«

»

Mar 22

Финансово-икономически аспекти на феномена „Ислямска държава в Ирак и Леванта“Financial and economical aspects of the ISIS phenomenon

автор:

Пламен Христов

 

 

Обща конюнктурна финансово-икономическа среда, в която се развива феноменът „Ислямска държава в Ирак и Леванта“

234233-301e04ac-f472-11e3-9b4b-c275dbac2021

Доколкото генезисът на феномена „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) е основан върху противоречията между регионалните сили в икономическата и специално в енергийната област, въпросът за икономиката и финансите на това парадържавно формирование следва да се разглежда във взаимодействието между нестабилността в региона и икономическото развитие в световен мащаб. Тук е необходимо да се отбележи, че върху желанието за придобивания и сливания на бизнес в международен план, икономическия растеж като цяло и стабилността на световните финансови пазари, войната в Сирия и Ирак, както и конфликтът в Украйна, не оказват значително негативно въздействие. Дори напротив, в известна степен поради трайния спад в цените на енергийните ресурси и суровинни материали производствените разходи се намаляват, което подпомага печалбите на компаниите. За сметка на това ниските цени на петрола и другите суровини потискат активността на компаниите в енергийната индустрия и комуналните услуги. Активността през тази година се наблюдава предимно в сектори като фармация, телекомуникации и технологии, върху които разглеждания конфликт няма пряко въздействие. Това състояние вероятно ще се запази до 2017 г., когато цикличността в процеса на сливания и придобивания в тези сектори ще се изчерпи.

Войната срещу ИДИЛ е единият от комплексните фактори, които имат своето въздействие върху процесите на глобалното икономическо възстановяване. Това е обусловено от търговията с петрол от териториите под неин контрол, която има пряко отношение към тенденцията на спадащите цени на горива и суровини и то не толкова в количествено изражение, колкото върху спекулациите за фючърсите на търговията с тези стоки, а оттам и върху тяхната цена. За разлика от предишни сходни конфликти в региона, при които винаги по правило се получаваше повишаване в цените на петрола и природния таз, този път тази последица не е налице. Нещо повече, задълбочаването и проточването на конфликта в Сирия във времето дори съдейства за потискане на цените на горивата. Причината е в анемичния темп на глобалното икономическо възстановяване след финансово-икономическата криза от 2008 г. – 2009 г., ревизирането на растежа на Китай, постигнатия напредък в преговорите с Иран, който отвари възможност за възстановяване на неговия износ. Всички тези фактори обусловиха ограничаване в търсенето на горива и суровини, натрупване на свръх резерви и оттам рязък и траен спад на цените.

Основен определящ фактор за генезиса на проблема с ИДИЛ, а съответно и на по-нататъшното му развитие е състоянието на икономиките на засегнатите страни (Сирия, Ирак), наред с адекватното политическо представителство, с оглед на възможностите за трудова заетост и жизнен стандарт. Допълнително усложняващо въздействие оказват и климатичните промени, политическите и военните конфликти в тези региони. Миграционният проблем, разглеждан в публичното пространство като аспект от войната срещу ИДИЛ, е в действителност породен от взаимодействието между демографския бум, невъзможността на арабските икономики да предоставят социално-икономическа реализация и оттам се провокира миграция към държави, които имат потенциални възможности в социален и икономически аспект като тези в ЕС. В действителност не става въпрос за бежанци, поне не в преимуществен порядък. Невъзможността на арабските авторитарни държавни режими да предложат адекватна трудова заетост е повод да се окаже натиск върху последните да извършат нужните структурни реформи. Отказът от такива обаче е основанието за външнополитическа намеса от страна на САЩ и Европа, защото в противен случай миграцията се насочва по пътя на най-малкото съпротивление към ЕС.

В този контекст явлението „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ почива на обективно закономерни финансово-икономически и социални дисбаланси в региона, а оттам възникна и потребността от политическа закрила на сунитската общност, следствие на провала на иракското правителство да създаде съответната държавна формула, която да гарантира това, като създаде реална алтернатива за тази етно-религиозна група от населението в намиране на трудова заетост, социално осигуряване и сигурност за съществуването й.

 

Източници на финансиране за терористичните и бунтовнически групи в Сирия и Ирак

Според проучване на неправителствената организация RAND Corporation източниците на финанси на ИДИЛ могат да се категоризират, както следва:

– доходи от продажбата на петрол и първично рафинирани продукти, които през 2015 г. възлизат месечно средно на 40 млн.щ.д. или общо годишно приход от 480 млн.щ.д.

Това е единственият и най-важен финансов източник за ИДИЛ. Същевременно обаче посочените предполагаеми приходи в абсолютна стойност играят очевидно сравнително малка роля във финансирането на дейността на ИДИЛ. Изчислява се, че общо до 30 млн.щ.д. месечно са необходими за заплати на членовете на ИДИЛ, което представлява 43,6% от годишния й бюджет. През 2014 г. организацията е финансирала подготовката на около 31 000 бойци. Според други оценки числеността им е била около 80 000 души. Разходните пера в това направление са свързани с финансови възнаграждения, снаряжение, боеприпаси, оръжие, транспортна техника, гориво, смазочни материали и резервни части, разузнавателна информация, апарат за сигурност.

За поддръжка на административния апарат, полиция, семейни помощи, медийна пропаганда, здравни и социални услуги са необходими около 80 млн.щ.д. месечно и съответно общо годишно около 1 млрд.щ.д. По този начин годишно бюджетът на пара държавната структура на ИДИЛ възлиза на над 1,480 млрд.щ.д., които се покриват с доходите от продажба на петрол и петролни деривати само на около 32%;

– продажба на антични предмети, от която доходите възлизат на около 100 млн.щ.д. за 2015г.;

– такси, налози, извънредни облагания при индивидуални случаи, препродажба на крадени и присвоени автомобилни средства, от които доходите възлизат на 600 млн.щ.д. за 2015г. Този вид приходи имат не по-малко значение за финансирането на ИДИЛ. В сравнение с приходите от петрол може да се каже, че са дори равностойни, като се има предвид, че след руските и съюзническите бомбардировки на петролната инфраструктура и транспортни средства на ИДИЛ, процентът и абсолютните цифри на финансовите постъпления в бюджета й от петролни продукти намалява.

Според RAND Corporation до 1,2 млрд.щ.д. са общите приходи на ИДИЛ за изминалата 2015г. Видно е, че същите ще надхвърлят потребностите, с което организацията ще създаде свой бюджетен резерв. За 2016г. обаче се очаква спад в приходите, предвид тенденцията в цените на продажба на петрола, което се отчита от ръководството на ИДИЛ.

Важно е да се посочи, че наличните резерви в бюджета на организацията се оценява да са достатъчни до 5 години, в случай на тотален спад на приходите от добив и продажба на петрол.

Трябва също да се отчита, че капацитетът на добив и продажба на петрол от контролираните територии не се използва ефективно поради липса на технологично ноу-хау и общата несигурност на обстановката, което има значение за транспорта на продукцията. Организацията практически контролира най-богатите полета в Сирия, докато в Ирак това не е така. През последните 10 години продукцията от сирийските полета е възлизала между 400 000 и 500 000 барела дневно, докато само от контролираните от ИДИЛ добивът е бил 300 000 барела дневно. Днес ИДИЛ съумява от същите райони да извади продукция едва около 40 000 барела дневно. Следователно ИДИЛ притежава потенциален резерв да повиши във времето степента на усвояване на петролните залежи до 7,5 пъти.

Купувач на петролната продукция от ИДИЛ е основно сирийският режим, който изкупува рафиниран петрол от множеството нелегални малки рафинерии в контролираните от организацията територии. Поръчките възлизат на до 20 000 барела дневно. Останалата част на продукцията се реализира в Иракски Кюрдистан и Турция. Разпределението в реализацията на петролната продукция на ИДИЛ е ясен показател за реалните икономически интереси, определящи позициите на регионалните фактори към феномена ИДИЛ и доколко са заинтересовани реално от неговото бързо ликвидиране.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Генезисът на феномена „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ е комплексен, като сред водещите му фактори, наред с чисто политическия и религиозно-сектантския, следва да се разглежда финансово-икономическият. В крайна сметка поставяните на географски принцип политически и религиозно-сектантски цели искат своето финансиране, което ИДИЛ набавя както от външни, така и от вътрешни източници.

Бъдещето на парадържавното формирование ИДИЛ ще зависи от способността на ангажираните регионални фактори да го поддържат отвън с финанси, респективно притежаваният от тях капацитет на предварително планираната за целта „възглавница“ от финансов резерв в своите бюджети, както и способността на самата ИДИЛ да развие собствен финансово-икономически потенциал, притежаващ самодостатъчен финансов резерв. В това отношение проблемите във фиска в държави като Саудитска Арабия например със сигурност ще имат своето отражение в степента на финансова поддръжка, оказвана за техните протежета на терена на конфликта в Сирия и Ирак.

Глобалният финансово-икономически фактор в лицето на американската, европейската и азиатските икономики засега, а и в непосредствено бъдеще не се влияят особено негативно от конфликта с ИДИЛ. Рискът и заплахите за сигурността в САЩ, Европа и Азия ще се свързват предимно с мигрантския поток и то в контекста на възможни терористични действия, а не толкова за финансово-икономическата стабилност в държавите. Ето защо ангажиментът им към него ще продължи бъде занапред дозиран, не толкова решително активен с цел бързо ликвидиране на ИДИЛ.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>