«

»

Oct 22

Намалените разходи за отбрана на държавите членки на НАТО – от дефицит на средства към дефицит на сигурностThe NATO countries’ curtailed defense expenditures: from a deficit of funds to a deficit in security

 

 

Невена Мандаджиева

 

 

На провелата се в Нюпорт, Уелс, Среща на върха на НАТО през септември миналата година, държавите членки записаха във финалната декларация следните важни насоки по отношение на финансовия принос на страните към Алианса: беше решено на първо място, страните, които изпълняват изискването да отделят два процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана, да продължат да го правят, на второ – онези, които не са достигнали този финансов праг, да се стремят от една страна да спрат тенденцията на спад в разходите за отбрана и от друга – да се стремят да увеличат реално отделяните средства за отбрана и сигурност чрез увеличаване на брутния си вътрешен продукт, като крайната цел е в рамките на десетилетие да достигнат изисквания праг на разход за отбрана.

Символичният домакин на срещата, британският министър-председател Дейвид Камерън, подчерта в изказването си важността не просто да се увеличат разходите за отбрана до препоръчителния процент от БВП, но и да се преструктурира вътрешното разпределение на бюджетите за отбрана на страните членки, с цел разходите за закупуване на мащабно въоръжение да достигнат една пета от общите национални отбранителни бюджети.

Декларацията от Уелс беше приета на фона на факта, че независимо от възникналите нови заплахи от ислямски тероризъм, в лицето на Ислямска държава, анексирането на Крим от страна на Москва и агресивното поведение на Русия, както и нестабилната ситуация в Северна Африка, съвкупните разходи за отбрана на страните членки на НАТО отбелязаха тенденция на спад за трета поредна година.

Няколко месеца след форума в Нюпорт, от доклад, публикуван от НАТО на 22 юни 2015 година, става ясно, че само пет от държавите членки изпълняват изискването да се отделят два процента от националния брутен вътрешен продукт за отбрана, а именно: Съединените щати /3.6%/, Великобритания /2.1%/, Полша /2.2%/, Гърция /2.4%/ и Естония /2%/. Според публикуваните данни, след 2011 година намаляването на разходите за отбрана е както в абсолютна стойност, така и като процент от брутния вътрешен продукт на държавите членки. Прогнозните данни за 2015 година сочат, че осемнадесет от двадесет и осемте държави членки ще увеличат реално разходите си за отбрана, а девет от страните ще ги намалят.

На срещата на министрите на страните членки на НАТО, провела се в Брюксел на 24 юни тази година, публикуваните резултати в светлината на задълженията, поети в Уелс, бяха описани от генералния секретар на НАТО, Йенс Столтенберг, като недостатъчни – „беше отбелязан известен прогрес, но се нуждаем от повече“, каза той. Столтенберг отправи предупреждение, че съвкупните разходи за отбрана на страните членки на НАТО ще намалеят с приблизително 1,5 процента през 2015 година, като посочи по време на пресконференция, че повече не може да продължава тенденцията да се „постига повече с по-малко“ и призова за „удвояване на усилията“ за преодоляване на спада на отбранителните бюджети.

По отношение на увеличаване дела на средства, които се отделят за закупуване на крупно въоръжение, само седем държави достигат препоръчителната стойност за тези разходи да бъде една пета от общия национален бюджет за отбрана и това са: САЩ /26% през 2014 г. и 26,1% през 2015 г./, Великобритания /20,2 през 2014 г. и 23,4 през 2015 г./, Турция /24,9 през 2014 г. и 26 през 2015 г./, Полша /18,8% през 2014 г. и 31,1% през 2015 г./, Норвегия /21,2% през 2014 г. и 25,2 % през 2015 г./, Люксембург /22,2% през 2014 г. и 34,7% през 2015 г./ и Франция /24,7% през 2014 г. и 25% през 2015 г./.

Страните, в които делът на разходи, отделяни за закупуване на въоръжение, е най-нисък, са: Белгия /3,5% през 2014 г. и 4% през 2015 г./, България /1% през 2014 г. и 1.7% през 2015 г./, Словения /0.7% през 2014 г. и 0.8% през 2015 г./ и Чехия /6,5% през 2014 г. и   6,6% през 2015 г./.

Разходите за закупуване на въоръжение на останалите държави членки се разпределят в диапазона от 8 до 20 процента от общите разходи за отбрана, като в по-ниския регистър са страните: Албания, Хърватска, Естония, Унгария, Италия, Латвия, Португалия, а в по-високия – над 15% от общите разходи за отбрана – са: Канада, Дания, Франция, Германия, Литва, Люксембург, Холандия, Норвегия, Полша, Испания, Турция, Великобритания и САЩ.

Като се има предвид и фактът, че преобладаването на дела на разходи за личния състав в бюджета за отбрана на една държава означава, че на практика не се генерират значими отбранителни способности, които да са част от общия отбранителен капацитет на НАТО, е важно да се споменат и стойностите на този показател за отделните страни членки.

Държавите, които отделят процентно най-малко средства за личния състав, /като условно за ниски разходи ще приемем разходите, които се равняват на по-малко от 50% от общите национални разходи за отбрана/ са на първо място САЩ и Великобритания с разходи, равняващи се респективно на 36% и 38%, следвани от Полша /43.4/, Норвегия /37.2/, Люксембург /39.3/, Литва /49.3/, Франция /47.8/, Естония /40.1/ и Канада /47.1/.

Държавите, които имат най-висок процент на разходи за личен състав от разходите за отбрана /над 70%/, са: България /74.7/, Белгия /78.8/, Албания /79%/, Португалия /76.8%/, Словения /80.7%/ и Гърция /73.3%/.

 

Държави, които намаляват разходите си за отбрана през 2015 г.

Според доклада в осем държави тенденцията сочи намаляване на разходите за отбрана като процент от БВП – Албания, Белгия, България, Франция, Италия, Германия, Великобритания и САЩ.

Сред тях са страните с най-силни икономики в Европейския съюз и с традиционно най-големи бюджети за отбрана – Великобритания, Германия и Франция, факт, който ще доведе до още по-голямо задълбочаване на разликата между разходите за отбрана между Съединените щати и трансатлантическите им партньори.

 

Великобритания

В предизборния за Великобритания период Дейвид Камерън изрази намерението си да намали разходите в бюджета на страната за отбрана, факт, който можеше да застраши падане на процентното им съотношение под прага от 2% от БВП.

Редица анализатори, партньори на страната и официални представители на НАТО изразиха опасение, че намерението ще доведе до сериозно намаляване на отбранителния капацитет на страната, както и респективно на приноса й в НАТО и на съвкупните способности за колективна защита.

Този факт, както и усложняващата се среда за сигурност, оказаха влияние върху решението и финансовият министър Джордж Озбърн обяви, че ще се отделят допълнителни средства за отбраната на страната и Лондон се ангажира, че ще поддържа праг от два процента до 2020 година, факт, който беше веднага приветстван от страна на Съединените щати.

 

Германия

Независимо, че германското правителство одобри план за поетапно увеличаване на бюджета си за отбрана през следващите пет години с 6.2%, това е ръст, който ще бъде по-нисък от прогнозирания ръст на брутния вътрешен продукт на страната за този период.

В резултат, независимо от планираното увеличение, най-мощната икономика в Европа няма да достигне прага от 2%, за който страните от НАТО поеха ангажимент във финалната си декларация на Срещата на върха в Нюпорт. Според генерал Бруно Касдорф, инспектор в германските въоръжени сили, нивото на въоръжение на германската армия е с 30% под необходимото, като голяма част от хеликоптерите и изтребителите са негодни за употреба, което „хвърля сериозно съмнение върху способността на страната да допринесе за отбраната на съюзниците си от НАТО.“

 

Франция

Във Франция нивото на разходи за отбрана като процент от БВП е най-ниско през последните две години за периода от 1995 година насам. Това доведе през май миналата година до заплаха от страна на командващите видовете въоръжени сили да подадат оставки и предупреждение от страна на министъра на отбраната, че е заплашена способността на Франция да изпълнява задълженията си в НАТО по участие в задгранични мисии. След терористичния атентат срещу Шарли Ебдо, френският президент Оланд обяви, че тенденцията на намаляване на военния бюджет ще бъде преосмислена и ще се пристъпи към увеличаване с 3.9 милиарда евро на разходите за отбрана за периода 2016-2019 година, както и че отбранителният бюджет за 2015 година ще бъде спазен независимо от орязване на други бюджетни разходи с оглед на икономии.

 

Италия

Бюджетът за отбрана на Италия отбелязва също спад, като този факт е част от стабилна тенденция, започнала през 2011 година. Докладът за бюджета, публикуван от италианското министерство на отбраната посочва, че намаляването на разходите ще продължи и през следващите две години респективно с 1.95 милиарда през 2016 и 1.93 през 2017 година.

 

САЩ

Незвисимо че имат най-голям дял в осигуряване на отбранителната способност на НАТО, като поемат над 70% от общите разходи на съюза, Съединените щати също намаляват разходите си за отбрана. Проектобюджетът на Пентагона за 2016 година беше обект на ожесточени дебати в Конгреса, като републиканците не искаха да приемат предложеното от президента Обама увеличение с 39 милиарда долара целеви средства, насочени към задгранични операции с мотива, че ако тази програма бъде с увеличен бюджет, то това трябва да важи и за всички останали. В резултат на застрашения бюджет, държавният секретар по отбрана Аштън Картър, както и началникът на обединените щабове, генерал Демпси, обявиха, че въоръжените сили „няма да бъдат в състояние да изпълняват настоящата стратегия за национална сигурност“, както и че „националните интереси на САЩ по света са сериозно застрашени“, ако бюджетът не бъде приет така, както е предложен. В крайна сметка, след като президентът Обама предупреди, че ще наложи вето, ако бюджетът на Пентагона бъде орязан, той беше приет, но независимо от това представлява отстъпление от стойностите му през предходните години – за сравнение за 2015 година американският военен бюджет е 3,6% от БВП на страната, за 2014 година е 3.8%, а за 2013 година е 4.1% .

 

Канада

Към страните, които намаляват военните си бюджети, трябва да се прибави и Канада, чийто бюджет не е гласуван по времето на публикуването на проучването, и затова в него няма данни за посоката на движението му. Независимо че реториката на канадския министър-председател по отношение на анексията на Кримския полуостров от страна на Русия беше една от най-обвинителните и разобличаващи, канадският бюджет за отбрана е намалял с 2,7 милиарда долара през 2015 година по отношение на 2011 година, като Отава отказва да се повлияее от натиска от страна на официални представители на НАТО да инвестира повече в отбрана. Въпреки че канадската икономическа и финансова система не претърпя съществени поражения от кризата, която засегна силно САЩ през 2009 година, бюджетът за отбрана на страната е 1% от БВП, което го прави сравним с тези на европейските държави, които понесоха едни от най-тежките последствия от финансовия катаклизъм като Испания, Словакия и Унгария. През миналата година Отава обсъждаше закупуването на нови изтребители, но под натиска на общественото мнение и на наближаващите избори реши да се откаже от модернизацията на военновъздушните си сили.

В някои от държавите разходите за отбрана всъщност бележат или по-голям спад като номинална стойност или по-малко увеличение, в зависимост от това в каква посока е тенденцията в тях в процент от БВП. Страните, в които имаме намаляване на БВП през 2015 в сравнение с 2014 година са България, Канада, Гърция, Латвия, Норвегия, Словения и Люксембург.

 

Държави, които увеличават разходите си за отбрана

Голяма част от страните, които бележат най-висок ръст на увеличение на бюджетите си за отбрана, го правят в резултат на заплаха, която засяга конкретно техните национални интереси. Такъв е случаят с балтийските държави и Полша, които под заплахата от надигналия се руски експанзионизъм увеличиха значително отбранинтелните си бюджети. Естония и Полша вече достигнаха разходи за отбрана, равняващи се на 2 процента от брутния им вътрешен продукт, Латвия и Литва планират поетапно увеличаване на разходите, с перспектива да достигнат прага от два процента от БВП през следващите десет години. В тези страни се увеличава и относителният дял на разходите, отделяни за модернизация на въоръжените им сили. През 2014 година в Естония процентът от общите разходи за отбрана, отделени за закупуване на въоръжение, е 22, в Литва през 2015 година планираният процент е 19. Полша отделя 31% относителен дял разходи за въоръжение от общия си отбранителен бюджет, като страната планира още през 2013 година разход от 33 милиарда евро, който да бъде използван в период от 10 години за модернизиране на армията.

В Румъния, в отговор също на възникналото напрежение с Русия, рефлектиращо и върху съседната й Молдова, където политическата ситуация става все по-непредсказуема и нестабилна, увеличението на бюджета за отбрана също е факт. През трите последни години той се движи нагоре със съответно: 8.4% през 2013 г., 8.6% през 2014 г. и 8.9% през 2015 г., като същото важи и за дела на разходите, отделяни за закупуване на оборудване – 15.8% през 2014 г. и 14.4 през 2015 г.

В същото време, независимо от икономическите санкции, разходите за отбрана в Русия отбелязват сериозен ръст през периода 2013-2014, като има тенденция той да се запази и през настоящата година. През април тази година руският министър-председател Медведев обяви пред долната камара на руската Дума, че държавните поръчки към отбранителната индустрия са достигнали 1.5 трилиона рубли през 2013 г. и 1.9 трилиона рубли /или 35.54 милиарда долара/ през 2014 г.

Според председателя на Комитета по отбрана на руската Дума, адмирал Комоедов, бюджетът за отбрана на Руската федерация за 2015 година е 81 милиарда долара, или 4.2 от БВП, което представлява равностойността на 20 милиарда долара увеличение спрямо предходната година.

Според доклад на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира /СИПРИ/ Кремъл планира да превъоръжи и модернизира 70% от армията си до 2020 година.

Едновременно с това, според американската неправителствена организация, Атлантически съвет /Atlantic Council/, не трябва да се пренебрегва вероятността от предизвикване на ядрен конфликт от страна на Русия в настоящия момент заради драматично снижените изисквания за използване на руския ядрен арсенал от страна на Москва .

Редица военни учения, проведени от Руската федерация, също изпращат обезпокоителни сигнали, с факта, че избраният театър на операциите, както и видът оръжие, симулира конфликт с НАТО, в който участват ядрени подводници, бомбардировачи и конвенционални ракети. Според аналитичната организация Стратфор /STARTFOR/ в някои от ученията са били разполагани близо до границите със съседни държави и елементи на руско стратегическо оръжие, част от ядрени арсенали.

В същото време, независимо че новата военна доктрина на Москва третира НАТО и Съединените щати като основни врагове, държавите членки на Алианса отчитат опасността, която представлява агресията на Русия, но по-скоро я третират като локализирана и насочена предимно към страните от Източна Европа.

           

Изводи

Като цяло, независимо от намаляването на бюджетите за отбрана в редица държави членки на НАТО, Алиансът продължава да бъде с най-големи разходи за отбрана в световен мащаб, неговите съвкупни разходи за отбрана се равняват на шестдесет процента от световните разходи. НАТО превъзхожда и като военна сила, и като въоръжение всички и всеки поотделно свои потенциални противници.

С тази уговорка, съществуват редица проблеми по отношение на финансирането на НАТО и приноса на отделните държави към съвкупните разходи за отбрана, които потенциално могат да окажат негативно влияние върху отбранителния капацитет на съюза.

Независимо от декларациите за солидарност и споделяне на товара на колективната защита, например, държавите в НАТО не са склонни да преодолеят политическите и обществени бариери в страните си и да увеличат средствата, които отделят за отбрана. Редица страни членки, които не смятат, че съществува директна заплаха към тяхната национална сигурност, не допринасят в степен, съответстваща на възможностите на икономиките им, към колективната отбрана. Разходите за отбрана се възприемат от обществата като завишени ненужно и политически трудно се обуславя необходимостта от увеличаването им. Наскоро публикувано проучване показва, че гражданите на европейски страни, членуващи в НАТО, не са съгласни да допринасят за сигурността на балтийските републики, ако те бъдат нападнати от Русия.

Държавите, които увеличават отбранителните си бюджети, го правят под натиска на заплаха към техните собствени национални интереси, какъвто е случаят с балтийските републики, Полша и Румъния. Франция също реши да увеличи бюджета си за отбрана в резултат на терористичното нападение над Шарли Ебдо и на промяната на нивото на терористична заплаха към страната като цяло. Това на практика означава, че дефиницията на рисковете и заплахите в актуалната среда за сигурност няма едно и също съдържание и обем за различните страни членки на НАТО. Като резултат, конкретните мерки срещу заплахите и ресурсното осигуряване за превенцията и неутрализирането им варират силно от държава в държава.

Около една трета от държавите членки на НАТО не генерират съществени отбранителни способности, било поради факта, че отделят пренебрежимо малък процент за закупуване на въоръжение или защото отделят непропорционално голям процент разходи за личния състав, което включва пенсии, заплати и други социални разходи.

Запазва се разделението в НАТО на държави, които консумират сигурност, и на такива, които я произвеждат и гарантират.

В крайна сметка, финансовият принос на държавите членки на НАТО към колективната отбрана продължава да се разглежда в много страни като единствено и само бюджетен въпрос, който се решава в зависимост от конюнктурната вътрешно-политическа ситуация.

 

 

 

Невена Мандаджиева е магистър по българска филология от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и магистър по политология от Института за политически изследвания в Париж /Institut d’études politiques de Paris-Sciences Po/. Член е на Софийски форум за сигурност, където отговаря за програма „НАТО, САЩ и Канада“.       Работи в дирекция „Отбранителна политика“ на Министерството на отбраната, като сферата на експертизата й са анализи, прогнози и предложения, свързани с отбранителната политика и средата за сигурност, НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, както и разработването и актуализирането на документи в тези области.

            Между 2005 и 2009 г. е кореспондент на Българска телеграфна агенция в Съединените американски щати, като по същото време е и член на Изпълнителния комитет на Асоциацията на чуждестранните журналисти в Ню Йорк.

            Последни публикации: Reinventing the transatlantic relationship: the US and Canada strategies toward the Crimea crisis, in Security in the Black Sea region – Shared challenges, sustainable future, 2015.

  

 

Nevena Mandadjieva

 

At the NATO summit meeting, held in Newport, Wales, in September, 2014, the participating Member States set out in the final declaration some requirements concerning the states’ financial contributions to the North Atlantic Alliance. In the first place, it was decided that the Member States that had been satisfying the requirement to allocate 2% of their GDP for defense purposes should continue to do so. And, secondly, that the countries that had not managed to reach this financial threshold yet, had to, on one hand, put an end to the trend towards curtailing their defense expenditures and, on the other, make an effort to increase the amount of funds allocated for defense and security purposes by boosting their GDPs, the ultimate objective being to reach the required defense expenditure threshold within a decade.

Playing symbolically host to the NATO meeting, the British Prime Minister, David Cameron, underlined in his welcome address that it was particularly important to the NATO Member States not only to boost their defense expenditures to the required level, but also to reallocate their defense budgets in a way, in which the expenditures earmarked for the purchase of major weapons could account for one fifth of the relevant national defense budgets.

The Newport declaration was adopted in a situation where, irrespective of the new threat of Islamic terrorism posed by ISIL, of Crimea’s annexation by Moscow, of Russia’s aggressive conduct, and of the unstable situation in North Africa, there had been a decline in the NATO countries’ aggregate defense expenditures for a third year in a row.

A couple of months after the Newport forum, a report, published by NATO on June 22, 2015, disclosed some information according to which only five NATO countries had been satisfying the requirement to allocate 2.0% of their national GDP for defense purposes, namely the US /3.6%/, Great Britain /2.1%/, Poland /2.2%/, Greece /2.4%/, and Estonia /2%/. And also, that after 2011, the defense expenditure cuts had been both in absolute value and as percentage of these countries’ GDP. The 2015 projections indicate that eighteen out of the twenty eight NATO Member States are going to boost their defense expenditures, while nine NATO countries are going to cut down on them.

At the NATO ministerial meeting, held in Brussels, on June 24, 2015, NATO’s Secretary General, Jens Stoltenberg, referred to the results produced in this context thus far as being unsatisfactory. “There has been some progress”, he said. “However, we need much more than that”. Stoltenberg warned the participants that, in 2015, the NATO countries’ aggregate defense expenditures were going to be reduced by some 1.5%. At the press conference that followed, Mr. Stoltenberg underlined that the Member States should not continue “to achieve more without an additional effort”. He appealed to the participants to “double their efforts” in order to be able to put an end to the reductions in their defense budgets.

As regards the increases in the share of funds earmarked for the purchase of major weapons, only seven NATO Member States have satisfied the requirement that these expenditures should account for one fifth of the national defense budgets. These Member States include: the US /26% in 2014 and 26,1% in 2015/, Great Britain /20,2 in 2014 and 23,4 in 2015/, Turkey /24,9 in 2014 and 26 in 2015/, Poland /18,8% in 2014 and 31,1% in 2015/, Norway /21,2% in 2014 and 25,2 % in 2015/, Luxembourg /22,2% in 2014 and 34,7% in 2015/, and France /24,7% in 2014 and 25% in 2015/.

The countries in which the share of expenditures allocated for the purchase of weapons is the lowest incorporate: Belgium /3,5% in 2014 and 4% in 2015/, Bulgaria /1% in 2014 and 1.7% in 2015/, Slovenia /0.7% in 2014 and 0.8% in 2015/, and the Czech Republic /6,5% in 2014 and   6,6% in 2015/.

The government expenditures earmarked for the purchase of weapons in the rest of the NATO Member States range between 8% and 20% of the aggregate national defense expenditures. This is the lower category, which embraces Albania, Croatia, Estonia, Hungary, Italy, Latvia, and Portugal, while the higher category (where these expenditures account for over 15% of the countries’ aggregate defense expenditures) comprises Canada, Denmark, France, Germany, Lithuania, Luxembourg, the Netherlands, Norway, Poland, Spain, Turkey, Great Britain, and the US.

Bearing in mind the fact that a higher share of expenditures in the defense budget of a particular state earmarked for the maintenance of the armed forces personnel in the said state does not necessarily contribute to the better defense potential of this state and, hence, to NATO’s overall defense potential, we need to specify here the values of this indicator in the individual countries.

The NATO Member States in which the share of expenditures intended for the maintenance of the military personnel is the lowest include, first and foremost, the United States and Great Britain (this share accounting for less than 50% of these countries’ national defense budgets) – 36% и 38% respectively. They are followed by Poland /43.4/, Norway /37.2/, Luxembourg /39.3/, Lithuania /49.3/, France /47.8/, Estonia /40.1/, and Canada /47.1/.

The countries in which the personnel maintenance share of expenditures in the national defense budgets is the highest /over 70%/ include: Bulgaria /74.7/, Belgium /78.8/, Albania /79%/, Portugal /76.8%/, Slovenia /80.7%/, and Greece /73.3%/.

           

NATO countries, which have been reducing their defense expenditures in 2015

The report has identified eight countries that have been reducing their defense expenditures as percentage of their national GDP. These include Albania, Belgium, Bulgaria, France, Italy, Germany, Great Britain, and the United States.

Some of these countries, namely Great Britain, Germany, and France, have the most stable economies in the EU and have traditionally had the highest defense budgets. This fact is going to further deepen the differences in defense expenditures between the United States and their transatlantic partners.

           

Great Britain

In the run-up to the recent general elections, David Cameron shared his intention to reduce the share of defense expenditures in the national budget. This could have led to reducing this share to less than 2% of the GDP threshold.

A number of analysts, along with some British partners and official NATO representatives expressed quite openly their apprehension that this intention was going to result in a serious deterioration of the defense capacity of this state and, hence, of its contribution to NATO’s defense capacity and the overall collective defense potential.

This fact, coupled with the security environment that has been getting increasingly difficult, had its impact on Mr. Cameron’s intention and, as a result, the British financial minister, Mr. George Osborne, declared that Great Britain was going to allocate additional funds for defense purposes. He also pointed out that London was going to maintain the 2% threshold until 2020, something that was immediately welcomed by the United States.

 

            Germany

Notwithstanding the fact that the German government has adopted a plan for a step-by-step increase in the country’s defense budget, aiming to reach 6.2% within the next five-year period, this growth rate will be much slower than the projected German GDP growth rate over the said period.

As a result, in spite of the planned increases, the most powerful economy in Europe is not going to reach the 2% threshold, which all NATO Member States agreed upon in their final declaration adopted at the Newport summit meeting. According to General Bruno Kasdorf, an inspector with the German armed forces, the level of armament of the German army is 30% below the required level. In addition, most of the German helicopters and fighter planes are already unfit, which “casts serious doubts about the country’s ability to contribute to the defense capabilities of its NATO allies”.

 

France

Since 1995, the French defense expenditures as percentage of GDP have been the lowest in the past two years. Therefore, in May, 2014, the commanding officers of the varied types of armed forces threatened that they were going to resign. In addition, the minister of defense warned that the French capabilities to meet the country’s NATO obligations with respect to the missions abroad had also been threatened. Following the terrorist attacks against Charlie Hebdo, the French president, Francois Hollande, declared that France was going to rethink the future reductions in the country’s defense budget and also that Paris was going to increase its defense expenditures by Euro 3.9 billion over the period 2016-2019. He also asserted that the 2015 defense budget was going to be kept intact, irrespective of all other budget cuts that were going to be made for savings purposes.

 

Italy

The Italian defense budget has also been curtailed – a discernible trend that has existed ever since 2011. The budget report, published by the Italian ministry of defense, indicates that the cuts on expenditures are going to continue over the next two years, too, by Euro 1.95 billion – in 2016, and by further Euro 1.93 – in 2017.

 

The United States

The US have been bearing over 70% of NATO’s total expenditures. However, irrespective of their largest share in maintaining the defense potential of the North Atlantic Alliance, the US have also been curtailing their own defense expenditures. The Pentagon’s 2016 draft budget was the subject of fierce debates in the US Congress. The republicans refused to agree to the $39 billion increase in the targeted funds intended for oversea operations, which had been put forth by President Obama, claiming that, if the budget of this program was going to be increased, this had to apply to all other programs, too. As a result of the threatened budget increases, Defense Secretary, Ashton Carter, together with General Martin Dempsey, head of the Joint Chiefs of Staff of the U.S. Army, declared that the American armed forces “were not going to be in a position to apply the current national security strategy”; and also that “the US national interests worldwide were going to be seriously threatened”, if the budget was not adopted as it had been submitted. Eventually, after President Obama had threatened that he was going to impose a veto, should the Pentagon’s budget be curtailed, the budget was adopted regardless of the fact that this was a retreat from the budget values from the preceding years. In terms of comparison, the 2015 US defense budget accounted for 3,6% of GDP, while the 2014 and the 2013 budgets accounted for 3.8% and 4.1% respectively .

           

Canada

Canada is yet another NATO Member State that has curtailed its defense budget. Before the results of this study had been published, however, the Canadian budget expenditures had not been put to the vote yet. And, notwithstanding that the Canadian Prime Minister’s rhetoric in relation to Russia’s annexation of Crimea had been among the most accusing and denunciatory ones, the 2015 Canadian defense budget was curtailed by $2,7 billion in comparison with 2011. Ottawa is still refusing to succumb to the pressure exerted by some official NATO representatives to make more investments in the defense sector. The Canadian economic and financial system was not seriously affected by the 2009 crisis, which had hit the United States very severely. Nevertheless, the Canadian defense budget is 1% of GDP, which makes it comparable with the budgets of some EU Member States, such as Spain, Slovakia, and Hungary, which were most seriously affected by this financial cataclysm. Ottawa was contemplating last year to purchase some new fighter planes; however, Canada was forced to give up its idea of modernizing the Canadian air forces under the pressure of the public opinion and of the forthcoming elections.

In terms of nominal value, the defense expenditures in some countries have been decreasing more sharply, or have been increasing insignificantly. Because it all depends on the relevant trends in the GDP growth rates in these countries. For example, Bulgaria, Canada, Greece, Latvia, Norway, Slovenia, and Luxembourg are the countries in which the 2015 GDP is lower than the 2014 GDP.

           

Countries which have been boosting their defense expenditures

Most of the countries that have been increasing their defense budgets have been doing so as a result of some sort of threat endangering their own national interests. The Baltic States and Poland, for example, have significantly boosted their defense budgets as a consequence of Russia’s growing expansionism. The Estonian and the Polish defense expenditures have already reached the required 2% GDP level, while Latvia and Lithuania have planned a gradual increase of their defense expenditures, hoping that they will reach the 2% threshold in the course of the next ten years. These countries have also been increasing the relative share of expenditures allocated for modernization of their armed forces. In 2014, for example, the percentage of the total defense expenditures allocated for the purchase of armaments in Estonia was 22, while in 2015, Lithuania has planned to allocate for this purpose 19%. Poland has been allocating a relative share of 31% of its defense budget for the purchase of weapons. As early as 2013, the country allocated expenditures amounting to Euro 33 billion for army modernization purposes, which had to be used over a 10-year period.

Because of its tension with Russia, which has also been having an effect on neighboring Moldova, the increases in the Rumanian defense budget are also a fact in spite of the unstable and increasingly unforeseeable situation in this country. Over the past three years, the budget increases have been as follow: 8.4% in 2013, 8.6% in 2014, and 8.9% in 2015. The same applies to the increases in the share of expenditures earmarked for the purchase of equipment: 15.8% in 2014, and 14.4% in 2015.

At the same time, and, irrespective of the economic sanctions imposed on Russia, the Russian defense expenditures in the period 2013-2014 were on the increase. This tendency is expected to continue throughout 2015, as well. In the month of April this year, the Russian Prime Minister, Dmitry Medvedev, declared before the lower chamber of the Russian Parliament that the public procurement contracts in the Russian defense sector amounted to Rubles 1.5 trillion in 2013, and Rubles 1.9 trillion (equivalent to $ 35.54 billion) in 2014.

According to Admiral Komoedov, chair of the Defense Parliamentary Committee of the Russian Parliament, the defense budget of the Russian Federation in 2015 is $ 81 billion, or 4.2% of GDP. This is, in fat, an increase of $ 20 billion as compared to the previous year.

According to the Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI), Russia has been planning to rearm and modernize 70% of its army up to the year 2020.

According to an American NGO named Atlantic Council, Russia can be still expected to provoke a nuclear conflict as a result of the requirements concerning the use of the Russian nuclear weapons by Moscow, which requirements have been dramatically reduced.

At the same time, a large number of military exercises conducted by the Russian Federation have also been sending alarming signals about the selected theater of operations and the type of weapons used. These exercises are claimed to have been provoking a conflict with NATO, which is expected to involve nuclear submarines, bombers, and conventional missiles. According to a piece of information released by the STARTFOR analytical agency, in the course of such military exercises, some elements of the Russian strategic weapons (which are part and parcel of Russia’s nuclear weapons) have been deployed in the vicinity of Russia’s borders with some neighboring states.

Notwithstanding the fact that, according to the new Russian military doctrine, NATO and the US are Russia’s major enemies, the NATO Member States are well aware of the threat posed by Russia’s aggression. They, however, believe that this aggression is localized and targeted mainly at the Eastern European countries.

           

Conclusions

In a nutshell, and, regardless of the reductions that have been made to the defense budgets of a number of NATO Member States, the North Atlantic Alliance continues to allocate the largest expenditures for defense purposes worldwide. NATO’s aggregate defense expenditures account for 60% of the world expenditures in the military sector. As a military power and, in terms of military equipment, the North Atlantic Alliance outweighs by far – individually or in aggregate – all NATO’s potential foes.

Having said this, there have been a number of problems related to NATO’s funding in general, as well as to the individual Member States’ contribution to the Alliance’s aggregate defense expenditures. And these are bound to have a potential negative effect on NATO’s defense capabilities.

For example, irrespective of the solidarity declarations and of the “shouldering together” of the collective defense burden, the NATO Member States are not inclined to overcome the political and social barriers in their own countries, so that they could be able to increase the amount funds allocated for defense purposes. A number of countries, which believe that their national security is not immediately threatened, do not make sufficient financial contributions to the collective defense – to an extent that would correspond to the level of development of their own economies. As a rule, defense expenditures are usually perceived by the individual societies as being overestimated. Therefore, it is particularly difficult to explain to the people that their countries’ defense budgets need to be increased. For example, a recent public opinion poll disclosed that the citizens of some European NATO Member States were not willing to contribute to the security of the Baltic States, should these states be attacked by Russia.

The countries that have been increasing their defense budgets have been doing so under the pressure that their own national interests might be threatened. This is the case of the Baltic States, Poland, and Rumania. Following the terrorist attacks against Charlie Hebdo and the resulting change in the level of terrorist threat to the country as a whole, France has also decided to boost its defense budget. In practical terms, this comes to show that the risk and the threat definition in the current security environment do not apply equally to all NATO countries in terms of volume and content. As a result, the particular measures taken by the individual states against the particular threats, as well as the resources needed for preventing and counteracting the potential terrorist acts, vary from one country to another.

About one third of all NATO Member States do not generate substantial defense capabilities either because they allocate a negligible percentage for the purchase of weapons, or because they allot a disproportionately large percentage of defense expenditures for the maintenance of their military staff, which involves the payment of wages and pensions, together with some other social costs.

Therefore, the division of NATO into countries consuming security and countries producing and guaranteeing security still exists.

Ultimately, the financial contributions of the NATO Member States to the collective defense continues to be interpreted by a number of states as a budgetary issue alone, which has to be decided according to the domestic political set-up in each and every NATO Member State.

 

 

Nevena Mandadjieva holds a Master degree of Bulgarian Philology from the Sofia University “St. Kliment Ohridski” as well as a Master degree of Political Sciences from the Institute of Political Studies of Paris /Institut d’études politiques de Paris-Sciences Po/. She is a member of Sofia Security Forum where she is responsible for the “NATO, USA and Canada” programme.

She works at the Analytical Department of the Ministry of Defense, providing expertise related to analyses, forecasts and proposals on defense policy and security environment, NATO and the Common Security and Defense Policy of the European Union, as well as development and updating of documents in these areas. Between 2005 and 2009 Ms. Mandadjieva was a correspondent of the Bulgarian News Agency /BTA/ in the United States and was appointed at the same time as a member of the Executive Committee of the Foreign Press Association of New York.

Last publications: Reinventing the transatlantic relationship: the US and Canada strategies toward the Crimea crisis, in Security in the Black Sea region – Shared challenges, sustainable future, 2015.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>