«

»

Oct 22

Ролята на демографския фактор за миграционния натиск върху БългарияRole of the demographic factor in the migratory pressure exerted upon Bulgaria

 

 

Д-р Спас Ташев

 

През последните няколко години понятието „миграционен натиск“ стана изключително разпространено в медиите както в България, така и в чужбина. Провежданите на държавно ниво политики по отношение на миграционния натиск залягат в основата на все повече международни и правителствени документи.

Тази тенденция се наблюдава и в България. Съществуващият миграционен натиск върху страната ни и прогнозите за неговото задълбочаване са в основата на разработването на Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2011-2020), Националната стратегия за интеграцията на лицата, получили международна закрила в Република България (2014-2020), и Стратегията за интегрирано гранично управление на Република България (2014-2017). Поради същите причини през 2013 г. е изработен и приет от Министерския съвет план за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие на засиления миграционен натиск към територията на Република България. През 2014 г. МВР подготвя доклад за предприетите действия от органите на държавната власт по управление на кризата, породена от засиления миграционен натиск.

Прави впечатление, че въпреки интензивната употреба на понятието „миграционен натиск“ то не е дефинирано и за разлика от емпиричните, все още е ограничен броят на теоретичните изследвания по въпроса. Изключение от тази тенденция са разработките на Bruni&Venturini (1991, 1995) и Bohning, Schaeffer&Straubhaar (1991), които създават и доразвиват теоретичните модели за анализ на миграционния натиск, но не успяват да създадат дефиниция, валидна за различните видове миграции.

При обобщаването на теоретичните методи и на базата на натрупания през последните години практически опит, може да се предложи следната работна дефиниция за миграционния натиск:

Миграционният натиск е явление, което изразява въздействието, упражнявано върху държавната граница от миграционните потоци чрез търсенето на възможност за нейното преминаване. Той показва степента на развитие на миграционния процес и неговия потенциал, ако не бъде овладян. Мигрантите, формиращи миграционния натиск, са част от миграционния потенциал на страните на произход, на който не е позволено да се реализира вследствие на ограниченията, въведени поради затруднения или невъзможност на икономическата и социална система на приемащата държава да приеме и интегрира по-голям брой имигранти.

Тук трябва да се има предвид, че появата на какъвто и да е натиск винаги е следствие от наличието на определени препятствия. Ако тези препятствия липсват, т.е. ако е налице свободно движение, няма да се наблюдава натиск. От тази гледна точка анализът на миграционния натиск трябва да бъде насочен към различните фактори, които формират миграционния поток, и препятствията, които стоят на пътя му.

Ролята и мястото на миграционния натиск в цялостния миграционен процес ясно личат на приложената схема, която може да се използва при анализа на различните типове миграции (фиг. 1).

 

Фиг. 1

Място на миграционния натиск в цялостния миграционен процес

 

Схемата предлага проследяването и проучването на всички фази на миграционния процес от оформянето на мнение и взимането на решение за мигриране до осъществяването на самата миграция и последвалите я крайни фази като адаптация и интеграция. Тези отделни фази се проследяват както на микроравнище (отделният индивид или отделното семейство като мигрираща единица) и макроравнище (общество или съобщества от мигранти), така и в междинното мезоравнище (преходно ниво, възникващо като резултат от прегрупирането на отделните индивиди). На тази схема е посочено мястото на явлението миграционен натиск и това конкретизиране позволява проследяването му във всички фази от възникването му до проявлението на самия натиск, изразяващо се в търсенето на възможности за преминаване на държавната граница.

Тук трябва да се има предвид, че част от мигрантите от миграционния поток, който формира миграционния натиск, все пак успяват по различни канали да преминат държавната граница под формата на нелегални имигранти или на лица, търсещи убежище. По този начин въздействието на миграционния натиск се разширява и върху територията на приемащата страна. В този случай може да приемем и едно по-широко разбиране за миграционния натиск, изразяващо се в натиск върху социалната система във връзка с приема, интеграцията и социализацията или връщането на този тип имигранти.

Основният момент в изградените модели на Bruni&Venturini и Bohning, Schaeffer&Straubhaar за изследване на миграционния натиск е свързан с констатацията, че противоположните демографски тенденции в развитите и развиващите се страни не водят до равновесие, тъй като то е функция на зависимостта от нуждата от работа в страните на произход и капацитета на икономиката да я създаде. Поради тази причина, с рязкото увеличаване на броя на потенциалните емигранти, се налага ревизия на политиките за имигриране. Осъзнаването на този процес помага да се предвидят бъдещи проблеми със заетостта и да се изработят политики, които да намерят решение или да ограничат последиците от текущия демографски растеж в някои държави (в повечето случаи страни на произход) и влошаването на демографските показатели в други (обикновено такива са приемащите държави).

През 80-те и 90-те години на ХХ в., когато се правят опитите за разработване на модел за изследване на миграционния натиск, се изхожда от разбирането, че това явление води до предлагане на излишъка от работна сила в страните на произход поради наличието на отрицателната разлика в доходите на глава от населението с приемащите държави. Още тогава обаче се отчита, че ефектът от подобно въздействие е на макрониво, поради което изследванията се насочват на микрониво, търсейки отговор защо при определени обстоятелства даденият индивид емигрира, а при други не. В тази връзка анализите се насочват към потенциалната миграция, която се определя като излишък от работна сила спрямо предлаганите работни места или по-точно като излишък от работна сила, който е резултат от невъзможността на икономиката на страната да предложи адекватна работа. По този начин, ако е налице склонност към емигриране, миграционният потенциал се превръща в миграционен поток. Миграционният поток е функция на икономически и неикономически променливи като различия в заплащането, вероятността за намиране на работа, големината на определени групи в страните на произход, към които принадлежат мигрантите (семейни, родови, съсловни и др. структури), икономическите връзки между изпращащите и приемащите страни, културните и религиозни предпочитания на мигрантите и др.

Концепцията за миграциoнния потенциал е от голямо значение, ако стойностите му достигат значителни нива за дадена страна или област. Това, което е важно в този контекст, не са временните различия между търсенето и предлагането на труд, а структурните различия, които произтичат от демографските процеси в отделни групи от населението.

На базата на разработените теоретични модели за изучаване на миграционния натиск, Bruni&Venturini правят практически анализ на миграционните процеси в Средиземноморския басейн, като съсредоточават вниманието си върху Турция, Тунис и Мароко, чието население представлява 50% от населението на развиващите се държави в региона.

Независимо от констатацията, че липсват някои демографски данни, основателно е направен изводът, че през изминалите 50 години в тези държави се наблюдава безпрецедентен прираст на населението. Това е основният демографски разграничителен белег от двата бряга на Средиземно море, съответстващ най-общо на демографските различия Север – Юг. Средногодишният темп на нарастване на общото население в държавите по южния бряг на Средиземно море е 2.6% за периода 1950-1980 г. и около 2.3% за периода до 1990 г. За държавите по северния бряг на Средиземно море тези показатели са съответно 0.8% и 0.4%. На практика, за периода 1950-1980 г. на всеки нов жител по северния бряг се падат 3.25 жители по южния бряг, а през 90-те години на ХХ в. това съотношение е 1:5.75 души.

Демографският растеж на страните по южния бряг се дължи на формирането в първата фаза от живота на все по-големи кохорти, които при предвиждането си във времето определят населението в другите фази. Между 50-те и 90-те години на ХХ в. населението в ученическа възраст се удвоява, като годишният поток нараства от 2.4 млн. на 5.4 млн. Тези данни много ясно показват с какви проблеми се е сблъскала образователната система в държавите по южното крайбрежие, но също така показва увеличаването на броя на младите хора, които навлизат в работната фаза от живота си. Между 1950 и 1990 г. навлизанията в групата на населението в трудоспособна възраст са се увеличили със 138%, от средната 1.5 млн. на 3.8 млн., за да достигне средна стойност от 4.6 млн. в началото на XXI в.

В държавите по северното крайбрежие на Средиземно море годишните навлизания в групата на населението в ученическа възраст остават малко под 3 млн. до 1970 г., след което започват да намаляват и понастоящем са по-малко, отколкото са регистрирани в началото на 50-те години на ХХ в. По-важното е, че понастоящем общият брой нови навлизания в образователната система на държавите по северното крайбрежие е половината от общия брой нови навлизания в аналогичната система в държавите по южното крайбрежие.

Ситуацията с пазара на труда по южното крайбрежие на Средиземно море се влошава също и от много ниско ниво на излизания от групата на населението в трудоспособна възраст, която през 90-те години на ХХ в. е 0.28, докато съответната стойност за държавите от северния бряг е 0.94.

Теоретичните модели за изследване на миграционния натиск се опитват да съчетаят в себе си анализ на демографските и икономическите процеси в държавите на произход, т.е. върху емиграционния натиск, и поради тази причина се изследва в една плоскост с тенденцията за емигриране. Слабост на така създадената теоретична рамка е, че при опитите за прогнозиране на миграционния натиск демографските прогнози не са съчетани със задълбочени прогнози за икономическото развитие на отделните изпращащи държави. Поради тази причина докато направените прогнози за миграционния натиск в регионален аспект се сбъдват, то при прогнозите за отделните страни има разминавания. Така например в началото на 90-те години на ХХ в. Турция е определяна като държава, която ще продължи да формира миграционни потоци, оказващи миграционен натиск върху ЕС. Статистическите данни през последните 20 години обаче опровергават тази прогноза. Обяснението е в успешното икономическо развитие на Турция през този период. Следната таблица дава информация за промяната в общия брой на населението и брутния вътрешен продукт на Турция по години (табл. 1).

 

Табл. 1. Осреднен брутен вътрешен продукт и средногодишен брой население на Турция за периода 1980-2014 г. по данни на Световната банка и ООН (2015)

 

Показател Период
1980-1984 1985-1989 1990-1994 1995-1999 2000-2004 2005-2009 2010-2014
Средногодишен брой население през периода (млн.) 47.7 53.6 59.3 65.0 68.5 70.4 75.7
Осреднен брутен вътрешен продукт през периода (USD) 1421.5 1668.2 2768.3 3499.7 4263.1 8636.7 10593.2

 

Данните от таблицата показват, че докато спрямо началото на 80-те години на ХХ в. през периода 2010-2014 г. населението на Турция е нараснало със 158.7%, то за същия период брутният вътрешен продукт се е увеличил със 745.2%. Успешното и трайно икономическо развитие на Турция през периода 1980-2014 г. е позволило създаването на нови работни места, благодарение на което нарасналият брой на населението в трудоспособна възраст се е реализирал в по-голямата си част на местния пазар на труда, което е довело да намаляване на миграционния натиск от Турция към ЕС. Примерът с Турция е важен за избягване на грешките при абсолютизирането на демографските фактори и ясно показва необходимостта от задълбоченото им комплексно разглеждане с икономическите фактори.

Освен това тук трябва да се има предвид, че независимо от предложените модели за математическо определяне на миграционния натиск самото понятие „натиск“ предполага известна доза субективно възприятие, още повече че не всички имигранти могат да бъдат поставяни под общ знаменател. Възприемането на явлението миграционен натиск до голяма степен е обвързано с търсенето на имигранти на пазара на труда. При развиващите се икономики някои категории имигранти не само че може да са добре дошли, но и да се провежда политика за привличане на определен тип чуждестранни работници. Освен това почти всички държави гледат благоприятно на завръщащата се миграция на свои граждани и по този показател те се различават от останалите категории имигранти.

При доразвиването на теориите за миграционния натиск постепенно започва да се отчита, че предлаганите модели изхождат главно от разбирането за емиграционния натиск, който пък се основава на теорията за предлагане на труда от излезли по своя собствена воля участници на пазара. Тези случаи не разглеждат насилственото отстраняване от държавната територия на дадено население. В същото време такъв тип мигранти, например бежанците, също участват при формирането на миграционния натиск и този факт трябва да се отчете. Рационалното в подобен подход е, че независимо от различните причини за емиграционния натиск в изпращащите държави ефектите от имиграционния натиск за приемащите държави са едни и същи. Това е предпоставка при бъдещите теоретични разработки върху миграционния натиск – особено когато анализите се правят от гледна точка на приемащата държава, акцентът все повече да се поставя върху имиграционния натиск.

Очевидно е, че прогнозирането на миграционния натиск е по-лесно осъществимо в регионален аспект, тъй като пазарите с възможности за реализиране на мигрантите са взаимосвързани, поради което промените в една страна могат да засегнат други. Търсенето на възможности за реализиране на мигрантите зависи от цената (разходите за осъществяване) на миграцията, характеристиките на приемащата страна и очакваното от мигрантите икономическо, правно и социално положение там в сравнение с това в страната на произход. Ако една държава се затваря за нови имигранти или поради други причини променя своите правила за прием, други потенциални приемащи страни ще почувстват този ефект под формата на поява на по-голям брой имигранти или на имигрантска кохорта с характеристики, различни от тези на по-ранни имигрантски кохорти. За да се избегнат подобни явления, възниква необходимостта от относителната хомогенност на провежданите политики за имиграционен контрол в страни, намиращи се при еднакви условия и целящи постигането на еднакви цели. Този факт също така обяснява защо промените в имиграционния контрол в една страна в повечето случаи бързо са последвани от подобни промени в други сходни приемащи страни.

С наблюдаваното в наши дни увеличаване на обема на миграционните потоци към ЕС, породени от демографските и икономическите процеси, съчетани с климатичните промени и политическите и военни конфликти в Близкия и Средния Изток и Северна Африка, вниманието на изследователите се насочва и към бежанските потоци, като анализите все повече придобиват практическа насоченост.

За да се противодейства на миграционния натиск, през 2004 г. се създава Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз – Фронтекс. През 2011 г., поради наблюдавания засилен миграционен натиск по южните граници на ЕС вследствие на Арабската пролет и влошаващата се ситуация по външната граница на Гърция, са направени изменения в мандата на Агенцията, така че тя да може да посрещне новите предизвикателства и да изпълни очакванията на Европейската комисия, Съвета на Европа и Европейския парламент.

С цел планиране на дейността си, отделът за анализ на риска при Европейската агенция Фронтекс започна да анализира процеса и изградените модели при нелегалната имиграция в ЕС. На целенасочен мониторинг са подложени глобалната и регионална сигурност и по специално политическите, икономическите, социалните, технологичните, правните и климатичните фактори, които могат да повлияят върху нея, т.е. разглежда се средата за сигурност по отношение на незаконната миграция. Агенцията всяка година разработва годишни и тримесечни доклади с анализ на риска на базата на специално разработена за целта методология.

Методологията на Фронтекс се основава на статистически анализ на тримесечни вариации на данни за осем FRAN индикатора (FRAN – мрежа на Фронтекс за анализ на риска, Frontex Risk Analysis Network), характеризиращи нелегалната миграция и един индикатор, имащ отношение към анализа на бежанските потоци (Frontex, FRAN Quarterly · Q3 2014). Всеки месец между страните, членки на FRAN, се обменят данни за следните индикатори:

1А – регистрирани случаи на незаконно преминаване на граница извън ГКПП

1B – регистрирани случаи на незаконно преминаване на границата през ГКПП

2 – разкриване на заподозрени организатори на канали за незаконно преминаване на границата

3 – разкрити случаи на нелегален престой в страната

4 – откази за допускане на влизане в страната

5 – брой на подадени молби за убежище

6 – разкрити документни измами във връзка с анализа на риска

7А – брой на решенията за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни

7В – реализирани връщания на незаконно пребиваващи граждани на трети страни.

 

Индикаторите от 1 до 6 са тясно свързани с миграционния натиск, като показват какви са последиците от него вследствие на затруднения при овладяването му. По този начин вариациите на FRAN за индикаторите от 1 до 6 могат да послужат и като анализ за оценка на ефективността на вече предприети действия за овладяването на миграционния натиск. Чрез събирането на данни за отделните индикаторите могат практически да се отчитат и ефектите от оформилите се миграционни мрежи. Само по този начин може да бъде даден отговор на въпроса защо при приблизително еднакви условя в група потенциално приемащи страни миграционният процес не протича към всички по един и същи начин. Подобен анализ не може да бъде постигнат чрез демографските и икономически методи за изследване на миграционния натиск.

Събираната от Фронтекс информация се обобщава в различни групировки, в т.ч. и по основни миграционни пътища към ЕС, отразени на фиг. 2.

 

 

Фиг. 2

Основни миграционни пътища към ЕС. Източник Фронтекс (2015)

 

От картата е видно, че България, заедно с Кипър и Гърция, е входна врата към ЕС на Източно-Средиземноморския миграционен път, като по него се придвижват основно мигранти от Близкия Изток. Съгласно данните на Фронтекс, през 2014 г. по него са разкрити при придвижването към ЕС общо 50 834 нелегални мигранти, като този тип миграционен поток има ръст +105% спрямо 2013 г.

Близо до територията на България минава и Черноморския миграционен път. Този път е нов и по него през 2014 г. са разкрити 433 нелегални мигранти. Обаче ръстът на миграционния поток по него е +193%, което показва, че миграционният натиск по Черноморския миграционен път има потенциал за развитие и трябва да се положат допълнителни усилия за овладяването му.

По-подробни данни за разкритите извън ГКПП по години нелегални имигранти по Източно-Средиземноморския и Черноморския миграционен път са показани в табл. 2.

 

Табл. 2

Разкрити извън ГКПП нелегални имигранти по Източно-Средиземноморския и Черноморския миграционен път и общо за ЕС през периода 2009-2014 г. по данни на Фронтекс

 

Миграционен път Година Общо Промяна за 2014 спрямо 2013 г. (%)
2009 2010 2011 2012 2013 2014
Източен Средиземноморски 39 975 55 688 57 025 37 224 24 799 50 834 265 545 105

 

38.2 % 53.5 % 40.4 % 51.4 % 23.1 % 17.9 % 32.7 % 
море 28 848 6 175 1 467 4 370 11 831 44 057 96 748 272
Сирия 184 139 76 906 5 361 27 025 33691 404
Афганистан 11 758 1 373 310 1 593 4 080 11 582 30 696 184
Сомалия 5 675 416 42 56 526 1 621 8 336 208
суша 11 127 49 513 55 558 32 854 12 968 6 777 168 797 -48
Сирия 354 495 1 216 6 216 7 366 4 648 20295 -37
Афганистан 639 21 389 19 308 7 973 2 049 893 52251 -56
Ирак 2 674 2 704 1 054 987 372 483 8 274 30
Черноморски 1 0 0 1 148 433 583 193
0.14 % 0.15 % 0.07 %
Афганистан 0 0 0 0 62 261 323 321
Ирак 0 0 0 0 0 90 90
Иран 0 0 0 1 0 45 46
Всички миграционни пътища към ЕС 104 599 104 060 141 051 72 437 107 365 283 532 813 044 164

 

Общо за периода 2009-2014 г. по Източно-Средиземноморския миграционен път са били регистрирани 265 545 преминали нелегално границата имигранти, като това количество е 32.7% от цялата категория имигранти за ЕС. Тези данни говорят за висока натовареност на Източно-Средиземноморския миграционен път и това го превръща в един от основните за оказване на миграционен натиск върху ЕС.

От данните е видно, че броят на разкритите нелегални имигранти по море се е увеличил с 217% през 2014 г. спрямо предходната. Преобладаващите случаи на нелегална имиграция по море определят сравнително малкия брой нелегални мигранти по суша. По границите на България и Гърция с Турция през 2013 г. са регистрирани 12 262 нелегални имигранти, а през 2014 г. – 5938 души. Независимо от непрекъснатото усъвършенстване на системата за граничен контрол не всички нелегални имигранти биват разкривани на външната граница. След навлизането на територията на Гърция и България една част от тях, като използват миграционния път през Западните Балкани, през Македония и Сърбия се отправят към Централна и Западна Европа. Така например през 2014 г. са регистрирани 39 нелегални имигранти при преминаването им от България в Македония и 820 при преминаването им от България към Сърбия. Линията България – Сърбия – Унгария вече се е превърнала във вторичен миграционен маршрут.

Основните страни на произход на мигрантите по Източно-Средиземноморския миграционен път са Сирия, Афганистан, Ирак, Сомалия и Иран. Общо за периода 2009-2014 г. по този миграционен път са преминали 46.8% от всички регистрирани в ЕС нелегални мигранти от Сирия, 84.2% от същата категория мигранти от Афганистан и 98.9% от всички регистрирани в ЕС нелегални мигранти от Ирак. Тази тенденция дава отражение и върху облика на нелегалните мигранти, регистрирани в България.

За да се установят последиците от неовладяването на миграционния натиск върху България, трябва да се проследи каква част от нелегалните имигранти по Източно-Средиземноморския миграционен път са разкрити на българска територия. Отговор на този въпрос ни дава фиг. 3.

 

 

Фиг. 3

Разкрити нелегални имигранти по границата на България и Гърция с Турция през периода 2009-2014 г. Източник Фронтекс (2015)

 

От данните е видно, че през периода от 2009 г. до средата на 2012 г. броят на регистрираните нелегални имигранти на българо-турската граница е относително малък. След м. юни 2012 г. се наблюдава увеличаване на броя на разкритите и до края на годината тази категория достига 2100 души. Върхът на нелегалната имиграция е през октомври 2013 г. – 3600 души, а общо за 2013 г. са задържани 11 200 нелегални имигранти. През 2014 г. на българо-турската граница са регистрирани 3900 нелегални имигранти. Това означава, че през периода 2012-2014 г. в България са разкрити 3.7% от всички регистрирани нелегални имигранти по Източно-Средиземноморския миграционен път. Тъй като прилаганите практики за разкриване на нелегалните имигранти в държавите, членки на Фронтекс, са едни и същи, може да се допусне, че през същия период 3.7% от мигрантите по Източно-Средиземноморския миграционен път минават през България.

На фиг. 4 е отразено разпределението по основни държави на произход на нелегалните имигранти, разкрити през 2014 г. на българо-турската граница.

 

 

Фиг. 4

Разпределение по основни държави на произход на нелегалните имигранти, разкрити през 2014 г. на българо-турската граница. Източник Фронтекс (2015)

 

Статистиката за незаконното преминаване на българо-турската граница е важна, защото през нея преминават 99% от незаконните мигранти. От всичките 3820 нелегални имигранти, разкрити през 2014 г. на българо-турската граница, най-много са деклариралите се като граждани на Сирия – 74.3%, следвани от гражданите на Афганистан – 19,1%, на Ирак – 5%, Пакистан – 0.9%, и Турция – 0.7%. Трябва да се има предвид, че има известни затруднения при определяне на самоличността и точното гражданство на нелегалните имигранти. Практика при създадените канали за нелегална имиграция е да се унищожават националните документи за самоличност и мигрантите при задържането им да подават заявления като лица, търсещи убежище от кризисни райони.

След навлизането на територията на България пред нелегалните имигранти има три основни възможности: да се опитат да продължат по Западнобалканския миграционен път към Централна и Западна Европа, да поискат убежище от българските власти или при разкриването им да бъдат задържани и на базата на подписаните реадмисионни спогодби да бъдат върнати.

От гледна точка на реалния демографски ефект от миграционния натиск значение има групата на лицата, поискали убежище в България (табл. 3).

 

Табл. 3. Информация за лицата, потърсили закрила и взетите решения за периода 1993-2014 г. по данни на ДА Бежанци (2015)

 

Година Брой лица,

потърсили

закрила

Предоставен

статут

на бежанец

Предоставен

хуманитарен

статут

Отказ Прекратено

производство

 

Общ брой

решения

 

1993 276 0 0 0 0 0
1994 561 0 0 0 0 0
1995 451 73 14 6 28 121
1996 283 144 13 28 132 317
1997 429 145 2 28 88 263
1998 834 87 7 104 235 433
1999 1349 180 380 198 760 1518
2000 1755 267 421 509 996 2193
2001 2428 385 1185 633 657 2860
2002 2888 75 646 781 1762 3264
2003 1549 19 411 1036 528 1994
2004 1127 17 257 335 366 975
2005 822 8 78 386 478 950
2006 639 12 83 215 284 594
2007 975 13 322 245 191 771
2008 746 27 267 381 70 745
2009 853 39 228 380 91 738
2010 1025 20 118 386 202 726
2011 890 10 182 366 213 771
2012 1387 18 159 445 174 796
2013 7144 183 2279 354 824 3640
2014 11081 5162 1838 500 2853 10353
Общо 39492 6884 8890 7316 10932 34022

 

От 39 492 души, поискали закрила в България през периода 1993-2014 г., са удовлетворени молбите на 15 774 души или на 39.9% от всички кандидати. При предоставянето на бежански и хуманитарен статут се снемат биометрични данни. Впоследствие някои лица от тази категория правят опити да се установят в други страни членки на ЕС, където условията на живот са по-добри. По силата на Дъблинския регламент обаче получилите закрила трябва да пребивават в страната, която им е предоставила статута. В началото на 2015 г. МВР е информирано от Германия, Австрия и Унгария, че трите държави възнамеряват да върнат в България 7500 бежанци, регистрирани или получили статут у нас, след което емигрират на запад. В същото време, след изтичането на изисквания от закона срок, до края на 2014 г. 232 лица със статут на бежанци и 46 с хуманитарен статут са получили българско гражданство.

Разпределението по държави на произход на подалите заявление за закрила следва основната структура на миграционния поток, преминаващ през България. На първо място са лицата от Сирия – 15 582 души за периода 01 януари 1993 – 30 април 2015 г., следвани от лицата, родени в Афганистан – 11 335 за същия период, и тези от Ирак – 7570 души. За да се даде отговор на въпроса защо именно от тези държави тръгват миграционните потоци, формиращи миграционния натиск върху България, трябва да се анализират протеклите в края на ХХ и началото на XIX в. демографски и икономически процеси.

Промените в средногодишния брой на населението и осреднения брутен вътрешен продукт по петгодишни интервали за периода 1980-2014 г. на трите основни държави на произход са отразени в табл. 4.

 

Табл. 4. Средногодишен брой на населението и осреднен брутен вътрешен продукт по петгодишни интервали за периода 1980-2014 г. на Афганистан, Ирак и Сирия по данни на Световната банка и ООН (2015)

Държава Показател Период Нарастване 2014 г. спрямо 1980 (%)
1980

1984

1985

1989

1990

1994

1995

1999

2000

2004

2005

2009

2010

2014

Афганистан Средного-дишен брой население през периода (млн.) 11.5 11.6 13.9 18.4 22.7 26.6 30.2 262.6
Осреднен брутен вътрешен продукт през периода (USD) 272.3* 179.9* 345.8 631.9 232.1
Ирак Средного-дишен брой население през периода (млн.) 14.7 16.6 19.1 22.2 25.6 29.2 33.4 227.2
Осреднен брутен вътрешен продукт през периода (USD) 3083.1 3434.9 1373.2* 3082.2 5954.1 193.1
Сирия Средного-дишен брой население през периода (млн.) 10.2 11.7 13.4 15.4 17.3 19.9 21.9 214.7
Осреднен брутен вътрешен продукт през периода (USD) 1657.9 1091.8 948.4 930.7 1279.0 1808.9* 109.1

Бележка: * непълни данни

 

От наличните данни е видно, че през период от около 30 години населението на трите държави се е удвоило. Само през периода 2000-2010 г. населението във възрастовата група 15-64 години в Афганистан се е увеличило с 5.5 млн. души, в Ирак – с 4.9 млн., и в Сирия – с 4.6 млн. души. Това е оказало огромен натиск върху пазара на труда и тъй като икономиката на тези държави не е успяла да създаде необходимите работни места, е възникнал наблюдаваният днес миграционен натиск. Този извод се потвърждава и от данните за брутния вътрешен продукт. Независимо че се наблюдава нарастване, неговите нива остават ниски, поради което ЕС се явява привлекателен за миграционните потоци.

Тези процеси ще оказват влияние и по отношение на бъдещия миграционен натиск върху ЕС. При прогнозирането на миграционния натиск върху България освен необходимия демографски и икономически анализ на протичащите процеси в трите основни държави на произход – Сирия, Афганистан и Ирак, трябва да се изследва също така функционирането на вече създадените миграционни мрежи от установилите се имигранти и бежанци, които предават натрупания от тях миграционен опит на свои роднини и познати, с което се улеснява получаването на информация от бъдещите мигранти как да достигнат и преминат границата на България.

С цялата условност около неяснотата за точния брой на населението в Сирия поради политическата криза и сегашния въоръжен конфликт, съгласно прогнозите на ООН за възрастовата структура на сирийското население може да се предвиди, че през следващите десет години в групата на трудоспособното население ще се включат нови 4.7 млн. души, които в момента са в ученическа възраст. За същия период групата на трудоспособното население ще бъде напусната окончателно от 1 млн. души. Оформя се разлика от 3.7 млн. души, като не всички от тях излизат на пазара на труда. Например едва около 20% от жените в Сирия са трудово заети. При това положение през следващите 10 години около 2.2 млн. сирийци допълнително ще потърсят работа и ако не намерят реализация, ще бъдат принудени да напуснат страната. С оглед на дълбочината на гражданския конфликт в Сирия, световната икономическа криза и глобалната тенденция към засушаване, не може да се направи благоприятна прогноза за икономическото развитие на Дамаск. Следователно до 2025 г. може да се допусне годишен емиграционен натиск в Сирия от около 220 хил. души. Ако се запазят сегашните тенденции, около 45% от тях, или към 100 хил., могат да поемат по Източно-Средиземноморския миграционен път към ЕС, преминаващ през България.

Подобна е ситуацията и със следващата по значимост за миграционния натиск върху България държава – Афганистан. До 2025 г. в групата на трудоспособното население ще навлязат за първи път 7.2 млн. души. В същото време тази група ще бъде напусната окончателно от 1 млн. души. Създава се разлика от 6.2 млн. Души, като около 4.3 млн. ще потърсят трудова реализация. Потенциалният годишен емиграционен натиск е от около 430 хил. души. При запазване на досегашните тенденции, 84.2% от тях или около 360 хил. души годишно биха поели по Източно-Средиземноморския миграционен път.

Данните за Ирак са както следва: около 7 млн. навлизащи и 1.2 млн. напускащи окончателно групата на населението в трудоспособна възраст за периода до 2025 г. От навлезлите в групата на населението в трудоспособна възраст около 4.1 млн. ще имат нужда от нови работни места, което е предпоставка за продължаване и засилване на емиграционния натиск. Тук емиграционният поток може да достигне обем от около 400 хил. души годишно, които, следвайки досегашната практика, могат да поемат по Източно-Средиземноморския миграционен път.

Разбира се тези предвиждания са условни, но разкриват потенциала на бъдещия миграционен натиск, част от който ще бъде упражнен и върху България. Дори и да бъде преодоляна политическата криза в държавите на произход, възстановяването и развитието на икономиката ще бъде бавно. При това положение разликите във възрастовата структура на населението ще продължат да играят ролята на силен изтласкващ фактор. Затова при всички случаи трябва да се очаква увеличаване на миграционния натиск по Източно-Средиземноморския миграционен път, за чието овладяване България ще се нуждае от допълнителни средства и опит. Това поставя нови задачи и отговорности пред бъдещата българска политика и дипломация.

 

 

Използвана литература:

Avato, Johanna. Migration Pressures and Immigration Policies: New Evidence on the Selection of Migrants. Tuebingen 2009, p. 69

Bohning, W. R., Schaeffer, P. V. And Straubhaar, Th. Migration Pressure: What is it? What can one do about it? Geneva 1991, p. 69

Bruni, M., Venturini, A. Pressure to Migrate and Propensity to Emigrate: The Case of the Mediterranean Basin. In: International Labour Review. Vol. 134, 1995, № 3, p. 377 – 400

Frontex, FRAN Quarterly · q3 2014, Warsaw, 2014, p. 62

Frontex. Annual Risk Analysis 2015, Warsaw, 2015, p. 68

Frontex. Western Balkans Annual Risk Analysis 2015, Warsaw, 2015, p. 52

International Organizationon Migration, Glossary on Migration. Geneva, 2011, p. 118

United Nations. Demographic Indicators of Countries. Estimates and Projections as Assessed in 1980. New York, 1982, p. 258

United Nations. World Population Prospects. The 2012 Revision. New York, 2013, p. 94

Европейска комисия, Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета. Финансова обосновка, придружаваща Регламент (ЕС) № 1168/2011, Брюксел, 23.10.2012

Сайт на Световната банка: http://www.worldbank.org/

 

 

 

Д-р Спас Ташев е бивш зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина и основател и първи директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие. Защитил е докторска дисертация на тема „Имиграционна политика и демографски перспективи на България“. В момента е асистент по статистика и демография в Института за изследване на населението и човека при БАН. Работи върху планова тема „Миграционен натиск върху България и потенциални демографски и социални ефекти“. Завършил е и Основния курс по дипломация на Дипломатическия институт към МВнР. Номиниран е за почетен консул на Хондурас в България.

 

 

 

Spas Tashev, PhD

 

Over the past few years, the notion of “migratory pressure” has become particularly popular in the mass media – both in this country and abroad. The policies implemented on a government level with respect to the migratory pressure have already become part and parcel of an increasing number of national and international documents.

There has been such a tendency in Bulgaria, too. The migratory pressure exerted currently upon this country, along with the prognostication that this pressure is going to become even more intense, have made the government formulate the following documents: National strategy in the area of migration, asylum, and integration (2011-2020); National strategy for the integration of persons who have received international protection in the Republic of Bulgaria (2014-2020); and Strategy for integrated border control in the Republic of Bulgaria (2014-2017). In 2013, the Bulgarian Council of Ministers adopted a plan to take control of the crisis situation resulting from the relentless migratory pressure upon the Bulgarian territory. In 2014, the Ministry of Interior produced a report on what steps had been taken by the government authorities to defuse the crisis resulting from the intense migratory pressure.

Notwithstanding the frequent use of the phrase “migratory pressure”, this notion has not been defined yet and, unlike the numerous empirical studies, the number of the theoretical ones is still rather limited. An exception are the analyses made by Bruni&Venturini (in 1991 and 1995) and Bohning, Schaeffer&Straubhaar (in 1991) who managed to develop migratory pressure analysis theoretical models but were not in a position to formulate a definition valid for all types of migration.

On the basis of the existing theoretical methods, as well as of the practical experience gained over the past few years, I will venture here the following working definition of “migratory pressure”:

Migratory pressure is a phenomenon involving the exertion of pressure on a state border by migratory flows in their endeavors to find a way to cross the said border. Migratory pressure indicates the potential and the level of development of the migration process, unless this process is brought under control. The migrants exerting the migratory pressure are part and parcel of the migratory potential of the relevant country of origin, which potential is not allowed to be fully put into effect because of the limits imposed as a result of the difficulties or the impotence of the economic and the social system of the host country to admit and integrate a larger number of immigrants.

We have to bear in mind, however, that any pressure is a consequence of the presence of some obstacles. If there are no such obstacles, i.e. if the movement is free, there is going to be no pressure whatsoever. Therefore, the migratory pressure analyses should concentrate on the different factors that give rise to the migratory flows, as well as on the obstacles in the way of these flows.

The diagram below shows quite clearly the role and the place of migratory pressure in the overall migration process. For this reason, this diagram can be used in the analysis of all types of migration (Fig. 1).

 

 

 

 

 

Fig. 1

The place of migratory pressure in the overall migration process

 

 

The above diagram makes it possible to examine and follow up all the phases of the migration process starting from forming a migration opinion and making the relevant decision and ending by putting the very migration into effect. This process also has two final phases: of adaptation and integration. One can follow up the individual phases on a micro-level (which involves the relevant individual or his family as a migration unit), on a macro-level (which involves the relevant community or a couple of migratory communities together), and on a mezo (intermediate) level (which is a transitory level resulting from re-grouping of the relevant individuals). The diagram also shows clearly the place of the migratory pressure phenomenon, which makes it possible to track out this phenomenon through all the phases – from its very emergence to the actual exertion of pressure in terms of the migrants’ endeavors to try and find a way across the national border.

We should bear in mind, however, that some migrants within the migration flow that exerts the migratory pressure manage eventually, in one way or another, to cross the national border “disguised” as either illegal immigrants or as asylum-seekers. It is in this way that the effect of migratory pressure spreads out over the territory of the host country. Therefore, we could adopt a much broader understanding of migratory pressure which finds expression in the “pressure exerted upon the admitting country’s social system” resulting from the admission, integration, socialization or refoulement of this type of immigrants.

An important element of the migratory pressure examination models developed by Bruni&Venturini and Bohning, Schaeffer&Straubhaar is their finding that the opposing demographic tendencies existing in the developed and the developing countries do not necessarily lead to an equilibrium because this equilibrium is a function of the people’s need to work in the countries of origin, as well as of the economic capacity of these countries to provide the necessary number of jobs. For this reason, any sharp increases in the number of potential emigrants in these countries calls for modification of their immigration policies. The very realization of this dependency could help the relevant authorities foresee the future employment problems and formulate policies finding a solution to these problems or bringing under control the consequences of the demographic growth in some countries (usually the countries of origin), as well as of the worsened demographic indicators in some other countries (usually the host countries).

The first migratory pressure examination models, which were developed in the 1980s and the 1990s, were based on the understanding that migratory pressure as a phenomenon involves “exportation” of the work force surpluses in the countries of origin to the hosting countries due to the negative differences in the per capita income in the two types of countries. It was realized as early as that time, however, that the effect of such “intervention” was going to be on a macro-level. For this reason, the studies shifted onto the micro-level seeking there an answer to the question as to why should a person emigrate in certain circumstances and why he will not emigrate under different circumstances. In this context, the analyses centered on the potential migration which was defined as a “work force surplus” in relation to the jobs available or as a “work force surplus” resulting from the impotence of the relevant country’s economy to offer adequate jobs. Consequently, it was concluded that, if there were some inclinations towards emigration, the migration potential was going to be transformed into a migratory flow. A migratory flow is a function of some economic and non-economic variables, such as the pay gaps, one’s chances to find a job, the size of the particular groups in the countries of origin to which the potential migrants belong (e.g. family or relatives’ groups, as well as occupational or some other structures), the economic relations between the countries of origin and the hosting countries, the cultural and the religious preferences of the potential migrants, etc.

The conception of “migration potential” becomes particularly important, if the size of this potential in a particular country or region becomes fairly high. What really matters here, however, are the structural differences resulting from the demographic processes current in some population groups, rather than the differences between the labor supply and demand.

On the basis of the migratory pressure examination theoretical models, Bruni&Venturini conducted a practical survey of the migration processes in the Mediterranean region, focusing on Turkey, Tunisia, and Morocco whose total population accounts for 50 per cent of the developing countries’ population in this region.

Irrespective of the lack of some demographic data, they quite justifiably arrived at the conclusion that the past 50 years had witnessed an unprecedented population growth in these countries. That was the main distinctive demographic characteristic feature that was found between the two Mediterranean coasts, which corresponded, in general lines, to the demographic differences between the North and the South. In the period 1950–1980, the average annual growth rate of the total population along the Southern Mediterranean coast had been 2.6 per cent, as compared to the 2.3 per cent population growth in the period before 1990. These indicators were 0.8 and 0.4 per cent respectively in relation to the Northern Mediterranean coast. In actual terms, in the period 1950–1980, every new citizen along the Northern coast had corresponded to 3.25 citizens along the Southern coast, while, in the 1990-ies, this ratio had been 1 : 5.75.

The demographic growth in the countries along the Southern Mediterranean coast had been due to the formation, during the first phase of life, of increasingly larger cohorts, which were going to determine later the number of population in all other life phases. In the period 1950-1990, the school-age population had doubled in number and the annual flow had increased from 2.4 to 5.4 million. These data indicate quite clearly the problems, which the educational systems of the countries along the Southern Mediterranean coast had encountered, but they also show a constant increase in the number of young people who were entering upon a new, working-age phase of their lives. In the period 1950-1990, the number of people joining the economically active population group had increased by 138 per cent and the number of people joining the middle-aged group had increased from 1.5 to 3.8 million, reaching an average value of 4.6 million people in the early 21st century.

By 1970, the annual inflows into the school-age population group had been less than 3 million people in the countries along the Northern Mediterranean coast. Afterwards, they gradually diminished, reaching today a number much smaller than the number registered in the early 1950-ies. What is more important, however, is that, currently, the total number of new inflows into the educational systems of the countries along the Northern Mediterranean coast is half the total number of new inflows into the educational systems of the countries along the Southern Mediterranean coast.

The labor market situation in the countries along the Southern Mediterranean coast has also been deteriorating as a result of the very low level of outflows from the economically active population group. The value in these countries used to be 0.28 in the 1990-ies, while the respective value in the countries along the Northern Mediterranean coast used to be 0.94.

The theoretical migratory pressure examination models have been trying to combine analyses of the demographic and economic processes unfolding in the countries of origin, which have an effect on the emigration pressure. Therefore, these analyses are carried out simultaneously with the examination of the tendencies of emigration. The weakness of this theoretical framework is that, when trying to forecast the migratory pressure, the demographic prognoses are not coupled with serious prognostications for the economic development of the individual countries of origin. Therefore, while the regional migratory pressure forecasts turn out to be true, the prognostications for the individual countries do not always sound reasonable. In the early 1990s, for example, Turkey was considered to be a country that was going to continue generating migration flows to exert pressure on the EU. The statistical data of the past 20 years, however, have refuted this prognostication. The explanation is contained in Turkey’s successful economic development over this period. The table below provides some information on the changes having taken place in Turkey’s total number of population, as well as in the country’s GDP per individual years (Table 1):

 

Table 1. Turkey’s average GDP and average population number in the 1980-2014 period.

World Bank and UN information sources (2015)

Indicator Period
1980-1984 1985-1989 1990-1994 1995-1999 2000-2004 2005-2009 2010-2014
Average population number over this period (million people) 47.7 53.6 59.3 65.0 68.5 70.4 75.7
Average GDP over this period (USD) 1421.5 1668.2 2768.3 3499.7 4263.1 8636.7 10593.2

The above information indicates that, while the Turkish population, in the 2010-2014 period increased by 158.7 per cent as compared to the early 1980s, the Turkish GDP over the same period went up by 745.2 per cent. Meaning that Turkey’s successful and sustainable economic development in the 1980-2014 period had made it possible for the country to create new jobs, which, on their part, had made it possible for a large portion of the increased working-age population to avail itself of the local labor market, thus reducing the Turkish migratory pressure upon the EU. The Turkish example can help us avoid the mistakes, which we usually make, when attaching too much significance to the demographic factors. It also shows clearly that these factors need to be jointly and thoroughly analyzed, along with the economic factors.

We have to also bear in mind that, irrespective of the mathematical migratory pressure determining models, the very notion of “pressure” presupposes some subjective perceptions. Moreover, you could not place all the immigrants under a common denominator. The perception of the migratory pressure phenomenon is largely connected with the demand for immigrants on the labor market. In the developing economies, some categories of immigrants could be considered to be more than “welcome”. In addition, these countries sometimes implement policies designed to attract particular categories of foreign workers. Most developing countries regard favorably their own migrants who have returned home and they are looked upon differently from all other categories of migrants.

In the course of further developing the migratory pressure theories, it gradually becomes clear that the existing models are mostly based on the understanding of the emigration pressure, which, on its part, rests upon the theory of the market participants who offer their labor of their own free-will. These cases do not involve any forcible transfer of population from the national territories. At the same time, this kind of migrants, e.g. refugees, also participate in the formation of migratory pressure; therefore, this fact should be never neglected. The rational element in such an approach is that, regardless of the varied reasons for the emigration pressure in the countries of origin, the effect of the immigration pressure upon the host countries is always the same. For this reason, the future theoretical migratory pressure analyses, especially when they are made from the viewpoint of the host countries, should increasingly place the emphasis on the immigration pressure.

It is evident that the migratory pressure forecasts can be more easily done on a regional level because the markets that could “take in” the migrants there are mutually connected. Consequently, the changes that take place in a single country can have their effect on a number of other countries. Any looking for opportunities for realization of migrants depends on the price (e.g. the cost) of migration and the characteristic features of the host countries, as well as on the economic, legal, and social situation expected by the migrants with respect to these countries, in comparison with the situation in their own states (e.g. the countries of origin). If, say, a country refuses to admit new immigrants or, for some reason, changes its admission rules, this is going to have an effect on some other host countries, taking the form of a larger number of immigrants, or of an immigrant cohort that has different characteristics from those of the previous immigrant cohorts. In order to avoid such phenomena, there should be some relative homogeneity of the immigration control policies implemented by the countries that offer the same conditions and pursue the same objectives. It also accounts for the fact as to why the changes in the immigration control in one country make some other similar host countries follow suit very quickly.

The current increases in the migratory flows towards the EU caused by the demographic and economic processes, as well as by the climate change and the military and political conflicts in Northern Africa and the Middle East, have made the researches shift their attention onto the refugee flows and make their analyses more practical in nature.

In order to be able to counter the migratory pressure, the European Union set up, in 2004, a European Agency for the Management of Operational Cooperation at the External Borders of the Member States of the European Union – Frontex. Later on, in 2011, due to the more intense migratory pressure on the EU Southern borders resulting from the Arab Spring, as well as from the deteriorated situation along the Greek external border, some modifications were made to the Agency’s mandate so that Frontex could face up to the new challenges and live up to the expectations of the European Commission, the Council of Europe, and the European Parliament.

In order to be able to better plan its activity, the Frontex Agency risk analysis department has started analyzing the processes and the patterns of illegal immigration already existing within the European Union. The global and regional security and, more specifically, the political, economic, social, technological, legal, and climatic factors that could have an impact on this security have been subjected to purposeful monitoring procedures. All these make up the security environment that is closely connected with the illegal migration. In addition, the Frontex Agency regularly prepares quarterly and annual reports which offer risk analyses made on the basis of special, tailor-made methodology.

This methodology is based on statistical analyses of the quarterly variations of eight FRAN (Frontex Risk Analysis Network) indicators, which characterize illegal migration, and of yet another indicator that is specially related to the refugee flow analyses (Frontex, FRAN Quarterly · Q3 2014). The FRAN Member States regularly exchange, once every month, data about the following indicators:

1А – registered illegal border-crossing cases outside the border checkpoints

1B – registered illegal border-crossing cases in the area of the border checkpoints

2 – detected suspects having organized illegal border-crossing channels

3 – detected cases of unauthorized sojourns in the relevant countries

4 – entry refusals

5 – number of filed asylum-seeking applications

6 – detected documentary fraud in the course of the risk analysis procedures

7А – number of decisions made on the refoulеment of illegally residing third-country nationals

7В – refoulеment of illegally residing third-country nationals

 

The indicators numbered 1-6 are closely related with the migratory pressure. They indicate the resulting consequences on the basis of how difficult it is to bring this pressure under control. In this context, the variations of the 1-6 FRAN indicators could be used to analyze the effectiveness of the steps that have already been taken to get the migratory pressure under control. In addition, by simply gathering data about the individual indicators, one could render an account of the effect of the migration networks which have already been established. It is in this way that we could answer the question as to why, given the approximately same condition in a group of potential host countries, the migration processes do not flow evenly and in the same manner towards these countries. Such analyses can be made by using varied migratory pressure examination demographic and economic methods.

The information collected by Frontex is then summarized by various groups that concentrate on the major migration routes leading to the EU.

 

Fig. 2

Major migration routes leading to the EU. Frontex information source (2015)

 

 

The above map shows that, in addition to Cyprus and Greece, Bulgaria has also been functioning as an EU front door at the end of the Eastern Mediterranean route. This route is used mainly by migrants from the Middle East. According to Frontex information, in 2014, a total of 50,834 illegal migrants were detected along this route on their way to the EU. It was established that, in comparison with 2013, this particular migration flow has increased by 105 per cent.

The Black Sea migration route also passes in close proximity to the Bulgarian territory. This is a fairly new route along which 433 illegal migrants were detected in 2014. The increases in the migration flows along this route, however, were found to be 193 per cent, which indicates that the migratory pressure along the Black Sea migration route has the potential to develop even further. This is going to require additional effort so that this pressure could be brought under control.

Table 2 offers some rather detailed annual information on the number of illegal immigrants that have been detected outside the border check-points along the Eastern Mediterranean and the Black Sea migration routes.

 

Table 2.

Illegal immigrants detected in the 20092014 period outside the border check-points along the Eastern Mediterranean and the Black Sea migration routes, as well as along all migration routes leading to the EU. Frontex information sources.

 

Migration route Year Total 2014 compared to 2013 (%)
2009 2010 2011 2012 2013 2014
Eastern Mediterranean

route

39 975 55 688 57 025 37 224 24 799 50 834 265 545 105

 

38.2 % 53.5 % 40.4 % 51.4 % 23.1 % 17.9 % 32.7 % 
By sea 28 848 6 175 1 467 4 370 11 831 44 057 96 748 272
Syria 184 139 76 906 5 361 27 025 33691 404
Afghanistan 11 758 1 373 310 1 593 4 080 11 582 30 696 184
Somalia 5 675 416 42 56 526 1 621 8 336 208
Overland 11 127 49 513 55 558 32 854 12 968 6 777 168 797 -48
Syria 354 495 1 216 6 216 7 366 4 648 20295 -37
Afghanistan 639 21 389 19 308 7 973 2 049 893 52251 -56
Iraq 2 674 2 704 1 054 987 372 483 8 274 30
Black Sea route 1 0 0 1 148 433 583 193
0.14 % 0.15 % 0.07 %
Afghanistan 0 0 0 0 62 261 323 321
Iraq 0 0 0 0 0 90 90
Iran 0 0 0 1 0 45 46
All migration routes leading to the EU 104 599 104 060 141 051 72 437 107 365 283 532 813 044 164

 

In 2009-2014, the total number of registered immigrants who had crossed illegally the borders along the Eastern Mediterranean migration route was 265,545. This number accounts for 32.7 per cent of the total number of immigrants, in this period, that had been heading for the EU. The data are indicative of the very busy Eastern Mediterranean migration route, which ranks this itinerary among the primary ones exerting migratory pressure upon the EU.

The above data show that the number of detected illegal immigrants heading for the EU by sea had increased, in 2014, by 217 per cent in comparison with 2013. The large number of cases involving illegal immigrants travelling by sea is indicative of the relatively small number of such immigrants that have opted to travel overland. In 2013, 12,262 illegal immigrants were registered along the Bulgarian-Turkish and the Greek-Turkish border, while, in 2014, their number was 5,938. And, irrespective of the incessant improvements that have been introduced to the border control systems, it is impossible to detect all illegal immigrants trying to cross the EU external borders. Once they have entered into Greek or Bulgarian territory, these immigrants avail themselves of the migration route that goes across the Western Balkans (some of them opting to travel via Macedonia, others – via Serbia), from where they then head for Central and Western Europe. In 2014, 39 illegal immigrants were registered while crossing the Bulgarian-Macedonian border, and another 820 – while crossing the Bulgarian-Serbian border. The imaginary line connecting Bulgaria with Serbia and Hungary has already turned into a secondary migratory route.

Syria, Afghanistan, Iraq, Somalia, and Iran are the main countries of origin whose emigrants usually take the Eastern Mediterranean migration route. In the 2009-2014 period, this route was used by 46.8 per cent of all illegal immigrants coming from Syria and registered in the EU, by 84.2 per cent of the same category of migrants coming from Afghanistan, and by 98.9 per cent of all illegal migrants coming from Iraq and registered in the EU. This trend has also had its effect on the characteristic features of the illegal migrants registered in Bulgaria.

In order to establish the consequences of the institutions’ impotence to curb the migratory pressure exerted upon Bulgaria, we need to track down what portion of all illegal immigrants using the Eastern Mediterranean migration route have been detected on Bulgarian territory. You can find the answer to this question on Figure 3.

 

Figure 3.

Number of illegal immigrants detected along the Bulgarian-Turkish and the Greek-Turkish border in the period 20092014. Frontex information sources (2015)

 

 

The above data indicate clearly that, in the period ranging between 2009 and mid 2012, the number of illegal immigrants registered along the Bulgarian-Turkish border was relatively small. After June, 2012, this number gradually increased reaching, by the end of the same year, 2,100 persons. The peak, however, was in October, 2013, when the number of illegal immigrants reached 3,600 people, while a total of 11,200 such immigrants were detained in the course of the entire 2013. In 2014, 3,900 illegal immigrants were registered along the Bulgarian-Turkish border. Meaning that, in 2012-2014, 3.7 per cent of all illegal immigrants registered along the Eastern Mediterranean migration route had been detected in Bulgaria. Frontex has been using the same illegal immigrant-detecting techniques in all EU Member-States. So, we could assume that 3.7 per cent of all migrants that have used the Eastern Mediterranean migration route have passed through Bulgaria.

Figure 4 shows the distribution per individual main countries of origin of all illegal immigrants that were detected along the Bulgarian-Turkish border in 2014.

 

Figure 4.

Distribution per individual main countries of origin of all illegal immigrants detected along the Bulgarian-Turkish border in 2014. Frontex information sources (2015).

 

 

The statistical data on the number of illegal immigrants that have crossed the Bulgarian-Turkish border is very important as 99 per cent of this kind of migrants usually chose to cross this particular border. Out of the 3,820 illegal immigrants that were detected along the Bulgarian-Turkish border in 2014, 74.3 per cent (the largest number) said they were coming from Syria, 19,1 per cent – from Afghanistan, 5 per cent – from Iraq, 0.9 per cent – from Pakistan, and 0.7 per cent – from Turkey. We need to point out, however, that it is fairly difficult to establish the identity and the exact nationality of the illegal immigrants. Because of the numerous illegal immigration channels, it has become customary for the traffickers to destroy the migrants’ national IDs and, upon detention, make these migrants file asylum-seeking applications as if coming from some crisis-ridden regions.

Once they have managed to enter into the country, the illegal migrants are faced with three options to choose between: to either continue their “journey” along the Western Balkan migration route leading to Central and Western Europe; to apply to the Bulgarian authorities for asylum; or to be refouled on the basis of readmission agreements.

From the viewpoint of the migratory pressure actual demographic effect, the group of persons that have applied for asylum in Bulgaria is the most important one (Table 3).

 

Table 3. Information on the persons having applied for asylum in the 1993-2014 period, along with the relevant decisions taken. Bulgarian Refugee Agency information source (2015)

 

Year No of persons having applied for asylum No of persons having been conferred refugee status No of persons having been conferred humanitarian status Refusals Suspended proceedings Total No of decisions
1993 276 0 0 0 0 0
1994 561 0 0 0 0 0
1995 451 73 14 6 28 121
1996 283 144 13 28 132 317
1997 429 145 2 28 88 263
1998 834 87 7 104 235 433
1999 1349 180 380 198 760 1518
2000 1755 267 421 509 996 2193
2001 2428 385 1185 633 657 2860
2002 2888 75 646 781 1762 3264
2003 1549 19 411 1036 528 1994
2004 1127 17 257 335 366 975
2005 822 8 78 386 478 950
2006 639 12 83 215 284 594
2007 975 13 322 245 191 771
2008 746 27 267 381 70 745
2009 853 39 228 380 91 738
2010 1025 20 118 386 202 726
2011 890 10 182 366 213 771
2012 1387 18 159 445 174 796
2013 7144 183 2279 354 824 3640
2014 11081 5162 1838 500 2853 10353
Total 39492 6884 8890 7316 10932 34022

 

In the period 1993-2014, 39,492 persons applied for asylum in the Republic of Bulgaria. Out of this number, only 15,774 applications were satisfied, which accounted for 39.9 per cent of all the applications filed. When you apply for a refugee or a humanitarian status, your biometrical data have to be taken down. At a later time, some of the refugees belonging to this category tried to settle down in some other EU Member States where the conditions of life were better. Under the Dublin Regulation, however, the persons who have been afforded protection have to stay in the country which has conferred to them this status. Still later, in the early 2015, this country was informed by Germany, Austria, and Hungary that these countries were going to return to Bulgaria 7,500 refugees who had been registered here, or conferred a refugee or a humanitarian status, but had afterwards emigrated to the West. At the same time, by the end of 2014, 232 aliens that had acquired a refugee status, and another 46 that had been conferred a humanitarian status, were granted Bulgarian citizenship after the required legal time limit had expired.

The distribution of the asylum applicants per individual countries of origin is in full compliance with the composition of the migration flow that passes through Bulgaria. In the period January 1, 1993 – April 30, 2015, the largest number of asylum applicants turned out to be from Syria – 15,582 people, followed by the Afghans – 11,335 people, and the Iraqi – 7,570 people. In order to find out why it is these countries that generate the migration flows exerting migratory pressure on Bulgaria, we need to analyze the demographic and the economic processes that had been current in the late 20th and the early 21st century in these states.

Table 4 provides information about he changes that had occurred in the three main countries of origin in their annual average number of population and their average GDP in individual five-year intervals throughout the 1980-2014 period.

 

Table 4. The Afghan, Iraqi, and Syrian annual average number of population and average GDP in individual five-year intervals throughout the 1980-2014 period. World Bank and UNO information sources (2015).

 

Country Indicator Period 2014 increases in comparison with 1980 (%)
1980-1984 1985-1989 1990-1994 1995 -1999 2000 – 2004 2005

2009

2010 -2014
Afghanistan Average annual number of population in the relevant periods (in million people) 11.5 11.6 13.9 18.4 22.7 26.6 30.2 262.6
Average GDP in the relevant periods (in USD) 272.3* 179.9* 345.8 631.9 232.1
Iraq Average annual number of population in the relevant periods (in million people) 14.7 16.6 19.1 22.2 25.6 29.2 33.4 227.2
Average GDP in the relevant periods (in USD) 3083.1 3434.9 1373.2* 3082.2 5954.1 193.1
Syria Average annual number of population in the relevant periods (in million people) 10.2 11.7 13.4 15.4 17.3 19.9 21.9 214.7
Average GDP in the relevant periods (in USD) 1657.9 1091.8 948.4 930.7 1279.0 1808.9* 109.1

* incomplete data

 

The above data show quite clearly that the population of the three countries had doubled over the 30-year period. In 2000-2010 alone, the Afghan population aged 15-64 had increased by 5.5 million people, the Iraqi population – by 4.9 million people, and the Syrian population – by 4.6 million. This had exerted an enormous pressure on the labor markets of the three countries. And, as the economies of these countries had not managed to provide the necessary number of jobs, this had generated the migratory pressure that we are witnessing today. This conclusion has been further proven by the information on the three countries’ GDP. Notwithstanding the insignificant growth, the GDP levels in these states remained fairly low, which made the EU attractive for the [new] migratory flows.

All these processes are bound to have an impact on the future migratory pressure exerted on the EU. When prognosticating the future migratory pressure upon Bulgaria, however, we will have to examine the functioning of the migration networks that have been established by the immigrants or refugees that have already settled in one country or another, in addition to the demographic and economic analyses that are being made of the current processes unfolding in the three main countries of origin (Syria, Afghanistan, and Iraq). Because these networks tend to “hand down” to their relatives and friends the migration experience they have acquired, thus providing them with the necessary information of how to reach and cross the Bulgarian border.

Notwithstanding the current ambiguity about the exact number of the Syrian population, caused by the political crisis and the armed conflict, on the basis of the UN predictions about the age structure of this population over the next 10 years, one could predict that another 4.7 million people are going to join the economically active population group as these people are currently school-age children or adolescents. During the same period, the group of the working-age population is going to be definitely left by 1 million people. Thus, we get a difference of some 3.7 million people who are not necessarily going to appear on the labor market. For example, only some 20 per cent of the Syrian women are employed. Given the situation, some 2.2 million Syrian citizens are going to look for jobs over the next 10 years, and, if they do not find jobs in Syria, they will have to leave the country. Bearing in mind the serious nature of the civil conflict in Syria, of the world economic crisis, and of the global tendency towards longer and more frequent dry spell periods, nobody can come up with a favorable prognosis about Syria’s future economic development. Therefore, we could assume that, by 2025, there is going to be an annual emigration pressure in Syria involving some 220 thousand people. And, should the current trends be preserved, we could expect that some 45 per cent of these people (about 100 000 persons) are going to set off on the Eastern Mediterranean migration route towards the EU, which goes via Bulgaria.

The situation is very much similar in respect of Afghanistan, the next significant country in terms of exerting migratory pressure upon Bulgaria. By 2025, 7.2 million people in this country are going to join the working-age population group for the first time in their lives. At the same time, 1 million people are going to leave this group for good. Thus, we are left with a difference of 6.2 million people out of which 4.3 million are going to look for employment. The potential annual emigration pressure is going to involve about 430 thousand people. And, if the current trends should be preserved, 84.2 per cent of these people (about 360 000 per year) are going to set off on the Eastern Mediterranean migration route.

The information about Iraq is as follows: by 2025, some 7 million people joining the economically active population group and 1.2 million people leaving permanently this group. Out of all the people who have joined this group, some 4.1 million are going to need new jobs. This is going to keep the intensity of the current migratory pressure and could even make it more intense. The emigration flows could reach an annual number of some 400 thousand people who, if keeping the standard practices, could follow in the footsteps of their predecessors along the Eastern Mediterranean migration route.

Of course, all these prognostications are rather conditional but they reveal the actual potential of the future migratory pressure, part of which is going to be exercised upon Bulgaria, too. Even if the political crises in the countries of origin could be overcome, the economic recovery of these countries is going to be slow. Given the situation, the differences in the population age structure are going to continue to act as a strong pushing-out factor. Therefore, we have to expect, in any case, an increase in the migratory pressure along the Eastern Mediterranean migration route. But, in order that Bulgaria could bring this pressure under control, it will need additional resources and extensive experience. All this assigns to the future Bulgarian politics and diplomacy new tasks and responsibilities.

 

 

References:

Avato, Johanna. Migratory pressures and Immigration Policies: New Evidence on the Selection of Migrants. Tuebingen 2009, p. 69

Bohning, W. R., Schaeffer, P. V. And Straubhaar, Th. Migratory pressure: What is it? What can one do about it? Geneva 1991, p. 69

Bruni, M., Venturini, A. Pressure to Migrate and Propensity to Emigrate: The Case of the Mediterranean Basin. In: International Labour Review. Vol. 134, 1995, № 3, p. 377 – 400

Frontex, FRAN Quarterly · q3 2014, Warsaw, 2014, p. 62

Frontex. Annual Risk Analysis 2015, Warsaw, 2015, p. 68

Frontex. Western Balkans Annual Risk Analysis 2015, Warsaw, 2015, p. 52

International Organization on Migration, Migration Glossary. Geneva, 2011, p. 118

United Nations. Demographic Indicators of Countries. Estimates and Projections as Assessed in 1980. New York, 1982, p. 258

United Nations. World Population Prospects. The 2012 Revision. New York, 2013, p. 94

European Commission, Communication of the Commission to the European Parliament and the Council. Financial justification accompanying Regulation (EU) № 1168/2011, Brussels, 23.10.2012

World Bank web site at: http://www.worldbank.org/

 

 

Spas Tashev is a former deputy chairman of the State Agency for the Bulgarians Abroad and the founder and first director of the Cultural and Information Center of the Republic of Bulgaria in Skopje. He has defended a doctorate thesis on “Immigration policy and demographic perspectives of Bulgaria”. He is currently a Statistics and Demography assistant in the Institute for Population and Human Studies to the Bulgarian Academy of Sciences. He is working on the planned topic “Migratory pressure upon Bulgaria and potential demographic and social effects”. He has completed the Basic Course in Diplomacy of the Diplomatic Institute to the Minister of Foreign Affairs. He is nominated for Honorary consul of Honduras in Bulgaria.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>