страните от Южна Европа: предизвикателства и възможности. Влияние върху външната политика на БългарияMigration pressure on South European countries: Challenges and opportunities. Influence on Bulgaria’s foreign policy

 

                                                                                            

Вероника Ангелова Орбецова

 

Въведение

Под влиянието на световната демографска динамика Европа се превръща от нетен източник на емигранти в нетен приемник на имигранти, процес, свидетелстващ за „изменение в структурата на световното население“ (Копринаров 2012: 56). Това несъмнено влияе не само върху сигурността, икономическия растеж и социалната стабилност в страните от Европа, но и върху ролята на един значим международен субект, какъвто е Европейският съюз (ЕС).

Силният демографски взрив[1] на европейския континент през XIX в. води до емигрирането (преди всичко към Новия свят) на повече от 60 млн. европейци. Днес в Европа се наблюдават сравнително ниска раждаемост и ниска смъртност. За да не изпадне в „демографска маргинализация“ (ibid.: 58) и с цел да запази добра конкурентноспособност и стравнително висок стандарт на живот, ЕС полага усилия за привличане на високо-квалифицирана работна ръка.

Освен с тази желана и очаквана имиграция, ЕС трябва да се справи и със значителен брой имигранти, които, търсейки сигурност и достоен начин на живот, често прекосяват незаконно външната граница на ЕС. Постоянно засилващите се потоци от законни и незаконни имигранти са трудно управляеми и поставят приемащите европейски страни в затруднено положение. Тъй като възможностите на страните да поемат и да интегрират в обществата си прииждащите имигранти са ограничени, все по-често се говори за миграционен натиск. Този термин е приложим и към България, която е не само външна граница на ЕС, a и бъдещ член на Шенгенското пространство. Според Европейската комисия (ЕК) (European Commission DG Home Affairs (a) 2014) това е „предизвикателство, което ЕС трябва да превърне във възможност“.

Предизвикателството на миграционния натиск е съпроводено от дилемата между запазването на сигурността на национално и на европейско ниво и защитата на правата на човека – основополагаща за ЕС ценност, върху която Съюзът е изградил международния си имидж.

Представлява ли опасност за България и за ЕС миграционният натиск и доколко е адекватен и ефективен отговорът на южните страни членки на ЕС?[2] Успяват ли те да гарантират сигурността на територията и населението си и в същото време да защитят правата на нуждаещите се от закрила и да ги интегрират в обществото си, без това да доведе до вътрешни социални и икономически проблеми?

Предвид горепосочените доводи и с оглед обширността на темата, този доклад ще се съсредоточи върху незаконните миграционни потоци, идващи от Африка и Близкия Изток през последните години и, в частност, върху бежанския поток.[3]

 

Предприемането на нужните мерки за справяне с миграционния натиск предполага първо анализ на причините, довели до него. Това ще послужи, във втората част на доклада, за оценката на готовността на страните от Южна Европа, в това число и на България, да се справят с потока от имигранти. Влиянието на миграционния натиск върху външната политика на тези страни е обект на анализ в третата част на доклада. Специално внимание е обърнато на предизвикателствата пред националната сигурност, както и на препоръките за ефективното и адекватно реагиране на засиления миграционен натиск.

  1. Фактори и мащаби на миграционните потоци в Южна Европа

Днес около 4% от населението на ЕС не са граждани на страна членка (European Commission DG Home Affairs (a) 2014). По данни на Върховния комисариат по бежанците към ООН (ВКБООН) броят на лицата, търсещи закрила в ЕС[4], е нараснал с 25% през 2014 г. спрямо 2013 г. Една четвърт от тях са от сирийски, афганистански и еритрейски произход, а 436 хил. са лица без гражданство (UNHCR (e) 2014). През първите седем месеца на 2014 г., над 87 хил. имигранти (преди всичко еритрейци и сирийци) са пристигнали в Италия по море (UNHCR (a) 2014: 132). През първите девет месеца на 2014 г. в Италия и Малта са дошли над 10 хил. непридружавани деца (ibid.).

Незаконните имигранти използват пет основни коридора, за да достигнат до южните страни членки на ЕС, а оттам и до по-северните (преди всичко Белгия, Германия, Франция и Швеция) (виж Приложение 1). По миграционните коридори минават смесени потоци от мигранти, които включват както хора, нуждаещи се от различни форми на закрила, така и икономически мигранти, жертви на трафик на хора, и лица, замесени в международни мрежи на организирана престъпност.

До към 2008 г. миграционните потоци, идващи от западна и северо-западна Африка (преди всичко от Алжир, Камерун, Мали, Мароко и Чад), са се движели по Западно-африканския коридор (през Канарските острови към континентална Европа) или по Западно-средиземноморския коридор (през испанските анклави Сеута и Мелила или директно по вода). Мерките за ограничаване на смесената миграция, минаваща по двата коридора, а именно засиленото сътрудничество между Испания и страните от Западна Африка, регионалните проекти за координация и наблюдаване на границите, съвместните операции на Европейската агенция за външни граници – Фронтекс, както и построяването на съоръжения около испанските анклави, предизвикват засилване на миграционните потоци към Централно-средиземноморския и Източно-средиземноморския коридори. Потокът по най-използвания коридор за влизане в ЕС – Централно-средиземноморският (виж Приложение 2), силно нараства след събитията, съпроводили Арабската пролет. Националните инициативи като италианската „Маре Нострум“, съвместните операции на Фронтекс, проектите за сътрудничество между страните с излаз на Средиземно море, в това число и „Регионите за търсене и спасяване“, умело използвани от каналджиите, не успяват да доведат до овладяване на миграционния натиск и да предотвратят жертвите сред мигрантите, идващи главно от Еритрея, Сирия и Сомалия.

Важността на втория най-използван през 2013 г. коридор – Източно-средиземноморският (виж Приложение 3), който минава и през България, постоянно нараства от 2004 г. насам. По него минават преди всичко сирийци, афганистанци, алжирци и еритрейци. За да се окаже подкрепа на страните, които са изправени пред нарастващия миграционен натиск (Гърция, Кипър и България), през 2006 г. е разгърната съвместната операция на Фронтекс в Егейско море – Операция „Посейдон“, а от ноември 2010 г. до март 2011 г. отряди за бърза гранична интервенция на агенцията са разположени по гръцко-турската граница (Moncure, 2014). Засиленият граничен контрол по гръцко-турската граница и построяването на 10,5 км съоръжение в отговор на 32 хил. миграционна вълна от 2012 г. (виж Приложение 4), водят до пренасочване на миграционните потоци към България и Егейско море. Според ВКБООН, през последните две години в България са пристигнали около 15 хил. имигранти (БТВ 2014). За периода януари-октомври 2014 г. 8205 лица са потърсили закрила в България, 6 пъти повече отколкото през 2011 г. (виж Приложение 5). Имигрантите идват преди всичко от Сирия (4800), Афганистан (2000), Ирак и Алжир (Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет (ДАБ) (j) 2014), като за месец октомври над 1400 лица от 30 държави са потърсили закрила в страната (ДАБ (k) 2014).

Основните фактори, които влияят на миграционните потоци към южните страни членки на ЕС, могат да бъдат обобщени със следните категории: нестабилност в страните на произход на имигрантите, готовност на съседните им страни да поемат миграционния поток, бедност, атрактивност на ЕС и не на последно място – демографски натиск.

Важно е да се подчертае и нарастващото значение на миграцията, породена от глобалното затопляне и климатичните промени. Ако през 1992 г. са отчетени 221 бедствия, които са засегнали 78 млн. хора, то за 2011 г. броят им е 336, жертвите са над 209 млн., а загубите възлизат на 366 млн. щ.д. (Devex 2013).[5] Въпреки че днес климатичните мигранти са сравнително малка част от миграционния поток към ЕС, очаква се броят им да продължава да нараства през следващите десетилетия.

Политическата нестабилност, предизвикана отчасти от така наречената Арабска пролет, съчетана с последиците от глобалната икономическа криза, допринасят за социалната криза в голям брой страни от Близкия изток и Африка и довеждат до още по-силни разделения на етнически, религиозен и идеологически принцип. През последните години тези фактори предизвикват засилване на миграционните движения както вътре в страните, така и извън тях. В резултат от гражданската война, която се води в Сирия от 2011 г., вътрешно-разселените лица са над 30% от населението, а над 3 млн. (15%) са напуснали страната (United Nations Office for Coordination of Humanitarian Assistance (OCHA) 2014). До момента в Турция има над 1 млн. сирийски бежанци, от които около 220 хил. са настанени в 22 лагера, но по изчисления на ВКБООН до декември 2015 г. броят им ще нарастне до 1.7 млн. (UNHCR (d) 2014). Възникването и бързото разрастване на терористичната групировката Ислямска държава в Ирак и Леванта води до нови миграционни вълни, идващи от Ирак. Към август 2014 г. в Турция са имигрирали над 81 хил. иракчани (ibid.). Не бива да се забравят и военните конфликти и нестабилността в Субсахарна Африка (Мали, ЧАД, Судан, Сомалия, Еритрея).

Преди да достигнат до ЕС, голяма част от мигрантите прекарват период от време в съседните на родината им страни. Решението им дали и кога да продължат своя път към Европа зависи, донякъде, и от политическата и социално-икономическата обстановка в тези страни, но и от мерките за овладяване на миграционните потоци (и по-специфично на потоците от бежанци) и от успешната интеграция на мигрантите в приемащата съседна държава. От тази гледна точка, за страните, които са част от Източно-средиземноморския коридор, реакцията на Турция към миграционния натиск е от ключово значение. Необходимо е да се наблюдава и обстановката в страните от Персийския залив, тъй като опитите да се ограничи издаването на разрешителните за работа на чужденци се отразява и върху миграционните потоци. (Moncure, 2014).

Административните решения да не се удължават разрешенията за пребиваване на живеещите и работещи афганистанци в Иран (ibid.), съчетани с несигурната ситуация в Афганистан след оттеглянето на Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF) в края на 2014 г., водят до засилена миграция на афганистанци, част от която е насочена към ЕС, включително и към България. Спрямо 2013 г., през 2014 г. се наблюдава четирикратно увеличение на броя на молбите за закрила, отправени към България, от граждани на Афганистан (Инджиев 2014).

Бедността и безизходицата подтикват немалка част от мигрантите да напуснат държавите си на произход и да търсят препитание в по-развити държави. Въпреки видимите и силно медиатизирани последици от икономическата и финансова криза, Европейският съюз, който най-често се свързва с големите западно-европейски икономики, продължава да бъде силна притегателна точка за мигранти от Азия и Африка. Голяма част от тях възприемат страните членки на Съюза като сигурни държави със силна икономика и добре развита социална система, които предоставят перспектива за по-добро бъдеще. В този смисъл, на южните страни членки на Съюза, в това число и на България, се гледа като на врата към Европа.

На фона на застаряващото население в европейските страни силният демографски ръст в страните от Азия и Африка ще доведе до преразпределение на населението и следователно до промяна на демографския и етническия облик на страните от ЕС. Не бива, обаче, да се подхожда негативно към тези процеси, тъй като според прогнози, ако сега в ЕС четирима работещи издържат един пенсионер, то през 2060 г. двама работещи ще трябва да издържат един пенсионер (European Commission DG Home Affairs (a) 2014). Сектори като здравеопазване, образование, хранително-вкусова промишленост и домашни услуги все по-силно се нуждаят от работна ръка, следователно ЕС изпитва все по-голяма потребност от имигранти.

 

  1. Готовността на южните страни членки на ЕС да поемат миграционния натиск

За да се постигне добър баланс между задоволяването на необходимостта от квалифицирана имигрантска работна ръка и съблюдаването на международното право (включително и международното бежанско право) и на правата на човека е необходимо да се разработят и приложат мерки за регулиране на смесената имиграция. Това би разкрило нови възможности за стопански ръст и повишаване на социалното благоденствие на населението на ЕС. Целенасочените мерки ще допринесат за защитата на националната сигурност и ще спомогнат за осигуряването на стабилността в европейските страни. Доколкото, както на национално, така и на европейско ниво, такива мерки вече се разработват и прилагат, този доклад разглежда миграцията като предизвикателство, а не като заплаха. От готовността на страните да се справят с миграционния натиск зависи дали това предизвикателство ще се превърне в рисков фактор или във възможност за развитие.

Тъй като болшинството от имигрантите отправят към властите на приемащата страна молба за закрила (90% в България (Инждиев 2014)), без значение дали подбудите да напуснат страните си на произход са от политически, хуманитарен, икономически или друг характер, докладът ще се спре върху въпросите, обвързани с убежището.

Както подчертава говорителят на ВКБООН в България, Борис Чеширков, страната ни „има морален и законов дълг“ да помогне на търсещите закрила да „намерят убежище“ в нея (БТВ 2014 г.). Международните спогодби (в това число Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г., Женевската конвенция за закрила на бежанците от 1951 г. и Ню-йоркският протокол към нея от 1967 г.), подписани от страните членки на ЕС, заедно с регламентите и директивите, приети на европейско ниво, оформят минималните стандарти за убежище на ЕС, които са в основата на Общата европейска система за убежище. В основата на международното бежанско право са залегнали принципите на: недискриминация; nonrefoulement или забраната за връщане на нуждаещите се от убежище против желанието им в страна, където се чувстват заплашени; и забраната да се наказва търсещ закрила само защото е влязъл незаконно в приемащата страна. За основополагащи документи в европейското законодателство се считат: Квалификационната директива (Директива 2011/95/ЕС), определяща критериите за предоставяне на международна закрила на лица от трета страна или на лица без гражданство; Процедурната директива (Директива 2013/32/ЕС), която описва процедурите за предоставяне на закрила по Директива 2011/95/ЕС; и Приемателната директива (Директива 2013/33/ЕС) посочваща минималните стандарти, които трябва да се спазват в приемателните центрове (Български хелзински комитет 2013: 4). Развитието и осъществяването на Общата европейска система за убежище се подпомага от Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ), създадена, за да оказва практическа и техническа помощ на страните членки и на ЕК.

От ключово значение е и Дъблинският регламент (Регламент 604/2013) за компетентност на страната членка, разглеждаща молбата за международна закрила. За компетентна се счита държавата, през която мигрантът е влязъл в ЕС, или тази, в която пребивава значителна част от семейството му/й. Дъблинският регламент се осланя на принципите на: гаранция за разглеждане на молбата в страната членка, откъдето лицето е влязло в ЕС; запазване целостта на семейството; и предотвратяване на бежанския туризъм (Инджиев 2014). Бежанският туризъм (или напускането на страната, без да се изчака решение по първоначално подадената молба за закрила и подаването на повторна молба в друга държава от ЕС) се дължи на желанието да се достигне до по-развита страна (ДАБ (d) 2014). Фактът, че броят на постъпилите запитвания в българските институции по Регламент 604/2013 се е увеличил повече от 4,5 пъти спрямо 2013 г., е доказателство за съществуването на такъв туризъм (Инджиев 2014). Тъй като голяма част от незаконните имигранти влизат в ЕС през територията на южните стани членки, тези страни, в това число и България, de facto носят по-голямото бреме, поради което искат преразглеждане на Регламента. Българската страна настоява също така за всеобхватен подход по миграционния въпрос като подчертава важността от по-засилено взаимодействие между Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС и Пространството на свобода, сигурност и правосъдие (Първанов 2014 г.).

До 2013 г. усилията на страните членки за приемането на лица, нуждаещи се от закрила, са подпомагани чрез Европейския бежански фонд, като за целта през 2013 г. са разпределени над €100 млн., €750 хил. от които за България (European Commission DG Home Affairs (c) 2014). Приемайки по-глобален подход към миграционните потоци, за периода 2014-2020 г. ЕС създава Фонда за убежище, миграция и интеграция, който предвижда €3.137 млрд. за: развитие на Общата европейска система за убежище, подпомагане на легалната имиграция към ЕС в съответствие с нуждите на пазара, прилагане на ефективни мерки за борба с незаконната имиграция посредством мерки за връщане и засилване на солидарността между страните в ЕС (European Commission DG Home Affairs 2014). Този фонд подпомага Европейската миграционна мрежа, която предоставя навременна информация на европейските институции и институциите на страните членки относно миграцията в рамките на ЕС.

Въпреки че използва по-различна терминология, през 2007 г. българското законодателство е адаптирано към законодателството на ЕС. Транспонирането и прилагането на новите европейски директиви, отнасящи се до въпросите на миграцията и бежанците, е обаче все още проблемно за България (особено що се отнася до Приемателната директива). В България се предвиждат четири вида закрила: убежище (предоставено от президента на „чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи“ (Закон за убежището и бежанците 2002: чл.7)); статут на временна закрила (предвиден в европейското законодателство (Директива 55/2001) при масово навлизане на чужденци в следствие на военен конфликт или насилие в големи размери на държавата на произход (Закон за убежището и бежанците 2002: чл. 11)); статут на бежанец и хуманитарен статут (предоставени от Държавната агенцията за бежанците (ДАБ)). Критериите за предоставяне на последните два вида закрила са в съответствие с международно приетите норми. Три метода се използват при разглеждане на молбата за закрила: дъблинско производство, съобразено с Дъблинския регламент; ускорено производство, което позволява в срок до три дни да се отсеят лицата, които не отговарят на критериите за предоставяне на двата вида статут; и производство по общия ред, което може да продължи до три месеца и при което задълбочено се разглеждат молбите за закрила (ДАБ (f) 2014).

Българското законодателство предвижда три вида поделения за приемане на търсещи закрила чужденци: транзитни центрове, регистрационно-приемателни центрове и интеграционни центрове (Закон за убежището и за бежанците 2007: чл. 47 (2)). В отговор на засилването на потоците от мигранти, се увеличава административният капацитет на ДАБ и следователно се намалява времето, нужно за обработка на документите. В момента функционират 5 национални поделения към ДАБ (транзитният център в с. Пъстрогор, регистрационно-приемателните центрове в с. Баня, в Харманли и в София – Военна рампа и Враждебна) с общ капацитет 6000 души, по данни на ДАБ (виж Приложение 4). Към 5 декември 2014 г. капацитетът е използван на 66%, като измежду 3963 настанени 2758 са сирийци. Допълнително 403 лица са настанени на външен адрес за собствена сметка (близо 30 по-малко от предходния месец) (ДАБ (а) 2014).

Икономическата и финансова криза в южните страни членки на ЕС, довела до увеличаване на безработицата и напрежение в социалните им системи, превръща в трудна задача справянето с миграционния наплив към тях. Наложеният модел на финансови ограничения в ЕС, недоволството от спадащия стандарт на живот и вълната от протестни движения създават благоприятна почва за възникването и развитието на популистки движения.[6] С анти-европейски призиви и националистическа реторика те предизвикват ксенофобски настроения сред населението. Тъкмо тези настроения, заедно с недостатъчната подготвеност за силния миграционен натиск, могат да обяснят създалото се негативно отношение към нуждаещи се от убежище. Това, за съжаление, се наблюдава и в България. Не е без значение и фактът, че голяма част от мигрантите предпочитат да пътуват към ЕС през зимните месеци (когато ефектите от кризата са най-видими), тъй като през лятото и есента работят, за да могат да платят на каналджиите, които ги прекарват незаконно по вода или по суша (виж Приложение 6).

Потърсилите международна закрила са все още слабо интегрирани на трудовия пазар в южните страни членки на ЕС. В тази връзка е нужно да се засилят информационните и разяснителни кампании, насочени както към получилите на закрила, така и към потенциалните работодатели (ДАБ (b) 2014). Националната стратегия за интеграцията на лицата, получили международна закрила в Република България (2014 – 2020 г.) набелязва основните направления, по които трябва да се работи, за да се постигне пълноценното интегриране на получилите на закрила в българската икономика и българското общество. Разпределението в съответствие с квалификацията и опита на бежанците в секторите с недостиг на работна ръка и пренасочването им към райони, чийто трудов пазар може да ги поеме, ще допринесе за развитието на българската икономика. В тази връзка, предложенията на Занаятчийската камара за „чиракуване в занаяти, от които има нужда на пазара“ (Зайкова 2014) са един добър пример за това как предизвикателствата, свързани с миграционния поток, могат да се превърнат във възможности.

         III. Влиянието на миграционния натиск върху външната политика и сигурността

Регулирането на смесените потоци от имигранти е пряко свързано с въпроса за националната сигурност. Нарастването на броя на конфликтите в близост до ЕС и тяхното задълбочаване, наред с развитието на международните престъпни и терористични мрежи, придават ново значение на националната (и европейската) сигурност.

Инструментите на международното право отразяват дилемата между защитата на правата на търсещите закрила и националната сигурност и подчертават значимостта на сигурността, като позволяват дерогация, в случай че тя е застрашена. Конвенцията от 1951 (чл. 9, 28, 32, 33) и Протоколът към нея, например, позволяват вземането по преценка на държавата на временни мерки „при наличие на […] тежки или извънредни обстоятелства“, които застрашават държавната сигурност.

За да се избегнат подобни сценарии и да се гарантира сигурността на гражданите на ЕС, институциите, отговорни за сигурността и отбраната на южните страни членки на Съюза, както и правозащитните органи на тези страни, трябва да подсигурят навременна и щателна проверка на незаконните имигранти. От особено значение за националната сигурност е и предотвратяването на зараждането на епидемии и разпространението на зарази. От тази гледна точка медицинските проверки, лесният достъп до лекарски грижи и гарантирането на добри санитарни условия в регистрационно-приемателните и транзитни центрове в България са от ключово значение.

Търсещите закрила прибягват до услугите на каналджии, които освен с прекарването на имигранти (включително и на бежанци) често се занимават и с трафик на хора и наркотици, фалшификация на документи за самоличност и пране на пари (Europol 2014). Затова и усилията на полицейските и миграционните служби трябва да са насочени към борба с международната организирана престъпност и с терористичните организации, без при това да се пренебрегва подкрепата на хората, нуждаещи се от убежище. Сътрудничеството с европейските агенции Фронтекс и Европол[7], които предоставят анализи относно незаконната имиграция и подпомагат и координарат действията на националните служби, е полезно и нужно, като за това свидетелстват успехите на проведените съвместни операции, ръководени от двете агенции.

Сътрудничеството между страните членки на ЕС и особено между южните страни членки е неизбежно за справянето с незаконната имиграция. От поне толкова голяма важност както за ЕС, така и за България, е засиленото сътрудничество с транзитни страни като Турция. Мигрантите, които достигат до ЕС по Източно-средиземноморския коридор, минават първо през Турция. Броят на потърсилите убежище в южната ни съседка се очаква да достигне до около 1.9 млн. до 2016 г. (UNHCR (d) 2014). Освен това, въпреки че през 2013 г. Турция прие нов Закон за чужденците и международната закрила (UNHCR (b) 2013: 166), тя все още не е отменила географските ограничения по Конвенцията от 1951 г. и предоставя статут на бежанец единствено на европейци. Следователно, може да се очаква, че немалка част от имигрантите, пребиваващи в Турция, ще се опитат да достигнат до ЕС, за да получат международна закрила. През 2013 г. ЕС сключи Споразумение за реадмисия с Турция, което има за цел да ограничи потока от мигранти съм ЕС и да допринесе за сътрудничеството между турските, българските и гръцките гранични служби. Мерките, предприети от турската страна, доведоха до намаляване на незаконните мигранти, прекосяващи сухопътната българо-турска граница (виж Приложение 6). За това спомогна и една от приоритетните мерки на Плана за овладяване на кризисната ситуация, възникнала в следствие на засиления миграционен натиск към територията на Република България (2013 г.) – изграждането на 30 км съоръжение по турско-българската граница (виж Приложение 4).

Безусловно ограждащите съоръжения допринасят за временното намаляване на потоците от незаконни имигранти, но не водят до дългосрочно решение на проблема, а само до пренасочване на миграционните потоци. Затова и не бива да се възприемат като „адекватна реакция за справяне с наплива на хора, нуждаещи се от международна закрила“ (UNHCR (c) 2014). Ограждащото гръцко съоръжение до Одрин наистина сведе до минимум броя на незаконните имигранти по сухопътната гръцко-турска граница, но затова пък пренасочи потоците към българо-турската граница и към Егейско море. Подобен сценарий може да се очаква и по отношение на загражденията по българо-турската граница, като най-вероятно потокът ще бъде пренасочен към Егейско море, а и Черно море (Moncure, 2014). Това би предизвикало нарастване на броя на нещастните случаи. От 2000 г. досега над 22 хил. мигранти са загинали в Средиземно море в опитите си да достигнат до европейските брегове (IOM, Fayal Journeys, 2014: 12).

 

Следващите параграфи отправят препоръки към българските институции, в частност към Министерството на външните работи (МВнР), и до някаква степен към българската общественост и медии. Част от тези препоръки са заложени вече в Националната стратегия за интеграцията на лицата, получили международна закрила в Република България (2014 – 2020 г.). Липсата на програма за изпълнението на тази добре разработена Стратегия дава основание да се наблегне върху мерките, които, според автора на доклада, биха допринесли за адекватния и ефективен отговор на миграционния натиск.

В Целите на ДАБ за 2014 г. (ДАБ (h) 2014г.), както и в Плана за овладяване на кризисната ситуация, възникнала следствие на засиления миграционен натиск към територията на Република България от 2013 г. е отбелязано като приоритет редовното и активно участие в дейността на институциите на ЕС в областта на имиграцията, убежището и интеграцията. Наистина, в интерес на България е да участва редовно на всички нива на формирането на европейската политика в тези области, а именно в: заседанията на работните групи на Съвета на ЕС „Сътрудничество в областта на вътрешните работи“ и „Убежище“; заседанията на Комитета по политика и сигурност и на Постоянния комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност към Съвета на ЕС; срещите на комитета „Солидарност и управление на миграционните потоци“ към ЕК и на Стратегическия комитет по имиграция, граници и убежище; срещите на ЕСПОУ, както и в дейността на Европейската миграционна мрежа и на Организацията на генералните директори на имиграционни служби. България може да играе активна роля при формирането на европейската политика в областта на миграцията и убежището само ако държавните служители (и най-вече служителите на МВнР) познават добре правата и задълженията на България по отношение на лицата, нуждаещи се от закрила, както и процесите в останалите страни членки от Южна Европа. Единствено по този начин може да се защитава националният интерес на държавата и едновременно с това да се работи по проблемните въпроси, като се избегнат грешките и се адаптират добрите практики. Ситуационният център на МВнР би могъл да разработи адекватни прогнози, използвайки положителния международен опит.

На този етап е малко вероятно да бъде преразгледан Дъблинският регламент, но България и другите южни страни членки на ЕС, които всъщност поемат значително по-големия наплив на незаконна имиграция, имат законното основание да настояват за по-справедливото разпределение на получилите закрила. Принципът на солидарност присъства в основополагащите документи на ЕС и е залегнал във формирането на Общата европейска система за убежище. От интерес за южните страни членки на ЕС е Програмата на ЕС за преселване и допълнителните мерки, които се предвиждат с цел облекчаване на миграцонния натиск, да влязат в сила възможно най-скоро.

Българските институции трябва да използват максимално възможностите за европейско финансиране на проектите в областта на имиграцията и бежанците, предимно посредством Фонда за убежище, миграция и интеграция (ДАБ (h) 2014г.), като се опитват да съвместят стратегическите приоритети на България с тези на ЕС. Препоръчително е българската администрация и експертите, работещи в областта на имиграцията, да участват в специализирани курсове, организирани на европейско ниво. По този начин те не само ще имат достъп до добрите практики, но също така ще могат на живо да общуват с колеги от всички 28 страни членки и да ги информират за ситуацията в България – за проблемите, но и за положените усилия. Желателно е да се развият тесни връзки с останалите южноевропейски страни и със съвместни усилия да се повиши ефективността на европейското финансиране на проектите в областта на имиграцията и бежанците.

Препоръчително е да се задълбочи взаимодействието със страните на произход и транзит на незаконни мигранти. Съчетаването на два приоритета на ЕС – регулирането на потока от незаконни мигранти и подкрепата на регионалните интеграционни механизми, които ЕС възприема като „предпоставки за политическа стабилност, икономическо развитие и намаляване на бедността и социалното разделение“ (European Commission 2003: 3), би имало положителен ефект. Европейската политика за съседство може да бъде използвана точно в тази насока. За България е от голямо значение да бъде засилено граничното сътрудничество с Турция и развито тристранното сътрудничество за граничен контрол между Гърция, Турция и България.[8]

Предвид ролята на медиите за формиране на нагласите в обществото, Прес центърът на МВнР би могъл да зададе тон, като инициира подмяна на използваната реторика (миграционният натиск да бъде определен като предизвикателство, а не като риск или заплаха), акцентира върху причините за имиграцията, обърне внимание както на националната сигурност, така и на международните и европейски задължения на България. Кампании като тази на ВКБООН България – „Да погледнеш бежанците с други очи“, са добър пример за това как може да се работи върху предразсъдъците относно търсещите убежище в България, за да бъде разсеян страхът в българското общество. С оглед застаряващото население на България и силната емиграция към Западна Европа и Северна Америка, положително ще се отрази и обединяването на дискусията по имиграцията с тази по емиграцията.

Заключение

Според анализи на международни и европейски организации политическите, междуетническите и между-религиозните конфликти в съседните на ЕС региони ще се задълбочават, броят на хуманитарните и природни бедствия ще се увеличава, следователно и броят на мигрантите и в частност на нуждаещи се от убежище ще продължава да расте. Увеличаващият се дисбаланс между прогресивно обезлюдяващия ЕС и бележещите силен демографски ръст страни от Азия и Африка ще доведе до по-голям миграционен натиск в страните от Южна Европа. Натискът към България също ще нарасне, още повече след като страната ни стане пълноправен член на Шенгенското пространство. Освен това, не добрите изгледи за стабилизиране на Украйна в близките години дават причина да се предполага, че броят на украинските мигранти ще се увеличи. Ако се вземе предвид географската, културна и историческа близост на България, е основателно да се предвиди, че част от миграционната вълна ще бъде насочена насам.

За да не се превърне миграционното предизвикателство в риск за националната сигурност, южните страни членки на ЕС (в това число и България) трябва да заложат на развитието на всеобхватна система за навременно реагиране на миграционните вълни. Тази система трябва да се основава не върху опити да бъдат отблъснати търсещите убежище, а върху добре организирана и щателна проверка на имигрантите. Трябва да се разработи и ефективна система за целенасочена икономическа, социално-здравна и образователна интеграция и адаптация на получилите закрила. В българската Национална стратегия за интеграцията (2014 г. :3) много правилно се подчертава, че „[и]нтеграцията в българското общество е единственото трайно решение за получилите международна закрила в страната ни с оглед изпълнението на международните ангажименти на Република България по отношение на участието й в Общата система на ЕС за убежище (ОСЕСУ) и свързаните с това предизвикателства за българското общество, за социалната система и трудовия пазар.“

Начинът, по който България реагира на миграционната (и най-вече на бежанската) вълна, трябва да се превърна в послание, което страната ни, като член на ЕС, и като страна по всички значими международни договори в областта на миграцията и бежанците, отправя към останалия свят. Имиджът на България на международно ниво може да се подобри значително, ако успеем, запазвайки националната сигурност, да покажем съпричастност към съдбите на хората, нуждаещи се от закрила, и им окажем необходимата подкрепа.

Според изследвания на независимия политически съветник Симон Анхолт (Anholt 2014), положителният имидж на една страна до голяма степен зависи от това доколко другите я възприемат като „добра страна“. На място звучат думите на Анхолт (ibid.), според когото „няма вътрешен политически въпрос, който, ако се разгледа като международен проблем, постави се в междуродния контекст (…), да не може да бъде решен по по-креативен, ефикасен и бърз начин“.[9] За България също е важно да работи в сътрудничество не само със страните от ЕС и с европейските институции и агенции, но и със съседните държави, а именно с Турция, и с държавите на произход на имигрантите.

 

Приложение 1

Главните миграционни коридори от Азия и Африка към ЕС

 

 

Източник: Interactive Map on Migration, i-Map 2013, retrieved 30/11/2014, http://www.imap-migration.org/index.php?id=471.


Приложение 2

Централно-средиземноморският миграционен коридор

 

 

Източник: „Central Mediterranean”, Interactive Map on Migration, op.cit.

Приложение 3

Източно-средиземноморският миграционен коридор

 

 

Източник: „Eastern Mediterranean”, Interactive Map on Migration, op.cit.


Приложение 4

Поделения на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р България (ДАБ) и ограждащи съоръжения по границата с Турция

 

 

Карта, изработена от автора на доклада благодарение на информация от ДАБ и Министерствата на отбраната на България и Гърция


Приложение 5

Брой лица, потърсили закрила в България, и взети решения за периода 01.01.2007–31.10.2014

 

Таблицата е съставена от автора на доклада по данни на ДАБ


Приложение 6

 

 

Таблицата е съставена от автора на доклада по данни на ДАБ


Библиография

Нормативна база

Council of the European Union (a), “Council Decisions on Terrorism and Border Security”, Justice and Home Affairs Council Meeting (Luxemburg, 5-6 June 2014).

Council of the European Union (b), “Taking action to better manage migratory flows”, Justice and Home Affairs Council Meeting (Luxemburg, 10 October 2014).

Council of the European Union (c), „Council Conclusions on Common Security and Defense Policy“, Foreign Affairs (Defence) Council Meeting (Brussels, 18 November 2014).

European Parliament & Council, Regulation establishing the European Border Surveillance System (Eurosur), EU No 1052/2013 (22 октомври 2013).

European Union Agency for Fundamental rights (FRA), Handbook on European Law relating to asylum, borders and immigration (2013).

„Закон за убежището и бежанците“, Държавен вестник 54 (31май 2002 г.).

Министерски съвет Република България, План за овладяване на кризисната ситуация, възникнала следствие на засиления миграционен натиск към територията на Република България (София 2013 г.).

Министерство на вътрешните работи (МВР), Национална стратегия за интеграцията на лицата, получили международна закрила в Република България (2014 – 2020 г.) (София 2014 г.).

МВР, Доклад за предриетите действия от органите на държавната власт по управление на кризата, породена от засиления миграционен натиск (София февруари 2014 г.).

Организация на обединените нации (ООН), Конвенция за статута на бежанците (Женева 1951 г.).

ООН, Протокол за статута на бежанците (Ню Йорк 1967).

Други официални документи

Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ) (a), „Справка за настанените лица в териториалните поделения на ДАБ към 05/12/2014“ (София, 2014).

ДАБ (b), „Плахи първи стъпки на трудовия пазар“, (София, 09/2014).

ДАБ (c), „Устойчиво развитие и окуражаващи резултати“ (София, 1/09/2014).

ДАБ (d), „Видове закрила предоставяна на чужденци на територията на Република България съгласно закона за убежището и бежанците“ (София, 2014).

ДАБ (e), „Права и задължения на чужденците, получили закрила, съгласно Закона за убежището и бежанците“ (София, 2014).

ДАБ (f), „Указания относно реда за подаване на молбата за статут, за процедурата, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за статут“ (София, 2014).

ДАБ (g), „Интеграция на новопризнати чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут“ (София, 2014).

ДАБ (h), „Цели на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет през 2014 г.“ (София, 2014).

ДАБ (i), „Отчет на стратегическите цели на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за 2013 г.“ (София, 25/02/2014).

ДАБ (j), „Топ 5 на страните по брой подадени молби 01.01.1993 – 31.10.2014 г.“ (София, 2014)

ДАБ (k), „Справка за месец Октомври 2014 г.“ (София, 2014).

Европейска комисия, Обща европейска система за убежище, (Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2014).

European Commission (a), “Country Factsheet: Bulgaria 2013 European Migration Network”.

European Commission (b), “Country Factsheet: Cyprus 2013 European Migration Network”.

European Commission (c), “Country Factsheet: Malta 2013 European Migration Network”.

European Commission (d), “Country Factsheet: Italy 2013 European Migration Network”.

European Commission (e), “Country Factsheet: Spain 2013 European Migration Network”.

European Commission DG Home Affairs (a), “Organising legal migration better”, Policies.

European Commission DG Home Affairs (b), “Asylum, Migration and Integration Fund” (2014).

European Commission DG Home Affairs (c), “Asylum in the EU” (2014).

European Commission, Communication from the Commission to the Council and the European Parliament, Wider Europe – Neighbourhood: A New Framework for Relations with our Eastern and Southern Neighbours, COM(2003) 104 final (Brussels, 11 March 2003).

Europol, “Mandate”.

Frontex (a), “Operational cycle”, video.

Frontex (b), “Research and development in border management”, video.

Frontex (c), “SQF for Border garding”, video.

Frontex (d), “Readmissions”, video..

International organisation for Migration (IOM), “Bulgaria”..

United Nations High Commissioner for Refugees (UNHCR) (a), Global Appeal 2015 Update, Europe Summary (2014).

UNHCR (b), Global Report 2013: Europe regional summary (2013)..

UNHCR (c), Bulgaria as a Country of Asylum, UNHCR Observations: Current Situation of Asylum in Bulgaria (April 2014).

UNHCR (d), 2015 UNHCR country operations profile Turkey (2014).

UNHCR (e), Bulgaria. 2015 UNHCR subregional operations profile – Northern, Western, Central and Southern Europe (2014).           

ВКБООН в България, “Убежище и миграция: Всички в една лодка“.

United Nations Office for Coordination of Humanitarian Assistance (OCHA), “Middle East, North Africa, Afghanistan and Pakistan: Humanitarian Snapshot” (28 August 2014).

United Nations Office for Drugs and Crime (UNODC), “Western and Central Europe”, Country Profiles, GLOTIP 2014.

Научни разработки

Arango, J., D. M. Malapeira & J. O. Alonso, “Inmigración y Emigración: mitos y realidades, Anuario de la Inmigración en España 2013, Barcelona (2014).

European Asylum Support Office (EASO), EASO Quarterly Asylum Report, Quarter 2, 2014.

Brady, H. (a), “Schengen’s Maritime Border: Another annus horibilis in the Med?”, Alert, European Union Institute for Security Studies (EUISS) (June 2014).

Brady, H. (b), “Mare Europaeum? Tackling Mediterranean Migration”, Alert, EUISS (September 2014).

Български хелзински комитет, Годишен доклад за наблюдение на производството за предоставяне на статут в Република България, Програма за правна защита на бежанци и мигранти (2013 г.).

Hristova, T. et al., Trapped in Europe’s Quagmire: The Situation of Asylum Seekers and Refugees in Bulgaria, Bordermonitoring.eu, 2014.

IOM, Fatal Journeys: Tracking lives lost during migration, 2014.

Копринаров, Л., „Геодемографският фактор и проблемите на международната не/сигурност“, Дипломация, брой 7 (София, 2012), стр. 52-65.

Pérez, F. T., “Crisis y estrategias de los inmigrantes en España: el acento latino”, Revista CIDOB d’Afers Internacionals, n. 106-107, pp. 215-236 (September 2014).

Радева, М., „Интеграция на Бежанците и Мигрантите в Европейския съюз – част от общата политика в областта на миграцията и бежанците“, Асоциация за интеграция на бежанци и мигранти.

“What silent disasters are saying”, Devex (19 February 2013).

 

            Лекции и конференции

Anholt, Simon, independent policy advisor, speech at TED Salon (Berlin, June 2014).

Безлов, Т., „Емиграция – рискове и предизвикателства за България“, лекция изнесена в курса по дипломация, организиран от Дипломатическия институт (София, 5 ноември 2014 г.).

Csonka, S., Senior Analyst, FRONTEX, lecture, panel “The new risk potential of terrorism, refugee flows and failed states”, at the Sofia Energy Forum (14 November 2014).

Инджиев, Д., Държавна агенция за бежанците, „Убежище и статут на бежанец“, лекция изнесена в курса по дипломация, организиран от Дипломатическия институт (София, 6 ноември 2014 г.).

Moncure, Ewa, spokesperson at FRONTEX, interview via telephone, 12 December 2014.

Penev, M., Deputy director of Chief Directorate “Border police”, lecture delivered at panel “The new risk potential of terrorism, refugee flows and failed states”, at the Sofia Energy Forum (14 November 2014).

Първанов, Й., начланик на Отдел „ОПСО“ в Дирекция „ОВППС на ЕС“, МВнР, „Обща външна политика и политика за сигурност. Обща политика за сигурност и отбрана“, лекция изнесена в курса по дипломация, организиран от Дипломатическия институт (26 ноември 2014 г.).

VII Congreso Migraciones Internationales en España: Movilidad humana y diversidad social, Bilbao (11-13 април 2012 г).

 

            Медии

БТВ, „Да погледнем бежанците с други очи“, Преди обед (8 декември 2014 г.).

“Child beaten at EU border: brutal push-backs continue in Bulgaria”, bordermonitoring.eu.

Зайкова, Д., „Занаятчийската камара търси бежанци за чиракуване“, news.bg (02 юли 2014 г.).

Пенчев, Р., „Митов и Чавушоглу обсъдиха нарастващия миграционен поток“, Стандарт (25 септември 2014г.).

UNHCR, “Bulgarians urged to ‘see refugees through new eyes’ in media campaign”, News Stories (24 November 2014).

Yankov, K., “Syrian Refugees Leave Bulgaria for German Limbo”, Balkan Fellowship for Journalistic Excellence (28 November 2014).

 

 

 

            Експертен доклад на Вероника Орбецова, завършила през декември 2014 г. Обучителен курс по дипломация за стажант-аташета от Министерството на външните работи, организиран от Дипломатическия институт. Консултанти: проф. д.н. Лазар Копринаров и г-жа Десислава Иванова – дипл. Служител в дирекция „Външнополитическо планиране, информация и координация“ на МВнР.

[1]                     Демографският взрив е породен от дългострочното повишаване на раждаемостта и понижаване на смъртността сред населението.

[2]                      Португалия, Испания, Италия, Малта, Гърция, Кипър и България.

[3]                      Движенията на граждани на страните членки на ЕС няма да бъдат взети под внимание, тъй като те имат право на свободно движение в рамките на ЕС.

 

[4]                      Най-търсени дестинации са Германия, Франция и Швеция.

[5]                      Данни от Центъра за епидемиология на бедствията

[6]                      Такива партии са например ‚Движението на петте звезди‘ на Бепе Грило или гръцката партия ‚Златна зора‘.

[7]                      Европол е право-прилагащата агенция на ЕС, която чрез предотвратяването и борбата с организираната престъпност и тероризма цели по-голяма безопасност на всички граждани на ЕС. Сред основните дейности на Европол е борбата с мрежите от каналджии.

[8]                      На среща с турския министър на външните работи, министър Митов е подчертал нуждата да се подпише споразумението за тристранен граничен контрол между Гърция, Турция и България (Пенчев 2014).

[9]                      Свободен превод от английски.

 

Veronika Angelova Orbetsova

Introduction

Influenced by global demographic dynamics, Europe is turning from a net source of emigrants into a net recipient of immigrants – a process that indicates a „change in the structure of world population” (Koprinarov, 2012: 56). Undoubtedly, this phenomenon affects not only the security and social stability of the European countries, but also the role of such a major international entity as the European Union /EU/.

The great demographic boom[1] that took place on the European continent in the 19th century resulted in the emigration (mainly to the New World) of more than 60 million Europeans. Currently, Europe has a comparatively low birth rate and low mortality rate. In order to avoid falling into “demographic marginalisation” (ibid: 58) and so as to keep its competitiveness and comparatively high living standards, the European Union puts a lot of effort into attracting highly skilled workers.

Alongside this desirable and expected immigration, the Union must also cope with a considerable number of immigrants who often cross its external borders illegally in search of security and a worthy way of life. The steadily growing flows of regular/documented and irregular immigrants are difficult to manage, and put the receiving European states in a predicament. Since the countries’ potential to absorb and integrate in their societies the flocking-in immigrants are restricted, the phenomenon is repeatedly designated as migration pressure. This term is also applicable to Bulgaria, which is not only an external border of the Union, but also a future member of the Schengen space. According to the European Commission /EC/ (European Commission DG Home Affairs (a) 2014), it is “a challenge that the European Union must turn into an opportunity”.

The challenge of the migration pressure is accompanied by a dilemma between guaranteeing security on the national and European level and protecting human rights – an core EU value which lies at the foundation of the Union’s international image.

Is migration pressure dangerous for Bulgaria and the European Union, and is the response of the southern EU Member States adequate and effective enough?[2] Do they succeed in guaranteeing the security of their territory and population by upholding the rights of the individuals who need protection, and integrating them in their societies at the same time, without creating social and economic problems at the domestic level?

In view of the above arguments and taking into account the scope of the topic, this paper will only focus on irregular migration flows originating from Africa and the Middle East over the past few years, and in particular on refugee flows.[3]

The implementation of measures necessary to cope with migration pressure supposes, in the first place, drawing an analysis of the causes lying at the bottom of this phenomenon. In the second part of the paper, this analysis will be used to assess the preparedness of the Southern European countries, including Bulgaria, to deal with the influx of immigrants. The influence of migration pressure on the foreign policies of these countries is discussed in the third part of the paper. Special attention is paid to national security challenges, as well as to recommendations for effective and adequate response to increased migration pressure.

Part 1: Factors and proportions of migration flows in South Europe

Presently, about 4% of EU’s population are not citizens of an EU Member State (European Commission DG Home Affairs (a) 2014). According to data from the United Nations High Commissioner for Refugees (UNHCR), the number of individuals seeking asylum in the EU[4] rose by 25% in 2014 as compared to 2013. One-quarter of them are of Syrian, Afghan and Eritrean origin, and 436 000 are stateless persons (UNHCR (e) 2014). During the first seven months of 2014, more than 87 000 immigrants (mainly Eritreans and Syrians) arrived in Italy by sea (UNHCR (a) 2014: 132). In the first nine months of 2014, more than 10 000 unaccompanied children arrived in Italy and Malta (ibid.).

Irregular immigrants use five main routes to reach the Union’s Southern Member States, and from there – the countries situated to the north (in the first place, Belgium, Germany, France and Sweden) (See Appendix 1). The migration routes are used by mixed flows of migrants, which include not only individuals in need of various forms of protection but also economic migrants, victims of human trafficking, and persons involved in international organised crime networks.

Until about 2008, migration flows coming from Western and Northwestern Africa (mainly from Algeria, Cameroon, Mali, Morocco and Chad) moved along the West African Route (via the Canary Islands towards continental Europe) or along the Western Mediterranean Route (via the Spanish enclaves of Ceuta and Melilla, or directly by sea). The measures implemented to restrict mixed migration along these two routes, including the increased cooperation between Spain and the West African countries, regional projects for border coordination and monitoring, joint operations by Frontex, the EU agency that manages the Union’s external borders, and the building of facilities around the Spanish enclaves, resulted in greater migration flows to the Central Mediterranean Route and the East Mediterranean Route. The migration flow along the most frequently used route – the Central Mediterranean Route (see Appendix 2) – grew strongly after the developments accompanying the Arab Spring. National initiatives, such as Italy’s Mare Nostrum, joint Frontex operations, or projects for cooperation between the Mediterranean countries, including the Search and Rescue Regions skilfully used by the smugglers, failed to bring about the containment of the migration pressure and to prevent victims among the migrants coming mainly from Eritrea, Syria and Somalia.

The importance of the second most frequently used route in 2013 – the East Mediterranean Route (see Appendix 3) – which also passes through Bulgaria, has been steadily growing since 2004. It is mainly used by Syrians, Afghans, Algerians and Eritreans. In 2006, in support of the countries subject to growing immigration pressure (Greece, Cyprus and Bulgaria), Frontex launched Joint Operation Poseidon in the Aegean Sea, and from November 2010 till March 2011, rapid intervention Frontex units were dislocated along the Greek-Turkish border (Moncure, 2014). The enhanced border control along the Greek-Turkish border and the construction of a fence along a 10.5-kilometre area in response to the 32 thousand-strong migration wave in 2012 (see Appendix 4) resulted in shifting migration flows towards Bulgaria and the Aegean Sea. According to UNHCR, about 15 thousand immigrants arrived in Bulgaria in the last two years (BTV 2014). The number of asylum seekers coming to Bulgaria between January and October 2014 was 8 205, which is six time higher than in 2011 (see Appendix 5). Immigrants arrive mainly from Syria (4 800), Afghanistan (2 000), Iraq and Algeria (State Agency for Refugees with the Council of Ministers (SAR) (j) 2014); in October 2014 alone, more than 1 400 people from 30 States applied for asylum in the country (SAR (k) 2014).

The main factors which influence migration flows to the southern Member States of the EU can be summarised into the following categories: instability in the immigrants’ country of origin, readiness of the neighbouring countries to absorb the migration flow, poverty, attractiveness of the European Union, and last but not least, demographic pressure.

It is critical to underscore the growing importance of migration fostered by global warming and climate change. While in 1992, there were 221 disasters, which afflicted 78 million people, in 2011 their number was 336, and the victims exceeded 209 million, with damages amounting to more than 366 million US dollars (Devex 2013).[5] Although climate migrants are a comparatively small part of the migration flow to the EU, their number is expected to keep growing in the decades to come.

Political instability, resulting partially from the so-called Arab Spring, coupled with the aftermath of the global economic crisis, contributes to the social crisis in many countries in the Middle East and Africa, and brings about even stronger divisions following an ethnic, religious or ideological principle. In recent years, these factors gave rise to growing migration movements both inside outside the countries. As a result of the civil war which has been waging in Syria since 2011, the internally displaced persons account for more than 30% of the population, while more than 3 million people (15%) have left the country (United Nations Office for Coordination of Humanitarian Assistance (OCHA) 2014). Up to now, there are more than one million Syrian refugees in Turkey, 220 000 of whom have been placed in 22 camps built for the purpose. However, according to the UNHCR, their number will increase to 1.7 million by December 2015 (UNHCR (d) 2014). The emergence and rapid growth of the terrorist group Islamic State in Iraq and Syriat gives rise to new migration waves coming from Iraq. By August 2014, more than 81 000 Iraqis had emigrated to Turkey (ibid.). Military conflicts and the lack of stability in Sub-Saharan Africa (Mali, Chad, Sudan, Somalia, and Eritrea) should not be overlooked either.

Before reaching the EU, a large part of the migrants spend some time in neighbouring countries. Their decision on whether and when to pursue their trip to Europe depends to a certain extent on the political and socio-economic situation in these countries, but also on the measures aiming to curb migration flows (and, in particular, refugee flows) and on the successful integration of migrants in the receiving neighbouring country. From this perspective, Turkey’s response to migration pressure is of key importance for the countries forming part of the Eastern Mediterranean Route. The situation in the Persian Gulf countries needs to be monitored as well, since any attempt to restrict the issuing of work permits to foreign nationals immediately affects migration flows (Moncure, 2014).

Administrative decisions to terminate the prolongation of residence permits held by Afghans residing and working in Iran (ibid.), coupled with the insecure situation in Afghanistan following the International Security Assistance Force (ISAF)’s withdrawal towards the end of 2014 have resulted in enhanced migration of Afghans, some of whom are going to the European Union, including Bulgaria. The year 2014 registered a fourfold increase in the number of asylum applications lodged in Bulgaria by Afghan nationals compared to 2013 (Indjiev 2014).

Poverty and impasse compel a good many migrants to leave their country of origin to search and pick up a livelihood in more developed states. In spite of the visible and strongly mediatised effects of the economic and financial crisis, the European Union, which is usually connected with the large western European economies, continues to be a strong point of attraction for migrants from Asia and Africa. A large number of them perceive the Union’s Member States as secure, having a strong economy and a well-developed social system that offers a good perspective for a better future. In this sense, the Union’s southern Member States, including Bulgaria, are regarded as the door to Europe.

Against the background of the ageing population in the European countries, the sharp population increase in the countries in Asia and Africa will lead to redistribution of the population and consequently to transformation of the demographic and ethnic identity of the countries in the Union. However, these phenomena should not be considered as negative, since, according to forecasts, if in the EU currently four workers support one pensioner, in 2060 two workers will need to support one pensioner (European Commission DG Home Affairs (a) 2014). Sectors like public health, education, food industry and household services have a growing need of work force, hence the growing need of immigrants of the EU.

Part 2: Capacity of the Southern EU Member States to cope with the migration flow

In order to attain a better balance between filling the need for skilled immigrant labour and observing international law (including international refugee law) and human rights, it is necessary to develop and enforce measures for the regulation of mixed immigration. This would open new possibilities for economic growth and for promoting the welfare of the population in the EU. Well-designed measures would contribute to national security, and will help promote stability in the Member States. Inasmuch as such measures are already being developed and implemented at both national and Union level, the present paper discusses migration as a challenge and not as a threat. Whether this challenge will turn into a risk factor or a potential for development will depend on the countries’ readiness to cope with migration pressure.

Since most of the immigrants lodge in the authorities of the receiving state an asylum application (90% in Bulgaria (Indjiev 2014)), regardless of whether the reasons for leaving the country of origin are political, humanitarian, economic or otherwise, this paper will discuss issues related to asylum.

According to Boris Cheshirkov, UNHCR spokesperson to Bulgaria, this country has the “moral and legal obligation” to assist those who seek asylum “to be granted asylum” here (BTV 2014). International agreements (including the 1950 European Convention for the Protection of Human Rights and Fundamental Freedoms, the 1951 Geneva Convention Relating to the Status of Refugees, and the 1967 New York Protocol Relating to the Status of Refugees), signed by the European Union Member States, together with regulations and directives adopted on the EU level define the Union’s minimum asylum standards which form the basis of the Common European Asylum System. International refugee law is based on several main principles, i.e. nondiscrimination, non-refoulement, or the prevention from expulsion or return of asylum seekers, against their will, to a country where they feel threatened, and prohibition of punishment of asylum seekers simply because they had entered the receiving state irregularly. The key instruments of European law are the Directive on standards for the qualification (2011/95/ЕС) identifying criteria for the provision of international protection of third country nationals or stateless persons, the Directive on common procedures (2013/32/ЕС) which identifies the procedures for granting international protection pursuant to Directive 2011/95/ЕС, and the Directive laying down standards for the reception of applicants for international protection at reception centres (2013/33/ЕС) (Bulgarian Helsinki Committee 2013: 4). The development and implementation of the Common European Asylum System is assisted by the European Asylum Support Office (EASO), which was set up to extend practical and technical support to the Member States and the European Commission.

Another key instrument is the Dublin Regulation (604/2013) establishing the criteria and mechanisms for determining the Member State responsible for examining an application for international protection. The competent country is the country of entry in the European Union or the country in which a large number of the migrant’s family reside. The Dublin Regulation stakes on the principles of guaranteeing that the asylum application shall be examined by the State of entry in the Union, of preserving family unity, and of preventing “asylum tourism” (Indjiev 2014). Asylum tourism (or leaving the country without waiting for asylum to be granted on the basis of the initial asylum application lodged in the Member State, and lodging an asylum application in another EU Member State) is due to the migrant’s desire to reach a more developed State (State Agency for Refugees (d) 2014). The fact that the number of queries submitted to the Bulgarian institutions in connection with Regulation 604/2013 has increased more than 4.5 times compared to 2013 confirms the existence of such tourism (Indjiev 2014). Since the majority of irregular migrants enter the European Union through the territory of the Union’s southern Member States, these countries, including Bulgaria, de facto bear the greater burden; therefore, they insist on revision of the Regulation. Bulgaria also insists on a comprehensive approach to the migration issue, and underscores the importance of an enhanced interaction between the European Common Security and Defence Policy and the Area of Freedom, Security and Justice (Parvanov 2014).

Up to 2013, the efforts of the Member States to grant protection to asylum seekers were supported by the European Refugee Fund. More than 100 million euro were committed to this end in 2013, of which 750 000 euro to Bulgaria (European Commission DG Home Affairs (c) 2014). Adopting a more global approach to migration processes, the European Union set up the Asylum, Migration and Integration Fund for the period 2014 – 2020 representing a commitment of 3.137 billion euro for development of the Common European Asylum System, support for legal migration into the EU in keeping with the needs of the market, implementing efficient measures to combat irregular migration by measures of return and enhancing solidarity between the Member States (European Commission DG Home Affairs 2014). The Fund supports the European Migration Network, which provides timely information to European institutions and the institutions of the Member States on migration in the framework of the European Union.

Although the Bulgarian domestic legislation uses a somewhat different terminology, it was adapted to the European law in 2007. However, the transposition and enforcement of the new European directives concerning migration and refugee issues is still problematic (especially concerning the Directive laying down standards for the reception of applicants for international protection). Four types of protection are envisaged by Bulgaria: asylum (granted by the President) to “foreigners who are victimised for reasons of their convictions or activity in defence of internationally recognised rights and freedoms” (Law on Asylum and Refugees (LAR) 2002: Article 7)); temporary protection status (also envisaged by the European law, Directive 55/2001), which is provided in the event of mass influx of foreigners compelled to leave their state of origin due to an armed conflict … or violence in large proportion on the territory of the respective State of origin (Law on Asylum and Refugees 2002: Article 11)); refugee status and humanitarian status (granted by the State Agency for Refugees (SAR)). The standards for the granting of the last two types of protection are in line with international norms and standards. Three methods are used when considering the application for protection: the Dublin procedure, in line with the Dublin Regulation; a fast-track procedure allowing to sort out within three days the persons who fail to meet the criteria for the granting of the two types of status; and per standard procedure, which may last for up to three months, and allows for an extensive consideration of asylum applications (SAR (f) 2014).

Bulgaria’s domestic legislation envisages three types of reception facilities for asylum seekers: transit centres, registration receiving centres, and integration centres (Law on Asylum and Refugees, 2007: Article 47 (2)). To respond to the increasing migrant flow, the State Agency for Refugees strengthened its administrative capacity, which resulted in reducing the time for document processing. Five national facilities with the SAG are currently in operation (the transit centre in the village of Pastrogor, the registration receiving centres in the village of Banya, in Harmanli, and in Voenna Rampa and Vrazhdebna in Sofia) with a total capacity of 6 000 people according to SAR data (see Appendix 4). As of 5 December 2014, 66% of the available capacity was filled, whereby out of 3 963 persons placed, 2 758 are Syrians. In addition, 403 persons were accommodated at an external address at their expenses (which accounts for 30 persons less compared to the previous month) (SAR (а) 2014).

The economic and financial crisis in the Union’s southern Member States which led to higher unemployment and tensions in their social systems, made them poorly equipped to face up to the migration flow. The austerity measures imposed by the European Union, the growing dissatisfaction with the falling standard of living and the wave of protest movements create a supportive environment for populist movements to emerge and develop.[6] They raise anti-European slogans; they are characterised by nationalistic rhetoric, and create xenophobe public sentiments. These very sentiments, together with the inadequate preparedness for the strong migration pressure, can serve to explain the existing negative attitude to asylum seekers. Unfortunately, the situation in Bulgaria is no different. It is also important to note that the large majority of migrants seem to prefer to travel to the EU during the winter months (when the effects of the crisis are most visible), since during the summer and autumn they work in order to pay the smugglers who take them illegally by water or by land (see Appendix 6).

The persons who seek international protection are poorly integrated in the labour market of the southern EU Member States. In this regard, it is necessary to expand the information and awareness campaigns targeted both at the persons who were granted asylum and to potential employers (SAR (b) 2014). The National Strategy on Integration of Beneficiaries of International Protection in the Republic of Bulgaria (2014-2020) identifies the main areas of focus, which must be strengthened to achieve a full-fledged integration of the beneficiaries of international protection within this country’s economy and society. The distribution of refugees, in accordance with their qualifications, into sectors, which are short of work force, and their re-distribution towards areas where the labour market can absorb them, will greatly contribute to the development of Bulgaria’s economy. In this connection, the proposals of the National Chamber of Craftsmen for “apprenticeship in crafts which are in demand on the market” (Zaykova 2014) are a good example of the way in which challenges related to migration flow could be turned into opportunities.

Part 3: Migration pressure repercussions on foreign policy and on security

The regulation of the mixed immigrant flows is directly related to the national security issue. The growing number of conflicts in proximity to the European Union and their intensification, along with the development of international criminal and terrorist networks, impart a new dimension to national (and European) security.

The instruments of international law reflect the dilemma between protecting the rights of asylum seekers and national security, and place emphasis on the importance of security by allowing for derogation in case it is threatened. Thus, the 1951 UN Convention (Articles 9, 28, 32, 33) and the Protocol thereto provide that the State may decide to take provisional measures in grave or extraordinary circumstances “which it considers to be essential to the national security”.

In order to avoid such scenarios and to guarantee the security of EU citizens, the institutions in charge of security and defence of the Union’s southern Member States and the law-enforcement authorities of these States must ensure that irregular immigrants undergo timely and detailed check-up. Preventing the onset of epidemic diseases and the spreading of infections is particularly important to national security. From this point of view medical checkups, facilitated access to medical care and ensuring of good sanitation at the registration-receiving and transit centres in Bulgaria are of primary importance.

Asylum seekers use the services of smugglers who, apart from smuggling immigrants (refugees including), also deal in people and drug trafficking, counterfeiting identity documents and money laundering (Europol 2014). Therefore, the police and migration services must focus on combating international organised crime and terrorist organisations without however disregarding the need to support the persons seeking asylum. Cooperation with the European agencies Frontex and Europol[7] – which provide analyses about illegal migration and support and coordinate the activities of the national services – is both useful and necessary; this is demonstrated by the success of the two agencies’ joint operations.

Cooperation between the EU Member States and especially between the Union’s southern Member States is indispensable in order to combat illegal immigration. Enhanced cooperation with transit countries like e.g. Turkey is equally important for the European Union and for Bulgaria. Migrants who reach the European Union via the East Mediterranean Route pass through Turkey first. The number of asylum seekers in our southern neighbour is expected to reach about 1.9 million by 2016 (UNHCR (d) 2014). Besides, although Turkey adopted a new Law on Foreigners and International Protection (UNHCR (b) 2013: 166) in 2013, it has not yet abolished the geographic limits of the 1951 UN Convention, and grants a refugee status to Europeans only. Therefore, it can be expected that quite a large number of immigrants residing in Turkey will try to reach the European Union in order to be granted international protection. In 2013, the European Union concluded a Readmission Agreement with Turkey, which aims to restrict the migrant flow to the Union and contribute to cooperation between the Turkish, Bulgarian and Greek border services. The measures introduced by the Turkish side resulted in reducing the number of irregular migrants crossing the Bulgarian-Turkish land border (see Appendix 6). This measure was assisted by one of the priority measures of the Plan for the containment of the crisis resulting from increased migration pressure on the territory of Republic of Bulgaria (2013) – construction of a fencing facility along a 30-kilometre area of the Turkish-Bulgarian border (see Appendix 4).

Fencing facilities undoubtedly contribute to a provisional reduction in irregular migrant flows, but they do not carry a long-tern solution to the problem, as they only redirect migration flows. Therefore, they shall not be regarded as an “adequate response for coping with the influx of beneficiaries of international protection” (UNHCR (c) 2014). It is true that the Greek fencing facility near Edirne reduced to a minimum the number of irregular immigrants along the land Greek-Turkish border, but by doing this it redirected migrant flows towards the Bulgarian-Turkish border and the Aegean Sea. A similar scenario could be expected in respect of the fencing facilities along the Bulgarian-Turkish border, whereby the migrant flow will most probably be redirected towards the Aegean Sea and the Black Sea (Moncure, 2014). This would result in a higher number of casualties. More than 22 thousand migrants have perished in the Mediterranean Sea since 2000 while attempting to reach European shores (IOM, Fayal Journeys, 2014: 12).

The next paragraphs contain recommendations to the Bulgarian institutions, in particular to the Ministry of Foreign Affairs (MFA), and to some extent to the Bulgarian public and media. Some of these recommendations have already been included in the National Strategy on Integration of Beneficiaries of International Protection (2014 – 2020). The lack of programme for the implementation of that well-designed Strategy gives us good grounds to affirm that the measures that, in this author’s opinion, would contribute to an adequate and efficient response to migration pressure, should be implemented.

The objectives outlined by the State Agency for Refugees for 2014 (SAR (h) 2014) and the 2013 Plan for the containment of the crisis resulting from increased migration pressure on the territory of the Republic of Bulgaria identify the same priority, i.e. this country’s regular and active participation in the activities of the European institutions in the area of migration, asylum and integration. It is indeed in the interest of Bulgaria to participate regularly at all levels in the formulation of the Union’s policies in these areas, in particular in the meetings of the Working Parties of the Council of the European Union: the Working Party on Cooperation in Home Affairs and the Asylum Working Party; in the meetings of the Political and Security Committee and of the Standing Committee on Operational Cooperation on Internal Security with the Council of the European Union; in the meetings of the Working Group on Solidarity and Migration Flows Management with the European Commission and of the Strategic Committee on Immigration, Frontiers and Asylum; in the meetings of the European Asylum Support Office (EASO) and in the activities of the European Migration Network and the General DirectorsImmigration Services Network. Bulgaria can only play an active role in the formation of EU’s policy in the area of migration and asylum if its civil servants (and the staff of the Ministry of Foreign Affairs in particular) are well acquainted with this country’s rights and obligations in respect of the beneficiaries of international protection, as well as with developments in the other Member States of southern Europe. This is the only way to protect the national interest of the State and at the same time cope with problematic issues, by avoiding mistakes and introducing good practices. The Situation Centre of the Ministry of Foreign Affairs could develop appropriate forecasts by taking advantage of positive international experience.

It is unlikely that the Dublin Regulation will be reconsidered at this stage; on the other hand, Bulgaria and the other southern Member States of the Union, which in fact assume a much larger share of the influx of irregular migrants, have the legitimate grounds to insist on a more just distribution of the beneficiaries of international protection. The solidarity principle is present in the framework documents of the European Union, and forms part of the formation of the Common European Asylum System. The Union’s southern Member States should be particularly interested in the European Union Resettlement Programme and the additional measures that are envisaged therein aimed at easing migration pressure coming into effect as soon as possible.

The Bulgarian institutions must use to the greatest possible extent the possibilities for European funding of projects in the area of immigration and refugees, in the first place through the Asylum, Migration and Integration Fund (SAR (h) 2014) by doing their best to bring into line Bulgaria’s strategic priorities and the priorities of the European Union. It is advisable that the Bulgarian administration and the experts working in the area of immigration participate in specialised courses organised on the European level. By so doing, they will not only have access to good practices, but will also have the opportunity to communicate in person with their counterparts and colleagues from all the 28 Member States, and to advise them of the situation in Bulgaria, i.e. about the existing problems and the efforts towards their solution. It is advisable that closer ties be developed with the other southern European countries in order to exert joint efforts towards improving the effectiveness of the European funds that are made available for projects in the area of immigration and refugees.

It is advisable to enhance cooperation with the countries of origin and the countries of transit of irregular migrants. Combining the two EU priorities – regulating the irregular migrants flow and providing support for regional integration mechanisms, which the European Union regards as “prerequisites for political stability, economic development and reducing poverty and social exclusion” (European Commission 2003: 3), would have a positive effect. The European Neighbourhood Policy could be used in that very process. It is of great significance for Bulgaria to enhance border cooperation with Turkey and to develop trilateral cooperation in border control between Greece, Turkey and Bulgaria.[8]

Taking into account the role of the media in the formation of public opinion, the Press Centre of the Ministry of Foreign Affairs could set the tone by initiating a substitution of the currently used rhetoric (e.g. migration pressure could be defined as a challenge, and not as a risk or a threat), focusing on the causes of immigration, paying attention to national security and Bulgaria’s international and European commitments alike. Campaigns similar to the one organised by the UNHCR Bulgaria, on how to “See refugees through new eyes”, are a good example of working with preconceptions regarding asylum seekers in Bulgaria so as to dispel fears in the Bulgarian society. Considering also the ageing population in Bulgaria and the massive emigration of Bulgarians to Western Europe and North America, combining the discussion on immigration with a discussion on emigration would have quite a positive effect.

Conclusion

According to studies by European and international organisations, the political, inter-ethnic and inter-religious conflicts in the Union’s neighbouring regions will grow deeper, the number of man-made and natural disasters will increase, and consequently the number of migrants, and in particular that of asylum seekers will grow, too. The increasing imbalance between the progressively depopulating European Union and the countries of Asia and Africa, which are characterised by a strong population growth, will result in a stronger migration pressure upon the southern European countries. The pressure upon Bulgaria will grow stronger, too, after this country becomes a full-fledged member of the Schengen space. Besides, the not so good prospects for Ukraine’s stabilisation in the coming years give us grounds to presume that the number of Ukrainian migrants will increase. In view of Bulgaria’s geographical, cultural and historical proximity, it would be reasonable to suppose that a part of the migration flux would head in this direction.

To avoid turning the migration challenge into a risk to national security, the Union’s southern Member States (including Bulgaria) must stake on the development of a comprehensive system for timely response to migration flows. Such a system should not be based on attempts to drive asylum seekers back but should rather rest on well-organised and detailed checkups of immigrants. In addition, an efficient system must be developed for task-oriented economic, social, health and educational integration and adaptation of the persons who are granted asylum status. Bulgaria’s National Strategy on Integration (2014: 3) quite rightly stipulates that

“… integration into the Bulgarian society is the only lasting solution for the beneficiaries of international protection in this country with a view to ensuring that the Republic of Bulgaria meets its international commitments concerning its participation in the Common European Asylum System (CEAS) and the challenges related thereto regarding the Bulgarian society, its social system and labour market.”

The way in which Bulgaria responds to migration flow (and most of all, to refugee flow) should symbolise the message it sends to the world in its capacity as an EU Member State and as party to all major international agreements in the area of migration and refugees. Bulgaria’s image in the international arena would significantly improve if we succeed in sympathising with the fate of those who are in need of protection, while preserving our national security, and if we offer them the protection that they need.

The independent policy adviser Simon Anholt (Anholt 2014) conducted studies according to which the positive image of a country depends largely on the way in which it is perceived by the others as a “Good Country”. Anholt quite rightly points out (ibid.) that any domestic policy issue, if placed in an international context […] and considered as an international problem, could be solved in a more creative, more effective and more expedient way”[9]. It is important for Bulgaria to work in cooperation not only with the EU Member States and the European institutions and agencies, but also with its neighbouring states, and in particular with Turkey and the immigrants’ country of origin.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Appendix 1

Main migration routes from Asia and Africa to the European Union

 

 

Source: Interactive Map on Migration, i-Map 2013, retrieved 30/11/2014, http://www.imap-migration.org/index.php?id=471

 

Appendix 2

Central Mediterranean Migration Route

 

 

Source: “Central Mediterranean”, Interactive Map on Migration, op.cit.

Appendix 3

Eastern Mediterranean Migration Route

 

 

Source: “Eastern Mediterranean”, Interactive Map on Migration, op.cit.


Appendix 4

Units of the State Agency for Refugees with the Council of Ministers of the Republic of Bulgaria (SAR),

and fencing facilities along the border with Turkey

 

Map prepared by the author of the paper by using data of the State Agency for Refugees and the defence ministries of Bulgaria and Greece

 

 

Appendix 5

Number of people seeking asylum in Bulgaria and decisions made during the period 01.01.2007 to 31.10.2014

 

 

 

The table was prepared by the author of the paper by using data from the State Agency for Refugees

 

Appendix 6

Illegal Migration through the Bulgarian-Turkish Border

 

 

 

The table was prepared by the author of the paper by using data of the State Agency for Refugees.

 

Bibliography

Legislation

Council of the European Union (a), “Council Decisions on Terrorism and Border Security”, Justice and Home Affairs Council Meeting (Luxemburg, 5-6 June 2014),

Council of the European Union (b), “Taking action to better manage migratory flows”, Justice and Home Affairs Council Meeting (Luxembourg, 10 October 2014), retrieved 5 December 2014

Council of the European Union (c), „Council Conclusions on Common Security and Defence Policy“, Foreign Affairs (Defence) Council Meeting (Brussels, 18 November 2014)

European Parliament & Council, Regulation establishing the European Border Surveillance System (Eurosur), EU No 1052/2013 (22 October 2013)

European Union Agency for Fundamental rights (FRA), Handbook on European Law relating to asylum, borders and immigration (2013)

Law on Asylum and Refugees, the State Gazette (31 May 2002)

Council of Ministers of the Republic of Bulgaria, Plan for the containment of the crisis resulting from increased migration pressure on the territory of the Republic of Bulgaria (Sofia 2013)

Ministry of Interior (MoI), National Strategy on Integration of Beneficiaries of International Protection in the Republic of Bulgaria (2014 – 2020) (Sofia 2014)

Ministry of Interior, Report on the activities undertaken by government bodies concerning the management of the crisis resulting from the enhanced migration pressure (Sofia, February 2014)

United Nations Organisation (UN), Convention relating to the Status of Refugees (Geneva 1951)

United Nations, Protocol relating to the Status of Refugees (New York 1967)

Other official documents

State Agency for Refugees (SAR) with the Council of Ministers, (a), “Information concerning the persons placed in the territorial units of SAR by 05.12.2014” (Sofia 2014)

State Agency for Refugees (b), “First timid steps on the labour market”, (Sofia, 09/2014)

State Agency for Refugees (c), “Sustainable development and encouraging results” (Sofia, 1/09/2014)

State Agency for Refugees (d), “Types of protection granted to foreign nationals on the territory of the Republic of Bulgaria pursuant to the Law on Asylum and Refugees” (Sofia, 2014)

State Agency for Refugees (e), “Rights and obligations of foreign nationals who are granted protection pursuant to the Law on Asylum and Refugees” (Sofia, 2014)

State Agency for Refugees (f), “Instructions concerning the order for lodging an application for status, the procedure, and the rights and obligations of the foreign nationals who have lodged an application for status” (Sofia, 2014)

State Agency for Refugees (g), “Integration of newly recognised foreign nationals who are granted a refugee status or a humanitarian status” (Sofia, 2014)

State Agency for Refugees (h), “Objectives of the State Agency for Refugees with the Council of Ministers in 2014” (Sofia, 2014)

State Agency for Refugees (i), “2013 Report on the strategic objectives of the State Agency for Refugees with the Council of Ministers” (Sofia, 25.02.2014)

State Agency for Refugees (j), “Top 5 countries according to number of lodged applications, 01.01.1993 – 31.10.2014” (Sofia, 2014)

State Agency for Refugees (k), “Information for the month of October 2014” (Sofia, 2014)

European Commission, Common European Asylum System, (Luxembourg, Office of Publications of the European Union, 2014)

European Commission (a), “Country Factsheet: Bulgaria 2013 European Migration Network”

European Commission (b), “Country Factsheet: Cyprus 2013 European Migration Network”

European Commission (c), “Country Factsheet: Malta 2013 European Migration Network”

European Commission (d), “Country Factsheet: Italy 2013 European Migration Network”

European Commission (e), “Country Factsheet: Spain 2013 European Migration Network”

European Commission DG Home Affairs (a), “Organising legal migration better”, Policies

European Commission DG Home Affairs (b), “Asylum, Migration and Integration Fund” (2014)

European Commission DG Home Affairs (c), “Asylum in the EU” (2014)

European Commission, Communication from the Commission to the Council and the European Parliament, Wider Europe – Neighbourhood: A New Framework for Relations with our Eastern and Southern Neighbours, COM(2003) 104 final (Brussels, 11 March 2003)

Europol, “Mandate”

Frontex (a), “Operational cycle”, video

Frontex (b), “Research and development in border management”, video

Frontex (c), “SQF for Border guarding”, video

Frontex (d), “Readmissions”, video

International organisation for Migration (IOM), “Bulgaria”

United Nations High Commissioner for Refugees (UNHCR) (a), Global Appeal 2015 Update, Europe Summary (2014)

UNHCR (b), Global Report 2013: Europe regional summary (2013)

UNHCR (c), Bulgaria as a Country of Asylum, UNHCR Observations: Current Situation of Asylum in Bulgaria (April 2014)

UNHCR (d), 2015 UNHCR country operations profile Turkey (2014)

UNHCR (e), Bulgaria. 2015 UNHCR subregional operations profile – Northern, Western, Central and Southern Europe (2014)          

UNHCR in Bulgaria, Asylum and Migration. Everyone in the same boat”

United Nations Office for Coordination of Humanitarian Assistance (OCHA), “Middle East, North Africa, Afghanistan and Pakistan: Humanitarian Snapshot” (28 August 2014)

United Nations Office for Drugs and Crime (UNODC), “Western and Central Europe”, Country Profiles, GLOTIP 2014

Research papers

Arango, J., D. M. Malapeira & J. O. Alonso, “Inmigración y Emigración: mitos y realidades, Anuario de la Inmigración en España 2013, Barcelona (2014)

European Asylum Support Office (EASO), EASO Quarterly Asylum Report, Quarter 2, 2014

Brady, H. (a), “Schengen’s Maritime Border: Another annus horibilis in the Med?”, Alert, European Union Institute for Security Studies (EUISS) (June 2014)

Brady, H. (b), “Mare Europaeum? Tackling Mediterranean Migration”, Alert, EUISS (September 2014)

Bulgarian Helsinki Committee, Annual Report on Monitoring the Procedure for Granting of Status in the Republic of Bulgaria, Programme for Legal Aid to Refugees and Migrants (2013)

Hristova, T. et al., Trapped in Europe’s Quagmire: The Situation of Asylum Seekers and Refugees in Bulgaria, Bordermonitoring.eu, 2014

IOM, Fatal Journeys: Tracking lives lost during migration, 2014

Koprinarov, L, “The geo-demographic factor and international in/security issues”, Diplomacy issue No.7, (Sofia, 2012), p.p. 52-65

Pérez, F. T., “Crisis y estrategias de los inmigrantes en España: el acento latino”, Revista CIDOB d’Afers Internacionals, n. 106-107, p. 215-236 (September 2014)

Radeva, M, “Integration of Refugees and Migrants in the European Union – element of the common policy on migration and refugees”, Association for the Integration of Refugees and Migrants

“What silent disasters are saying”, Devex (19 February 2013)

 

Lectures and conferences

Anholt, Simon, independent policy advisor, speech at TED Salon (Berlin, June 2014)

Bezlov, T, “Emigration – risks and challenges for Bulgaria”, lecture delivered before the course in diplomacy organised by the Diplomatic Institute (Sofia, 5 November 2014)

Csonka, S., Senior Analyst, FRONTEX, lecture, panel “The new risk potential of terrorism, refugee flows and failed states”, at the Sofia Energy Forum (14 November 2014)

Indjiev, D, State Agency for Refugees, “Asylum and refugee status”; Bezlov, T, “Emigration – risks and challenges for Bulgaria”, lecture delivered before the course in diplomacy organised by the Diplomatic Institute (Sofia, 6 November 2014)

Moncure, Ewa, spokesperson at FRONTEX, interview via telephone, 12 December 2014

Penev, M., Deputy Director of Chief Directorate “Border police”, lecture delivered at panel “The new risk potential of terrorism, refugee flows and failed states”, at the Sofia Energy Forum (14 November 2014)

Parvanov, Y, Head of Department “Common Security and Defence Policy (CSDP)”, Directorate for Common Foreign and Security Policy of the European Union (CFSP of the EU), “Common Security and Defence Policy”, lecture delivered before the course in diplomacy organised by the Diplomatic Institute (26 November 2014)

VII Congreso Migraciones Internationales en España: Movilidad humana y diversidad social, Bilbao (11-13 April 2012)

 

Media

BTV, “See refugees through new eyes”, Before Noon (8 December 2014)

“Child beaten at EU border: brutal push-backs continue in Bulgaria”, bordermonitoring.eu

Zaykova, D, “The National Chamber of Craftsmen is looking for refugees for the purpose of apprenticeship”, news.bg (02.07.2014)

Penchev, R, “Mitov and Cavusoglu discuss growing migration flow”, The Standart Daily (25 September 2014)

UNHCR, “Bulgarians urged to ‘see refugees through new eyes’ in media campaign”, News Stories (24 November 2014)

Yankov, K., “Syrian Refugees Leave Bulgaria for German Limbo”, Balkan Fellowship for Journalistic Excellence (28 November 2014)

 

 

 

 

            Veronica Angelova Orbetsova is a trainee attaché, graduate of the Trainee Course in Diplomacy for attaches, Ministry of Foreign Affairs of the Republic of Bulgaria, organized by the Diplomatic Institute. Consultants for the present policy paper: Lazar Koprinarov, PhD, ScD, and Mrs Dessislava Ivanova.

 

[1]                     The demographic boom was triggered by a long-term birth rate increase and reduced mortality rate among the population.

[2]              Portugal, Spain, Italy, Malta, Greece, Cyprus and Bulgaria.

[3]              The movement of citizens of EU Member States will not be taken into account since they are entitled to free movement within the EU.

 

[4]              Among the most desired destinations are Germany, France and Sweden.

[5]              Data of the Centre for Epidemiology of Disasters

[6]              For example, the Five Star Movement of Beppe Grillo or the Greek Golden Dawn Party are movements of this type

[7]              Europol is the law-enforcement agency of the European Union, which combats organised crime and terrorism to guarantee greater safety for all European Union nationals. Combating people smuggling criminal networks is among the primary objectives of Europol.

[8]              At a meeting with Turkey’s Minister of Foreign Affairs, Minister Mitov underscored the need for signing the agreement on trilateral border control between Greece, Turkey and Bulgaria (Penchev 2014).

[9]              The Bulgarian text is a loose translation from English (N. Tr.)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>