«

»

Sep 28

Перспективите пред реализацията на Третия спасителен пакет за ГърцияThe Prospects for the Realization of the Third Bailout Package for Greece

Гърция е в криза от няколко години, която има вътрешнополитическо, финансово и икономическо изражение. Същевременно страната би трябвало да бъде водещата християнска държава в Югоизточна Европа, член на Европейския съюз и НАТО, и като такава да бъде естествен баланс на влиянието на Турция като мюсюлманска страна. Перманентният характер на гръцката криза обаче, като че ли поставя под риск досегашния баланс на регионалните сили и възлага на България нова мисия – да поеме отговорността на Атина, поне частично, в поддържане на пропорциите в т.нар. балкански триъгълник.

Вътрешнополитическата обстановка в Гърция е доминирана от сложността в съставянето на ново самостоятелно правителство от спечелилата извънредните парламентарни избори на 20.09.2015 политическа партия СИРИЗА. Сформирането на стабилно управление на страната, което да се ползва със стабилна подкрепа и в парламента представлява важно политическо условие за последователността в правителствената политика в Европейския икономически и валутен съюз. В това се съдържа и политическият риск пред реализацията на третия по ред спасителен план за финансовата система и икономиката на Гърция. От съществено значение е новото гръцко правителство да прояви стабилен, а не само формален, ангажимент към изпълнение на разписаните мерки в меморандума с международните кредитори.

Съставянето на самостоятелно правителство се усложнява също от негативния социален ефект от мерките, който никоя политическа сила не желае да поеме за сметка на своето участие във властта. Ефектът от мерките, които ще бъдат подкрепени и проведени от което и да е правителство, би се отразил върху обществената подкрепа на излъчилата го политическа сила. Ето защо реалностите обусловиха съставяне на коалиционно управление, с което негативният обществен отзвук да бъде пропорционално разпределен между излъчилите го политически партии.

Експресният начин, по който бившият премиер Алексис Ципрас обяви предсрочните избори, не позволи ясно определяне на обществените нагласи. Допълнително усложняващ момент беше учредяването и на нова политическа партия от неговия съпартиец Панайотис Лафазанис – „Народно единство“, чиято роля предстои да бъде разкрита. Така перспективите за съставянето на ново правителство се очертаха между два варианта. Единият, включващ водещата сила да бъде СИРИЗА като партията на новото време, а другият – Нова демокрация, олицетворяваща старото статукво. Предвид хронологията на гласуване в парламента, която показа, че приемането на мерките от международните институции е без алтернатива, може да се очаква, че бъдещият парламент, макар и силно фрагментиран, винаги ще излъчва стабилно мнозинство по тези въпроси. Хипотезата за макар и временно замразяване на членството на Гърция в ЕИВС се отхвърляше досега по ясен начин. Оптимизирането на държавната структура обаче се определя като постижимо, докато преструктурирането на икономиката се разглежда от отделните партии като значително трудно за изпълнение. Ето защо поради прекалената разнородност в позициите на отделните парламентарни субекти трудно ще могат да се постигнат коалиционни споразумения на договорна основа.

Финансовото измерение на гръцката криза се заключава до постигането на устойчивост на държавния дълг и успешната рекапитализация на банковия сектор.

Оценката за устойчивостта на гръцкия външен дълг трябва да бъде изготвена през октомври тази година въз основа на първия преглед по реализацията на мерките от меморандума с международните институции. Общият външен дълг възлиза на 340,4 млрд.евро към септември 2015г., като по линия на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) са дължими 23 млрд.евро, а по линия на EFSF са дължими 141,9 млрд.евро. Определен е и лимитът, до който дългът ще се счита от ЕС и МВФ за устойчиво платим – 120% от БВП. За оценката на състоянието на дълга ще е от значение размерът на дела от БВП, отиващ за плащания. За Гърция този дял досега варира между 6,8% и 11,2%, докато за Португалия е 16,7% – 20,1%, Испания – 19,8% – 21,5% и Италия – 18,9% – 21,4%. Трябва да се отбележи, че ЕС не може да си позволи самостоятелно финансиране на поредната и поставяна под съмнение спасителна програма за Гърция, поради което е задължително да намери начин да включи в нея и МВФ. Решението на МВФ, който засега се въздържа да предостави средства и се включи в третия меморандум, опасявайки се от несигурността на плащанията по дълга, зависи от съдържанието на прегледа на мерките до края на тази година. Съществува договореност (01.09.2015г.) между канцлера на Германия Ангела Меркел и президента на МВФ Кристин Лагард, че новото управление на гръцкия дълг ще се изразява в разсрочването му във времето, но не и негово ново отписване, нито пък намаляване на лихвите по плащанията.

Годината 2020 се очертава като преломна, тъй като през нея ще започне плащане не само на лихвите по външния дълг, натрупан от предоставените международни заеми по линия на първия и втория спасителен пакет, а и на техните главници. Ето защо периодът дотогава представлява критичен за стабилизиране на гръцката икономика и макро фискална рамка, което да осигури въпросните плащания.

Стойността на третия пакет възлиза на 86 млрд.евро, при лихва 1% и срок на погасяване на заемите 32 години и 6 месеца. На този фон съществува реална вероятност гръцкият дълг през 2016 да надхвърли 200% от БВП, което го прави неустойчив. Преструктурирането на държавния дълг и допълнителното облекчаване на условията по неговото изплащане, за което настоява МВФ, ще може да коригира дълга до 130% от БВП, което ще го направи сравним с този на останалите държави в сходно положение като Италия и следователно устойчив.

Рекапитализацията на четирите системни гръцки банки Национална банка, Евробанк, Пиреос и Алфа банк се очертава да доведе до консолидирането им в две нови добри банки. Този процес едва ли ще протече гладко и в кратко време, макар да е поставен индикативен срок края на 2015г. Опитът в другите държави от еврозоната е различен. Негативен пример наблюдаваме в Португалия, където през август миналата година беше създадена такава „добра банка“ Novo Banco след рекапитализация на Banco Espírito Santo. Проблемните заеми и пасивите на BES бяха оставени в “лоша банка”, която е в процес на ликвидация. Днес Novo Banco отчита загуба от 251.9 млн. евро за първото полугодие, като негативен ефект за рентабилността е имало и отписването на 103 млн. евро лихвени плащания, дължими от големи корпоративни клиенти, които е наследила от BES. Общите активи на банката са намалели до 61.8 млн. евро към юни в сравнение с 65.4 млн. евро шест месеца по-рано. Рисковите кредити са се увеличили от 16.5% до 20.2% от общото портфолио за последното полугодие. Ето защо през септември преговорите на китайската финансова група Anbang Insurance за придобиването на португалската Novo Banco се провалиха.[1]

Икономическото измерение се изразява в нереформираната структура на гръцкото стопанство, което не е в състояние да генерира стабилен, самостоятелен и достатъчен икономически растеж. На практика предоставяните средства чрез външни заеми, довели до свръх задлъжнялост, са били влагани в икономически сектори, които не са формирали принадена стойност, която да е достатъчна, за да осигури приходи за редовно погасяване на задълженията.

Засега гръцката страна търси решение за рестартиране на своята икономика чрез отдаване на концесия на дейности, за които се знае, че принципно са печеливши. Пример в това направление е предоставянето на концесия на 14 регионални летища на германската компания Fraport. Пряк резултат от концесията за държавния бюджет ще бъдат постъпления от порядъка на 1,234 млрд.евро. Договорът обаче остава неподписан окончателно поради настояване от компанията към гръцката държава да бъдат предоставени гаранции, свързани с политическия риск за изпълнението на меморандума по третия финансово-икономически пакет. Този момент е показателен за резервираността на чуждестранните инвеститори към успеха на меморандума.

 

Заключение

Шансовете за успех на третия поред план за финансово-икономическа стабилизация на Гърция са реални, като са обвързани със способността на политическия й елит да се консолидира в изпълнението на приетите мерки в меморандума с международните финансови институции. Меморандумът с международните финансови институции няма алтернатива, което се съзнава ясно както от вътрешнополитическия фактор, така и от европейския, и това може да се счита като политическа гаранция за неговата реализация.

Несъмнено обаче са налице редица отворени въпроси от финансово-икономически характер, които могат да бъдат адресирани адекватно само, ако бъде извършена реорганизация на националната стопанска структура така, че влаганите средства да създават висока принадена стойност, траен самостоятелен икономически растеж и устойчив външен дълг. Ето защо бъдещите гръцки правителства и общество дългосрочно ще бъдат изправени пред трудни решения, съпроводени с не лека социално-политическа цена.

Ситуацията в Гърция след изборите ще се успокои, но само временно, като в средносрочен и дългосрочен план рискът от нестабилност ще продължи да съществува. Факторите, които определят състоянието на страната са стабилността на външния дълг и наличието на висок политически риск, който лесно може отново да се превърне във финансов и икономически.

 

Пламен Христов

 

[1] Капитал

2 септември 2015, Преговорите на китайската Anbang Insurance за португалската Novo Banco се провалиха

1 comment

  1. Евгени Савчев

    Сегашната ситуация е точно такава, въпросът е стратегически дали тя ще се запази в наша полза, и, как политиците ни биха могли да допринесат за успешното й развитие.
    Евгени Савчев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>