«

»

Oct 22

Германия, НАТО и кризата в Украйна: лидерство от центъраGermany, NATO and the Ukraine crisis: leading from the centre

 

Християна Христова

 

Резюме

Тема на настоящата статия е приносът на Германия към отговора на НАТО на кризата в Украйна. Теза на автора е, че Германия играе основна роля при формирането както на политическия, така и на военния отговор на Алианса. Статията реконструира стратегическата ориентация на Германия към постигане на консенсусно решение между Русия и Украйна, както и към предотвратяване на по-нататъшна дестабилизация в региона. Показва се също така, че германската политика е много по-силно мотивирана от „етиката на отговорността”, отколкото от „етиката на съвестта”. Германия постепенно разширява участието си в Плана за действие за готовност на НАТО (Readiness Action Plan, RAP), като в същото време изключва военно решение на конфликта. В по-широк контекст статията показва връзката със засилващата се роля на Германия в международните отношения, в полза на което се привеждат и допълнителни аргументи – решението за увеличаване на разходите за отбрана и за засилване на трансатлантическата връзка, както и сътрудничеството със съюзници в областта на отбранителните способности. Изразените неотдавна амбиции от страна на германски политици и представители на хуманитарните науки за „формираща” роля на Германия в международните отношения са още едно доказателство за това твърдение.

 

1.      Увод

През 2015 г. Германия отбеляза 60-тата годишнина от членството си в НАТО. По този повод генералният секретар на НАТО, Йенс Столтенберг, изрази дълбокото си уважение към страната, описвайки я като „уважаван и влиятелен съюзник[1]”. Германският министър на външните работи, Франк-Валтер Щайнмайер, също подчерта особената отговорност на Германия за запазването на мирния ред в Европа чрез НАТО[2].

На фона на украинската криза като едно от най-големите предизвикателства пред този „мирен ред”, Германия засилва лидерската си позиция в рамките на Европейския съюз[3]. Оценките на ролята на Германия в НАТО също претърпяха съществени промени. Докато в началото нямаше индикации за съществена роля на Германия[4], впоследствие тя бе оценена като „признат политически ‚оформител‘” на политиката на НАТО спрямо Русия[5].

 

Статията разглежда ролята на Германия във формирането на отговора на НАТО на кризата в Украйна. Теза на статията е, че политиката на Германия подчертава ролята й като „геостратегически играч[6]”, както и че украинската криза се оказа решаващ фактор в протичащия в момента преглед на германската политика за сигурност. В статията се реконструира влиянието, което Германия, в качеството й на „континентален и неядрен” съюзник на НАТО, разположен в центъра на Европа[7], оказва върху политическия и военния отговор на Алианса на украинската криза, успявайки първоначално да привлече „критична маса” в Европа, а след това да си осигури и трансатлантическа подкрепа. Това показва, че възможностите на Германия да си осигурява влияние и да се възползва от него са се увеличили в резултат на сътрудничеството със съюзници от НАТО, най-вече с тези от източна Европа, в ключовата област на отбранителните способности, което от своя страна е още по-важно от гледна точка на политическото значение на обвързаността между отделните държави. На последно място, но не и по значение, обявеното увеличаване на разходите за отбрана има съществена роля в търсенето на решение на въпроса за разпределяне на трансатлантическата тежест, както и при по-нататъшното укрепване на лидерската позиция на Германия в европейски контекст и в контекста на НАТО.

 

2.      Елементи от германската политика на сигурност след 1990 г.

Според сегашната „Бяла книга за германската политика на сигурност и бъдещето на Бундесвера”, структурните предпоставки за политиката за сигурност на Берлин включват географското разположение на страната в центъра на Европа, историческото й наследство, интеграцията й в световната икономика и многостранния подход, изразен в международни ангажименти по линия на членството на страната в ООН, ЕС и НАТО[8]. Всяка от тези предпоставки е в основата на конкретни отговорности и възможности. Докато с историческото наследство се обяснява изявеният многостранен подход на Германия във външната политика и политиката за сигурност, то географското положение на страната определя особеното геополитическо значение на източната част на континента за нейната сигурност.

От обединението насам Германия се е считала за страна, която би спечелила най-много от сигурността и стабилността на страните от централна и източна Европа, включително Русия[9]. В същото време, особеното значение на НАТО за Германия се състои във „връзката с ядрените и морски сили в рамките на Алианса, тъй като Германия, като средна континентална сила без ядрени оръжия и с глобални интереси, не е в състояние да се утвърди самостоятелно[10]”. В съответствие с това, „Насоките за отбранителната политика” от 2003 г. отреждат на Германия „специална роля и отговорности по отношение на бъдещата ориентация на НАТО[11].”

 

След 1990 г. стратегическият интерес на Германия е насочен към евроатлантическата интеграция на източните й съседи. Още през 1992 г. „Насоките на отбранителната политика” подчертават същественото значение на приобщаването на тези държави към НАТО[12], което се разглежда и като възможност за трансформация на позицията на Германия от периферна в централна в обединена Европа[13]. Приключването на евроатлантическата интеграция на страните от централна Европа и тяхното присъединяване към НАТО и ЕС отбелязва постигането на стратегическата цел на Германия.

В източна посока германските възгледи по отношение на Русия претърпяват съществени промени. „Насоките на отбранителната политика” от 1992 г. поставят акцент върху слабостта на Русия. Според същия този текст, не са налице предпоставки за нападение над съюзник, а дори и в случай на малко вероятния сценарий за такова нападение би имало полезен във военно отношение период на предизвестие от най-малко една година[14]. Впоследствие Германия обръща специално внимание на това, че Русия е незаобиколим фактор за сигурността и просперитета на Европа, особено в споделения регион на постсъветското пространство и съседството на Европейския съюз[15], и отчита, че Русия „има най-голям потенциал да застраши сигурността на Германия – така, както е правила в продължение на десетилетия по времена Студената война[16].“

Можем да резюмираме, че германската политика за сигурност се характеризира със специфично напрежение. Докато, от една страна, Германия винаги е подкрепяла евроатлантическата интеграция на своите източни съседи, от друга страна, тя отчита и значението на Русия като необходим партньор за постигането на стабилност и сигурност в пресечния регион между постсъветското пространство и страните в непосредствено съседство с Европейския съюз.

 

3.      Германия, НАТО и кризата в Украйна

 

3.1.Политическият отговор

От гледна точка на Германия политиката на Русия по отношение на Украйна се свежда до възстановяване на сферите на влияние и на териториалните претенции от 19-ти и 20-ти век[17]. Напрежението в германската политика за сигурност между подкрепата за евроатлантическата интеграция на нейните съседи, от една страна, и признаването на руските лостове за влияние, от друга, може да бъде реконструирано и в германските инициативи за разрешаване на украинската криза. Това намира изражение в първото политическо споразумение между правителството и опозицията в Украйна от 21 февруари 2014 г., което е резултат от дипломацията на страните от Ваймарския триъгълник (Германия, Франция, Полша). Тези страни предлагат и всеобхватен подход на НАТО, включващ засилени мерки за сигурност в полза на партньорите, нови отношения с Русия, както и по-тясно сътрудничество с отделните партньори, специално с Украйна[18]. Това се отразява и в решенията, взети от на НАТО през април 2014 г., а именно за пакета от мерки в подкрепа на източноевропейските партньори на НАТО и за преустановяване на военното и гражданското сътрудничество с Русия с изключение на каналите за политическата комуникация[19].

Алиансът призовава Русия да се оттегли от Крим, да допринесе за деескалация на напорежението чрез намаляване на въоръжените си сили там, като в същото време настоява и Украйна да инициира приобщаващ вътрешнополитически процес[20]. Това окуражава и по-нататъшни дипломатически усилия. Срещата между Ангела Меркел, европейски политици (Матео Ренци, Франсоа Оланд и Дейвид Камерън), Барак Обама и Петро Порошенко, проведена на 4/5 септември 2014 г. в навечерието на съмита на НАТО в Уелс, предшества подписването на Минския протокол. Този протокол, подкрепен впоследствие от НАТО като „път към устойчиво политическо решение на украинската криза[21]”, предвижда, inter alia, незабавно двустранно прекратяване на огъня, което да бъде наблюдавано и верифицирано от ОССЕ, както и висока степен на автономия за така наречените „Народни републики” Донецк и Луганск[22].

Минският протокол отразява де факто ситуацията, възникнала в резултат на настъплението на сепаратистите. Той става „мерило[23]” в следващите преговори и е в основата на ново предложение, направено от страните от „Нормандската четворка” (Русия, Украйна, Франция, Германия). През февруари 2015 г. по инициатива на Германия „Нормандската четворка” договаря ново политическо споразумение за изпълнението на Минския протокол[24]. То отразява до голяма степен политическия дух на своя предшественик, призовавайки към цялостно спиране на огъня в Източна Украйна, провеждане на местни избори, откриване на процедура по промяна на конституцията с цел децентрализация, премахване на граничния контрол от страна на Украйна след местните избори в Донецк и Луганск и консултации с представители на сепаратистките републики до постигане на споразумение[25]. Това е допълнително подсилено от поетия от четирите държави ангажимент да използват влиянието си върху страните в конфликта и да контролират прилагането на споразумението[26]. И докато ОССЕ вижда в него „възможност … за прекратяване на бойните действия и намаляване на напрежението[27]”, то е допълнително легитимирано от страна на министрите на отбраната и министрите на външните работи на държавите членки на НАТО, декларирали подкрепата си за него през май и юни 2015 г.

Докато германската дипломация е насочена към постигане на балансирано решение между Украйна и Русия, в по-широк геополитически обсег Германия предлага мерки за засилване на сигурността на страни, изложени на руско влияние (Молдова, Грузия и страните от Западните Балкани)[28] и подчертава подкрепата си за тяхната териториална цялост и суверенитет, предупреждавайки, че няма да допусне по-нататъшна дестабилизацията[29]. Тук отново кристализират „специалните отношения” на Германия с Русия. Както и през изминали години, така и сега Германия не подкрепя приемането на Грузия в НАТО, предлагайки вместо „съществен пакет от отбранителни способности“ на Тбилиси. На срещата на върха на НАТО в Уелс съюзниците одобряват пакета, съдържащ способности в сферата на отбраната и възможности за разширена оперативна съвместимост, като целта е постигане на по-висока степен на приобщаване на Грузия към Алианса[30]. В допълнение, на Грузия и Молдова е предложена подкрепа в областта на изграждането на капацитет като част от политиката на НАТО за проектиране на стабилност без разполагане на значителни военни сили[31]. Също така, Германия деклраира и подкрепа за отправяне на покана към Черна гора за присъединяване към НАТО до края на 2015 г. като част от „политиката на отворени врати” на Алианса[32].

3.2.Военният отговор

Участието на Германия във военния отговор на НАТО е обусловено от две предпоставки. От една страна, Германия a priori изключва военно решение на конфликта в Украйна[33]. От друга, към политическата подкрепа за източните съседи се добавя постоянната препратка към обвързаността на страната с колективната защита съгласно член 5 от Вашингтонския договор[34] .

По време на кризата в Украйна Германия последователно се придържа към Основополагащия акт за взаимоотношения, сътрудничество и сигурност между НАТО и Русия от 1997 г.[35] В съответствие с акта тя отхвърля предложения за постоянно разполагане на въоръжени сили по продължението на източния фланг на НАТО[36] за разлика от съюзници, според които документът де факто е загубил своята актуалност[37]. Окончателното решение на НАТО е да се придържа едностранно към споразуменията с Русия, като едновременно с това засилва подкрепата си за източните партньори, включително и чрез осигуряване на постоянно присъствие на ротационен принцип на съюзнически сили и разширяване на военните учения[38].

Реакцията на НАТО на кризата в Украйна включва засилен акцент върху колективната отбрана в сравнение с другите основни задачи на Алианса (сигурност чрез сътрудничество и управление на кризи), дефинирани в Стратегическата концепция от 2010 година. Това намира отражение в най-сериозното военно укрепване НАТО от 1990 г. насам. Планът за действие за готовност (RAP), приет по време на съмита на НАТО в Уелс, предвижда непосредствени мерки за гарантиране на сигурността и дългосрочни мерки за адаптация на Алианса като например осигуряване на военна подкрепа за източните съюзници, увеличаване на състава на Силите за НАТО за отговор (NATO Responce Force) и създаването на Сили с много висока степен на готовност в тях (Very High Readiness Joint Task Force), изграждане на многонационални елементи за командване и контрол в източните съюзници (Щабни елементи за интегриране на силите на НАТО, NATO Force Integration Units), както и повишаване на готовността на многонационалните щабквартири на НАТО.

Германия постепенно разширява участието си в RAP. Докато в началото участието й в изпълнението на плана е значително по-ограничено в сравнение с участието на други съюзници като например Великобритания или Дания[39], през 2015 г. тя се включва по-активно във военноморски учения в Балтийско море[40] и в сравнение с останалите европейските съюзници поема ангажимент да даде най-сериозен принос към укрепването на източния фланг чрез изпращане на 5 200 военнослужещи на учения в Литва, Латвия и Естония[41].

В областта на мерките за адаптация на НАТО Германия обявява, че ще участва с 4 000 военнослужещи в Силите на НАТО за отговор през 2015 г.[42] Заедно с Италия, Франция, Полша, Турция, Испания и Великобритания тя предлага да бъде една от водещите нации на Силите с много висока степен на готовност[43]. Междувременно, заедно с Дания, Нидерландия и Норвегия, тя създава и временни Сили с много висока степен на готовност[44]. В допълнение, Берлин обявява принос към всички Щабни елементи за интегриране на силите на източния фланг на НАТО[45] и разширява участието си в Североизточна щабквартира на многонационалните сили в Шчечин (Multinational Corps Northeast Headquarters) от 60 на 120 военнослужещи[46], което е и една трета от военния персонал[47]. Тук следва да се отбележи, че в дългосрочен план този щаб ще се превърне в командна структура на НАТО за всички дейности по чл. 5 от Вашингтонския договор в Балтийския регион и Полша[48].

 

4.      Анализ и изводи

Както вече бе очертано, Германия допринася в политически и военен план към отговора на Алианса. В политически план бяха диференцирани два аспекта. Първо, от формална гледна точка, германската дипломация е част от многостранни усилия за разрешаване на кризата в Украйна. По силата на географското си положение тя, заедно с Франция, е на пресечната точка между „Ваймарския триъгълник” и „Нормандската четворка”. Балансирайки между двата формата, тя успява да привлече партньори/съюзници с различен подход към международните отношения и да създаде широка основа за легитимиране на резултатите от своята дипломация. Германия не е индивидуален институционализиран актьор в усилията за разрешаване на кризата в Украйа; въпреки това, усилията й имат значително политическо значение. Като европейски съюзник в НАТО, Германия свързва две „геополитически оси”[49]– континентална и трансатлантическа, осигурявайки си така европейска подкрепа и запазвайки трансатлантическото единство.

Второ, от гледна точка на съдържанието, германската политика се ръководи от желанието да намери „взаимно приемливо решение”[50] между Украйна и Русия. Започвайки с политическото споразумение от 2014 г., тя обръща особено внимание на гарантирането на приобщаващ политически процес в Украйна. За разлика от съюзници, които пледират за по-твърда позиция спрямо Русия, тя апелира към “политическия разум”[51] (politische Vernunft) на Русия и препоръчва подновяване на политическия диалог с Кремъл „най-малко на ниво посланици[52]”. Чрез включването на сепаратистите в разговорите Германия де факто ги легитимира. Въпреки промяната на тона спрямо Русия деконструкцията на дискурса показва, че той е последователно мотивиран от етиката на отговорността (Verantwortungsethik), а не от етиката на съвестта (Gesinnungsethik), следвайки терминологията на Макс Вебер. Дори и ако „отстъпките и изгодите за руските марионетни държави са замислени като възнаграждение за деескалация или за оттегляне[53]”, това в същото време ускорява курса към създаване на нови замразени конфликти[54]. Изхождайки от това, че конструктивният подход спрямо Русия е един от дългосрочните параметри на германската политика на сигурност, напрежението в германската политика e потвърдено имплицитно от германски политици, определили Минските споразумения като политическа ограничителна линия, която предотвратява последваща ескалация: „Аз … смятам, че продължаващо противопоставяне няма да ни изведе от конфликта; точно обратното, то ще го задълбочи още повече! … И въпреки че по никакъв начин не се доближаваме до разрешение, поне имаме пътна карта. Тази пътна карта се нарича Минск! … За момента това е единственият шанс, с който разполагаме! Това е единственият документ, който е подписан от всички участващи в конфликта страни[55].”

В по-широк географски контекст Германия насочва усилията си към предотвратяване на регионално „вълнообразно въздействие“ в резултат от евентуална дестабилизация на обкръжението на НАТО. На този фон проличава значението на германските инициативи в полза на Грузия и Черна гора, които могат да бъдат разглеждани и като политика на създаване на стратегически баланс на силите и задълбочавае на партньорствата с геополитически значими страни, които в същото време са изложени на влияние от страна на Русия. Това е особено важно, имайки предвид стратегическото позициониране на Русия, най-вече по отношение на Черно море и геополитическите й амбиции в Евразия, както показват присъединяването на Крим и споразуменията й за по-тясна военна и икономическа интеграция с сепаратистките области в Грузия Абхазия и Южна Осетия.

Германия играе основна роля както при изготвянето, така и при изпълнението на Плана за действие за готовност, което не я превръща „в хегемон, но в гръбнак[56]“ на Алианса. В това отношение кристализира ясната тенденция към по-тясно сътрудничество с източните съюзници. На първо място, Германия разширява участието си в Североизточната щабквартира на многонационалните сили, която се предвижда да се превърне в командна структура за цялостната дейност на НАТО в изпълнение на член 5 от Вашингтонския договор в балтийските държави и Полша[57]. На второ място, Германия заявява участие в логистичното подкрепление на източния фланг на НАТО, което проличава й в приноса й към всички Щабни елементи за интегриране на силите на НАТО. На трето място, в светлината на намерението й да “предостави възможност[58]” и на други страни да дадат своя принос на равноправна основа, Германия поема инициативата на рамкова нация по проект, целящ взаимно допълване между съюзници в областта на отбранителните способности[59]. До този момент към инициативата са се присъединили 16 съюзници, включително България, балтийските страни, Румъния и Чехия. На фона на политическото значение на взаимозависимостта[60], както и изразените от източните съюзници съмнения относно желанието на Германия да участва в колективната защита[61], това може само да подсили германската позиция по отношение на последните.

 

Тук можем да обобщим, че Германия следва двоен подход, стремейки се към постигане на двустранно невоенно решение на конфликта между Украйна и Русия, от една страна, и укрепване на колективната отбрана, от друга. В същото време, априорното изключване на възможността конфликтът да бъде решен чрез употреба на военни средства може да подкопае възпиращите мерки, тъй като така се игнорира, че – от реалистична гледна точка – „продължаващата вероятност да бъде употребена сила би ограничила манипулациите, би направила исканията по-умерени и би насърчила разрешаването на спорoве[62]”. Това звучи още по-впечатляващо, имайки предвид обявеното от Германия намерение за закупуване на военни дронове, описано като „промяна в парадигмите на германската военна политика[63]”, както и интереса от страна на източните съюзници да придобият германско тежко въоръжение[64].

Сътрудничеството с европейските съюзници отразява една от основните цели на германската политика за сигурност, а именно създаването на стабилен европейски стълб в рамките на НАТО. От германска гледна точка това би допринесло към разпределение на тежестта в рамките на НАТО между европейските и трансатлантическите съюзници, като по този начин укрепи и трансатлантическата връзка. В същото време едно по-ефективно разпределение на тежестта в рамките на НАТО означава по-голяма тежест и отговорност за европейските нации[65], която Германия проявява готовност да поеме, включително и като рамкова нация.

Диалектическата връзка между силна Европа и силен Алианс кристализира и по отношение на разходите за отбрана. Кризата в Украйна предизвиква сериозно преосмисляне на заплахите, съответно и на разходите за отбрана, в Европа. В Уелс съюзниците с по-ограничен отбранителен бюджет поемат ангажимент да ги увеличат до постигане на референтната стойност от 2% от БВП. Позицията на Германия в това отношение също еволюира значително. Въпреки че германският бюджет за отбрана е много по-нисък от този на Великобритания или Франция, Германия е сред страните, които обявяват, че ще намалят допълнително отбранителните си разходи през 2015 г[66]. През февруари 2015 г. обаче германският министър на финансите декларира, че до 2019 г. германският бюджет за отбрана ще бъде увеличен с 8 милиарда евро, като така се очаква да достигне 35 милиарда евро[67]. Освен това, Германия е на второ място сред контрибуторите в Алианса към съвместно финансираните бюджети и програми на НАТО, покривайки почти 15% от тях[68].

 

На стратегическо равнище, кризата в Украйна има сериозно отражение върху основите на германската политика за сигурност, както са формулирани в Бялата книга от 2006 г. Очаква се в разработваната в момента нова Бяла книга да залегнат заплахите, произтичащи от кризата в Украйна като хибридната война и възстановяването на традиционната политика на силата[69].

В заключение може да се каже, че в контекста на украинската криза Германия поддържа изключително влиятелна позиция при формирането както на политическия, така и на военния отговор на Алианса. Въпреки това, деконструкцията на политиката на Германия показва, че споразуменията от Минск отразяват „стратегическото търпение” в подхода към Русия, при което тези споразумения се третират като „мътна вода[70]”, докато широкото участие на Германия в Плана за действие за готовност подкопава сдържащите мерки, изключвайки a priori военно решение на конфликта.

В хода на кризата Германия успява да привлече съюзници към поеманите от нея инициативи. На това място ледва да се отбележи, че Женевският формат, включващ Украйна, Русия, САЩ и ЕС, е прекратен след като е задействан за кратко време през април 2014 г.[71]

Както формулира германският министър на отбраната, Урсула фон дер Лайен, Германия се намира „в центъра на трансатлантическата и европейската политика[72]”. Това рефлектира духа на допълнителните амбиции, изказани от германски политици и представители на хуманитарните науки за поемане на по-голяма отговорност на Германия в международната политика, например в рамките на предложената от Щайнмайер идея за Германия като „главен фасилитатор на Европа[73]”, като „оформяща сила[74]” на глобализацията, или като страна, чиято сила и мощ подсказват, че може да поеме нови отговорности[75].

 

Тази статия отразява единствено личните възгледи на автора.


Използвана литература

Auswärtiges Amt: “Maintaining Transatlantic Unity in a Complex World”. Rede von Außenminister Frank-Walter Steinmeier im Zentrum für Strategische und Internationale Studien, Washington, 12.03.2015, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Reden/2015/150312-BM_CSIS.html

Auswärtiges Amt: Euro-atlantische Zukunft des Westbalkans fördern, 06.05.2015, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Aussenpolitik/Laender/Aktuelle_Artikel/Montenegro/150506_BM-Djukanovic_txt.html

Auswärtiges Amt: Gemeinsame Erklärung zur Ukraine der drei Außenminister des Weimarer Dreiecks Frank-Walter Steinmeier (Deutschland), Laurent Fabius (Frankreich), und Radosław Sikorski (Polen) in Weimar, 31.03.2014, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Meldungen/2014/140331_Gemeinsame_Erkl%C3%A4rung_zur_Ukraine.html

Auswärtiges Amt: Keynote-Speech von Staatsminister Michael Roth beim Deutschen Forum Sicherheitspolitik: “Europas Stabilität – Deutschlands Sicherheit” in der Bundesakademie für Sicherheitspolitik, 07.10.2014, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Reden/2014/141007-StM_R_DFS.html

Auswärtiges Amt: NATO: Gipfel in bewegten Zeiten, 04.09.2014, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Aussenpolitik/Friedenspolitik/NATO/Aktuelles/140904_NATO_Gipfel_Wales.html

Auswärtiges Amt: Rede von Außenminister Frank-Walter Steinmeier bei der 8.Kyiv Security Conference, 29.05.2015, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Reden/2015/150529-BM_Kyiv_Security_Conference.html

Auswärtiges Amt: Rede von Außenminister Steinmeier zum 60. Jahrestag des Beitritts Deutschlands zur NATO, 30.06.2015, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Reden/2015/150630_BM_NATO.html

Brzezinski, Zbigniew: The Grand Chessboard. American Primacy and Its Geostrategic Imperatives, 1997

Bundeskanzlerin: Pressekonferenz von Bundeskanzlerin Merkel und dem Nato-Generalsekretär Rasmussen, 02.07.2014, URL: http://www.bundeskanzlerin.de/Content/DE/Mitschrift/Pressekonferenzen/2014/07/2014-07-02-pk-merkel-rasmussen.html

Bundeskanzlerin: Pressestatements von Bundeskanzlerin Merkel und dem kanadischen Premierministers Harper, 27.03.2015, URL: http://www.bundeskanzlerin.de/Content/DE/Mitschrift/Pressekonferenzen/2014/03/2014-03-27-merkel-harper.html

Bundesministerium der Verteidigung: Defence Policy Guidelines, 2003

Bundesministerium der Verteidigung: Festakt: 60 Jahre Deutschland in der NATO, 30.06.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYuxDoMwDET_yE6GSqUbCKnq2g6EbgGiyBVJkOvAwsc3GXonveGeDt9YGu1O3gqlaFc0OM50mw6Ywu7hkzKXFQJF-opjygGH-lkczCk6qRQXhQo9W0kMW2JZq8nMxQAtOCrdd0qrf_TZGNO-7tfm0j-6J24htD91DTvg/

Bundesministerium der Verteidigung: NATO Response Force 2015: Deutschland ist Rahmennation, 14.01.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYu7DsIwEAT_yGeDFAEdURraUITQOY7lHPilyyU0fDx2wa40xY4WnlAa9Y5OM6aoPTxgNHiZPmIKuxOvtFFZxYpmsbRY5DUnj4xvGOp1tsKkaLmSbWQsdKQ5kciJ2FezERUjcIZRqq6VSv6jvud735yG5nDsbm0POYTrDyUxmFY!/

Bundesministerium der Verteidigung: Speech by the Federal Minister of Defence, Dr. Ursula von der Leyen, on the Occasion of the 51st Munich Security Conference Munich, 06.02.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYvBCsIwEET_aDfpTW_WgngREUHrRdJmCQtNUtZtvfjxJofOwIPhMfjC0uRWDk45JzfhE_uR98MXhrgGiJz4oyS8RPAk722DkKeEj3r3BGNOpJVKSbkwiNMsMGfRqZpFpBhgj72xXWus2WJ_u_vpeLk2je3O7Q3nGA9_o3h5fQ!!/

Bundesministerium der Verteidigung: Verteidigungspolitische Richtlinien, 26.11.1992, URL: http://www.ag-friedensforschung.de/themen/Bundeswehr/VPR1992.pdf

Bundesministerium der Verteidigung: Weißbuch-Prozess: die Organisation des großen Diskurses, 27.04.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYu7DgIhEEX_aAY6tHPdmNhaqNgBS5DIYwPDbuPHC4X3JKc5ufjCTlKbd4p8TirgE6XxR72DjpuD3fpadTNvUB9qNgRb8TE-iwWTk6Vhsol8tyuKcoE1FwqjtFJ6Ab-gZHyeGGf_8e_hLs_iwoWYr9MN1xhPP6UbnEE!/

Bundesministerium der Verteidigung: White Paper on German Security Policy and the Future of the Bundeswehr, 2006, URL: http://responsibilitytoprotect.org/Germany_White_Paper_2006.pdf

Bundesministerium des Verteidigung: Ministerin von der Leyen: „Uns ist wichtig, ein starker Pfeiler der Allianz zu sein“, 24.06.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYu7DsIwEAT_yGc3iNARRUhABwUJneNYzoFfulxCw8djF-xKU-xo4QmlUW_oNGOK2kMPg8HD-BFj2Jx4pZXKKhY0s6XZIi85eWR8w6NeJytMipYr2UbGQkeaE4mciH01K1ExAicYpOpaqeQ_6tv098vp2ux33bm9QQ7h-AOzMoh3/

Bundesregierung: Deutschlands Zukunft gestalten. Koalitionsvertrag zwischen CDU, CSU und SPD. 18 Legislaturperiode, Berlin, 14.12.2013, URL: http://www.bundesregierung.de/Content/DE/_Anlagen/2013/2013-12-17-koalitionsvertrag.pdf?__blob=publicationFile&v=2

Bundesregierung: Keeping communication channels open with parties to the conflict, 14.01.2015, URL: http://www.bundesregierung.de/Content/EN/Artikel/2015/01_en/2015-01-14-merkel-poroschenko-hollande_en.html

Bundesregierung: Pressestatements von Bundeskanzlerin Merkel und dem französischen Präsidenten Hollande am 12. Februar 2015, 12.02.2015, URL: http://www.bundesregierung.de/Content/DE/Mitschrift/Pressekonferenzen/2015/02/2015-02-12-merkel-minsk.html

Bundesregierung: Regierungserklärung von Bundeskanzlerin Merkel, 13.03.2014, URL: https://www.bundesregierung.de/Content/DE/Regierungserklaerung/2014/2014-03-13-bt-merkel.html

Bundesregierung: Regierungspressekonferenz vom 25. April, 25.04.2015, URL: http://www.bundeskanzlerin.de/Content/DE/Mitschrift/Pressekonferenzen/2014/04/2014-04-25-regpk.html

Bundesregierung: Shaping Globalization – Expanding Partnerships – Sharing Responsibility. A strategy paper by the German Government, Berlin 2012, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/cae/servlet/contentblob/616584/publicationFile/190262/Gestaltungsmaechtekonzept%20engl.pdf

Bundeswehr soll acht Milliarden Euro mehr bekommen, in: SZ, 17.03.2015

Deutsche Botschaft Minsk: Weimarer Dreieck: Erklärung zur Ukraine vom 31.03.2014, URL: http://www.minsk.diplo.de/Vertretung/minsk/de/03/Erkl_C3_A4rungen/Weimarer__Dreieck__31.03__DE.html

Ferguson, Niall: The meaning of the Minsk agreement, in: Financial Times, 13.02.2015

Full text of the Minsk agreement, in: Financial Times, 12.02.2015

Gałyga, Anna: The moment has just come, 24.04.2015, URL: http://mncne.pl/the-moment-has-just-come/

Gebauer, Matthias/ Gordon Repinski: Bundeswehr: Die bewaffneten Drohnen kommen, in: Spiegel Online, 31.03.2015

Gotkowska, Justyna: NATO’s presence in the Baltic states – reassurance of allies or deterrence for Russia?, OSW commentary, 29.04.2014

Gressel, Gustav: Berlin and the Minsk trap, ECFR, 03.07.2015

Kwiatkowska-Drożdż, Anna: Germany in the Russian-Ukrainian conflict: a political or a humanitarian mission?, OSW Commentary, 18.02.2015

Major, Claudia: NATO’s Strategic Adaptation: Germany Is the Backbone for the Alliance’s Military Reorganisation. In: The International Relations and Security Network, 01.04.2015

NATO: Joint Statement of the NATO-Ukraine Commission, 02.12.2014, URL: http://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_115474.htm

NATO: NATO Common-Funded Budgets and Programmes. Cost share arrangements valid from 1/1/2014 to 31/12/2015, URL: http://www.nato.int/nato_static_fl2014/assets/pdf/pdf_2014_06/20140611_20140601_NATO_common_funded_budgets_2014-2015.pdf

NATO: NATO publishes defence expenditures data for 2014 and estimates for 2015, URL: http://www.nato.int/nato_static_fl2014/assets/pdf/pdf_2015_06/20150622_PR_CP_2015_093-v2.pdf

NATO: Statement of the NATO-Ukraine Commission, 01.04.2014, URL: http://www.nato.int/cps/en/natolive/news_108499.htm

NATO: The Readiness Action Plan, 25.06.2015, URL: http://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_119353.htm?selectedLocale=en

NATO: Wales Summit Declaration, URL: http://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_112964.htm

“Nato-Russland-Gründungsakte”: Litauen kritisiert Merkels Aussage als “völlig unverständlich”, in: Der Spiegel online, 04.09.2014

OSCE: OSCE Chairperson-in-Office gives full backing to Minsk package, 12.02.2015, URL: http://www.osce.org/cio/140196

Palowski, Jakub: Germany will be a NATO “framework nation” which is to cooperate with Poland in the area of anti-missile defence, in: Defence24, 09.09.2014

Socor, Vladimir: Rebooting the Geneva Negotiations: Ukraine’s Possible Escape From the Minsk Trap, in: Eurasia Daily Monitor, 17.11.2014, URL: http://www.jamestown.org/single/?tx_ttnews[swords]=8fd5893941d69d0be3f378576261ae3e&tx_ttnews[any_of_the_words]=McDermott&tx_ttnews[pointer]=13&tx_ttnews[tt_news]=43092&tx_ttnews[backPid]=7&cHash=730aa29f1f7e8ef6ddffd775957b4d72#.Vd2PVfl_ty4

Speck, Ulrich: German Power and the Ukraine Conflict, in: Carnegie Europe, 26.03.2015

Stiftung Wissenschaft und Politik/ German Marshall Fund: New Power New Responsibility. Elements of a German foreign and security policy for a changing world, Berlin 2013

Stoltenberg, Jens: 60 Years of Germany in NATO. Speech by NATO Secretary General Jens Stoltenberg at the international ceremony marking the 60th anniversary of Germany’s accession to NATO, 30.06.2015, URL: http://www.nato.int/cps/en/natohq/opinions_121378.htm

Vasagar, Jeevan: Ukraine conflict drives German tank orders, in: Financial Times, 20.08.2015

Vier Mächte sollen Friedensplan überwachen, in: Handelsblatt, 12.02.2015

von der Leyen im Interview: “Waffenlieferungen wären ein Brandbeschleuniger”, in: SZ, 04.02.2015

Waltz, Kenneth: Theory of International Politics, Reading 1979

Рыбачук, Олег: Минский формат – мутная водичка, где каждый ловит свою рыбку, in: Сегодня.ua, 20.08.2015, URL: http://www.segodnya.ua/opinion/olegrubachukcolumn/minskiy-format-takaya-mutnaya-vodichka-gde-kazhdyy-lovit-svoyu-rybku-642259.html

 

 

Християна Христова е доктор по политически науки. Завършила е Ludwig-Maximilians-Universität München и Katholische Universität Eichstätt-Ingolstadt, Германия, където получава магистърската и докторската си степени. В момента работи в Министерството на външните работи на Република България и е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

 

 

[1]Stoltenberg, Jens: 60 Years of Germany in NATO. Speech by NATO Secretary General Jens Stoltenberg at the international ceremony marking the 60th anniversary of Germany’s accession to NATO, 30.06.2015, URL: http://www.nato.int/cps/en/natohq/opinions_121378.htm

[2]Auswärtiges Amt: Rede von Außenminister Steinmeier zum 60. Jahrestag des Beitritts Deutschlands zur NATO, 30.06.2015, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Reden/2015/150630_BM_NATO.html

[3]Kwiatkowska-Drożdż, Anna: Germany in the Russian-Ukrainian conflict: a political or a humanitarian mission?, OSW Commentary, 18.02.2015

[4]Ibid.

[5]Major, Claudia: NATO’s Strategic Adaptation: Germany Is the Backbone for the Alliance’s Military Reorganisation. In: The International Relations and Security Network, 01.04.2015

[6] Brzezinski, Zbigniew: The Grand Chessboard. American Primacy and Its Geostrategic Imperatives, 1997

[7]Bundesministerium der Verteidigung: Verteidigungspolitische Richtlinien, 26.11.1992, p. 3, URL: http://www.ag-friedensforschung.de/themen/Bundeswehr/VPR1992.pdf

[8]Bundesministerium der Verteidigung: White Paper on German Security Policy and the Future of the Bundeswehr, 2006, p. 21, URL: http://responsibilitytoprotect.org/Germany_White_Paper_2006.pdf

[9]Bundesministerium der Verteidigung: Verteidigungspolitische Richtlinien, 26.11.1992, op. cit., p.4.

[10]Ibid. p. 3.

[11]Bundesministerium der Verteidigung: Defence Policy Guidelines, 2003, p. 11.

[12]Bundesministerium der Verteidigung: Verteidigungspolitische Richtlinien, 26.11.1992,op. cit., p. 12.

[13]Ibid., p. 4, 8.

[14]Ibid., p. 7/8.

[15]Bundesregierung: Deutschlands Zukunft gestalten. Koalitionsvertrag zwischen CDU, CSU und SPD. 18 Legislaturperiode, Berlin, 14.12.2013, p. 118, URL: http://www.bundesregierung.de/Content/DE/_Anlagen/2013/2013-12-17-koalitionsvertrag.pdf?__blob=publicationFile&v=2

[16] Speck, Ulrich: German Power and the Ukraine Conflict, in: Carnegie Europe, 26.03.2015

[17]Bundesregierung: Regierungserklärung von Bundeskanzlerin Merkel, 13.03.2014, URL: https://www.bundesregierung.de/Content/DE/Regierungserklaerung/2014/2014-03-13-bt-merkel.html

[18]Deutsche Botschaft Minsk: Weimarer Dreieck: Erklärung zur Ukraine vom 31.03.2014, URL: http://www.minsk.diplo.de/Vertretung/minsk/de/03/Erkl_C3_A4rungen/Weimarer__Dreieck__31.03__DE.html

[19]NATO: Statement by NATO foreign ministers, 01.04.2014, URL: http://www.nato.int/cps/en/natohq/news_108501.htm

[20]NATO: Statement of the NATO-Ukraine Commission, 01.04.2014, URL: http://www.nato.int/cps/en/natolive/news_108499.htm

[21]NATO: Joint Statement of the NATO-Ukraine Commission, 02.12.2014, URL: http://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_115474.htm

[22]Auswärtiges Amt: NATO: Gipfel in bewegten Zeiten, 04.09.2014, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Aussenpolitik/Friedenspolitik/NATO/Aktuelles/140904_NATO_Gipfel_Wales.html

[23]Bundesregierung: Keeping communication channels open with parties to the conflict, 14.01.2015, URL: http://www.bundesregierung.de/Content/EN/Artikel/2015/01_en/2015-01-14-merkel-poroschenko-hollande_en.html

[24]Bundesregierung: Pressestatements von Bundeskanzlerin Merkel und dem französischen Präsidenten Hollande am 12. Februar 2015, 12.02.2015, URL: http://www.bundesregierung.de/Content/DE/Mitschrift/Pressekonferenzen/2015/02/2015-02-12-merkel-minsk.html

[25]Full text of the Minsk agreement, in: Financial Times, 12.02.2015

[26]Vier Mächte sollen Friedensplan überwachen, in: Handelsblatt, 12.02.2015

[27]OSCE: OSCE Chairperson-in-Office gives full backing to Minsk package, 12.02.2015, URL: http://www.osce.org/cio/140196

[28] Bundesregierung: Regierungspressekonferenz vom 25. April, 25.04.2015, URL: http://www.bundeskanzlerin.de/Content/DE/Mitschrift/Pressekonferenzen/2014/04/2014-04-25-regpk.html

[29]Auswärtiges Amt: Gemeinsame Erklärung zur Ukraine der drei Außenminister des Weimarer Dreiecks Frank-Walter Steinmeier (Deutschland), Laurent Fabius (Frankreich), und Radosław Sikorski (Polen) in Weimar, 31.03.2014, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Meldungen/2014/140331_Gemeinsame_Erkl%C3%A4rung_zur_Ukraine.html

[30]Bundesregierung: Regierungspressekonferenz, 25.04.2015, URL: http://www.bundesregierung.de/Content/DE/Mitschrift/Pressekonferenzen/2015/04/2015-04-27-regpk.html

[31] NATO: Wales Summit Declaration, URL: http://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_112964.htm

[32]Auswärtiges Amt: Euro-atlantische Zukunft des Westbalkans fördern, 06.05.2015, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Aussenpolitik/Laender/Aktuelle_Artikel/Montenegro/150506_BM-Djukanovic_txt.html

[33]von der Leyen im Interview: “Waffenlieferungen wären ein Brandbeschleuniger”, in: SZ, 04.02.2015

[34]Bundeskanzlerin: Pressestatements von Bundeskanzlerin Merkel und dem kanadischen Premierministers Harper, 27.03.2015, URL: http://www.bundeskanzlerin.de/Content/DE/Mitschrift/Pressekonferenzen/2014/03/2014-03-27-merkel-harper.html

[35]Bundeskanzlerin: Pressekonferenz von Bundeskanzlerin Merkel und dem Nato-Generalsekretär Rasmussen, 02.07.2014, URL: http://www.bundeskanzlerin.de/Content/DE/Mitschrift/Pressekonferenzen/2014/07/2014-07-02-pk-merkel-rasmussen.html

[36]Auswärtiges Amt: Keynote-Speech von Staatsminister Michael Roth beim Deutschen Forum Sicherheitspolitik: “Europas Stabilität – Deutschlands Sicherheit” in der Bundesakademie für Sicherheitspolitik, 07.10.2014, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Reden/2014/141007-StM_R_DFS.html

[37]“Nato-Russland-Gründungsakte”: Litauen kritisiert Merkels Aussage als “völlig unverständlich”, in: Der Spiegel online, 04.09.2014

[38]Gotkowska, Justyna: NATO’s presence in the Baltic states – reassurance of allies or deterrence for Russia?, OSW commentary, 29.04.2014

[39]ibid, op. cit.

[40]Major, Claudia: NATO’s Strategic Adaptation, op. cit.

[41]Gotkowska, Justyna: NATO’s presence in the Baltic states, op. cit.

[42]Bundesministerium der Verteidigung: NATO Response Force 2015: Deutschland ist Rahmennation, 14.01.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYu7DsIwEAT_yGeDFAEdURraUITQOY7lHPilyyU0fDx2wa40xY4WnlAa9Y5OM6aoPTxgNHiZPmIKuxOvtFFZxYpmsbRY5DUnj4xvGOp1tsKkaLmSbWQsdKQ5kciJ2FezERUjcIZRqq6VSv6jvud735yG5nDsbm0POYTrDyUxmFY!/

[43]Gotkowska, Justyna: NATO’s presence in the Baltic states, op. cit.

[44]NATO: The Readiness Action Plan, 25.06.2015, URL: http://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_119353.htm?selectedLocale=en

[45] Major, Claudia: NATO’s Strategic Adaptation, op. cit.

[46]Ibid.

[47]Gałyga, Anna: The moment has just come, 24.04.2015, URL: http://mncne.pl/the-moment-has-just-come/

[48]Auswärtiges Amt: Rede von Außenminister Steinmeier zum 60. Jahrestag des Beitritts Deutschlands zur NATO, 30.06.2015, op. cit.

[49] Brzezinski, op. cit., p. 70.

[50]Bundesregierung: Keeping communication channels open with parties to the conflict, 14.01.2015, op. cit.

[51]Bundesregierung: Appell an die politische Vernunft Russlands, 13.03.2014, URL: http://www.bundesregierung.de/Content/DE/Artikel/2014/03/2014-03-13-regierungserklaerung-merkel-ukraine.html

[52]Auswärtiges Amt: Rede von Außenminister Steinmeier zum 60. Jahrestag des Beitritts Deutschlands zur NATO, 30.06.2015, op. cit.

[53]Gressel, Gustav: Berlin and the Minsk trap, ECFR, 03.07.2015

[54] Ferguson, Niall: The meaning of the Minsk agreement, in: Financial Times, 13.02.2015

[55]Auswärtiges Amt: Rede von Außenminister Frank-Walter Steinmeier bei der 8.Kyiv Security Conference, 29.05.2015, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Reden/2015/150529-BM_Kyiv_Security_Conference.html

[56]Major, Claudia: NATO’s Strategic Adaptation, op. cit.

[57]Auswärtiges Amt: Rede von Außenminister Steinmeier zum 60. Jahrestag des Beitritts Deutschlands zur NATO, 30.06.2015, op. cit.

[58]von der Leyen, Ursula: Speech by the Federal Minister of Defense, Dr. Ursula von der Leyen, on the Occasion of

the 51st Munich Security Conference Munich, 6.2.2015, op. cit.

[59]Bundesministerium des Verteidigung: Ministerin von der Leyen: „Uns ist wichtig, ein starker Pfeiler der Allianz zu sein“, 24.06.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYu7DsIwEAT_yGc3iNARRUhABwUJneNYzoFfulxCw8djF-xKU-xo4QmlUW_oNGOK2kMPg8HD-BFj2Jx4pZXKKhY0s6XZIi85eWR8w6NeJytMipYr2UbGQkeaE4mciH01K1ExAicYpOpaqeQ_6tv098vp2ux33bm9QQ7h-AOzMoh3/

[60]Waltz, Kenneth: Theory of International Politics, Reading 1979, p. 104.

[61]Palowski, Jakub: Germany will be a NATO “framework nation” which is to cooperate with Poland in the area of anti-missile defence, in: Defence24, 09.09.2014

[62] Waltz, Kenneth: Theory of International Politics, op. cit., p. 113.

[63] Gebauer, Matthias/ Gordon Repinski: Bundeswehr: Die bewaffneten Drohnen kommen, in: Spiegel Online, 31.03.2015

[64] Vasagar, Jeevan: Ukraine conflict drives German tank orders, in: Financial Times, 20.08.2015

[65] Bundesministerium der Verteidigung: Festakt: 60 Jahre Deutschland in der NATO, 30.06.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYuxDoMwDET_yE6GSqUbCKnq2g6EbgGiyBVJkOvAwsc3GXonveGeDt9YGu1O3gqlaFc0OM50mw6Ywu7hkzKXFQJF-opjygGH-lkczCk6qRQXhQo9W0kMW2JZq8nMxQAtOCrdd0qrf_TZGNO-7tfm0j-6J24htD91DTvg/

[66] NATO: NATO publishes defence expenditures data for 2014 and estimates for 2015, URL: http://www.nato.int/nato_static_fl2014/assets/pdf/pdf_2015_06/20150622_PR_CP_2015_093-v2.pdf

[67] Bundeswehr soll acht Milliarden Euro mehr bekommen, in: SZ, 17.03.2015

[68] NATO: NATO Common-Funded Budgets and Programmes. Cost share arrangements valid from 1/1/2014 to 31/12/2015, URL: http://www.nato.int/nato_static_fl2014/assets/pdf/pdf_2014_06/20140611_20140601_NATO_common_funded_budgets_2014-2015.pdf

[69] Bundesministerium der Verteidigung: Weißbuch-Prozess: die Organisation des großen Diskurses, 27.04.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYu7DgIhEEX_aAY6tHPdmNhaqNgBS5DIYwPDbuPHC4X3JKc5ufjCTlKbd4p8TirgE6XxR72DjpuD3fpadTNvUB9qNgRb8TE-iwWTk6Vhsol8tyuKcoE1FwqjtFJ6Ab-gZHyeGGf_8e_hLs_iwoWYr9MN1xhPP6UbnEE!/

[70] Рыбачук, Олег: Минский формат – мутная водичка, где каждый ловит свою рыбку, in: Сегодня.ua, 20.08.2015, URL: http://www.segodnya.ua/opinion/olegrubachukcolumn/minskiy-format-takaya-mutnaya-vodichka-gde-kazhdyy-lovit-svoyu-rybku-642259.html

[71] Socor, Vladimir: Rebooting the Geneva Negotiations: Ukraine’s Possible Escape From the Minsk Trap, in: Eurasia Daily Monitor, 17.11.2014, URL: http://www.jamestown.org/single/?tx_ttnews[swords]=8fd5893941d69d0be3f378576261ae3e&tx_ttnews[any_of_the_words]=McDermott&tx_ttnews[pointer]=13&tx_ttnews[tt_news]=43092&tx_ttnews[backPid]=7&cHash=730aa29f1f7e8ef6ddffd775957b4d72#.Vd2PVfl_ty4

[72] Bundesministerium der Verteidigung: Speech by the Federal Minister of Defence, Dr. Ursula von der Leyen, on the Occasion of the 51st Munich Security Conference Munich, 06.02.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYvBCsIwEET_aDfpTW_WgngREUHrRdJmCQtNUtZtvfjxJofOwIPhMfjC0uRWDk45JzfhE_uR98MXhrgGiJz4oyS8RPAk722DkKeEj3r3BGNOpJVKSbkwiNMsMGfRqZpFpBhgj72xXWus2WJ_u_vpeLk2je3O7Q3nGA9_o3h5fQ!!/

[73] Auswärtiges Amt: “Maintaining Transatlantic Unity in a Complex World”. Rede von Außenminister Frank-Walter Steinmeier im Zentrum für Strategische und Internationale Studien, Washington, 12.03.2015, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Reden/2015/150312-BM_CSIS.html

[74] Bundesregierung: Shaping Globalization – Expanding Partnerships – Sharing Responsibility. A strategy paper by the German Government, Berlin 2012, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/cae/servlet/contentblob/616584/publicationFile/190262/Gestaltungsmaechtekonzept%20engl.pdf

[75] Stiftung Wissenschaft und Politik/ German Marshall Fund: New Power New Responsibility. Elements of a German foreign and security policy for a changing world, Berlin 2013

 

Christiana Christova

Abstract

The aim of this article is to analyse Germany’s contribution to NATO’s answer to the Ukraine crisis. The author suggests that Germany has played a major role in defining both the political and military answer of the Alliance. The article shows the country’s strategic orientation towards achieving a mutually acceptable solution between Russia and Ukraine and preventing a regional spill over of destabilisation. At the same time, Germany’s course has been motivated by an ethics of responsibility rather than by an ethics of conscience. Germany has also gradually stepped up its participation in NATO’s Readiness Action Plan, contributing to both its design and implementation, yet simultaneously excluding the use of force. In a wider context, the article shows the correlation with Germany’s increasing role in international affairs, as evidenced in additional issues such as the decision to boost defence spending and to strengthen the transatlantic link or in security cooperation with allies in the field of defence capabilities. Recent claims by German politicians and the humanities for a “shaping” role of Germany in international relations are further proof of this.

 

Introduction

In 2015, Germany celebrated the 60th anniversary of its NATO membership. On this occasion, NATO Secretary General Jens Stoltenberg expressed high appreciation for it as a “respected and influential Ally[1]. Similarly, German Foreign Minister Frank-Walter Steinmeier brought out Germany’s special responsibility in preserving a peaceful order in Europe through NATO[2].

Looking at the Ukraine crisis as one of the major challenges to this peaceful order, Germany’s reaction to it has strengthened its leadership within the EU[3]. Reviews of Germany’s role in NATO have also undergone a significant shift. While initially there were no indications of Germany playing a major role[4], more recent assessments have viewed Germany as a “recognized political shaper” of NATO’s policy towards Russia[5].

This article focuses on Germany’s role in shaping NATO’s approach to the Ukraine crisis. It argues that Germany’s answer to the Ukraine crisis has highlighted Germany’s role as a “geostrategic player”[6] and that the Ukraine crisis has been a defining factor of an ongoing reassessment of German security policy. The article highlights the influence which Germany, as a “continental and non-nuclear” NATO ally at the centre of Europe[7], has been exerting on both the political and military answer of NATO to the Ukraine crisis first by winning a “critical mass” in Europe and then by gaining transatlantic support. It shows that Germany’s leverage has increased by cooperating with allies, particularly from the East, in the crucial field of defence capabilities which is all the more important in view of the political significance of interdependence between nations. Last but not least, the announced increase in defence spending has been essential in approaching the issue of transatlantic burden sharing and further reinforcing Germany’s leadership position both in Europe and NATO.

 

Remarks on German security policy since 1990

According to the current White Paper of German Security Policy and the Future of the Bundeswehr, structural conditions of Berlin’s security policy are the country’s geographical location at the centre of Europe, its historical legacy, its worldwide economic integration and its multilateralism embodied in international obligations via its membership in the UN, the EU and NATO[8]. From each of them, special responsibilities and opportunities ensue. While the historical legacy accounts for a strong multilateral approach in foreign and security policy, a particular geopolitical importance of the eastern part of the continent for Germany’s security results from the geographical location.

Since reunification, Germany has considered itself the main beneficiary of security and stability of Eastern and Central European countries, including Russia[9]. At the same time, NATO’s particular importance for Germany consists of the “bond to the nuclear and maritime powers in the Alliance, since Germany, being a non-nuclear and a continental middle power with global interests, is not able to assert itself alone[10].“ Accordingly, the 2003 Defence Policy Guidelines attach to Germany “a special role and responsibility for the future course of NATO[11].”

After 1990, Germany has had a strategic interest in the Euro-Atlantic integration of its Eastern neighbours. As early as 1992, the then Defence Policy Guidelines emphasized the particular importance of NATO’s outreach to them[12], also seen as a way of transforming Germany’s peripheral position to a central one in a united Europe[13]. The completion of the Euro-Atlantic integration of Central European countries and their accession to NATO and EU marked the accomplishment of Germany’s strategic objective.

Further to the East, Germany’s views on Russia have undergone major shifts. The 1992 Defence Policy Guidelines laid a stronger emphasis on Russia’s weakness. They assumed that there were no preconditions for an attack on an Ally and that even in the unlikely scenario of such, there would be a military useful warning period of at least one year[14]. Later, Germany placed a special emphasis on Russia’s indispensability for Europe’s security and prosperity, particularly in the common area of the post-Soviet space and the European neighbourhood[15], paying also tribute to the fact that Russia “has the biggest potential to threaten German security, as it did for decades during the Cold War[16].”

 

Germany, NATO and the Ukraine crisis

 

1.1.The political answer

From German perspective, Russia’s policy towards Ukraine has amounted to a restoration of 19th and 20th century spheres of influence and territorial claims[17]. The tension in German security policy between the support for the Euro-Atlantic integration of its neighbours on the one hand and acknowledging Russia’s leverage on the other hand can be reconstructed in Germany’s initiatives in approaching the Ukraine crisis. It found its way in the first political agreement between government and opposition in Ukraine, signed on 21 February 2014, which was the result of the diplomacy of the Weimar triangle (Germany, France, and Poland). The latter also proposed a comprehensive NATO approach encompassing strengthened security measures for partners, a new relationship with Russia as well as an intensified cooperation with partners, particularly Ukraine[18]. This found its expression in NATO’s decisions taken in April 2014, namely a package of measures in support of NATO’s Eastern European partners and the suspension of all military and civil cooperation with Russia except for the political communication[19]. The Alliance called on Russia to withdraw from Crimea, to de-escalate tensions by reducing its troops there, but it also urged Ukraine to promote an inclusive domestic political process[20]. This encouraged further diplomatic efforts – the meeting between Angela Merkel, major European politicians (Matteo Renzi, François Hollande, David Cameron), Barack Obama and Petro Poroshenko ahead of the NATO Wales summit on 4/5 September 2014 preceded the signing of the Minsk protocol. The protocol, later endorsed by NATO as a “route towards a sustainable political solution of the crisis[21]”, envisaged, inter alia, an immediate bilateral ceasefire, monitored and verified by the OSCE, and a high degree of autonomy for the so called Peoples’ republics of Donetsk and Luhansk[22].

In fact, the Minsk protocol mirrored the then situation on the ground and the advances made by separatists. It remained the “yardstick[23]” in further negotiations and lay behind a new proposal by the Normandy format (Russia, Ukraine, France, and Germany). Following a German initiative, in February 2015 the Normandy format negotiated a new political agreement on the implementation of the Minsk protocol[24]. It highly resembled its predecessor‘s political spirit by urging a comprehensive ceasefire in the Eastern Ukraine, holding of local elections, initiating a constitutional reform with the aim of decentralization, termination of Ukrainian border control after the local elections in Donetsk and Luhansk and consultations and agreements with representatives of the separatist republics[25]. This was further strengthened by the four countries’ pledge to use their influence on the conflict parties and to monitor the implementation of the agreement[26]. Whereas the OSCE saw in it an “opportunity…to cease hostilities and ease tensions[27]”, it acquired additional legitimacy by NATO Defence and Foreign Affairs Ministers which declared their support for it in May and June 2015.

Whereas German diplomacy was directed towards achieving a balanced solution between Ukraine and Russia, in a wider geopolitical radius, it proposed security measures and emphasized its support for the territorial integrity and sovereignty of countries, vulnerable to Russian influence (Moldova, Georgia and the Balkan countries)[28], warning it would not tolerate a possible extension of destabilization[29]. Here, Germany’s “special relationship to Russia” resurfaced again. As in previous years, it rejected a NATO membership for Georgia. Instead, it proposed a substantial package of defence capabilities for Tbilisi. At NATO Wales summit, Allies endorsed the package which included defence capabilities and enhanced interoperability opportunities, aiming to bring it closer to the Alliance[30]. Furthermore, Georgia and Moldova were offered assistance in the field of capacity building as part of NATO’s policy of projecting stability without deploying large combat forces[31]. Moreover, Germany announced support for an invitation to Montenegro to join NATO by the end of 2015 as part of NATO’s Open door policy[32].

 

1.2.The military answer

Germany’s participation in NATO’s military answer has been framed by two preconditions. On the one hand, it ruled out a military solution to the Ukraine conflict a priori[33]. On the other hand, the political support for its Eastern neighbours was complemented by continually reiterating its commitment to article 5 of the Washington treaty on collective defence[34].

 

Throughout the Ukraine crisis, Germany has been consistently adhering to the 1997 NATO-Russia founding act on mutual relations[35]. Accordingly, it rejected proposals for a permanent deployment of armed forces at NATO’s Eastern flank[36] opposing Allies which considered the founding act de facto obsolete[37]. Ultimately, NATO decided to unilaterally abide by the NATO-Russia agreements, simultaneously stepping up its support for Eastern Allies by ensuring, inter alia, a rotating and continuous presence of Allied Forces and greater involvement in military exercises[38].

NATO’s reaction to the Ukraine crisis included a re-emphasis on collective defence as compared to its other constitutive tasks (cooperative security and crisis management) according to its 2010 Strategic Concept. This has been translated in its biggest military reinforcement since 1990. The Readiness Action Plan (RAP), adopted at Wales, envisaged immediate assurance and long-term adaptation measures such as military support for Eastern Allies, enhancing the NATO Response Force, creating a Spearhead force within it (Very High Readiness Joint Task Force, VJTF), establishing multinational command and control elements (NATO Force Integration Units) in Eastern Allies and raising the readiness of Multinational Headquarters.

Germany gradually extended its participation in the RAP. While initially it took part on a considerably smaller scale compared to other Allies such as UK or Denmark[39], it increased its naval participation in the Baltic region in 2015[40], and among European Allies, Germany pledged the largest contribution to strengthening the Eastern flank by sending 5200 troops to exercises in Lithuania, Latvia and Estonia[41].

In the field of adaptation measures, Germany announced a contribution of 4.000 troops for the NATO Response Force in 2015[42]. Along with Italy, France, Poland, Turkey, Spain and the UK, it offered to be one of the lead nations of the VJTF[43]. In the meantime, together with Denmark, the Netherlands and Norway, it established an interim Spearhead force[44]. Berlin also announced contribution to all NFIUs along NATO’s Eastern flank[45] and increased its participation in the Multinational Corps Northeast Headquarters in Szczecin from 60 to 120 soldiers[46] which is one third of the military personnel there[47]. It is worth noting that in the long term, it will become a command structure for all NATO activities related to article 5 in the Baltics and Poland[48].

 

Analysis and conclusions

As outlined, Germany has contributed both politically and military to the Alliance’s response. Politically, two aspects have been distinguished. First, formally, Germany has embedded its diplomatic efforts in a multilateral context. By virtue of its geographical location, it has been together with France, at the junction of the Weimar triangle and the Normandy format. By balancing between them, it managed to engage partners/ allies with different perspectives on international relations and to gain overwhelming legitimacy for the results of its diplomacy. It has not been an institutionalized single actor in tackling the Ukraine crisis; this notwithstanding, its efforts have had a far-reaching political importance. As a European NATO ally, Germany linked two “geopolitical axes” (Brzezinski 1997: 70) – a continental and a transatlantic one – in achieving European support and maintaining transatlantic unity.

Second, in terms of content, Germany’s policy has been driven by the intention to bring about a “consensual solution[49]” between Ukraine and Russia. Starting with the 2014 political agreement, Germany has stressed the importance of an inclusive political process in Ukraine. In opposition to Allies which have preferred a tougher stance towards Russia, Germany has called on Russia’s “politische Vernunft[50]” (political reason) and recommended a renewal of political dialogue with Russia “at least at ambassadorial level[51]”.

By including the separatists in the negotiations, it has de facto legitimized them. Despite the change in the tone towards Russia, a deconstruction of this discourse reveals that it has been consistently motivated by Verantwortungsethik (ethics of responsibility) rather than by Gesinnungsethik (ethics of attitude) in the Weberian sense. Even if “concessions and benefits to Russia’s puppet states (have been) designed as a reward for de-escalation and withdrawal[52]”, this has strengthened the course towards the creation of new “frozen conflicts”[53]. Given that a constructive approach towards Russia is one of the long-term parameters of German security policy, the tension in German policy has been implicitly confirmed by German politicians referring to the Minsk agreements as to the political baseline to avoid further escalation: “I … believe that further confrontation will not lead us out of this conflict, but only drive us deeper inside! … And even though we are not nearly there yet, we at least have a roadmap. That roadmap is called Minsk! … For the time being, it’s the only chance we’ve got! It’s the only document which is signed by all conflict parties[54].”

In a wider geographical context, Germany has concentrated its efforts on preventing a regional “ripple effect” of destabilization of NATO’s external environment. Against this background, the significance of Germany’s initiatives in favour of Georgia and Montenegro is revealed and can be seen as a policy of creating a strategic balance of power and enhancing partnerships with geopolitically significant countries, simultaneously vulnerable to Russian influence. This is especially important against the background of Russia’s strategic posture, particularly with regard to the Black sea and its Eurasian geopolitical ambitions as evidenced in Crimea’s annexation as well as Russia’s agreements with the breakaway Georgian regions Abkhazia and South Ossetia on closer military and economic integration.

Germany has played a major role both in the design and the implementation of the RAP which has made it “not a hegemon, but the backbone[55]” of the Alliance. In this area, a clear tendency towards closer cooperation with Eastern Allies has crystallized. First, Germany has enhanced its participation in the Multinational Corps Northeast Headquarters which is planned to become a command structure for all NATO activities under art 5 of the Washington treaty in the Baltic countries and Poland[56]. Second, it has announced participation in the logistical reinforcement of NATO’s Eastern flank, as evidenced in its contribution to all NATO Force Integration Units. Third, in light of its intention to “enable[57]” other countries to contribute on equal basis, Germany has taken the initiative as a framework nation in a project aiming at mutual complementarity in defence capabilities between allies[58]. So far, it has been joined by 16 Allies, including Bulgaria, the Baltic countries, Romania, and the Czech Republic. Given the political significance of interdependence[59], as well as the doubts voiced by Eastern Allies with regard to Germany’s willingness to participate in collective defence[60], this has only reinforced the German position toward them.

To sum up, Germany has followed a dual approach, aiming at achieving a bilateral non-military solution between Ukraine and Russia and reinforcing collective defence. Yet ruling out a forceful solution a priori can undermine deterrence measures since it ignores that, from a realist point of view, the “constant possibility that force will be used limits manipulations, moderates demands and serves as an incentive for the settlement of disputes[61]”. This is all the more striking in view of the announced acquisition of combat drones by Germany described as a “change of paradigms in German military policy[62]” or the interest displayed by Eastern Allies in acquiring German heavy weaponry[63].

Cooperation with European Allies has reflected one of the major goals of German security policy, namely creating a strong European pillar within the Alliance. From German perspective, a strong European pillar would contribute to burden sharing within NATO between European and transatlantic Allies and thus strengthening the transatlantic bond. At the same time, a more effective burden sharing within the Alliance implies a greater weight and responsibility to European nations[64] which Germany has proved willing to assume, not least as a framework nation.

This dialectical relationship between a strong Europe and a strong NATO has also crystallized in the issue of defence spending. The Ukraine has crisis caused a major reassessment of threats and correspondingly, of defence expenditures in Europe. At Wales, Allies with smaller defence expenditure pledged to increase them to meet the benchmark of 2% of the GDP. Germany’s position in this respect has evolved significantly. Although its defence budget is considerably lower than that of UK or France, it has been among the countries which declared they would further reduce defence expenditures[65] in 2015. In February 2015, the German minister of finance announced an increase[66] by EUR 8 billion by 2019 when German defence budget is expected to amount to €35 billion. In addition, Germany is the second biggest contributor to NATO’s common-funded budgets and programmes covering almost 15% of them[67].

At strategic level, the Ukrainian crisis has had a wide-ranging impact on German security policy foundations as formulated in the 2006 White paper. The new planned White paper[68] will likely reflect the threats stemming from the Ukraine crisis such as hybrid warfare and the revival of traditional power politics, to mention but a few.

To conclude, in the context of the Ukraine crisis Germany has retained a highly influential position in shaping both the political and military answer of the Alliance. Yet a deconstruction of Germany’s policy reveals that the Minsk agreements reflect the “strategic patience” in dealing with Russia, with the Minsk agreements being a “shallow water[69]”, while its broad participation in the RAP has undermined deterrence measures by ruling out a military solution a priori.

Over the course of the Ukraine crisis, Germany has succeeded in committing Allies to support the initiatives taken by it. It should be also noted that the Geneva format, comprised of Ukraine, Russia, the US and the EU, has been suspended[70], having operated briefly in April 2014.

As announced by Germany’s defence minister, Ursula von der Leyen, Germany has been “at the centre of transatlantic and European policy[71]”. This has been only consistent with further claims made by both German politicians and humanities for the assumption of greater international responsibility by Germany such as the concept of Germany as “Europe’s chief facilitating officer[72]” put forth by Frank-Walter Steinmeier, as a “shaping power[73]” of globalization or as a country whose power implies new responsibilities[74].

 

This article reflects solely the author’s personal views.

 

References:

Auswärtiges Amt: “Maintaining Transatlantic Unity in a Complex World”. Rede von Außenminister Frank-Walter Steinmeier im Zentrum für Strategische und Internationale Studien, Washington, 12.03.2015, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Reden/2015/150312-BM_CSIS.html

Auswärtiges Amt: Euro-atlantische Zukunft des Westbalkans fördern, 06.05.2015, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Aussenpolitik/Laender/Aktuelle_Artikel/Montenegro/150506_BM-Djukanovic_txt.html

Auswärtiges Amt: Gemeinsame Erklärung zur Ukraine der drei Außenminister des Weimarer Dreiecks Frank-Walter Steinmeier (Deutschland), Laurent Fabius (Frankreich), und Radosław Sikorski (Polen) in Weimar, 31.03.2014, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Meldungen/2014/140331_Gemeinsame_Erkl%C3%A4rung_zur_Ukraine.html

Auswärtiges Amt: Keynote-Speech von Staatsminister Michael Roth beim Deutschen Forum Sicherheitspolitik: “Europas Stabilität – Deutschlands Sicherheit” in der Bundesakademie für Sicherheitspolitik, 07.10.2014, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Reden/2014/141007-StM_R_DFS.html

Auswärtiges Amt: NATO: Gipfel in bewegten Zeiten, 04.09.2014, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Aussenpolitik/Friedenspolitik/NATO/Aktuelles/140904_NATO_Gipfel_Wales.html

Auswärtiges Amt: Rede von Außenminister Frank-Walter Steinmeier bei der 8.Kyiv Security Conference, 29.05.2015, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Reden/2015/150529-BM_Kyiv_Security_Conference.html

Auswärtiges Amt: Rede von Außenminister Steinmeier zum 60. Jahrestag des Beitritts Deutschlands zur NATO, 30.06.2015, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Reden/2015/150630_BM_NATO.html

Brzezinski, Zbigniew: The Grand Chessboard. American Primacy and Its Geostrategic Imperatives, 1997

Bundeskanzlerin: Pressekonferenz von Bundeskanzlerin Merkel und dem Nato-Generalsekretär Rasmussen, 02.07.2014, URL: http://www.bundeskanzlerin.de/Content/DE/Mitschrift/Pressekonferenzen/2014/07/2014-07-02-pk-merkel-rasmussen.html

Bundeskanzlerin: Pressestatements von Bundeskanzlerin Merkel und dem kanadischen Premierministers Harper, 27.03.2015, URL: http://www.bundeskanzlerin.de/Content/DE/Mitschrift/Pressekonferenzen/2014/03/2014-03-27-merkel-harper.html

Bundesministerium der Verteidigung: Defence Policy Guidelines, 2003

Bundesministerium der Verteidigung: Festakt: 60 Jahre Deutschland in der NATO, 30.06.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYuxDoMwDET_yE6GSqUbCKnq2g6EbgGiyBVJkOvAwsc3GXonveGeDt9YGu1O3gqlaFc0OM50mw6Ywu7hkzKXFQJF-opjygGH-lkczCk6qRQXhQo9W0kMW2JZq8nMxQAtOCrdd0qrf_TZGNO-7tfm0j-6J24htD91DTvg/

Bundesministerium der Verteidigung: NATO Response Force 2015: Deutschland ist Rahmennation, 14.01.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYu7DsIwEAT_yGeDFAEdURraUITQOY7lHPilyyU0fDx2wa40xY4WnlAa9Y5OM6aoPTxgNHiZPmIKuxOvtFFZxYpmsbRY5DUnj4xvGOp1tsKkaLmSbWQsdKQ5kciJ2FezERUjcIZRqq6VSv6jvud735yG5nDsbm0POYTrDyUxmFY!/

Bundesministerium der Verteidigung: Speech by the Federal Minister of Defence, Dr. Ursula von der Leyen, on the Occasion of the 51st Munich Security Conference Munich, 06.02.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYvBCsIwEET_aDfpTW_WgngREUHrRdJmCQtNUtZtvfjxJofOwIPhMfjC0uRWDk45JzfhE_uR98MXhrgGiJz4oyS8RPAk722DkKeEj3r3BGNOpJVKSbkwiNMsMGfRqZpFpBhgj72xXWus2WJ_u_vpeLk2je3O7Q3nGA9_o3h5fQ!!/

Bundesministerium der Verteidigung: Verteidigungspolitische Richtlinien, 26.11.1992, URL: http://www.ag-friedensforschung.de/themen/Bundeswehr/VPR1992.pdf

Bundesministerium der Verteidigung: Weißbuch-Prozess: die Organisation des großen Diskurses, 27.04.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYu7DgIhEEX_aAY6tHPdmNhaqNgBS5DIYwPDbuPHC4X3JKc5ufjCTlKbd4p8TirgE6XxR72DjpuD3fpadTNvUB9qNgRb8TE-iwWTk6Vhsol8tyuKcoE1FwqjtFJ6Ab-gZHyeGGf_8e_hLs_iwoWYr9MN1xhPP6UbnEE!/

Bundesministerium der Verteidigung: White Paper on German Security Policy and the Future of the Bundeswehr, 2006, p. 21, URL: http://responsibilitytoprotect.org/Germany_White_Paper_2006.pdf

Bundesministerium des Verteidigung: Ministerin von der Leyen: „Uns ist wichtig, ein starker Pfeiler der Allianz zu sein“, 24.06.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYu7DsIwEAT_yGc3iNARRUhABwUJneNYzoFfulxCw8djF-xKU-xo4QmlUW_oNGOK2kMPg8HD-BFj2Jx4pZXKKhY0s6XZIi85eWR8w6NeJytMipYr2UbGQkeaE4mciH01K1ExAicYpOpaqeQ_6tv098vp2ux33bm9QQ7h-AOzMoh3/

Bundesregierung: Deutschlands Zukunft gestalten. Koalitionsvertrag zwischen CDU, CSU und SPD. 18 Legislaturperiode, Berlin, 14.12.2013, p. 118, URL: http://www.bundesregierung.de/Content/DE/_Anlagen/2013/2013-12-17-koalitionsvertrag.pdf?__blob=publicationFile&v=2

Bundesregierung: Keeping communication channels open with parties to the conflict, 14.01.2015, URL: http://www.bundesregierung.de/Content/EN/Artikel/2015/01_en/2015-01-14-merkel-poroschenko-hollande_en.html

Bundesregierung: Pressestatements von Bundeskanzlerin Merkel und dem französischen Präsidenten Hollande am 12. Februar 2015, 12.02.2015, URL: http://www.bundesregierung.de/Content/DE/Mitschrift/Pressekonferenzen/2015/02/2015-02-12-merkel-minsk.html

Bundesregierung: Regierungserklärung von Bundeskanzlerin Merkel, 13.03.2014, URL: https://www.bundesregierung.de/Content/DE/Regierungserklaerung/2014/2014-03-13-bt-merkel.html

Bundesregierung: Regierungspressekonferenz vom 25. April, 25.04.2015, URL: http://www.bundeskanzlerin.de/Content/DE/Mitschrift/Pressekonferenzen/2014/04/2014-04-25-regpk.html

Bundesregierung: Shaping Globalization – Expanding Partnerships – Sharing Responsibility. A strategy paper by the German Government, Berlin 2012, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/cae/servlet/contentblob/616584/publicationFile/190262/Gestaltungsmaechtekonzept%20engl.pdf

Bundeswehr soll acht Milliarden Euro mehr bekommen, in: SZ, 17.03.2015

Deutsche Botschaft Minsk: Weimarer Dreieck: Erklärung zur Ukraine vom 31.03.2014, URL: http://www.minsk.diplo.de/Vertretung/minsk/de/03/Erkl_C3_A4rungen/Weimarer__Dreieck__31.03__DE.html

Ferguson, Niall: The meaning of the Minsk agreement, in: Financial Times, 13.02.2015

Full text of the Minsk agreement, in: Financial Times, 12.02.2015

Gałyga, Anna: The moment has just come, 24.04.2015, URL: http://mncne.pl/the-moment-has-just-come/

Gebauer, Matthias/ Gordon Repinski: Bundeswehr: Die bewaffneten Drohnen kommen, in: Spiegel Online, 31.03.2015

Gotkowska, Justyna: NATO’s presence in the Baltic states – reassurance of allies or deterrence for Russia?, OSW commentary, 29.04.2014

Gressel, Gustav: Berlin and the Minsk trap, ECFR, 03.07.2015

Kwiatkowska-Drożdż, Anna: Germany in the Russian-Ukrainian conflict: a political or a humanitarian mission?, OSW Commentary, 18.02.2015

Major, Claudia: NATO’s Strategic Adaptation: Germany Is the Backbone for the Alliance’s Military Reorganisation. In: The International Relations and Security Network, 01.04.2015

NATO: Joint Statement of the NATO-Ukraine Commission, 02.12.2014, URL: http://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_115474.htm

NATO: NATO Common-Funded Budgets and Programmes. Cost share arrangements valid from 1/1/2014 to 31/12/2015, URL: http://www.nato.int/nato_static_fl2014/assets/pdf/pdf_2014_06/20140611_20140601_NATO_common_funded_budgets_2014-2015.pdf

NATO: NATO publishes defence expenditures data for 2014 and estimates for 2015, URL: http://www.nato.int/nato_static_fl2014/assets/pdf/pdf_2015_06/20150622_PR_CP_2015_093-v2.pdf

NATO: Statement of the NATO-Ukraine Commission, 01.04.2014, URL: http://www.nato.int/cps/en/natolive/news_108499.htm

NATO: The Readiness Action Plan, 25.06.2015, URL: http://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_119353.htm?selectedLocale=en

NATO: Wales Summit Declaration, URL: http://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_112964.htm

“Nato-Russland-Gründungsakte”: Litauen kritisiert Merkels Aussage als “völlig unverständlich”, in: Der Spiegel online, 04.09.2014

OSCE: OSCE Chairperson-in-Office gives full backing to Minsk package, 12.02.2015, URL: http://www.osce.org/cio/140196

Palowski, Jakub: Germany will be a NATO “framework nation” which is to cooperate with Poland in the area of anti-missile defence, in: Defence24, 09.09.2014

Socor, Vladimir: Rebooting the Geneva Negotiations: Ukraine’s Possible Escape From the Minsk Trap, in: Eurasia Daily Monitor, 17.11.2014, URL: http://www.jamestown.org/single/?tx_ttnews[swords]=8fd5893941d69d0be3f378576261ae3e&tx_ttnews[any_of_the_words]=McDermott&tx_ttnews[pointer]=13&tx_ttnews[tt_news]=43092&tx_ttnews[backPid]=7&cHash=730aa29f1f7e8ef6ddffd775957b4d72#.Vd2PVfl_ty4

Speck, Ulrich: German Power and the Ukraine Conflict, in: Carnegie Europe, 26.03.2015

Stiftung Wissenschaft und Politik/ German Marshall Fund: New Power New Responsibility. Elements of a German foreign and security policy for a changing world, Berlin 2013

 

Stoltenberg, Jens: 60 Years of Germany in NATO. Speech by NATO Secretary General Jens Stoltenberg at the international ceremony marking the 60th anniversary of Germany’s accession to NATO, 30.06.2015, URL: http://www.nato.int/cps/en/natohq/opinions_121378.htm

Vasagar, Jeevan: Ukraine conflict drives German tank orders, in: Financial Times, 20.08.2015

Vier Mächte sollen Friedensplan überwachen, in: Handelsblatt, 12.02.2015

von der Leyen im Interview: “Waffenlieferungen wären ein Brandbeschleuniger”, in: SZ, 04.02.2015

Waltz, Kenneth: Theory of International Politics, Reading 1979

Рыбачук, Олег: Минский формат – мутная водичка, где каждый ловит свою рыбку, in: Сегодня.ua, 20.08.2015, URL: http://www.segodnya.ua/opinion/olegrubachukcolumn/minskiy-format-takaya-mutnaya-vodichka-gde-kazhdyy-lovit-svoyu-rybku-642259.html

 

 

Christiana Christova is Doctor of Political science. She studied at the Ludwig-Maximilians-Universität München and the Katholische Universität Eichstätt-Ingolstadt, Germany, where she obtained her Master and Ph. D. degrees. Currently, she works at the Ministry of Foreign Affairs of the Republic of Bulgaria and is also lecturer at the University of Sofia.

 

 

[1]Stoltenberg, Jens: 60 Years of Germany in NATO. Speech by NATO Secretary General Jens Stoltenberg at the international ceremony marking the 60th anniversary of Germany’s accession to NATO, 30.06.2015, URL: http://www.nato.int/cps/en/natohq/opinions_121378.htm

[2]Auswärtiges Amt: Rede von Außenminister Steinmeier zum 60. Jahrestag des Beitritts Deutschlands zur NATO, 30.06.2015, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Reden/2015/150630_BM_NATO.html

[3]Kwiatkowska-Drożdż, Anna: Germany in the Russian-Ukrainian conflict: a political or a humanitarian mission?, OSW Commentary, 18.02.2015

[4]Ibid.

[5]Major, Claudia: NATO’s Strategic Adaptation: Germany Is the Backbone for the Alliance’s Military Reorganisation. In: The International Relations and Security Network, 01.04.2015

[6] Brzezinski, Zbigniew: The Grand Chessboard. American Primacy and Its Geostrategic Imperatives, 1997

[7]Bundesministerium der Verteidigung: Verteidigungspolitische Richtlinien, 26.11.1992, p. 3, URL: http://www.ag-friedensforschung.de/themen/Bundeswehr/VPR1992.pdf

[8]Bundesministerium der Verteidigung: White Paper on German Security Policy and the Future of the Bundeswehr, 2006, p. 21, URL: http://responsibilitytoprotect.org/Germany_White_Paper_2006.pdf

[9]Bundesministerium der Verteidigung: Verteidigungspolitische Richtlinien, 26.11.1992, op. cit., p.4.

[10]Ibid. p. 3.

[11]Bundesministerium der Verteidigung: Defence Policy Guidelines, 2003, p. 11.

[12]Bundesministerium der Verteidigung: Verteidigungspolitische Richtlinien, 26.11.1992,op. cit., p. 12.

[13]Ibid., p. 4, 8.

[14]Ibid., p. 7/8.

[15]Bundesregierung: Deutschlands Zukunft gestalten. Koalitionsvertrag zwischen CDU, CSU und SPD. 18 Legislaturperiode, Berlin, 14.12.2013, p. 118, URL: http://www.bundesregierung.de/Content/DE/_Anlagen/2013/2013-12-17-koalitionsvertrag.pdf?__blob=publicationFile&v=2

[16] Speck, Ulrich: German Power and the Ukraine Conflict, in: Carnegie Europe, 26.03.2015

[17]Bundesregierung: Regierungserklärung von Bundeskanzlerin Merkel, 13.03.2014, URL: https://www.bundesregierung.de/Content/DE/Regierungserklaerung/2014/2014-03-13-bt-merkel.html

[18]Deutsche Botschaft Minsk: Weimarer Dreieck: Erklärung zur Ukraine vom 31.03.2014, URL: http://www.minsk.diplo.de/Vertretung/minsk/de/03/Erkl_C3_A4rungen/Weimarer__Dreieck__31.03__DE.html

[19]NATO: Statement by NATO foreign ministers, 01.04.2014, URL: http://www.nato.int/cps/en/natohq/news_108501.htm

[20]NATO: Statement of the NATO-Ukraine Commission, 01.04.2014, URL: http://www.nato.int/cps/en/natolive/news_108499.htm

[21]NATO: Joint Statement of the NATO-Ukraine Commission, 02.12.2014, URL: http://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_115474.htm

[22]Auswärtiges Amt: NATO: Gipfel in bewegten Zeiten, 04.09.2014, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Aussenpolitik/Friedenspolitik/NATO/Aktuelles/140904_NATO_Gipfel_Wales.html

[23]Bundesregierung: Keeping communication channels open with parties to the conflict, 14.01.2015, URL: http://www.bundesregierung.de/Content/EN/Artikel/2015/01_en/2015-01-14-merkel-poroschenko-hollande_en.html

[24]Bundesregierung: Pressestatements von Bundeskanzlerin Merkel und dem französischen Präsidenten Hollande am 12. Februar 2015, 12.02.2015, URL: http://www.bundesregierung.de/Content/DE/Mitschrift/Pressekonferenzen/2015/02/2015-02-12-merkel-minsk.html

[25]Full text of the Minsk agreement, in: Financial Times, 12.02.2015

[26]Vier Mächte sollen Friedensplan überwachen, in: Handelsblatt, 12.02.2015

[27]OSCE: OSCE Chairperson-in-Office gives full backing to Minsk package, 12.02.2015, URL: http://www.osce.org/cio/140196

[28] Bundesregierung: Regierungspressekonferenz vom 25. April, 25.04.2015, URL: http://www.bundeskanzlerin.de/Content/DE/Mitschrift/Pressekonferenzen/2014/04/2014-04-25-regpk.html

[29]Auswärtiges Amt: Gemeinsame Erklärung zur Ukraine der drei Außenminister des Weimarer Dreiecks Frank-Walter Steinmeier (Deutschland), Laurent Fabius (Frankreich), und Radosław Sikorski (Polen) in Weimar, 31.03.2014, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Meldungen/2014/140331_Gemeinsame_Erkl%C3%A4rung_zur_Ukraine.html

[30]Bundesregierung: Regierungspressekonferenz, 25.04.2015, URL: http://www.bundesregierung.de/Content/DE/Mitschrift/Pressekonferenzen/2015/04/2015-04-27-regpk.html

[31] NATO: Wales Summit Declaration, URL: http://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_112964.htm

[32]Auswärtiges Amt: Euro-atlantische Zukunft des Westbalkans fördern, 06.05.2015, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Aussenpolitik/Laender/Aktuelle_Artikel/Montenegro/150506_BM-Djukanovic_txt.html

[33]von der Leyen im Interview: “Waffenlieferungen wären ein Brandbeschleuniger”, in: SZ, 04.02.2015

[34]Bundeskanzlerin: Pressestatements von Bundeskanzlerin Merkel und dem kanadischen Premierministers Harper, 27.03.2015, URL: http://www.bundeskanzlerin.de/Content/DE/Mitschrift/Pressekonferenzen/2014/03/2014-03-27-merkel-harper.html

[35]Bundeskanzlerin: Pressekonferenz von Bundeskanzlerin Merkel und dem Nato-Generalsekretär Rasmussen, 02.07.2014, URL: http://www.bundeskanzlerin.de/Content/DE/Mitschrift/Pressekonferenzen/2014/07/2014-07-02-pk-merkel-rasmussen.html

[36]Auswärtiges Amt: Keynote-Speech von Staatsminister Michael Roth beim Deutschen Forum Sicherheitspolitik: “Europas Stabilität – Deutschlands Sicherheit” in der Bundesakademie für Sicherheitspolitik, 07.10.2014, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Reden/2014/141007-StM_R_DFS.html

[37]“Nato-Russland-Gründungsakte”: Litauen kritisiert Merkels Aussage als “völlig unverständlich”, in: Der Spiegel online, 04.09.2014

[38]Gotkowska, Justyna: NATO’s presence in the Baltic states – reassurance of allies or deterrence for Russia?, OSW commentary, 29.04.2014

[39]ibid, op. cit.

[40]Major, Claudia: NATO’s Strategic Adaptation, op. cit.

[41]Gotkowska, Justyna: NATO’s presence in the Baltic states, op. cit.

[42]Bundesministerium der Verteidigung: NATO Response Force 2015: Deutschland ist Rahmennation, 14.01.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYu7DsIwEAT_yGeDFAEdURraUITQOY7lHPilyyU0fDx2wa40xY4WnlAa9Y5OM6aoPTxgNHiZPmIKuxOvtFFZxYpmsbRY5DUnj4xvGOp1tsKkaLmSbWQsdKQ5kciJ2FezERUjcIZRqq6VSv6jvud735yG5nDsbm0POYTrDyUxmFY!/

[43]Gotkowska, Justyna: NATO’s presence in the Baltic states, op. cit.

[44]NATO: The Readiness Action Plan, 25.06.2015, URL: http://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_119353.htm?selectedLocale=en

[45]Major, Claudia: NATO’s Strategic Adaptation, op. cit.

[46]Ibid.

[47]Gałyga, Anna: The moment has just come, 24.04.2015, URL: http://mncne.pl/the-moment-has-just-come/

[48]Auswärtiges Amt: Rede von Außenminister Steinmeier zum 60. Jahrestag des Beitritts Deutschlands zur NATO, 30.06.2015, op. cit.

[49]Bundesregierung: Keeping communication channels open with parties to the conflict, 14.01.2015, op. cit.

[50]Bundesregierung: Appell an die politische Vernunft Russlands, 13.03.2014, URL: http://www.bundesregierung.de/Content/DE/Artikel/2014/03/2014-03-13-regierungserklaerung-merkel-ukraine.html

[51]Auswärtiges Amt: Rede von Außenminister Steinmeier zum 60. Jahrestag des Beitritts Deutschlands zur NATO, 30.06.2015, op. cit.

[52]Gressel, Gustav: Berlin and the Minsk trap, ECFR, 03.07.2015

[53] Ferguson, Niall: The meaning of the Minsk agreement, in: Financial Times, 13.02.2015

[54]Auswärtiges Amt: Rede von Außenminister Frank-Walter Steinmeier bei der 8.Kyiv Security Conference, 29.05.2015, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Reden/2015/150529-BM_Kyiv_Security_Conference.html

[55]Major, Claudia: NATO’s Strategic Adaptation, op. cit.

[56]Auswärtiges Amt: Rede von Außenminister Steinmeier zum 60. Jahrestag des Beitritts Deutschlands zur NATO, 30.06.2015, op. cit.

[57]von der Leyen, Ursula: Speech by the Federal Minister of Defense, Dr. Ursula von der Leyen, on the Occasion of

the 51st Munich Security Conference Munich, 6.2.2015, op. cit.

[58]Bundesministerium des Verteidigung: Ministerin von der Leyen: „Uns ist wichtig, ein starker Pfeiler der Allianz zu sein“, 24.06.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYu7DsIwEAT_yGc3iNARRUhABwUJneNYzoFfulxCw8djF-xKU-xo4QmlUW_oNGOK2kMPg8HD-BFj2Jx4pZXKKhY0s6XZIi85eWR8w6NeJytMipYr2UbGQkeaE4mciH01K1ExAicYpOpaqeQ_6tv098vp2ux33bm9QQ7h-AOzMoh3/

[59]Waltz, Kenneth: Theory of International Politics, Reading 1979, p. 104.

[60]Palowski, Jakub: Germany will be a NATO “framework nation” which is to cooperate with Poland in the area of anti-missile defence, in: Defence24, 09.09.2014

[61] Waltz, Kenneth: Theory of International Politics, op. cit., p. 113.

[62] Gebauer, Matthias/ Gordon Repinski: Bundeswehr: Die bewaffneten Drohnen kommen, in: Spiegel Online, 31.03.2015

[63] Vasagar, Jeevan: Ukraine conflict drives German tank orders, in: Financial Times, 20.08.2015

[64] Bundesministerium der Verteidigung: Festakt: 60 Jahre Deutschland in der NATO, 30.06.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYuxDoMwDET_yE6GSqUbCKnq2g6EbgGiyBVJkOvAwsc3GXonveGeDt9YGu1O3gqlaFc0OM50mw6Ywu7hkzKXFQJF-opjygGH-lkczCk6qRQXhQo9W0kMW2JZq8nMxQAtOCrdd0qrf_TZGNO-7tfm0j-6J24htD91DTvg/

[65] NATO: NATO publishes defence expenditures data for 2014 and estimates for 2015, URL: http://www.nato.int/nato_static_fl2014/assets/pdf/pdf_2015_06/20150622_PR_CP_2015_093-v2.pdf

[66] Bundeswehr soll acht Milliarden Euro mehr bekommen, in: SZ, 17.03.2015

[67] NATO: NATO Common-Funded Budgets and Programmes. Cost share arrangements valid from 1/1/2014 to 31/12/2015, URL: http://www.nato.int/nato_static_fl2014/assets/pdf/pdf_2014_06/20140611_20140601_NATO_common_funded_budgets_2014-2015.pdf

[68] Bundesministerium der Verteidigung: Weißbuch-Prozess: die Organisation des großen Diskurses, 27.04.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYu7DgIhEEX_aAY6tHPdmNhaqNgBS5DIYwPDbuPHC4X3JKc5ufjCTlKbd4p8TirgE6XxR72DjpuD3fpadTNvUB9qNgRb8TE-iwWTk6Vhsol8tyuKcoE1FwqjtFJ6Ab-gZHyeGGf_8e_hLs_iwoWYr9MN1xhPP6UbnEE!/

[69] Рыбачук, Олег: Минский формат – мутная водичка, где каждый ловит свою рыбку, in: Сегодня.ua, 20.08.2015, URL: http://www.segodnya.ua/opinion/olegrubachukcolumn/minskiy-format-takaya-mutnaya-vodichka-gde-kazhdyy-lovit-svoyu-rybku-642259.html

[70] Socor, Vladimir: Rebooting the Geneva Negotiations: Ukraine’s Possible Escape From the Minsk Trap, in: Eurasia Daily Monitor, 17.11.2014, URL: http://www.jamestown.org/single/?tx_ttnews[swords]=8fd5893941d69d0be3f378576261ae3e&tx_ttnews[any_of_the_words]=McDermott&tx_ttnews[pointer]=13&tx_ttnews[tt_news]=43092&tx_ttnews[backPid]=7&cHash=730aa29f1f7e8ef6ddffd775957b4d72#.Vd2PVfl_ty4

[71] Bundesministerium der Verteidigung: Speech by the Federal Minister of Defence, Dr. Ursula von der Leyen, on the Occasion of the 51st Munich Security Conference Munich, 06.02.2015, URL: http://www.bmvg.de/portal/a/bmvg/!ut/p/c4/NYvBCsIwEET_aDfpTW_WgngREUHrRdJmCQtNUtZtvfjxJofOwIPhMfjC0uRWDk45JzfhE_uR98MXhrgGiJz4oyS8RPAk722DkKeEj3r3BGNOpJVKSbkwiNMsMGfRqZpFpBhgj72xXWus2WJ_u_vpeLk2je3O7Q3nGA9_o3h5fQ!!/

[72] Auswärtiges Amt: “Maintaining Transatlantic Unity in a Complex World”. Rede von Außenminister Frank-Walter Steinmeier im Zentrum für Strategische und Internationale Studien, Washington, 12.03.2015, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/DE/Infoservice/Presse/Reden/2015/150312-BM_CSIS.html

[73] Bundesregierung: Shaping Globalization – Expanding Partnerships – Sharing Responsibility. A strategy paper by the German Government, Berlin 2012, URL: http://www.auswaertiges-amt.de/cae/servlet/contentblob/616584/publicationFile/190262/Gestaltungsmaechtekonzept%20engl.pdf

[74] Stiftung Wissenschaft und Politik/ German Marshall Fund: New Power New Responsibility. Elements of a German foreign and security policy for a changing world, Berlin 2013

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>