«

»

Mar 21

2015 – Европейската година за развитиеEuropean Year for Development 2015

 

 

Мариус Уондърс

Европейските години: история и цели

Така наречените „Европейски години” съществуват от 1983 г. Оттогава насам – с едно или две изключения – всяка година европейските институции подбират конкретна тема, която да бъде в „сърцето” на обществените обсъждания с гражданите, както и между самите тях, а така също в центъра на политическия дебат в цяла Европа по време на съответната година.

Целта на Европейските години е да привлекат върху така подбрания въпрос или тема светлините на прожекторите през цялата година, да повишат информираността на гражданите, както и да им предоставят информация за основната тема. Гражданите се насърчават също да участват в този широкомащабен обществен дебат. Някои Европейски години се оказаха доста успешни за постигането на тези цели, докато други се провалиха напълно, тъй като гражданите останаха до голяма степен неосведомени за темата, поставена в центъра на Европейската година, не се ангажираха с нея или даже нямаха представа, че е обявена такава година.

Решенията за конкретните теми на отделните Европейски години се взимат въз основа на съвместни решения на Европейския парламент и Европейския съвет. Всъщност тези решения са правното основание за провеждането на такива години с относителен бюджет от около 10-25 милиона евро, предназначени за финансиране на основните дейности.

Обикновено организацията на дейностите в рамките на Европейските години се ръководи и координира от Европейската комисия, която действа въз основа на правната рамка, осигурена й от съвместните решения на Парламента и на Съвета, но в нея участват и голям брой различни заинтересовани лица.

 

Как се „случи” Европейската година за развитие 2015?

Идеята за тази Европейска година възникна в рамките на КОНКОРД          -Европа – европейската конфедерация на неправителствените организации (НПО), работещи в областта на хуманитарната помощ и сътрудничеството за развитие. През лятото на 2011 година тази идея бе предложена за пръв път по време на ежегодната Генерална асамблея на КОНКОРД от Андрис Гобинс, делегат на националната платформа на латвийските неправителствени организации (LAPAS) и член на Европейския икономически и социален комитет. В същото това време аз, в качеството си на новоизбран член на Управителния съвет на КОНКОРД и изпълнителен директор на представителството на Уърлд Вижън Интернешънъл в Брюксел и ЕС, направих подобно предложение в писмена форма до Управителния съвет на КОНКОРД. Така Андрис и аз се оказахме „духовните бащи” на тази Европейска година.

КОНКОРД беше и организацията, която се зае с инициирането, вдъхновяването и координирането на процеса на лобиране сред подходящите за тази цел европейски институции, които трябваше да превърнат тази идея в политическа реалност. През есента на 2011 г. успяхме да съберем малка, но много ефективна група за лобиране, състояща се от представители на официалните институции на ЕС и включваща представител на кабинета на европейския комисар по развитието – Пиебалгс, както и важни представители на Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. На последно място, но не и по значение, тази група включваше няколко ключови поддръжници на тази идея в Европейския парламент, сред които основната и решителна роля бе поета от европейския депутат Чарлз Гьоренс от Люксембург, член на групата на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) и на парламентарната комисия по развитие.

Последваха две години на интензивно и съзидателно лобиране, които през есента на 2013 г. доведоха до приемането на първо четене на идеята от Европейския парламент, както и до официалното съвместно решение на Парламента и на Съвета, което последва през месец април 2014 г.

След като Европейската година се беше вече превърнала в политическа реалност, КОНКОРД продължи да оказва значителна и съществена помощ на Европейската комисия, като така даде тласък на процеса на нейното оформяне и подготовка. Като признание за основната роля, изиграна от КОНКОРД при раждането на Европейската година за развитие, европейските институции поканиха конфедерацията и й помогнаха да свика, а след това и да координира действията на един широко-мащабен съюз от активисти на гражданското общество, основавайки се на виждането, че то представлява мостът между европейските политически лидери, от една страна, и държавите членки със своите граждани, от друга. Затова се счита, че гражданското общество представлява необходимата група от заинтересовани лица, която може да помогне за постигане на целите на Европейската година за развитие (2015).

Този Съюз на гражданското общество, който КОНКОРД свика и организира за целите на Европейската година за развитие, успя да мобилизира стотици граждански организации от различни сектори – и то не само традиционните НПО-та, работещи в областта на хуманитарната помощ и развитието, но така също и някои мрежи на гражданското общество, работещи активно в социалния сектор, в областта на опазването на околната среда и на лоялната търговия, на местните власти, младежките движения, женските движения и много други. Всички те смятаха, че по един или друг начин имат някакъв интерес в диалога с гражданите по време на Европейската година за развитие. Всички те вярваха, че по-добрата информираност на гражданите в целия Европейски съюз, както и по-силната им ангажираност са жизнено важни за постигане на целите, както и за по-широко участие на гражданите в сътрудничеството за развитие в Европейския съюз като цяло и в отделните държави членки.

 

Защо 2015 г. бе избрана за Европейска година за развитие?

В началото на хилядолетието, което бе поставено от 2000 година, международната общност прие амбициозен, общ глобален дневен ред, целящ изкореняване на бедността и неравенството по света. Това бяха Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР). Тези цели бяха разработени от представители на отделните правителства въз основа на подход „отгоре надолу”, без почти никакви предварителни консултации с гражданите, гражданското общество или заинтересованите страни. Бяха оформени в 8 глобални цели (със съответните запланувани резултати), които трябваше да бъдат постигнати до края на 2015 година.

Разглеждайки напредъка, който бе постигнат при реализирането на тези цели, и най-големите скептици би трябвало да признаят, че всъщност е постигнато много. На разпространението на СПИН и HIV вируса бе сложен край, който даже бе последван от обратната тенденция. Вече много повече деца ходят на основно училище. Броят на починалите при раждане жени бе намален драстично. Това се отнася и до броя на децата, починали преди 5-ия си рожден ден.

И при най-голямата доза оптимизъм обаче трябва да признаем, че в много отношения самите цели, както и заплануваните през 2000 г. резултати, не бяха постигнати. Повече от 1 милиард души по света все още си лягат гладни всеки ден, трябва да се направи още много за постигане на равнопоставеност между половете, неравенството и дискриминацията продължават да съществуват с пълна сила, а кръвопролитните конфликти не слизат от първите страници на вестниците.

Светът днес е много по-различно място за живеене в сравнение с началото на века, когато бяха приети Целите на хилядолетието за развитие. Броят на заплахите, свързани с промените в климата, се увеличи; неравенството между отделните страни, както и вътре в самите тях, пусна дълбоки корени; оказа се също, че и икономическата ни система обслужва интересите единствено на шепа хора, както и че не е устойчива в дългосрочен план.

За да могат да отговорят на тези сложни глобални предизвикателства, правителствата на държавите – членки на ООН, представени на Генералната асамблея на организацията, провела се през септември 2015 г., приеха Дневен ред за устойчиво развитие до 2030 г., който дефинира 17 общи цели, заедно с повече от 160 подробни непосредствени задачи. Така 2015 година отбеляза началото на първата фаза от изпълнението на този нов и амбициозен дневен ред за следващите 15 години, вземайки под внимание поуките от ЦХР, както и от Процеса ООН Рио+20, и насочвайки вниманието към основните причини за бедността, неравенството и липсата на устойчивост.

2015-та бе също годината, през която бяха насрочени и две други важни глобални конференции на най-високо равнище: на тема „финансиране за развитие” – в Адис Абеба през юни 2015 г., както и срещата на най-високо равнище за промените в климата „COP21”, състояла се в Париж през декември 2015 г.

Всички тези важни глобални събития, предвидени за 2015 г., като например настъпването на крайния срок за постигане на Целите на хилядолетието за развитие, приемането на Дневния ред за устойчиво развитие до 2030 г., финансовата конференция в Адис Абеба и срещата на най-високо равнище за промените в климата COP21, се оказаха стабилни аргументи за определянето на 2015 г. за Европейска година за развитие.

За това обаче имаше и още една основателна причина: в продължение на цели 30 години Европейските години бяха организирани около теми, считани за „вътрешни” – както за Европейския съюз, така и за неговите държави членки. Затова 2015 г. трябваше да бъде първата Европейска година, която да постави фокуса върху това, което ЕС прави извън собствените си граници, както и да подчертае ролята на Съюза и на неговите държави членки като глобални „играчи”.

 

Официални цели на Европейската година за развитие (2015)

В съвместното решение на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от април 2014 г., което осигури правното основание за Европейската година за развитие, официалните цели на тази година бяха определени както следва:

  1. Да бъдат информирани гражданите относно сътрудничеството за развитие, осъществявано от ЕС и от държавите членки, чрез оповестяване на резултатите, които е постигнал Европейският съюз заедно със своите държави членки като глобален „играч”, и които ще продължи да постига в съответствие с обсъжданата рамка за периода след 2015 година.
  2. Да се насърчава прякото участие, критичното мислене и активният интерес на гражданите на Европейския съюз, както и на съответните заинтересовани лица, към сътрудничеството за развитие, включително и в областта на създаване и прилагане на политиката.
  3. Да се повишава осведомеността за ползите от европейското сътрудничество за развитие не само на бенефициентите – по отношение на оказваната от ЕС помощ за развитие, но така също и на гражданите на Европейския съюз; да се постигне по-добро разбиране на съгласуваната политика за развитие, както и да се възпитава у гражданите на Европа и на развиващите се страни чувство на взаимна отговорност и солидарност в непрекъснато променящия се и ставащ все по взаимозависим свят.

 

Измерване на успеха на Европейската година в областта на комуникациите

Една от основните цели на Европейската година за развитие бе да бъдат ангажирани гражданите на държавите членки на ЕС в конструктивен и критичен диалог по широка гама от теми, като например какво е представлявало международното сътрудничество за развитие в миналото и какви предизвикателства трябва да бъдат преодолени в бъдещето. Това трябва да включва открито оповестяване на реалните и дълготрайни разлики между двете.

За да може да провокира и направлява такъв разговор обаче, Европейската комисия поръча на Евробарометър специално проучване, което да бъде извършено в самото начало на Европейската година за развитие. Това проучване бе проведено сред 28 000 души от всички държави членки, имащи различен социален произход. А в резултат на проучването бяха направени някои интересни констатации:

  • Относно самата Европейска година: малко повече от един на всеки 10 анкетирани (12%) знаеше, че 2015 г. е обявена за Европейска година за развитие.
  • Относно твърдението, че е важно да се оказва помощ на хората в развиващите се страни: 85% от анкетираните са отговорили, че е важно да се оказва такава помощ. Това е една изключително забележителна констатация, направена на фона на проточилата се икономическа криза, на режима на „затягане на коланите” в редица европейски държави, както и на произтичащите от всичко това растяща безработица, бедност и социално изключване.
  • Относно твърдението, че трябва да се приоритизират и засилят усилията към справяне с бедността в развиващите се страни: почти 2/3 от анкетираните (64%) са отговорили, че това трябва да бъде един от основните приоритети на ЕС, а над половината от тях (52%) даже са споделили, че Европейският съюз трябва да спази обещанието си и да увеличи помощта за развитие.
  • Относно собствената им роля в опитите за справяне с бедността в развиващите се страни: половината от анкетираните (50%) са се съгласили, че в качеството си на отделни граждани могат да допринесат също за борбата с бедността в развиващите се страни. Една трета от тях (34%) са отговорили, че участват лично в предоставянето на помощи за развиващите се страни. Три четвърти са казали, че един от ефикасните начини да се постигне това е да се участва на доброволна основа в организации, занимаващи се с подпомагане на развиващите се страни.
  • Относно нивото им на осведоменост: над половината от анкетираните са заявили, че знаят поне малко за това, къде отива помощта за развитие, предоставяна от собствените им правителства. Но когато същият въпрос е бил зададен по отношение на ЕС, 55% процента от анкетираните са отговорили, че не знаят нищо по този въпрос. От това става ясно, че Европейският съюз трябва да предоставя повече информация в това отношение.
  • Относно предпочитаните източници на информация: отговорът на анкетираните е бил, че най-често си набавят информация за помощта за развитие от традиционните медийни източници, като например телевизионните новинарски програми (77%) и вестниците (44%), а малко над една трета са казали, че използват за тази цел новинарските страници в интернет (34%).

 

В началото на тази Европейска година бяха събрани базови статистически данни. Затова би било интересно същото проучване да се повтори в началото на 2016 година, за да се види дали (и до каква степен) резултатите са се променили.

 

Година на разказване на истории, използван език и опровергаване на митове.

Появи се следният въпрос: дали в усилията си да накараме хората да участват в тези многобройни разговори за сътрудничеството за развитие в рамките на една година сме успели да използваме най-подходящия език, спрямо най-подходящите хора, и то в най-подходящото време?

Едно от най-големите предизвикателства по време на Европейската година за развитие беше необходимостта да разговаряме с гражданите на обикновен, разбираем и ясен език, като ги запознаваме с реални истории от живота в областта на развитието и справедливостта в световен мащаб. Истории, в които хората да могат да разпознаят себе си лесно, без да използваме сложния професионален жаргон в областта на развитието. Много от гражданите, с които се срещахме, или знаеха много малко за обхвата и резултатите от европейското сътрудничество за развитие, или не проявяваха към тази тема почти никакъв интерес.

Освен това се оказа, че значителна група от европейски граждани отхвърля открито идеята да се заделят дори незначителни средства за намаляване на бедността в далечни държави в момент, в който трудностите и страданията в собствените им страни се задълбочават.

От изложеното дотук става ясно, че всички заинтересовани страни, участващи в процеса на протичане на Европейската година за развитие, трябваше да бъдат подготвени за трудни разговори, необходими за по-добро разбиране на това, какво точно мотивира начина на мислене на хората, с които се срещаха, както и да обяснят какво мотивира нашия начин на мислене.

Защото това е единственият начин, чрез който можем да се надяваме да изградим мостове между противоположни нагласи, както и да започнем да опровергаваме някои от упоритите митове, разпространявани срещу помощта за развитие. Например митове от рода на: „Тази помощ не върши никаква работа. Предоставяме я от години, а развиващите се страни си остават все така бедни”; или пък: „Помощта за развитие не достига до бедните хора, а само прави корумпираните политици още по-богати”. И може би най-трудният за преодоляване мит, който гласи: „Бедността и трудностите се увеличават в собствените ни европейски страни. Не можем да си позволим да харчим повече пари за развитие.”

По тази причина диалогът с гражданите не трябва да се съсредоточава само върху „това, което дава Европа”, а да бъде повече насочен към „това, как живее Европа”. Или с други думи – какво представлява нашият начин на живот и какви решения взимаме като потребители; също така как се отразява европейската търговска, селскостопанска и икономическа политика на развитието в глобален мащаб и какъв ефект има нашият начин на живот върху ограничените природни ресурси, които са общи за около 7 милиарда души на планетата, като до 2050 г. се очаква броят им да достигне 9 милиарда.

През 2015 г. например започнахме да подчертаваме защо мерките срещу промените в климата са така тясно свързани с развитието, тъй като ефектът на климатичните промени се усеща непропорционално най-много от тези, които имат най-малка вина за глобалното затопляне, но са най-уязвими към разрушителните последствия от това затопляне.

Еднаквото ангажиране на всички заинтересовани страни, на всички правителства и на всички граждани трябва да продължи да отразява истинската същност на мотото на Европейската година за развитие 2015: „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще”.

 

Мобилизиране на масовите и социалните медии

При подготовката на Европейската година за развитие (2015) Европейската комисия взе съвсем правилното решение да не използва много скъпи професионални медии и рекламни кампании в желанието си да достигне до аудиторията от близо 500 милиона граждани на Европейския съюз. Защото това би погълнало всички налични ресурси и би се оказало трогателно неефективно.

Вместо това социалните медии и интернет се превърнаха в основни инструменти за споделяне на информация с гражданите, както и за тяхното ангажиране в обществения дебат и всички останали събития в рамките на Европейската година. По тази причина младите хора получиха специално място и им бе отредена специална роля на активисти, които да събират и разпространяват лични истории, свързани с Европейската година за развитие.

Вместо да бъдат ангажирани единствено политически лидери, бе направен опит да се насърчат онези лица, които могат да окажат определено влияние върху обществения дебат. Сред тях имаше индустриални магнати и известни личности, както и видни спортисти и журналисти, на които бе поставена задача да се възползват от всяка представила се в медиите или по някои други канали възможност, чрез която да се опитат да ангажират гражданите в конструктивен и критичен диалог относно бъдещето на сътрудничеството за развитие. Смяташе се, че това би помогнало за „изнасяне” на този разговор извън пределите на „брюкселския балон”, както и на професионалните елити и привилегированите кръгове в отделните национални столици в рамките на ЕС. Очакванията бяха всичко това да осигури широко-мащабно отразяване на цялата Европейска година за развитие от традиционните медии, включващи вестници и телевизии.

С наближаването на края на Европейската година за развитие трябва да признаем, че нейното отразяване от страна на традиционните масови медии не се случи така, както бяхме предвидили или както се надявахме. Когато тази Европейска година бе замислена през лятото на 2011 г., или даже когато за нея бе взето официално решение през април 2014 г., никой не бе могъл да допусне, че в традиционните медии ще се появи цяла серия от кризи, която да прикове вниманието на хората и да отнеме почти цялото ефирно време. Сред тези кризи бяха: терористичната атака над Шарли Ебдо в началото на годината и ужасяващите жертви на терора на същото място към края на годината; драмата с гръцката финансова криза, както и нейното отражение върху системата на еврото; и на последно място, но не и по значение, огромните тълпи бежанци, търсещи убежище и правейки опити да влязат в Европа или през Средиземно море или по маршрута, прекосяващ Западните Балкани. Такива горещи новини изпълваха първите страници на вестниците и насищаха редакционното пространство и ефирното време на радиостанциите и телевизиите до степен, която оказа пагубен ефект върху Европейската година за развитие.

Оказа се, че през 2015 г. масовите медии не бяха най-подходящи за провеждане на диалог с гражданите по проблемите на развитието. Даже когато през септември тази година лидерите на всички световни нации се събраха в Ню Йорк за Генералната асамблея на ООН, на която да приемат 15-годишната рамка на целите на устойчивото развитие, това историческо събитие не успя да намери полагащото му се място на първите страници на традиционните печатни медии или в най-гледаното новинарско време на европейските телевизии. Появиха се само откъси от някои атрактивни фрази на американския президент, както и кадри с изказвания на Папата, но почти не се намериха масови медии, които да предложат каквито и да е подробности за реалното съдържание на този нов и амбициозен Дневен ред за устойчиво развитие до 2030 година, който бе приет от всички световни лидери и който задължава всички държави по света да работят заедно, за да превърнат до 2030 година този Дневен ред в реалност – както у дома, така и в чужбина. За голяма част от европейските граждани, както и за цели други страни по света седемнадесетте цели на устойчивото развитие и свързаните с тях запланувани резултати си остават, поне за момента, една доста добре запазена тайна.

Новият Дневен ред за устойчиво развитие до 2030 г.

За разлика от Целите на хилядолетието за развитие, един глобален процес с участието на много повече хора доведе до изготвянето на новия Дневен ред за устойчиво развитие до 2030 година, който е универсален, насочен към хората, интегриран и неделим. Този дневен ред осигурява баланса между трите измерения на устойчивото развитие: икономическо, социално и екологично.

Новият Дневен ред е глобален по характер и универсално приложим (както от развитите, така и от развиващите се страни), като в същото време взема предвид състоянието във всяка отделна страна и показва уважение към националните приоритети. В резултат на това неговите цели са както универсални, така и специфични по отношение на контекста, като така създават големи възможности за насърчаване на иновативните, местните и взаимосвързаните подходи, както и за излизане на международната общност от разделението Север / Юг. Подписалите Резолюцията на ООН страни се задължават да популяризират и „етиката на глобалното гражданство и споделената отговорност”.

Независимо от благородните декларации, трябва да се постигне баланс при тълкуването на това, как тази отговорност да бъде споделена на практика. Ще приведа следния пример: имайки предвид факта, че неустойчивите производства на Севера са изнесени вече до голяма степен на Юг, фокусът върху неустойчивите производства на Юга трябва винаги да се балансира от фокуса върху неустойчивото потребление на Север.

И въпреки това, самият факт че този нов универсален Дневен ред се отнася до „всички страни”, както и „задължението” да се тълкува по справедлив начин, не означава, че само правителствата биха били отговорни за неговото запазване. Точно обратното. Този нов Дневен ред би „проработил” само ако тази отговорност се „разпредели” по всички правителствени нива надолу по йерархията, като едновременно с това обхване и частния сектор, както и всички граждани по света.

 

Дейности на гражданското общество през 2015 г.

В качеството си на общоевропейска мрежа от неправителствени организации, работещи в областта на развитието, КОНКОРД успя да организира и поведе един доста разнороден, но широко-мащабен съюз на европейските мрежи на гражданското общество (от различни политически сектори) с подкрепата на малък екип от сътрудници, излъчен от редиците на собствения му Секретариат. Основните цели на този съюз на гражданското общество включват:

  • Оказване на подкрепа на националните и регионалните коалиции на гражданското общество, както и на отделни участници в процеса – при провеждането на кампании и на отделни действия в рамките на Европейската година за развитие; осигуряване на консултации и практическа помощ при подготвянето на дейности в рамките на Европа на местно, регионално и национално равнище.
  • Разработване от гражданското общество на иновативни инструменти за провеждане на кампании, както и на други комуникативни дейности, с цел провокиране на разговор, който да може да бъде адаптиран лесно към съответния местен, регионален или национален контекст.
  • Непрекъснато качване на ново съдържание в раздела за гражданското общество на официалната интернет страница на Европейската комисия – EYD2015, както и съвместно участие с Комисията в медийни прояви на социалните медии, в зависимост от конкретните теми, определени за отделните месеци на годината.
  • Принос и осигуряване на участие на гражданското общество в централно-организирани европейски събития в контекста на Европейската година за развитие – включително и от латвийското и люксембургското Председателство на ЕС, както и в събитията, организирани на национално равнище в отделните държави членки.
  • Подготвяне на политически препоръки въз основа на информацията, събирана по време на Европейската година за развитие, както и в процеса на изпълнение на дейностите по проекта – като съществено доказателство за прекия ни ангажимент към гражданите, осъществяван на практика чрез Общоевропейския съюз на гражданското общество.

 

Освен основател и координатор на широко-мащабния Съюз на гражданското общество, КОНКОРД-Европа имаше и функцията на представител на Европейската комисия при съ-финансирането на част от средствата, отпускани от самата Комисия за Европейската година за развитие – за проекти и други видове дейности на гражданското общество.

След обявяването на покана за представяне на предложения, КОНКОРД получи близо 100 заявления за предоставено от ЕС съ-финансиране, подадени от граждански организации за плануваните от тях сравнително малки проекти, програми и други дейности на местно и национално равнище. КОНКОРД разполагаше със скромен финансов ресурс от около 525 000 евро за съ-финансиране на дейностите по такива малки проекти. Накрая селекционна комисия, излъчена от Съюза на гражданското общество, избра 17 заявления от общо подадените 100 броя молби, които трябваше да получат предоставено от ЕС съ-финансиране в размер от 10 000 до 85 000 евро.

Участващите в съ-финансирането от страна на ЕС групи включваха представители на широката общественост, на потребители от всички възрасти – както европейски, така и глобални граждани, на училища и младежки групи, на участващи в различни кампании доброволци, на граждански организации от различни сектори, на пресата, медиите и местните власти, както и на различни други категории. Всички проекти бяха много иновативни и осигуряваха максимален достъп до обществото въз основа на минимално изразходване на ресурси.

„Революция в модата” е само един пример за иновативен и много успешен проект, който изникна от „недрата” на гражданското общество и бе подкрепен от КОНКОРД чрез предоставено от ЕС съ-финансиране. Гражданската кампания за по-голяма прозрачност в дейността на модните вериги бе започнала още преди началото на Европейската година за развитие. Тя бе инициирана от малка група британски етични модни дизайнери веднага след срутването на Рана Плаза в Бангладеш през 2013 година. За по-малко от две години тази кампания успя да добие глобален мащаб, като и в момента продължава дейността си в 78 страни по света.

С подкрепата на субсидия за съ-финансиране от Съюза на гражданското общество на Европейската година за развитие, проектът „Революция в модата” успя да достигне до максимален брой хора, регистрирайки рекорден брой участващи граждани както от Европейския съюз, така и от други страни по света. Само през месец април 2015 година кампанията отчете 43 000 ползвания на хаш-тага #whomademyclothes в Туитър и Инстаграм и намери отражение в над 2 250 статии във вестниците. Тя бе отразена от медии, като се започне от „Фортчън магазин” и се стигне до „Фокс Нюз”, Си Ен Ен, Би Би Си, Ай-Ди, „Грация”, „Мари Клер”, „Воуг Италия”, до голяма част от националните флаери, както и до много други. Само през месец април 2015 г. в Европа посетителите на уеб страницата на „Революция в модата” се оказаха 30 936 души. Това показва, че както в Европа, така и по целия свят хората засвидетелстваха определен интерес и ангажираност.

 

Заключение

Европейската година за развитие (2015) наближава към своя край. Но работата по убеждаването на гражданите, по мобилизирането на критичното им мислене, както и на ангажирането им в областта на всички елементи на развитието все още не е приключила. Защото съвсем наскоро беше поставено началото на нов 15-годишен период на европейски усилия в областта на развитието, в който трябва да участваме всички ние, за да можем да допринесем за изпълнението на Дневния ред за устойчиво развитие до 2030 година, както и да поддържаме и надграждаме всичко, започнало през Европейската година за развитие, като например водещата инициатива на Европейската комисия в областта на модната индустрия.

В същото това време трябва да осъзнаем и приемем факта, че глобалният сектор на развитието – както правителствен, така и не-правителствен – трябва да бъде значително променен, тъй като сме изправени пред огромни и страховити предизвикателства, наложени от глобалните мега-тенденции, които ще оказват еднакво въздействие както върху правителствата, така и върху отделните граждани по пътя към 2030 година.

Има например демографски и социални предизвикателства, породени от неравномерното нарастване на населението в света; наблюдават се все по-значителни промени в световните икономически сили; появяват се и все по-сериозни предизвикателства в резултат на засилената урбанизация. Може би най-голямото предизвикателство, с което ни предстои да се справим, е промяната в климата, която води неизменно до деградация на околната среда. Няма как всички тези предизвикателства да не доведат до напрежение в областта на поддържащите живота ресурси, като например достъпът на хората по света до чиста вода, както и до енергия на достъпни цени. Преодоляването на всички тези предизвикателства ще бъде изключително трудно за страните и регионите, живеещи в мир, но то ще бъде много по-трудно за страните и регионите, които цари насилие и действат въоръжени конфликти. Това насилие и тези конфликти разрушават всичко постигнато през последните години и предизвикват огромни потоци от вътрешно разселени хора, както и международно преселение на бежанци.

Накратко: Налага се правителствата и хората по света да се справят с доста сложни и динамични предизвикателства – нещо, което могат да направят като започнат да прилагат на практика новата амбициозна рамка, състояща се от цели за устойчиво глобално развитие. Може би ще се наложи правителствата, гражданското общество и всички заинтересовани страни даже да се „преоткрият”, за да могат да останат годни за справяне с тези предизвикателства, както и да изпълнят поетите от тях обещания. А може да се наложи и всички ние да променим изцяло собствената си игра. Както обикновено, бизнесът като такъв няма да свърши никаква работа – нито за правителствата, нито за частния сектор, а най-малко за организираното гражданско общество. Ние се намираме в навечерието на разрушителни и революционни процеси на промяната и в нашия сектор – секторът на организираното гражданско общество.

Съществува едно основно правило, което не трябва да се забравя: няма един единствен „играч”, който да може да поеме цялата отговорност за реализирането на тези амбициозни цели. Нито едно правителство, нито Обединените нации, нито Европейският съюз, нито която и да е неправителствена организация или друг елемент на гражданското общество. При наличието на описаните по-горе предизвикателства, новият Дневен ред за устойчиво развитие до 2030 година може да бъде постигнат, единствено ако всеки човек на планетата се включи реално в този процес и допринесе за неговото успешно завършване – всеки по свой начин и на своето собствено равнище: всяко правителство, всеки бизнес, всеки отделен гражданин.

Европейска година за развитие (2015) предостави на гражданското общество уникалната възможност да се организира вътре в себе си – заедно с всички нас, гражданите, да използва нашето критично мислене и да ни мобилизира да извършим промяната, която желаем толкова много. Тази възможност ни задължава да излезем извън рамките на собствения си сектор, влизайки в партньорство и хармонизирайки нашето мислене с представителите на други части на обществото, които мислят, а понякога и работят по съвсем различен начин.

В рамките на този процес ние открихме, че никой от нас не притежава цялото знание или цялата мъдрост на света. Ако обаче съчетаем това, което притежаваме, бихме могли да съберем на едно място достатъчно опит и знания, както и сила на ума, за да посрещнем предизвикателствата на нашето бъдещe; да съберем смелостта да се „преоткрием” – когато и където това се наложи, така че да можем да продължим да бъдем необходим партньор – на правителствата, на частния сектор и на академичната общност, за да намерим правилните отговори на правилно зададените за бъдещето въпроси в общия си стремеж да допринесем за постигането на Целите на устойчивото развитие.

Като съюз на гражданското общество, обхващащ много и различни сектори, ние сме готови да продължим да работим заедно и след края на Европейската година за развитие, да продължим да осъвременяваме и модифицираме съдържащите се в тази публикация препоръки, както и да продължим да предлагаме партньорството си на различни правителства, органи на властта и всички други заинтересовани страни.

 

До август 2015 г. Мариус Уондърс е главен изпълнителен директор на европейското представителство на Уърлд Вижън Интернешънъл – една от най-големите световни мрежи на неправителствени организации, работещи в областта на хуманитарната помощ и развитието. Той остава член на Управителния съвет на КОНКОРД-Европа, а още през 2011 г. е един от инициаторите на Европейската година, която отбелязваме сега, през 2015 г. Като признание за инициаторската му дейност в рамките на тази инициатива той е удостоен с честта да бъде наречен от колегите си в европейското гражданско общество Посланик на гражданското общество в рамките на Европейската година за развитие (2015). В това си качество Мариус Уондърс е официален говорител на гражданското общество в контекста на тази Европейска година за развитие, през която е участвал в редица публични дискусии и е написал поредица от статии.

КОНКОРД е европейската конфедерация на неправителствените организации, работещи в областта на хуманитарната помощ и на развитието. Сред членуващите организации има 28 национални асоциации, 20 международни мрежи, както и 3 асоциирани организации, които в своята общност представляват над 2 600 неправителствени организации, подкрепяни от милиони граждани в Европа. КОНКОРД има ролята на главен събеседник с европейските институции, работещи в областта на политиката за развитие. 

Marius Wanders

European Years: History and purpose

European Years have been around since 1983. Since then – with one or two exceptions – almost every year the EU institutions have chosen a particular theme to be at the heart of the public discourse with and among citizens as well as the heart of the political debate throughout Europe during that particular year.

European Years are meant to put the selected issue or theme firmly in the spotlight during that year, raise awareness among citizens and provide information to them about that central theme. Citizens are also encouraged and stimulated to take part in a broad public debate. Some European Years have been successful in that objective, others have been quite spectacular failures in the sense that citizens remained largely unaware of the theme that was at the heart of that European Year, were not engaged or were even totally unaware that the European Year was happening.

Decisions about the theme of the European Years are taken as a joint decision by the European Parliament and the European Council. This joint decision provides the European Year with a legal basis and with a relatively budget of between 10 and 25 million Euro to finance core activities.

The organization of the activities of the European Year is usually led and coordinated by the European Commission, acting upon the legal framework provided by the joint decision of Parliament and Council, but involves a variety of stakeholders.

 

How did the European Year 2015 for Development come about?

The idea of this European Year 2015 for Development was born within CONCORD Europe, the European confederation of NGOs working in the fields of humanitarian relief and development cooperation. In the summer of 2011, the idea was first suggested during the annual General Assembly of CONCORD by Andris Gobins, delegate of the national platform of NGOs of Latvia (LAPAS) and member of the European Economic & Social Committee. At the same time, as newly elected member of the CONCORD Board and executive director of the Brussels & EU representative office of World Vision International, I made a similar proposal in writing to the Board of CONCORD. Andris and I were the ‘spiritual fathers’ of the European Year.

It was also CONCORD that initiated, inspired and coordinated lobbying the appropriate EU institutions to turn this idea into a political reality. During the autumn of 2011, we managed to assemble a small but very effective lobby task force with representatives from official EU institutions, including a representative of the Cabinet of Development Commissioner Piebalgs, key people in the EESC and in the Committee of the Regions and – last but not least – a few key ‘champions’ in the European Parliament, with a prominent and decisive role being played by MEP Charles Goerens (Luxemburg, ALDE Group, Development Committee)

Two years of intensive and creative lobbying followed, leading to a first plenary adoption of the idea by the Parliament in the autumn of 2013, and the formal joint Council and Parliament decision in April 2014.

Once the European Year had thus become a political reality, CONCORD continued to provide considerable and substantial input to the European Commission as it launched the process of shaping and preparing the year. Recognizing the pivotal role that CONCORD had played in the genesis of the European Year for Development, the EU institutions invited and supported CONCORD to convene and coordinate the action of a broad alliance of civil society actors, recognizing that civil society forms a bridge between political leaders in the EU and member states and citizens. Civil society is therefore considered to be an indispensable group of stakeholders to help achieve the objectives of the European Year 2015 for Development.

This EYD Civil Society Alliance which CONCORD convened mobilized hundreds of civil society organizations from a wide variety of different sectors, not only the traditional development and relief NGOs but also civil society networks active in the social sector, the environmental sector, the fair trade sector, local authorities, youth movements, women’s movements and many others. All of them considered in one way or the other that there was something at stake for them in the dialogue with citizens during the European Year for Development. They all shared the belief that better awareness and a stronger engagement of citizens across the EU was vital to achieve the objectives and increase public ownership of development cooperation of the EU and its member states.

 

Why was 2015 targeted as European Year for Development?

At the start of this millennium, in the year 2000, the international community of nations adopted an ambitious shared global agenda aimed to eradicate poverty and inequality around the world, the Millennium Development Goals (MDGs). They were designed in a fairly top down approach by government representatives, without much consultation with citizens, civil society or other stakeholders. The MDGs were a set of 8 global goals and related targets, to be achieved by 2015.

When analyzing progress made in the realization of the MDGs, even the greatest skeptic may have to admit that a lot has actually been achieved. The spread of HIV & AIDS has been stopped and is beginning to reverse. More children than ever before do enjoy basic education. The number of women dying while giving birth has been dramatically reduced, as has the number of children dying before their 5th birthday.

But even the greatest optimist may have to admit that in many ways the goals and targets set in 2000 have not been achieved. More than a billion people in the world still go to sleep hungry each day, a lot of progress is still to be made to achieve gender equality globally, inequality and discrimination are still rampant and violent conflicts fill our news bulletins each day.

The world today is a very different place to when the MDGs were designed at the turn of the century. The threats associated with climate change have grown, inequality between and within countries has taken deeper roots, while our economic system has shown to serve the interests of only a few and to be unsustainable in the long term.

To respond to these complex global challenges the governments of the UN member states assembled at the General Assembly of September 2015 adopted the 2030 Agenda for Sustainable Development, defining 17 overall goals and more than 160 more detailed objectives. So the year 2015 therefore also marked the start of the implementation phase of this new and ambitious global agenda for the next 15 years, building on the lessons learnt from the MDGs and the UN Rio+20 process addressing the root causes of poverty, inequality and unsustainability.

2015 was also a year in which two other major global summit conferences were scheduled: the Financing for Development conference in Addis Abeba in June 2015 and the COP21 Climate Summit in Paris in December 2015.

All these major global milestone events taking place in 2015 – reaching the deadline for realization of the Millennium Development Goals, adoption of the 20130 Agenda for Sustainable Development, the Addis Abeba financing conference and the COP21 Climate Summit – were compelling arguments to designate 2015 as European Year for Development.

But there was another good reason: For 30 years now, European Years have been organized around themes that were “domestic” to the EU and its member states. So 2015 was actually going to be the first European year focusing at what the EU does outside its own borders, highlighting the role of the EU and its member states as global players.

 

Official objectives of the European Year 2015 for Development

In the joint Parliament/Council decision of April 2014, which provided the legal basis for the European Year 2015 for Development, the official objectives for this European Year were laid down as follows:

  1. Inform Union citizens about the Union’s and the Member States’ development cooperation, highlighting the results that the Union, acting together with the Member States, has achieved as a global actor and will continue to achieve in line with the discussions on the post-2015 framework.
  2. Foster direct involvement, critical thinking and active interest of Union citizens and stakeholders in development cooperation including in policy formulation and implementation.
  3. Raise awareness of the benefits of the Union’s development cooperation not only for beneficiaries of the Union’s development assistance but also for Union citizens and to achieve a broader understanding of policy coherence for development, as well as to foster among citizens in Europe and developing countries a sense of joint responsibility, solidarity and opportunity in a changing and increasingly interdependent world.

 

Measuring success of the European Year in terms of communications

One of the key objectives of the European Year for Development is to engage citizens of the EU member states in a constructively critical conversation on a broad range of topics, such as how international development cooperation has worked in the past, what challenges need to be overcome for the future and to demonstrate the real and lasting difference it makes.

To start and steer such a conversation, the European Commission ordered a special Eurobarometer survey to be held right at the start of the European Year. Responses were collected from over 28,000 respondents in all member states and from all different social backgrounds. It threw up some interesting findings:

  • About the European year: Slightly more than one in ten respondents (12%) knew that 2015 was going to be the European Year for Development.
  • About the perceived importance of helping people in developing countries, 85% of respondents said it is important. This is an especially remarkable finding, seen against the backdrop of a protracted economic crisis, austerity regimes in many European countries and the resulting increases in unemployment, social exclusion and poverty.
  • About the perceived need to prioritise and increase efforts to tackle poverty in developing countries, almost two-thirds of respondents (64%) agreed this should be one of the main priorities of the EU, and just over half of all respondents (52%) even thought that the EU should keep its promise to increase aid to developing.
  • About their own role in tackling poverty in developing countries, half the respondents (50%) agreed that as individual citizens they too can play a role in tackling poverty in developing countries. One-third of respondents (34%) said that they are personally involved in helping developing countries. Three-quarters believe that an effective way of doing this is to volunteer in organisations that help developing countries.
  • About their level of knowledge, just over half of all respondents said that they feel they knew at least a little about where their national development aid goes. But when it comes to EU aid, 55% feel they know nothing at all about this. Clearly, there needs to be more information shared by the EU.
  • About their preferred sources of information, respondents are most likely to get information about development issues from traditional media sources such as TV news programmes (77%) and newspapers (44%), although just over one-third do so from news websites (34%).

 

These are interesting base line statistics at the beginning of this European Year. It will be interesting to repeat the survey early in 2016 and monitor if and to what extent the outcomes may have shifted.

 

A year of storytelling, language and myth busting

But in our efforts to engage citizens into a year-long series of conversations about development cooperation, have we really been using the right language towards the right people and at the right time?

One of the greatest challenges of the European Year 2015 for Development was the need to communicate in clear language with citizens and to use simple, understandable language by telling real life stories about development and global justice with citizens. Stories to which citizens could easily relate, devoid of complex development jargon. Many of these citizens have either limited knowledge about the scope and results of European development cooperation, or little interest in the topic.

Furthermore, a substantial group of citizens in the EU reject outright the notion of investing scarce resources in reducing poverty in faraway countries at a time when there is clearly increased hardship and suffering at home.

So all stakeholders involved in the European Year process had to be prepared for difficult conversations that are nonetheless essential to better understanding what motivates the thinking of our dialogue partners and explain what motivates ours.

This is the only way we can hope to build bridges between opposing mind-sets, and to begin busting some of the persistent negative myths that are being spread about development. Myths such as “Development doesn’t work: we have been doing it for decades and developing countries are still poor”. Or the myth that “Development aid is not reaching poor people, it just makes corrupt politicians richer”. And probably the hardest myth to bust of them all: “We have increasing poverty and hardship in our own European countries. We cannot afford to spend more money on development.”

The dialogue with citizens should therefore certainly not just be about “what Europe gives”, but perhaps even more about “how Europe lives”. In other words how our lifestyles, our consumer decisions, our trade, agricultural and economic policies in Europe affect global development and what impact how we live has on the limited resources of this planet we are sharing with close to 7 billion people, heading towards 9 billion by 2050.

For instance, in 2015 we set out to underline why action on climate change is so closely linked to development because its effects are already being felt disproportionately by those who are the least responsible for causing global warming but are the most vulnerable to its devastating consequences.

The engagement of all stakeholders, governments and citizens alike, should continue to reflect the true essence of the motto of this European Year: “Our world, our dignity, our future”.

 

Mobilizing mainstream media and social media

Quite rightfully, the European Commission – in setting up the Year – decided to not launch a very expensive professional media or advertising campaign with the objective of reaching out to close to 500 million EU citizens. That would have eaten up all available resources and would have been pathetically insufficient.

Instead, social media and the internet became the primary tools to share information with citizens and to engage them in the public debate and in the activities of the Year. A very special role and place in this context was foreseen for young people as activists and as transmitters and receivers of stories.

The European Year also tried to encourage people who already are in a position to influence the public discourse, not just political leaders but also captains of industry, celebrities, sports personalities and journalists, to proactively use each and every opportunity that might present itself in 2015 through media and other outreach channels to engage citizens in a constructively critical dialogue about the future of development cooperation. That would also help to move this conversation well beyond the ‘Brussels bubble’, the professional elite and privileged circles in national capitals, and it was expected that this would ensure wide coverage around the European Year in traditional media such as newspapers and TV.

As we are approaching the end of the European Year, we must admit that getting extensive coverage of the European Year in traditional mainstream media has not worked out as we had planned or hoped. When the European Year was conceived in the summer of 2011, or indeed even when it was formally decided in April 2014, nobody could have foreseen the total dominance of traditional media space by a series of recurring crises demanding the attention of the public: the Charlie Hebdo attack in Paris at the beginning of the year and the terrible atrocities in the same city towards the end of the year, the drama of the Greek financial crisis and its repercussions on the Euro system, and last but not least the massive movements of refugees and asylum seekers trying to reach Europe across the Mediterranean and through the Western Balkans route. These issues were grabbing headlines, editorial space and air time on TV and radio to such an extent that the European Year clearly suffered.

2015 simply was not a good year to seek dialogue with citizens about development through mainstream media. Even when in September the leaders of all the nations in the world assembled at the United Nations General Assembly in New York to adopt a new 15-year framework of sustainable development goals, this historic achievement and event barely made it to the front pages of traditional media or in the prime time newscasts on European TV stations. There were some soundbites by the US President and some images and quotes by the Pope, but only very few mainstream media gave any detail at all about the actual content of this new and ambitious 2030 Agenda for Sustainable Development that the leaders of all nations in the world had adopted and that commits all nations in the world to work together and to make a reality at home and abroad by 2030. The 17 sustainable development goals and all their related targets for the time being still remain a pretty well-kept secret for too many citizens in Europe and around the world.

 

The new 2030 Agenda for Sustainable Development

Compared to the Millennium Development Goals, a much more participatory global process has led to the formulation of the new 2030 Agenda for Sustainable Development, which is universal, people-centered, indivisible and integrated in nature. It balances the three dimensions of sustainable development: the economic, the social and the environmental dimensions.

The new Agenda is global in nature and universally applicable (to develo­ped and developing countries alike), while at the same time it takes into account different national situations and respects national priorities. As a result, its goals are both universal and context-specific, thereby genera­ting great opportunities for promoting innovative, localised and interlinked approaches and allowing the international community to move beyond the North/South divide. The signatories to the UN Resolution also pledge to promote “an ethic of global citizenship and shared responsibility”.

Despite these noble declarations, however, a fair balance must be struck when interpreting, in practice, how to share this responsibility. For exam­ple, given that unsustainable production in the North has been largely out­sourced to the South, a focus on unsustainable production in the South should always be balanced by a focus on unsustainable consumption in the North.

Yet the fact that this new universal Agenda applies to “all countries”, and that it must be interpreted in an equitable way, does not mean that the re­sponsibility for keeping to it lies only with governments. On the contrary, it will only work if it is owned by all levels of government, the private sector and, last but not least, citizens around the world.

 

Civil society action in 2015

CONCORD, as the pan-European network of development NGOs, convened and led a very diverse and broad alliance of European civil society networks (including many from different policy sectors), supported by a small team at the CONCORD Secretariat. The key objectives of this broad civil society alliance were defined as:

  • Supporting national or regional civil society coalitions or actors in the implementation of European Year campaigns and activities and providing them with advice and coaching for shaping local, regional and national activities in Europe.
  • Developing civil society’s own innovative campaigning and communication tools to stimulate a conversation easily adaptable to local, regional and national contexts.
  • Continuously uploading relevant content to the civil society section of the official EYD2015 website of the European Commission and engaging in social media interactions with the Commission taking account of the thematic months.
  • Ensuring participation in and contribution by civil society in centrally organised European events, including those organised by the Latvian and Luxembourg EU presidencies, and in national level events in the member states in the context of the Year.
  • Preparing policy recommendations based on input collected during the Year and in the course of the project activities, as a tangible legacy of our direct engagement with citizens through our Europe-wide alliance of civil society

 

CONCORD Europe, as the convener and coordinator of the broad civil society alliance, also acted as an agency for the European Commission in sub-granting part of its own EU funding for the European Year to civil society driven projects and activities in the context of the Year.

Following a Call for Proposals, CONCORD received close to 100 applications for sub-granted EU funding submitted by civil society organizations planning local, national and relatively small scale projects, programs and other activities. CONCORD had very modest financial envelope of around € 525,000 available to sub-grant to such small scale project activities. Ultimately, a selection committee of the civil society alliance selected 17 project applications out of the 100 received to be awarded sub-granted EU funding ranging from € 10,000 to € 85,000.

The groups targeted and involved in these sub-granted projects included the general public, consumers of all ages among both European and global citizens, schools and youth groups, volunteers, campaigners, civil society organizations from different sectors, press and media outlets, local authorities and many other categories. The projects were all highly innovative and maximized the outreach to the general public with a minimum of resources.

Just one example of the innovative and highly successful projects that came up from within civil society and was supported by a CONCORD sub-grant of EU funding is the Fashion Revolution. This citizen-led campaign to promote transparency in fashion supply chains already existed before the European Year. It was set up by a small group of ethical fashion designers in the UK in the aftermath of the Rana Plaza collapse in Bangladesh in 2013. In less than two years, it has grown into a global campaign that is active in 78 countries.

Supported by a sub-grant from the EYD Civil Society Alliance, Fashion Revolution has intensified its outreach and it has succeeded in reaching record numbers of citizens in the EU and worl­dwide. In April 2015 alone, the campaign counted 43,000 uses of the #whomademyclothes campaign hashtag on Twitter and Instagram and was mentioned in over 2,250 press articles. Coverage ranged from Fortune magazi­ne to Fox News, CNN, BBC, i-D, Grazia, Marie Claire, Vogue Italia, most national broadsheets and many more. In Europe alone there were 30,936 visits to the Fashion Revolution website in the month of April. These indicators show that there was significant engagement throughout the EU and the rest of Euro­pe.

 

Concluding remarks

The European Year 2015 for Development will soon be over. But the business of engaging with citizens and mobilizing their critical thinking and engagement in development related work is not yet finished. A new 15 years period of European development efforts has now started, in which all of us must deliver on the 2030 Agenda for Sustainable Development, and maintain and build on initiatives started during this European year, such as the European Commission’s flagship initiative on the garment industry.

At the same time we need to realize and come to terms with the fact that the global development sector – governmental and non-governmental – needs to undergo substantial transition as we try to grapple with massive and daunting challenges posed by global megatrends that will impact on governments and citizens alike as we move towards 2030.

For example, there are demographic and social challenges caused by uneven growth of the global population, there is a substantial shift taking place of global economic power and there are massive challenges resulting from increased urbanization. Perhaps the biggest challenge to meet head on is climate change and the resulting environmental degradation. All these challenges will inevitably lead to more stress on life-sustaining resources such as access for all people in the world to clean water and affordable energy. Dealing with these challenges will be difficult enough in countries and regions living in peace, but will be even more difficult in countries and regions of the world where violence and armed conflict still reign, destroying any progress made over the last years and causing massive flows of internally displaced persons and international refugee movements.

In short: Governments and people in the world will all have to deal with some pretty complex and highly dynamic challenges as they start implementing the new ambitious framework of sustainable global development goals. Governments as well as civil society and other stakeholders may even have to ‘reinvent’ themselves in order to remain fit for purpose and to deliver on the promises we all committed to. We may all need to change our game quite fundamentally. Business as usual will simply not do any longer. Not for governments, not for the private sector, and certainly not for organized civil society. We are at the eve of disruptive and revolutionary change processes, also in our own sector of organized civil society.

There is one important bottom line reality to keep in mind: There cannot be any single entity that can be considered to be solely and uniquely responsible and accountable for the realization of these ambitious goals. Not any single government, not the UN, not the EU, not any NGO or other civil society organization. Given the challenging conditions described above, the new 2030 Agenda for Sustainable Development can only be achieved if everyone on this planet truly buys into the process and contributes, each in their own way and at their own level; every government, every business and every citizen.

This European Year 2015 has provided civil society with a unique opportunity to engage with each other and with the citizens that make up who we are, embrace their critical thinking and mobilize them to be the change that they want to see. That opportunity has compelled us to reach out well beyond our own sector and to enter into partnership and a true meeting of the minds with other civil society sectors, with different focus and sometimes different ways of working.

In that process we have discovered that none of us possesses all the knowledge and all the wisdom, but that combined we may just have enough expertise, experience and brainpower to meet the challenges that are in our future, and courage to reinvent ourselves when and where necessary, so that we may continue to be that indispensable partner for governments, for the private sector and for the academic world in finding the right answers to the right questions of the future as we jointly seek to deliver on the Sustainable Development Goals.

As a civil society alliance across many diverse sectors, we stand ready to continue working together, beyond this European Year, to continue to update and modify the recommendations contained in this publication and to continue offering our partnership to governments, authorities and other stakeholders.

 

 

Marius Wanders was up until August 2015 the CEO of the EU representative office of World Vision International, one of the world’s largest networks of humanitarian relief and development NGOs. He is also still a member of the Board of CONCORD Europe and was one of the initiative takers for the European Year for Development 2015. In recognition of his pioneering work in this initiative he has been honoured to have been named by his peers in European civil society as the Ambassador for Civil Society towards the European Year for Development. As such he is the official civil society spokesperson in the context of this Year and has engaged in many public speaking engagements and written many articles about EYD2015.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>