«

»

Apr 01

Европейската година за развитие и ролята на гражданите – от информираност и съпричастност към активни действия за борба с бедността по светаThe European Year for Development and the role assigned to citizens – from awareness and empathy to active action fighting world poverty

 

Гергана Радойкова

 

На 9 януари 2015 г., в латвийската столица Рига, Жан Клод Юнкер даде старта на Европейската година за развитие. Решението беше взето с пълно мнозинство от Европейския парламент няколко месеца по-рано, след предложение на Европейската комисия и единодушно подкрепено от Съвета на ЕС.

Отвъд официалната церемония и тържествените слова, стана ясно нещо много важно – Европейският съюз за първи път насочва фокуса на своето внимание не към въпроси от интереса предимно на своите граждани, а поглежда „навън“ – към най-бедните и нуждаещи се държави в света. Това решение идва да подчертае значимостта и ролята на общоевропейското обединение като глобален фактор, както и решаващия му принос за борба с бедността. Нещо повече, то е символ на необходимостта от единен европейски глас на международната сцена във време, в което Европейският съюз е изправен пред едно от най-сериозните предизвикателства в историята на своето съществуване въобще – безпрецедентната бежанска криза, която в последните няколко месеца достигна своя апогей.

Настоящата статия си поставя две основни задачи. На първо място, да направи опит за оценка на постигнатите резултати в края на годината, определена да премине под мотото „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще.“ Втората задача на автора е да се отговори на въпроса дали и доколко се е подобрила осведомеността на европейските граждани по тези важни теми и постигнат ли е реален напредък – от информираност и декларирана съпричастност към конкретни и активни действия за изкореняване на бедността в световен мащаб.

 

  1. Европейската година за развитие – постигнатото дотук

Едва ли може да има съмнение, че предоставянето на помощ за развитие е неотменима задача за Европейския съюз, която е насочена към около 150 държави в целия свят. Съгласно Договора от Лисабон политиката за развитие е основен приоритет във външната дейност на европейското обединение,  в подкрепа на интереса на Съюза за изграждането на стабилен и проспериращ свят.[1] ЕС играе водеща роля в изготвянето и прилагането на идеята за последователност на политиките за развитие, която има за цел засилване на полезните взаимодействия между политиките, които не са свързани с отпускането на помощ и целите за развитие, така че да се гарантира, че политиките на Съюза подкрепят нуждите за развитие на развиващите се страни или най-малко не противоречат на целта за премахване на бедността.[2]

2015 г. е специална с това, че дава възможност на организациите, които работят в тази област, да „облекат“ в конкретни действия декларираната ангажираност на Съюза по отношение на изкореняването на бедността. Това е практически невъзможно без да се изпълни и друга задача – да вдъхновят колкото се може повече европейски граждани да се включат в широкия спектър от дейности по развитието.

Нещо повече, 2015-а е заложеният краен срок (при цялата условност на това понятие), в която трябваше да се постигнат планираните от ООН Цели на хилядолетието за развитие. Това са осем конкретни и обвързани във времето мащабни и амбициозни цели, чрез които страните поемат ангажимента да положат допълнителни усилия за борба със световния глад, неравенството между мъжете и жените, замърсяването на околната среда, липсата на образование, здравеопазване и чиста вода и пр.[3]

Основното и най-важно послание е, че развитието е предназначено за хората. То означава да се даде реална надежда за промяна на всички онези хора, които живеят в бедност, конфликт или потисничество. Развитието символизира утвърждаване на една Европа, която е отворена и ангажирана с ценностите за развитие, свобода и солидарност, както на своята територия, така и по света.[4]

Отвъд декларираните добри намерения в поредица от документи, следва да се отбележи, че Европейският съюз е постигнал и продължава да постига немалко в тази насока през последното десетилетие. Неговите държави членки се явяват най-големият донор на помощи в света. През 2013 г. те са предоставили повече от половината държавна помощ или „официална помощ за развитие“ според определението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Заедно те са насочили 56,5 млрд. евро през 2013 г. в помощ на страни по света, борещи се с бедността. Наистина, някои държави от ЕС намалиха помощта си за развитие по време на икономическата криза в Европа, но сега общата сума отново се увеличава, въпреки че остава под равнищата, които Европа бе обещала да достигне. Както отбелязва европейският комисар по въпросите на развитието Андрис Пиебалгс:“… неотдавнашният спад на разходите за Общата политика за развитие явно е преодолян и отново сме свидетели на положителна тенденция. Ясно е, че ЕС трябва да положи още усилия за изпълнението на общия ни ангажимент, но мерките, предприети от някои държави членки, показват, че сме в състояние да изпълняваме обещанията си дори при трудни бюджетни обстоятелства, стига да е налице политическа воля.“[5]

Общата сума на външната помощ на ЕС през 2014 г. е 14,86 млрд. евро, което  представлява около 9 % от общия бюджет на Съюза. С други думи, избавянето на хората от бедност по света струва на европейците около 8 цента на ден.[6] Благодарение на финансирането от ЕС през последното десетилетие почти 14 млн. деца тръгнаха на начално училище, а над 70 млн. души получиха достъп до питейна вода с по-добро качество. Значително се подобрява качеството на медицинската помощ. Добър пример за това е, че на повече от 7,5 млн. раждания присъстват квалифицирани медицински работници, което е важна крачка напред към осигуряване на висококвалифицирана родилна помощ и ограничаване на дела на детската смъртност в най-бедните части на света.

Друг пример за добри резултати в рамките на годината за развитие е законодателството на ЕС, чрез което сделките в добивната промишленост стават по-прозрачни. По-конкретно – плащания в размер над 100 000 евро към правителства, извършвани от големи компании в ЕС от сектора на добивната промишленост и на дърводобива, следва да бъдат публично оповестявани. Това дава на гражданските общества в страни с много природни ресурси, като петрол или минерали, информацията, която им е необходима, за да изискват от управляващите отчет за приходите от експлоатацията на тези ресурси.

Съгласно международно утвърдения критерий в крайна бедност живеят онези хора, които разполагат с по-малко от 1,25 долара на ден.  От 1990 г. насетне броят на хората, които разполагат с по-малко от тази сума, спадна със 700 млн. Тук приносът на ЕС е значителен – Съюзът участва активно в изграждането и поправянето на повече от 87 000 км. пътища, за да могат хората да превозват стоки и храни в страните си и за укрепване на местната икономика. ЕС също така предостави пари в брой или помощи в натура на повече от 46 млн. души.

Въпреки множеството положителни тенденции и свършена работа, статистическите данни не бива да са повод за успокоение. Все още обаче предстои много и важна работа. 1,2 млрд. души днес живеят в крайна бедност, а един на всеки осем души в света няма достатъчно храна. През октомври 2015 г. Световната банка взе решение да вдигне прага на бедност до 1.90 долара на ден. Самата Световна банка обаче признава в своя доклад, че не разполага с достатъчно надеждни данни за Близкия Изток и Северна Африка заради конфликтите и политическата нестабилност в тези региони. [7]

От изключително важно значение в рамките на Европейската година за развитие е и хуманитарната дейност. Важно е специалистите по хуманитарна помощ и развитие да работят заедно за укрепване на устойчивостта на нуждаещите се държави. Това включва в себе си широк спектър от дейности – като се започне от работа за по-добрата подготовка на дадена страна за реакция при извънредни кризисни ситуации, за подобряване на образователната и здравната система и се стигне до отпускане на помощ на местно ниво за предотвратяване и управление на рискове и своевременно възстановяване от насилие, конфликти или природни бедствия.

 

  1. II. Демография и миграция – тема за месец септември или основен приоритет за Съюза за години напред

            Това не е просто месечна подтема в рамките на Европейската година за развитие. Темата за демографската картина в ЕС и особено проблемът с бежанците са водещи в общоевропейския дебат през последните няколко месеца. На този етап, въпреки изразената политическа воля, дългосрочното решение все още не е ясно. Единственото, което можем да твърдим с категоричност, е, че Съюзът има нужда в краткосрочен план да стигне до съгласие относно необходимостта от единен европейски план за справяне с кризата.

Ако обърнем поглед към статистиката, ще видим следното. Населението на света достигна 7 млрд. души през 2013 г. Според анализите на експертите през 2050 г. то ще бъде 9,7 млрд. души, като 7,8 млрд. от тях – в слабо развити страни.

Връзката между населението и темповете на икономическото развитие е много важна, както и динамична величина. Мигрантите могат да бъдат продуктивен фактор в обществото. Ако е добре управлявана, миграцията би могла да стимулира развитието. Във връзка с това институциите на ЕС в различни свои формати предприеха редица последователни мерки, които да гарантират, че ще бъде изградена цялостна и работеща политика на ЕС по отношение на миграцията. Съюзът адаптира своите собствени политики, най-вече чрез Глобалния подход към миграцията и мобилността – водещата рамка на ЕС за външната политика в областта на миграцията и убежището. Той застъпва позицията, че миграционната политика е в съответствие с останалите политики на ЕС, и по-специално с политиките в областта на външните работи, сътрудничеството за развитие, визите, образованието и заетостта. Над половината от общо 232 млн. мигранти в света са в страни с ниски или средни доходи. Не бива да забравяме, че повечето са принудени да бягат от своите държави поради природни бедствия и икономически трудности, за да спасят живота си. Международните действия, солидарност и сътрудничеството са задължителни и основополагащи за отстояване на правата на мигрантите.

През първите девет месеца на 2015 г. в ЕС са влезли повече от 710 000 мигранти. Европейската комисия заяви, че сегашната миграционна криза е най-голямата в света от времето на Втората световна война.

През месец август Европейската комисия одобри 23 многогодишни национални програми по линия на фонд „Убежище, миграция и интеграция” и фонд „Вътрешна сигурност”. Общото финансиране по договорените програми е около 2,4 млрд. евро за периода 2014-2020 г. Предвижда се средствата да могат да бъдат насочвани към гранични държави членки като Гърция и Италия, както и към други страни от ЕС, в които са съсредоточени по-големи миграционни потоци. Комисията работи усилено с държавите членки, за да гарантира незабавно отпускане на средствата. Общо 35  национални програми следва да бъдат одобрени до края на тази година.

Темата за бежанската криза е основна в преобладаващата част от срещите на върха през изминалата половин година. Посланието е ясно – нужен е единен европейски подход за справяне с проблема.

Важна и емблематична в това отношение е речта на председателя на Европейската комисия, Жан Клод Юнкер „За състоянието на Съюза.“ В нея той отправя изключително важни послания, не само за това какъв следва да е подходът към бежанската криза, но и каква следва да бъде дългосрочната политика на европейското обединение:

Ние, европейците, трябва добре да знаем защо предоставянето на закрила и спазването на основното право на убежище е толкова важно и никога да не забравяме това… Ако някога е било необходимо да бъде демонстрирана европейската солидарност, то това е по отношение на бежанската криза. Време е да покажем смелостта си като общност…“[8]

И още:

„Имаме нужда от повече Европа в нашата политика за убежището. Имаме нужда от повече Съюз в нашата политика за бежанците… Една наистина европейска политика за бежанците и убежището изисква солидарността да бъде постоянна неразделна част от политическия ни подход и правилата ни.“[9]

Към балансираност и солидарност многократно призовава и председателят на Европейския съвет, Доналд Туск. Неговите опасения се съсредоточават именно във факта, че ЕС е разделен по въпроса за мигрантската криза. Той многократно заявява, че кризата, ако не бъде овладяна, би могла да разруши основните ценности, върху които се уповава Съюзът:

            „Кризата, или по-скоро предизвикателството, пред което всички сме изправени, е най-голямото от десетилетия насам. Не се съмнявам, че това предизвикателство има потенциала да промени Европейския съюз такъв, какъвто сме го построили. То има потенциала дори да разруши постижения като пътуването без граници между шенгенските страни. И което е още по-опасно, то има потенциала да създаде тектонични промени в европейския политически пейзаж.“

            Темата за миграционната политика претърпя сериозно развитие както през месец септември, така и през последващите месеци. Постигнат беше консенсус по редица ключови и неотложни мерки. Предстои по-трудното – тяхното прилагане. Макар да бяха направени важни стъпки в правилната посока, противоречията, напрежението и въпросителните остават, за да формират голяма част от дневния ред на Европейския съюз.

           

III. Европейската година за развитие и гражданите на ЕС

Ключовият фактор за успеха на действията на Съюза за развитие е степента, в която те се ползват с широка обществена и политическа подкрепа и предоставят надеждна и пълна информация за ефективно разходване на публични средства за постигането на резултати в областта на развитието.

Според официалната позиция на Европейския парламент, Европейската година за развитие следва да действа като катализатор за повишаване на осведомеността на хората. Каналите за това са много и различни:  обществени политически дебати и образование по въпросите на развитието, ускоряване на обмена на добри практики между държавите членки, местните и регионалните власти, гражданското общество, частния сектор, социалните партньори, частния сектор и международните структури и организации, които се занимават с въпросите на развитието. Тя трябва да допринесе за фокусиране на политическото внимание и мобилизиране на всички засегнати страни, за да се придвижат и насърчат по-нататъшни действия и инициативи на равнище ЕС и държави членки, в сътрудничество с бенефициентите на подпомагането за развитие и техните представители.[10]

В свое становище, свързано с Европейската година за развитие, Европейският икономически и социален комитет подчертава, че въпросната година трябва да притежава няколко ключови характеристики, за да се гарантира нейната успешност. На първо място, тя трябва да бъде вдъхновяваща, т.е. процес, в който всички участници да обсъдят и развият заедно ново мислене и нови практики, свързани с развитието. Второ, годината за развитие следва да се основава на участието, като се поставят гражданите и техните виждания за световната справедливост в центъра на вниманието и именно гражданите следва да бъдат основните действащи лица в дебата. Това поражда необходимостта да се премине от „информиране на гражданите за повишаване на тяхната осведоменост“ към „съвместна дискусия за възгледите им относно справедливо световно развитие“[11]

Важно е при планирането и осъществяването на дейностите и инициативите в рамките на Европейската година за развитие да се прилага т.нар. децентрализиран подход. До голяма степен това беше приложено на практика. Работни групи на национално ниво определиха национално мото, надслов или покана за годината, които да отразяват най-точно ситуацията в съответната държава членка. Въпросните  групи на европейско и национално равнище имат достъп до отпуснатото финансиране за тематичната година, а дейността им би трябвало да продължи и след приключването на тематичната година. Именно тук решаваща е ролята на организираното и информирано гражданско общество.

От изключително значение е политиката за развитие да бъде последователна и да се разглежда като образование за развитие и процес на повишаване на осведомеността. И не на последно място, Европейската година за развитие следва да е световна, което означава, че всички дискусии с партньори извън Европа трябва да се провеждат на равна основа. [12]

Тук е моментът да се коментира и какво мислят самите европейски граждани по тези въпроси. Според специално проучване на Евробарометър, озаглавено „Солидарност без граници ‐ европейците и помощта за развитие “ огромно мнозинство от европейците (85 %) смятат, че е важно да се помага на хората в развиващите се страни. Повечето анкетирани се съгласяват, че справянето с бедността в тези страни трябва да бъде основен приоритет за ЕС и че трябва да предоставяме повече помощ за развитие. Голямото мнозинство смята, че помощта за по-бедните страни има положителен ефект и върху европейците.

Според всеки втори анкетиран всеки човек може да играе роля в борбата срещу бедността в развиващите се страни, а почти половината участници са готови да плащат повече за хранителни или други стоки от тези страни. Според европейците доброволчеството е най-ефективният начин да се помага (75 %), следвано от официалната помощ от правителствата (66 %) и донорството на организации, които помагат на развиващите се страни (63 %). Повечето хора също така са съгласни, че справянето с бедността в тези страни трябва да бъде основен приоритет за ЕС и че трябва да предоставяме повече помощ за развитие. Голямото мнозинство е на мнение, че помощта за по-бедните страни има положителен ефект и върху европейците. Същевременно проучването недвусмислено показа, че за сътрудничеството за развитие на Съюза не се знае достатъчно, което налага осъществяването на по-добра комуникация.[13]

Именно активният гражданския фактор е този, който превръща добрите идеи и намерения, заложени в Европейската година за развитие, в осъществими практики и реални резултати. С оглед подобряването на информираността за конкретните инициативи,  беше отбелязан и т.нар. “Ден на добрата новина.“ Самото наименование показва и основната цел – хората да бъдат информирани за значението на хуманитарната помощ, солидарността, доброволчеството и важността на всеки един индивидуален принос.

 

Заключение

В края на Европейската година за развитие може би е рано да се дават категорични оценки за постигнатото. Със сигурност обаче то не е малко и е важна крачка по пътя на изкореняване на бедността в глобален мащаб. Постигнатото е важна стъпка напред към по-големите и амбициозни цели. През октомври тази година Общото събрание на ООН прие Програмата за устойчиво развитие 2030, заедно с набор от нови глобални цели. Те бяха окачествени от генералния секретар Бан КиMун като универсална, интегрирана и трансформираща визия за по-добър свят. По неговите думи „Новият дневен ред е обещание от лидерите към всички хора по света. Това е план да се сложи край на бедността във всичките й форми.[14]

Новият дневен ред е основан на постигнатото от Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) – тяхното изпълнение позволи над 700 млн. души да бъдат извадени от бедността. Новата амбициозна програма от 17 цели ще послужи като план за действие на международната общност и националните правителства през следващите 15 години. В процеса на договарянето й взеха участие всички: както ООН и неговите държави членки, така и представители на гражданското общество.

Като потвърждение на амбициозните задачи идват и думите на председателя на Европейския съвет, Доналд Туск: „Към глобалните предизвикателства трябва да подходим многостранно или изобщо не трябва да се залавяме с тях. Всички ние имаме задължението да превърнем значението на думите „международна общност“ в нещо наистина реално. Изправени сме пред многобройни глобални извънредни ситуации. Нека те да проправят пътя към формирането на нашата силна световна общност.“[15]

България също има своята отговорна задача и принос към осъществяване на новите глобални цели на хилядолетието. Както отбелязва българският президент, Росен Плевнелиев: „Целите на устойчивото развитие, които сме си поставили, са амбициозни и изискват смели и решителни действия за пълното им реализиране.
България ще положи всички усилия за изпълнението на новия Дневен ред  и за постигане на целите му  за  премахване на бедността, елиминиране на неравенствата и изграждането на мирни, справедливи и включващи общества, основаващи се на върховенството на закона. Нашата страна ще продължава да се стреми също да подкрепя по-уязвимите нации за постигане на тези амбициозни цели.
[16]
 

Използвана литература:

  1. Договор за Европейския съюз, Дял V „Общи разпоредби относно външната дейност на Съюза и специфични разпоредби относно ОВППС“
  2. Европейски парламент, 2014. Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 2 април 2014 г. с оглед приемането на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година за развитие
  3. Европейски парламент, Съвет на ЕС, 2014. Решение № 472 на ЕП и Съвета от 16 април 2014 г. относно Европейската година за развитие.
  4. Европейска комисия, 2014. Съобщение за медиите: „Комисар Пиебалгс призовава държавите членки да положат по-големи усилия за увеличаване на помощта за развитие“, Брюксел, 8 април 2014 г.
  5. Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Европейската година за развитие (2015 г.), 2014/C 170/16
  6. Проучване на Евробарометър № 392, октомври 2012 г.
  7. Реч на Генералния секретар на ООН Бан Ки Мун пред Общото събрание на ООН, 28-ми септември 2015 г.
  8. Изказване на председателя на Европейския съвет, Доналд Туск, пред 70-ата сесия на Общото събрание на ООН, 29 септември 2015 г.

9.      Изказване на президента Росен Плевнелиев на Срещата на върха на ООН за устойчивото развитие, 27 септември 2015 г.

10.  United Nations Millennium Declaration – Resolution Adopted by the General Assembly, 8th Plenary Meeting, 8 септември 2000.

11.  World Development Report, 2015: Mind, Society, and Behaviour.

12.  Latek M., The challenge of coordination of EU development policies, EPRS, януари 2015.

13.  Brown, A and Hefer, E. (editors), Our Collective Interest: Why Europe’s problems need global solutions and global problems need European action, European Think Tanks Group, септември 2014.

 

 

Гергана Радойкова е доктор по европеистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и хоноруван преподавател в катедра „Политология“ в същия университет. Изследователските й интереси се фокусират върху дефицита на лидерство и отчетност на европейско и национално ниво, участието на България във формирането на дневния ред на Европейския съюз, както и върху различните механизми за гражданско участие в политическия процес.

 

[1] Дял V от Договора за Европейския съюз “Общи разпоредби относно външната дейност на Съюза и специфични разпоредби относно ОВППС.

[2] Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 2 април 2014 г. с оглед приемането на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година за развитие (2015 г.)

[3]United Nations Millennium Declaration – Resolution Adopted by the General Assembly, 8th Plenary Meeting, 8 September 2000.

[4]Годишен доклад относно политиките за развитие на ЕС, 2014 г.

[5] Европейска комисия, Съобщение за медиите: „Комисар Пиебалгс призовава държавите членки да положат по-големи усилия за увеличаване на помощта за развитие“, Брюксел, 8 април 2014 г.

[6] Годишен доклад относно политиките за развитие на ЕС, 2014 г.

 

[7]World Development Report, 2015: Mind, Society, and Behavior

[8] Реч „За Състоянието на Съюза“ на председателя на Европейската комисия, 9 септември 2015 г., Страсбург.

[9] Пак там.

[10] Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 2 април 2014 г. с оглед приемането на Решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година за развитие (2015 г.)

[11] Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Европейска година на развитието (2015 г.)“ , 2014/C 170/16

[12] Пак там

[13] Проучване на Евробарометър № 392, октомври 2012 г.

[14]  Реч на Генералния секретар на ООН Бан Ки Мун пред Общото събрание на ООН, 28-ми септември 2015 г.

[15] Изказване на председателя на Европейския съвет, Доналд Туск, пред 70-ата сесия на Общото събрание на ООН, 29 септември 2015 г.

[16] Изказване на президента Росен Плевнелиев на Срещата на върха на ООН за устойчивото развитие, 27 септември 2015 г.

  

 

Gergana Radoykova

 

 

On January 9, 2015, Jean-Claude Juncker launched the European Year for Development in Riga, the capital of Latvia. The decision had been made unanimously by the European Parliament a couple of months earlier following a proposal made by the European Commission and supported consensually by the EuropeanCouncil.

In addition to the official ceremony and the orations, something very important came to the fore: it was for the first time that the EU had devoted its attention to the poorest and most vulnerable states in the worldrather than simply to the interests of its own citizens. This decision was to stress the significance and the role of the pan-European alliance as a global factor, along with its decisive contribution to fighting poverty. Furthermore, it symbolized the need for a single European voice in the international arena at a time in which the European Union is being faced up with one of the most serious challenges in the history of its own existence, i.e. the unprecedented refugee crisis that reached its climax over the past few months.

 

This article has set itself two tasks to fulfill. The first one is to try and make an assessment of what has been achieved at the end of the year that has had to go under the motto “Our world, our dignity, our future”. The second one is to provide an answer to the question whether, and to what extent, the awareness of European citizens in this important area has been raised and also, whether any tangible progress has been made – from awareness and declared empathy to specific and active action aimed at eradicating poverty worldwide.

 

  1. The European Year for Development – what has been achieved thus far

It can hardly be doubted whether the provision of development aid is an immutable mission of the European Union because such aid has been extended to some 150 states across the world. Pursuant to the Lisbon Treaty, the development policy is a top priority of the EU external action designed to back up the ambition of the European Union to build up a stable and prosperous world.[1] The EU has had a leading role in the development and implementation of the idea about the consistency of the development policies so that there could be useful interaction between the policies that fall outside the sphere of extending development aid in order to be able to guarantee that the EU policies are in support of the development needs of the developing countries or that they do not contradict, in any way, the ultimate goal of eradicating poverty.[2]

2015 has been a special year because of the fact that it has enabled the organizations operating in this sphere to “put flesh”, in terms of specific action, to the commitment the EU has made in the area of poverty elimination. This, however, has not been possible without the fulfillment of yet another task, i.e. the involvement of as many European citizens as possible in the wide range of activities in the development sphere.

Furthermore, 2015 has been the deadline (however conditional this notion may sound) by which the UN Millennium Development Goals have to be achieved. These goals constitute eight large-scale, time-bound, ambitious objectives whereby the individual countries have made the commitment to put forth an additional effort in order to be able to fight the famine in the world, the inequality between men and women, the pollution of the environment, the lack of education, healthcare, pure water, etc.[3]

What matters here, however, is that development is meant for the people. The ones living in poverty, conflicts or oppression should be given a genuine hope that their lives couldbe changed. Development stands for the establishment of a Europe open to everybody and committed to the values of development, freedom, and solidarity – both within its own territory, as well as across the world.[4]

In addition to the good intentions set out in a number of documents, we need to point out here that, over the past decade, the European Union has done a lot to this end and continues to do so, as well. The EU Member States are the greatest world donor of aid today. According to the OECD (Organization for Economic Cooperation and Development) definition, they provided more than half of the so called “state aid”(official development aid) in 2013. That year, they rendered Euro 56.5 billion in aid to a number of poverty fighting countries across the world. In actual fact, some of the Member States reduced the amount of development aid during the economic crisis in Europe; however, the sum total is again on the increase, although it is still below the level that Europe has promised to maintain. In April, 2014, Andris Piebalgs, the European Commissioner in charge of development, pointed out that “… the recent decline in the level of expenditures disbursed under the Common Development Policy seems to have been overcome and we are witnessing again a positive trend. It is clear that the EU has to put forth an additional effort in order to be able to meet the common commitment and the measures taken by some Member States indicate that we are in a position to fulfill our promises under difficult budget circumstances, as long as there is a political will for that.“[5]

The total amount of the 2014 EU external aid amounted to Euro 14.86 billion, which accounted for about 9 per cent of the total EU budget. In other words, the Europeans have been paying some 8 Euro cents per day in order to be able to save people from poverty across the world.[6] As a result, some 14 million children have started going to school over the past decade and over 70 million people have got access to better quality drinking water. The quality of medical assistance has also been improving. For example, over 7.5 million births have been attended by qualified medical staff, which has been an important step forward towards guaranteeing highly qualified natal care and reducing the share of infant mortality in the poorest parts of the world.

Another example of good results produced during the European Year for Development involves the EU legislation which has helped to make the mining industry deals more transparent. Meaning that every payment in excess of Euro 100 000 made to a government by a large EU company in the extractive or the timber industry should be made public. This has been to the benefit of the civil societies in countries abounding in natural resources, such as crude oil or minerals, where the people can already require from the governments the information they need, so that they could monitor in this way the revenues coming from the exploitation of these resources.

According to the international criteria, the people whose subsistence income is below $ 1.25 per day are considered to live below the cost-of-living minimum. Since 1990, the number of people within this income bracket has gone down by 700 million persons. The EU contribution to this end has been significant as the European Union has been taking an active part in the construction and repair works of over 87 000 km of roads, so that the people can transport goods and foodstuffs to their own countries contributing in this way to the development of the local economies. The EU has also provided cash or some other assistance in kind to over 46 million people.

Notwithstanding the numerous positive trends and the work done, the statistical data should not be considered to be any reason for complacency. Because a great deal of important work has still to be done. Today, over 1.2 billion people in the world live below the cost-of-living minimum while one out of every eight persons does not have enough to eat. In October, 2015, the World Bank decided to lift the poverty threshold to $ 1.90 per day. The bank, however, admits in a report of its own that it does not have sufficient reliable data about the Middle East and Northern Africa because of the conflicts and the political instability in these regions. [7]

The humanitarian activity within the framework of the European Year for Development is crucial, as well. Therefore, it is important for the humanitarian relief and the development specialists to work together in order to be able to guarantee the sustainability of the countries in need. This involves a wide range of activities, starting with the better preparation of these countries to respond to emergency situations, to improve their educational and health care system, and ends with the local provision of aid for the purpose of preventing and managing risks, as well as of timely recovery from violence, conflicts, and natural disasters.

 

  1. II. Demography and migration – the topic of the month of September or an EU top priority for the years to come

This is not a monthly sub-topic within the framework of the European Year for Development. Over the past couple of months, the demographic situation in the EU and the refugee problem, in particular, have been the leading topics in the pan-European debate. At this stage, however, there has been no long-term solution as yet irrespective of the political will that has been stated clearly. The one thing we could say for sure is that the EU has to agree, within the shortest possible term, on the need for a uniform European plan of how to ride out the crisis.

On the basis of the statistical data available, we can see the following picture. In 2013, the world population reached 7 billion people. According to the expert analyses, in 2050, it is going to reach 9.7 billion, out of which 7.8 billion are going to live in the least developed countries.

As a dynamic value, the link between the number of population and the economic development rates is very important. The migrants could become a productive factor in each and every society. And, if managed well, migration itself could stimulate development. Therefore, the EU institutions have taken a number of measures that could guarantee that the European Union is going to formulate a comprehensive and working policy in the area of migration. The EU has been adapting its own policies mostly through its Global Approach to Migration and Mobility, which is an EU leading foreign policy framework in the area of migration and asylum. The European Union has been supporting the thesis that its migration policy is in full harmony with the rest of its own policies and, more particularly, with its policies in the area of foreign affairs, development cooperation, visas, education, and employment. Over half of the 232 million migrants in the world come from countries with low or medium income. We should not forget the fact that most of these people have had to flee their countries in order to save their lives from natural disasters or economic difficulties. All this calls for international action, solidarity and cooperation so that we could be able to guarantee the rights of the migrants.

During the first nine months of 2015, over 710 000 migrants have made their way to Europe. And the European Commission has announced that today’s migration crisis has been the most serious one since the time of World War II.

In August, 2015, the European Commission adopted 23 multiannual national programmes within the framework of its Asylum, Migration and Integration Fund and its Internal Security Fund. The total amount of programme funding for the 2014-2020 period is estimated at some Euro 2.4 billion. These funds are going to be allocated to some EU border Member States, such as Greece and Italy, as well as to some other EU Member States where the migration flows have been most concentrated. The European Commission has been working in close cooperation with these countries so that the funds could be allocated as soon as possible. A total of 35 national programmes are expected to be adopted by the end of this year.

Over the past six months, the refugee crisis has been at the top of the agenda of almost each and every EU summit. The message is clear – Europe needs a uniform approach in order to be able to deal with the problem.

Therefore, President Juncker’s first State of the Union speech was both significant and emblematic in this respect. It abounded with important messages not only in relation to the approach that has to be used with respect to the refugee crisis but also to the required EU long-term policy for the future of Europe:

We Europeans should know and should never forget why giving refuge and complying with thef undamental right to asylum is so important… If it has ever been necessary to demonstrate European solidarity, it has been with regard to the refugee crisis. It is time for us to show our courage as a community…“[8]

And also:

We need more Europe in our asylum policy. We need more Union in our refugee policy. A true European refugee and asylum policy requires solidarity to be permanently anchored in our policy approach and our rules.[9]

The European Council President, Donald Tusk, has also appealed repeatedly for solidarity and for a well-balanced approach. His fears, however, have been mostly connected with the fact that the EU is divided on the issue of the migrant crisis. He has also been apprehensive that unless the refugee crisis is put under control, it could destroy the main values on which the EU has been based:

            „The crisis, or rather the challenges that are nowconfronting us all, are challenges unseen and unheard of since for decades. I have no doubts that these challenges have the potential to change the European Union, the way we have built it up. These challenges have even the potential to destroy some of our achievements, such as travelling without borders between the Schengen countries. And, what is even more dangerous, they have the potential to bring about tectonic changes in the European political landscape. “

            The migration policy topic was further developed seriously both in the month of September, as well as in the months that followed. A consensus was reached on a number of key and pressing measures. The implementation of these measures, however, is going to be a much more difficult job to do. A lot of important steps have been taken in the right direction; however, the discrepancies, the tension, and the questions have stayed to make up most of the EU agenda in the months to come.

           

III. The European Year for Development and the EU citizens 

The success of the EU development actions depends on the extent to which they enjoy the support of both the society and the politicians, and also to which they provide reliable and exhaustive information about the way in which the public funds are put to good use in order to produce sustainable results in the development sphere.

According to the official position of the European Parliament, the European Year for Development is expected to catalyze the awareness level of the European citizens. There are a number of varied channels that have been conducive in this respect. These comprise public political debates and education in the development issues; speeding up of the exchange of good practices between the EU Member States, the local and the regional authorities, the civil society, the private sector and the social partners, as well as between the private sector and the international organizations dealing with development issues. All this is supposed to focus the political attention and to mobilize the stakeholders in order to encourage further action and initiatives on the EU and the Member States level, in cooperation with the development aid beneficiaries and their representatives.[10]

In its position on the European Year for Development, the European Economic and Social Committee has underlined that in order that this year should be successful, it has to possess a couple of key characteristic features. In the first place, it should arouse enthusiasm, meaning that all the participants need to discuss and establish together a new frame of mind, along with new development practices in this process. Secondly, the European Year for Development should be participatory in nature, meaning that global justice needs to be put in the spotlight because it is the citizens that have to be the main actors in the development debate. This, however, has generated the necessity to move from “providing information to the citizens in order to raise their awareness” to “a common discussion about equitable global development”.[11]

When planning and implementing the activities and initiatives within the framework of the European Year for Development, it is important to use the so called decentralized approach. To date, this has been done to a fairly large extent. Working groups operating on a national level have already coined the relevant national mottos, headings, and Development Year invitations in a way that reflects precisely the situation in the relevant states. The working groups operating on a national or a European level have access to the European Year for Development funding while their activity is expected to continue after the end of the year, as well. It is here that the well organized and informed civil society has to play a decisive role.

The development policy has to be consistent in nature and it should be regarded as development education and an awareness raising process. Last but not least, the European Year for Development also needs to be regarded as a “world year for development” meaning that any discussion with non-European partners should be held on an equal footing. [12]

What do the European citizens themselves think about these issues? According to a special survey conducted by Eurobarometer and entitled “Solidarity without Borders – the Europeans and the Development Aid”, the large majority of Europeans (85 %) believe that it is important to render assistance to the people living in developing countries. Most of the respondents have agreed that dealing with poverty in these countries should be a top EU priority, and also that more development aid should be extended. The large majority also believe that the aid provided to the poorer countries has a beneficial effect on the Europeans, too.

Every second respondent has answered that everybody has his or her place in fighting poverty in the developing countries while half of the respondents have declared their willingness to pay more for foodstuffs or some other commodities imported from these countries. According to the Europeans, volunteering is the most effective way of rendering assistance (75 %), followed by the official aid provided by governments (66 %), as well as by donor organizations that provide assistance to the developing countries (63 %). Most of the people also agree that dealing with poverty in these countries should be a top priority of the EU, as well as that we should extend more development aid. The opinion of the large majority of Europeans is that the assistance rendered to the poorer countries has a positive effect on the Europeans, too. At the same time, the survey has shown quite unambiguously that the development cooperation on the part of the EU is not known well, which requires better communication.[13]

An “active civil factor” is the one that can translate the good ideas and intentions in the European Year for Development into practical policies and tangible results. In order to raise the public awareness of the above mentioned initiatives, October 19th was proclaimed “a best news day”. The very name is indicative of the main objective, i.e. to inform the people about the significance of humanitarian relief, solidarity and volunteering, as well as of each individual contribution in this respect.

 

Conclusion

At the end of the European Year for Development, it might be still a little early to definitely evaluate what has really been achieved. Anyway, a lot has been achieved, beyond any doubt, and this has been an important step forward towards the eradication of poverty worldwide. Also, what has been achieved is a significant step forward towards the attainment of the much greater, ambitious objectives. In October this year, the UN General Assembly adopted its 2030 Sustainable Development Programme, which incorporates a set of new global objectives. BanKi-moon, the current Secretary-General of the United Nations, described these objectives as being an universal, integrated and transforming vision of a better world. According to him, “The new world order is a promise made on the part of the leaders to all the people in the world. It is, in fact, a plan that is going to eradicate poverty in all its forms.[14]

The new world order rests upon what has been achieved by the Millennium Development Goals (MDG) because the attainment of these goals has made it possible to take over 700 million people out of the grip of poverty. Over the next 15 years, the new ambitious programme incorporating 17 goals is going to be used by the international community and the national governments as an action plan. This programme was charted with the help of everybody, starting with the UNO and its Member States and ending with the representatives of civil society.

The ambitious tasks were further substantiated by the President of the European Council, Donald Tusk: „Global challenges must be dealt with multilaterally, or they will not be dealt with at all. There is a duty on all of us to make the words  “international community” actually mean something real. We are facing multiple global emergencies. Let them pave the way to forming our strong global community.“[15]

Bulgaria has had its own duty and has made a contribution to the realization of the Millennium Development Goals. As the Bulgarian President, Rossen Plevneliev, put it, “The sustainable development goals that we have set ourselves to achieve are ambitious and call for bold and decisive action in order that they mightbe attained in full. Bulgaria is going to do its best to implement the new Agenda involving eradication of poverty, dealing with disparities, and the construction of peaceful, equitable, and inclusive societies based upon the rule of law. My country is also going to continue to stand by the more vulnerable nations in order that these ambitious goals could be put into effect.[16]

 

 

References:

  1. Treaty on the European Union, Title V, “General provisions on the EU external action and specific provisions on the Common Foreign and Security Policy.
  2. European Parliament, 2014. Position of the European Parliament adopted at first reading on April 2, 2014, with a view to the adoption of the European Year for Development (2015) by the European Parliament and the Council.
  3. European Parliament, the EU Council, 2014. Decision No 472 of the European Parliament and of the Council dated April 16, 2014, concerning the European Year for Development.
  4. European Commission, 2014. Press release: „Commissioner Piebalgs calls upon the EU Member States to put forth an additional effort to increase the development aid“, Brussels, April 8,
  5. Position of the European Economic and Social Committee on the European Year for Development (2015), 2014/C 170/16
  6. Eurobarometer survey № 392, October,
  7. UN Secretary-General, Ban Ki-moon, addressing the UN General Assembly on September 28, 2015.
  8. European Council President, Donald Tusk, addressing the 70th session of the UN General Assembly on September 29, 2015.

9.      Bulgarian President, Rossen Plevneliev, addressing the UN Summit on Sustainable Development on September 27, 2015.

10.  United Nations Millennium Declaration – Resolution Adopted by the General Assembly, 8th Plenary Meeting, 8 September 2000.

11.  World Development Report, 2015: Mind, Society, and Behavior.

12.  Latek M., The challenge of coordinating the EU development policies, EPRS, January 2015.

13.   Brown, A and Hefer, E. (editors), Our Collective Interest: Why Europe’s problems need global solutions and global problems need European action, European Think Tanks Group, September 2014.

 

Gergana Radoykova is a Doctor of European Studies at the “St. Kliment Ohridski” University of Sofia and a part-time lecturer with the Political Sciences Department of the same university. Ms. Radoykova’s research interests concentrate on the deficit of leadership and accountability on both European and the national level, on Bulgaria’s participation in drawing up the EU agenda, as well as on the multifarious mechanisms involving the participation of civil society in the political process.

[1]Title 5 of  the Treaty on European Union: General provisions on the EU external action and specific provisions on the Common Foreign and SecurityPolicy.

[2]Position of the European Parliament adopted at first reading on April 2, 2014, with a view to the adoption of  the European Year for Development (2015) by the European Parliament and the Council.

[3]United Nations Millennium Declaration – Resolution Adopted by the UN General Assembly, 8th Plenary Meeting, September 8, 2000.

[4] EU 2014 Development Policies Annual Report.

[5]European Commission, press release: “Commissioner Piebalgs calls on the Member States to put forth an effort to increase the development aid“, Brussels, April 8, 2014.

[6]EU 2014 Development Policies Annual Report.

 

[7]World Development Report, 2015: Mind, Society, and Behavior

[8]State of the Union speech delivered by the European Commission President on September 9, 2015, in Strasbourg.

[9]Ibid.

[10] Position of the European Parliament adopted at first reading on April 2, 2014, with a view to the adoption of the European Year for Development (2015) by the European Parliament and the Council.

[11] Position of the European Economic and Social Committee on the European Year for Development (2015), 2014/C 170/16

[12]Ibid

[13]Eurobarometer survey № 392, October, 2012.

[14]UN Secretary-General, BanKi-moon, addressing the UN General Assembly on September 28, 2015.

[15]European Council President, Donald Tusk, addressing the 70th session of the UN General Assembly on September 29, 2015.

[16]Bulgarian President, Rossen Plevneliev, addressing the UN Summit on Sustainable Development on September 27, 2015.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>