«

»

Sep 10

НОВИЯТ ЕВРОПЕЙСКИ МИГРАЦИОНЕН ПЛАНTHE NEW EUROPEAN MIGRATION PLAN

 

 

Днес ЕК се очаква да обяви новият си план за справяне с бежанската криза, обхванала целия ЕС. Залегналият принцип обаче е известен – справедливо разпределение на имигрантите на квотен принцип, съобразен с броя на населението и степента на икономическо развитие на всяка отделна приемаща държава. Този принцип бе наложен от Германия и Франция, които би трябвало да са локомотивите на ЕС.

Какви са слабостите в този подход и защитен ли е българският национален интерес?

Икономическото развитие на ЕС не е еднакво, поради което отделните страни членки са различно привлекателни. Основна цел на миграционните потоци са Германия, Франция, Великобритания и някои скандинавски държави. Тези икономически различия предполагат и различни възможности за интеграция на имигрантите, в т.ч. и различни нагласи както на имигрантите, така и на приемащото общество. Няколко пъти вече предлагам на базата на този важен факт разпределението да става чрез предварителното попълване на интеграционни тестове. По този начин би могло да се получи възможно по-доброто съчетаване на нагласите на отделния имигрант с нагласите на обществото във всяка отделна приемаща държава. Така например обществата в Югоизточна Европа са много по-чувствителни към прояви на нетрадиционен религиозен фундаментализъм, поради което е логично да се проявяват по-остри реакции срещу лица, които са негови носители. Всичко това би затруднило интеграцията на имигрантите и в крайна сметка не е в интерес на ЕС, защото е потенциален източник на вторични миграции. Всъщност големият въпрос в този пункт е как бедните държави членки на ЕС в бъдеще биха задържали своите квотни имигранти, след като те не са били крайна миграционна цел, а само транзитни етапи към богатите европейски държави?

Твърди се, че квотното разпределение на отделните имигранти през следващите две години ще става на базата на случаен подбор. Въобще обаче не е ясно кой ще взима конкретното решение, определящо бъдещата съдба на всеки имигрант и от какви принципи ще се ръководи. Тъй като и към настоящия момент има съмнения за подбор на „каймака“, трябва да се отстоява приципа, че при обявяването на списъците на имигрантите за всяка отделна държава, да се публикуват и някои основни демографски и социални характеристики на имигрантите като напр. възраст, семейно положение и образование. Само така ще има прозрачност и ще стане ясно дали някоя богата държава не е имала избирателен подход при подбора на „своите“ имигранти.

Трябва да си дадем сметка, че разпределението на наличните към момента имигранти в ЕС все пак е най-малкия проблем. Нерешеният въпрос е бъдещият миграционен потенциал на страните на произход. Само в Сирия, Афганистан и Ирак, които са основните изпращащи държави по Източно-Средиземноморския миграционен път, алтернативно преминаващ към Централна Европа през Гърция или България, през периода 2015-2025 г. броят на населението в трудоспособна възраст ще нарасне с нови 16 млн. души. Съгласно теорията за миграционния натиск, ако в тези държави не се създаде адекватен поминък на тези 16 млн. души, те се превръщат в потенциални мигранти. Тези дни ще се постарая да направя изчисления за бъдещето на миграционния натиск към ЕС и по останалите миграционни маршрути, за да видим цялостната картина.

Ясно е обаче, че дори и без да има войни, тези миграните от Северна Африка и Близкият Изток ще трябва да се спасяват от бавната гладна смърт. Ето как границите в миграционните категории се размиват. Това обаче е заплаха за социалната система на Европа.

За този бъдещ проблем в Европа никой не говори. Не изключвам съвсем скоро да се появи и нов термин – миграционна дипломация, съобразен със съвременните достижения в теорията и практиката на науките, занимаващи се с миграционните процеси. Българските дипломати, участващи в миграционните преговори и формиращи и отстояващи българската позиция, би следвало да познават тези данни, за да могат в крайна сметка да защитят българския национален интерес.

 

Автор

Спас Ташев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>