«

»

Apr 05

Политиката за развитие на ЕС в рамките на Националната програма на БългарияEU Development Policy in the framework of Bulgaria’s National Programme

 

Иванка Михайлова

 

 

Европейският съюз обяви 2015-а година за Европейска година за развитие. Това е едногодишна кампания, чиято цел е да информира за какво се използва помощта на ЕС за развитие и за начина, по който тя допринася за борбата с бедността.  Друга нейна цел е да се обясни как справянето с бедността по света е от полза за всички нас, заинтересованите страни, и да се вдъхновят повече европейци да участват в дейности в областта на развитието.

Тази тематична година е уникална с това, че е първата, фокусирана върху външната политика на Европейския съюз в сферата на помощта за развитие. 2015-а година е специална за развитието и с това, че е предвидено да се изпълнят Целите за развитие на хилядолетието. Тези цели варират – от намаляване наполовина на хората, живеещи на прага на крайна бедност, намаляване на глада и подобряване здравословното състояние на майките, до спиране на разпространението на ХИВ/ СПИН и осигуряване на начално образование за всички деца. В това отношение има още много какво да се направи, затова и целта на планираните от ЕС събития през годината бе да вдъхновят хора и организации от цяла Европа, а и не само, да се включат в дейностите за развитие. Това е предпоставка за всички, работещи в тази сфера, да засилят своите дейности и да покажат ангажираността на Европа в борбата с бедността и глада в света.

Европейският съюз винаги е бил загрижен за развитието на света. И безспорно през изминалите години Европа постигна значителни успехи в това отношение. Нека не забравяме, че Европейският съюз е най-големият донор на световно ниво в областта на развитието и предоставя помощ на близо 150 страни.  Благодарение на финансовата подкрепа от ЕС, процентът на хората, които живеят в крайна бедност, е намалял значително. През последното десетилетие почти 14 милиона деца тръгнаха на начално училище, 19 милиона деца на възраст до една година бяха имунизирани, почти над 70 милиона души получиха достъп до питейна вода с по-добро качество, а на повече от 7,5 милиона раждания присъстваха квалифицирани здравни работници, спасявайки живота на майки и деца. Европейският съюз влага част от ресурсите за развитие и в инфраструктура. Това позволява предвижването на стоки и услуги да става значително по-лесно, което спомага за растежа на икономиката на дадената държава. И за периода 2014-2020 г. ангажиментът на Европейския съюз е сериозен – договорената обща сума за инструменти за финансиране на външни действия, включително развитие, възлиза на малко над 51,4 млрд. евро. Други 30,5 млрд. евро ще бъдат предоставени за сътрудничество с африканските, карибските и тихоокеанските (АКТ) държави, както и с отвъдморските страни и територии (ОМСТ). ЕС си партнира и с множество неправителствени и международни организации, които извършват активни дейности по региони, като по този начин се засилва допълнително ефективността на използване на средствата.

Надеждата е, че Европейската година за развитие даде повод на възможно най-голям брой европейци да се включат в активните действия на ЕС в тази посока, както и да демонстрира за пореден път една от най-големите европейски ценности, а именно – ангажираността и солидарността на европейските граждани.

Първото правно основание на сътрудничеството за развитие на ЕС е въведено през 1992 г. с Договора от Маастрихт. Според него целите на европейското сътрудничество за развитие са: да се бори против бедността в развиващите се страни; подобряване на социалното и устойчивото развитие на развиващите се страни, по-специално на най-необлагодетелстваните сред тях; по-нататъшно интегриране на развиващите се страни в световната икономика. Договорът дефинира три принципа, върху които се основава политиката за развитие на ЕС: взаимно допълване на политиките за развитие на държавите членки и Европейската комисия; координацията между държавите членки и Комисията в страните реципиенти; съгласуваност на всички политики на Общността, така че те да вземат целите за развитие под внимание. Договорът от Амстердам (1997 г.) добавя четвърти принцип: съвместимост на всички външни дейности на Европейския съюз в контекста на всички външни отношения: сигурността, икономиката и политиката за развитие. ЕС разполага с две различни рамки на сътрудничеството с трети страни: Сътрудничество за развитие (членове 208 до 211) до всички развиващи се страни и Икономическо, финансово и техническо сътрудничество (членове 212 и 213) за трети страни, различни от развиващите се страни.

Външната политика на ЕС диктува развитието на ключови региони и следва да бъде гарант за мир и стабилност. Неслучайно Европейската комисия има Генерална дирекция за международно сътрудничество и развитие (ГД DEVCO), отговаряща за политиката на сътрудничество за развитие в по-широка рамка на международното сътрудничество, адаптиране към променящите се нужди на страните партньори и предоставяне на помощ по цял свят. Това включва сътрудничество с развиващите се страни в различни етапи на развитие, включително със страни, завършили двустранна помощ за развитие, за покриване на специфичните нужди на тези страни по време на преходния период между страни с ниски доходи и страни с горни средни доходи. Генералната дирекция работи в тясно сътрудничество с други служби на Комисията, отговарящи за тематичните политики, както и със службите на Европейската служба за външна дейност, така че да улесни, спомогне и гарантира последователен подход.

Генералната дирекция за международно сътрудничество и развитие е отговорна за формулирането на политиката на Европейския съюз за развитие и съответните политики, чрез които да се намали бедността в света, да се гарантира устойчиво икономическо, социално и екологично развитие и насърчаване на демокрацията, върховенството на закона, доброто управление и зачитането на правата на човека, най-вече чрез външна помощ. Насърчаването на координацията между Европейския съюз и неговите държави членки в областта на сътрудничеството за развитие и осигуряване на външното представителство на Европейския съюз в тази област е важна и необходима задача.

Политиките за развитие обхващат многоспектърен кръг от проблеми и затова работата е много тежка и отговорна. В ЕК има един комисар, отговарящ за развитието, един за миграцията, един за търговията и един за външните работи, отговарящ за Европейската служба за външна дейност, който е и външен министър на ЕС – г-жа Фредерика Могерини. Политиката за развитие е отговорна и за доброто изпълнение на целия процес е необходима координация и съвместна работа с голяма част от генералните дирекции, отговорните лица, държавите членки на ЕС, агенциите, неправителствените организации, гражданите и всички заинтересовани лица. Ето защо работата и координирането на политиката по подпомагането и съвместните действия с цел подкрепа на останалия свят е изключително важна и ценна обща задача. Всичко това показва силата и могъществото на Съюза не само като важен играч на международната сцена, но и като безценен донор за по-бедни и нуждаещи се от помощ страни.

Съюзът трябва да почива на ясни принципи, върху които да се градят отношенията с външния свят. По своята същност ЕС е обединение на държави с различна национална и културна идентичност и има отговорната задача да провежда политика, която не нарушава суверенитета на неговите членове и на трети страни, както и да защитава правата на човека. „Културните и религиозни различия често стават източник на напрежение и конфликти, а това не бива да продължава. Вместо за толерантност, мир и стабилност, днес все по-често говорим за фундаментализъм, екстремизъм и ксенофобия. Европа не веднъж се е сблъсквала с тези явления и следва да предаде опита си на страни, които днес са подложени на подобни рискове“.

ЕС продължава да насърчава политическата и културна толерантност и да създава условия за развитие на стабилни демокрации, международно сътрудничество и готовност за конструктивно разрешаване на глобалните въпроси.

Сирия и кризата със сирийските бежанци предизвика определени негативни и радикални реакции, както и ситуацията в Украйна, където станахме свидетели на влиянието на културните и етнически различия. Защитата на правата на етническите малцинства е част от този проблем и не бива да занижаваме нашите европейските критерии. Всичко това трябва да бъде разгледано в дългосрочен план с цел намирането на дългосрочни решения, за да бъдат дадени гаранции за вътрешната и външна стабилност на ЕС.

Без обща външна политика европейските държави не биха имали тази тежест в света, те биха били икономически гиганти, но политически джуджета. Но ако говорим с един глас, Европейският съюз би могъл да допринесе много повече за разрешаване на конфликтите по света, да насърчава икономическото развитие, да подкрепя демокрацията и да води в борбата срещу климатичните промени. И не на последно място, без общата външна политика и политика на сигурност, ЕС не е взиман и не би могъл да бъде взет сериозно дори от своите атлантически партньори. Тук ще припомня прословутата фраза на Кисинджър за телефона на Европа. Въпреки че той отрече да си спомня да е казал такова нещо, остана символиката и възприемането за Европа.

Външната политика на Европейския съюз цели укрепването на регионалната и световната сигурност. През последните 15 години, обединявайки ресурси и ако имат политическа воля, страните членки доказаха, че могат ефективно да предотвратяват и разрешават конфликти, както и да подпомагат възстановяването на конфликтни региони.

Алберт Сент-Гьорджи, откривателят на Витамин С, беше казал: „Откритие правим, щом видим това, което всички са видяли, но мислим така, както никой друг не мисли“. Днес всички виждаме проблемите в света, но в Европа е добре да мислим и действаме заедно, за да открием най-доброто решение.  ЕС е двигател на развитието и най-мощният мотор на демокрацията на нашия континент и на света. Ето защо е толкова важна политиката на развитие на ЕС спрямо остналия свят.

 

След присъединяването си към Европейския съюз Република България пое ангажимент да подпомага по-слабо развитите страни, определени от ЕС като партньори и получатели на помощ за развитие.

Актуалността на проблематиката на развитието е особено важна предвид възможностите и задачите за българската политика на развитие по целия обхват от Целите на хилядолетието на развитието, в т.ч. намаляване на бедността, борба с глада, борба с майчината и детска смъртност, борба със смъртоносните болести, премахване на неравенството между половете, борба с влошаването на климатичните условия и разширяване на глобалното партньорство за развитие в световен мащаб.

С присъединяването си към Европейския съюз, България се превърна от „ре- ципиент” на помощ за развитие в „донор” на такава, което е свързано с редица политически и финансови ангажименти, но и със също толкова възможности за страната ни. За българската политика на развитие безспорно е актуален анализът на постигнатите положителни резултати, както и отчитането на признатата потребност на равнище на международните организации от по-задълбочено внимание към оценката за изпълнението на ЦХР. На дневен ред е актуализация на оценката на диференцираното въздействие на глобализацията върху ЦХР, както и на разширяването на участието на развиващите се страни в управлението на световната икономика с оглед по-нататъшно подобряване на управлението на устойчивото развитие.

Ако помощта за развитие действително се разглежда като възможност не само за подпомагане на по-бедните и страдащи народи, но и като средство за утвърждаване на позициите, връзките и авторитета на страната ни на международната сцена, то външната политика на България би могла да се възползва от един значителен не само от политическа, но и от финансова гледна точка инструмент.

България е външна граница на ЕС и следователно в непосредствена близост до нея се намират развиващи се страни. Ето защо инвестициите в стабилността и просперитета на тези страни са пряко свързани с благоденствието и сигурността на собствената ни страна (от гледна точка на имиграция, тероризъм и др.)

Хуманитарните кризи в края на 20 век и началото на 21 век, породени от климатичните промени, разпространението на смъртоносни заболявания, междудържавни и вътрешнодържавни конфликти, прояви на крайна бедност, глад и пр., стават все по-чести и оказват силно въздействие върху хората. В резултат на това хуманитарната помощ излезе извън рамките на движението на Червения кръст и други неправителствени организации и се превърна в един от водещите външнополитически приоритети на редица държави.

Международно утвърдените принципи за предоставяне на хуманитарна помощ са: хуманност, безпристрастност, неутралност и независимост. Хуманитарната помощ се изразява не само в отпускане на финансови средства, но и в осигуряването на вещи от първа необходимост, подслон, комунални услуги (вода, хигиенни материали, лекарства), продоволствие (храна), координация, логистика, закрила, комуникации.

През 2014 г. на дневен ред бе хуманитарната криза в Северен Ирак и Сирия, предизвикана от екстремистката групировка „Ислямска държава”, както и тази в Западна Африка във връзка с разпространението на вируса ебола. През първото полугодие на 2015 г. особено актуални са хуманитарните кризи в Украйна, Йемен, Непал, Судан и Южен Судан, Либия и възникналия в резултат остър проблем с миграцията в централната част на Южното Средиземноморие. Редица хронични кризи предизвикват своеобразна „умора” сред донорите и придобиват характера на т. нар. „забравени кризи”. Показател за тяхното измерване е уязвимостта (vulnerability), както и оценката за риска. Като такъв тип криза се определя положението в Палестина, Централноафриканската република, Чад, Бурунди, Бангладеш (бежанците рохингя), Индия (Джаму и Кашмир), Пакистан, Колумбия и др.

В качеството си на член на ЕС България е ангажирана с европейската политика и в хуманитарната област. По-активното включване на страната ни, макар и с ограничен ресурс, в отделни хуманитарни операции, които засягат приоритетни за нас региони, е израз на солидарност и ангажираност в рамките на Съюза, съответства на дейностите на ООН в хуманитарното направление и най-вече допринася за сигурността на нашата страна.

Основните механизми и форми, чрез които България оказва хуманитарна помощ, са по многостранна линия: чрез финансов принос към компетентните организации в системата на ООН – вноски в техните бюджети или принос в специално създадени фондове; чрез сътрудничество със Службата на ООН за координация на хуманитарните дейности (UN OCHA), с ЮНЕСКО, УНИЦЕФ, Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), Агенцията за палестинските бежанци (УНРУА), Международната организация по миграция, Световната здравна организация (СЗО) и др.; чрез многостранни инициативи за продоволствена помощ – сътрудничество със Световната продоволствена програма на ООН (СПП), ФАО и др. Продоволствената помощ се отчита по линия на обновената Конвенция за продоволственото подпомагане; чрез доброволчески дейности на национално, европейско и международно ниво – Народното събрание прие на 18 юли 2013 г. Закон за изменение на Закона за младежта, влязъл в сила от 02 август 2013 г. (Държ. вестник бр. 68/2013 г.), с който се доразвива нормативната база за насърчаване и подпомагане на младежкото доброволчество като основна форма на участие на младите хора и разширяване на техните знания, опит и умения. Европейският парламент и Съветът на ЕС приеха на 6 март 2014 г. Регламент за създаване на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ (инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“). Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на Народното събрание на 7 ноември 2012 г. подкрепи предложението за регламента и приветства засилената ангажираност на тогавашния български комисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева за създаване на тази правна рамка, с която се въвеждат добри европейски практики в сферата на хуманитарната помощ, както и създаване на мрежа на доброволците от ЕС. Водещи институции в България по отношение на доброволчеството са Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” на МВР, Министерство на младежта и спорта, Българският червен кръст; чрез предоставяне на ресурси на утвърдени международни и български неправителствени организации за извършване на хуманитарна дейност – движението на Международния комитет на Червения кръст и Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, БЧК и др. По двустранна линия:  изпращане на екипи за участие в спасителни операции при извънредни ситуации и бедствия; предоставяне на движимо имущество, материали, храни, лекарствени продукти, медицински изделия и др.; провеждане на лечение и рехабилитация на групи от пострадало население в България; безвъзмездна финансова помощ; финансиране на проекти, имащи за цел изграждане на местен капацитет и превенция за повишаване на подготвеността и устойчивостта към бедствия и аварии.

От 1 януари 2015 г. влезе в сила ПМС № 371/19 ноември 2014 г. за допълнение на ПМС № 234/2011 г. за политиката за развитие на Рeпублика България на участие в международното сътрудничество за развитие, с което бяха възстановени разпоредбите, делегиращи правата за програмирането на средствата за официална помощ за развитие и хуманитарната помощ на министъра на външните работи и финансовото осигуряване на дейността чрез бюджета на Министерството на външните работи.

Съгласно одобрената от Министерския съвет на 18 декември 2013 г. Средносрочна програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ за периода 2013-2015 г., средствата за хуманитарна помощ се планират като процент от средствата за двустранна помощ за развитие, като не следва да надвишават 20 процента.

С цел увеличаване на общия ефект от целева хуманитарна помощ Република България участва чрез вноски в многостранни операции за хуманитарна помощ на организации в системата на ООН, като се стреми към оптимална видимост на своето участие. Световната продоволствена програма отбеляза с благодарност направените през 2013, 2014 и 2015 г. доброволни вноски от наша страна на обща стойност около 700 хил. лв.

През 2010 г. България е предоставила хуманитарна помощ за Хаити на стойност над 400 000 лв., както и за Русия, Израел, Пакистан, Чили, Украйна, Молдова, Турция. От 2011 г. България отпуска хуманитарна помощ най-вече във връзка с избухналите в арабски страни обществени размирици и конфликти. Сред тях основно място заема сложният и остър конфликт в Сирия, станал причина за постоянно нарастваща бежанска вълна. От 2012 г. насам страната ни е предоставила помощи за бедстващото население в Сирия, а също за сирийските и за палестинските бежанци. Сумите са преведени на водещи хуманитарни организации от системата на ООН като ЮНЕСКО, Световната продоволствена програма (WFP), ВКБООН (UNHCR), Агенцията за палестинските бежанци UNRWA. Голяма част от средствата за издръжка, образование и интеграция на сирийските бежанци в България, чийто брой към средата на 2015 г. е бил 5217 души, също се отчитат като хуманитарна помощ и официална помощ за развитие.

През изминалата 2014 г. бе отбелязано значително увеличение на хуманитарната помощ спрямо предходната година и въпреки това се оказва недостатъчна на фона на нуждаещите се. Нейната стойност възлиза на 1 106 692 лева, като тя бе насочена към Сирия, Афганистан, Сърбия, Босна и Херцеговина и Украйна.

Тъй като България не разполага с финансови средства, които да бъдат достатъчни за провеждането на активна външна политика за развитие, даваща резултати, бихме могли да променим това. Необходими са общи усилия с цел повече информираност и осведоменост на хората. Все пак живеем в свят на непрекъсната политическа и най-вече на икономическа динамика, а това ни обсебва и в ежедневната борба с тези проблеми забравяме за останалия свят, който ни заобикаля. Обзети сме от желанието ни да трупаме материално богатство, сякаш това е най-ценното, и не се замисляме, че трябва да поспрем и да се огледаме, че има много по-бедни и страдащи хора по света. Те чакат и се надяват да им се обърне внимание, а, чакайки, свикват с нищетата и недоимъка – неща, които са страшни и нечовешки, предвид развитието на цивилизацията и века, в който живеем. Всичко това изглежда недопустимо на фона на развитието на икономиката и новите технологии.

Ние сме тези, които трябва да променим статуквото. В наши ръце е бъдещето на държавата ни и макар и в малка степен на света. Пишейки този труд, се замислям колко ли хора знаят какво е политика за развитие, а колко ли от тях се интересуват от тази проблематикя. За съжаление, всичко звучи абстрактно и далечно от нас, сякаш не съществува. Реалността, обаче, е друга и всеки ден сме свидетели на хилядите сирийски бежанци, които се борят за живота си, на умиращи от глад деца, жертви на войни и други. Трябва да насочим усилията си за поправяне на политиката в тази област, т.е., политиката за развитие трябва да бъде неминуема и нужна грижа на всеки един от нас, а това би станало, ако я възприемем като част от вътрешните ни проблеми. Провеждането на политиката за развитие не трябва да бъде самоцел и да гледаме на нея като на поредното финансиране, което страната ни отпуска на по-бедните страни. Държавата и всички ние трябва да положим усилия за максимална ефективност, като се започне с по-голяма информационна кампания. Ако политиката за развитие се разглежда на едно високо държавно ниво, неминуемо ще се стигне и до медийния ефект, които дава най-голямо отражение върху масата в България. Затова трябва да се говори и „шуми”, проблемите трябва да са на масата за разглеждане на дневен ред, не с цел публична изява и политическо доказване, а с предприемане на дългосрочни перспективи и мерки, даващи резутати.

България би могла да допринесе с отпускането на повече финансови средства и насочване на усилията си с цел по-голяма хуманитарна помощ в бедстващите и страдащи региони по света. Проблемът би могъл да се реши, ако се създаде политика в страната, която да мотивира хората да се включват в хуманитарната помощ. Това ще има и добър социален ефект, тъй като българинът се е капсулирал в личните си проблеми и грижи и всички тези нуждаещи се по света остават на заден план – след като не са в страната ни, са далеч от нас и няма да ни застигнат. Но всички сме свидетели на случващото се в Сирия и лавината от проблеми, която предизвика в Европа. Ето че нищо не е далечно, рано или късно проблемът стига до нас, но трябва ли да пасуваме, мислейки си че като държава членка ще е достатъчно да плащаме, давайки минималното, тъй като това можем да си позволим като финансови средства.

Убедена съм, че всеки българин носи духовната ценност и солидарност към другите, просто трябва да бъде открехнат за това. Тук ще кажете, който иска да помага, е напълно свободен да го прави доброволно, но за да се предизвика желанието за помощ, трябва да се говори за проблемите. Трябва българите да преосмислим настройката си към тези райони по света, като за целта трябва да мислим глобално и мащабно за проблемите.  В тази връзка, са необходими повече публичност и споделяне за провеждането на политиката за развитие. Помощ от българска страна не липсва, но бихме могли и много повече.

Помощ за развитие и хуманитарна помощ се предоставят в изпълнение на целите и задачите на българската външна политика, насочени към укрепване на международния мир и сигурност, както и намаляване на бедността. Непосредствен приоритет са областите на риск и нестабилност и икономиките в преход на Балканите, в региона на Черно море, Средиземноморския регион и Близкия изток. Страната ни е натрупала значителен опит като скорошен получател на помощта и като модел на извършените реформи и преход към демокрация и пазарна икономика, която може да бъде споделена.

България насочва своята помощ за развитие към приоритетни за нашата външна политика страни и региони, като при определянето им се отчитат традиционните ни исторически, икономически и културни връзки, географска близост и политическа воля за сътрудничество, както и наличието на специфичен капацитет за предоставяне на помощ. Определянето на страните партньори се влияе също така от приоритетните за нас политики на ЕС на разширяване и съседство. В Средносрочната програма за развитие 2013-2015 г. са дефинирани и основните тематични направления на българската помощ за развитие, които се определят на базата на оценка на съществуващия капацитет за оказване на помощ в конкретни области, наличието на опит и експертиза, човешки и материални ресурси.

България дълги години получаваше такава помощ и е нормално, когато вече сме в един клуб на съмишленици и сме държава – член на ЕС, да споделим тази отговорност и да направим същото, което са правили за нас други държави. Държавата и гражданското общество в България трябва да полагат усилия проблемите у нас да бъдат решавани, но това не значи, че трябва да си затваряме вратите и да не виждаме какво става в съседни или по-далечни държави. Солидарността и усещането за съпричастност, а те са общи за ЕС, се възпитават. Принципът да помогнеш е основополагащ и истински, защото, помагайки на другия, един ден тази помощ ще ти се върне. А когато живееш в общност и си съпричастен с проблемите, това е силна морална инвестиция. Европейската година за развитие е един повод за европейска гордост, в която и България участва активно с изяви и събития по темата. Тя ни напомни, че трябва да бъдем още по-активни в солидарността си с другите, което е европейска ценност и добродетел. Вярвам, че въпреки трудностите у нас, трябва да намерим сили и да помагаме на по-бедните държави, а това ще има ефект върху авторитета ни и доверието към България.

 

 

Иванка Михайлова работи като младши експерт в дирекция „Международно сътрудничество и инвестиции в областта на туризма“ към Министерството на туризма. Работила е в политическия кабинет на Министерството на транспорта и информационните технологии и съобщенията по време на Служебното правителство на проф. Георги Близнашки. Завършила е магистърска програма по Дипломация и международни отношения, специализирала е една академична година във Франция по програма „Еразъм“ и има практически опит в институциите на ЕС в Брюксел, а професионалното си развитие започва като стажант в Дипломатическия институт към министъра на външните работи на Република България. 

Ivanka Mihaylova

 

 

2015 was proclaimed by the European Union as European Year for Development. The idea of the one-year campaign was to inform the people what the EU development aid is used for, as well as in what way this aid is going to contribute to the eradication of poverty. Also, how the elimination of poverty across the world is going to have a beneficial effect on each and every one of us, the stakeholders, so that more Europeans would join in this development initiative.

2015 is really unique because it has first focused on the EU foreign policy in the area of development aid. This year is also special with respect to development because it was designed to promote the attainment of the Millennium Development Goals. Among other things, these goals are aimed at reducing by half the number of people living below the cost-of-living minimum, diminishing famine, improving the mothers’ state of health, stopping the spread of the HIV virus and AIDS, and providing primary education to all children. As there is still a lot to be done in these areas, the events staged during the European Year for Development are aimed to inspire the people and the organizations across Europe, as well as all the people in the world, to engage in the development activity. The idea was to make everybody working in the development sphere work harder and demonstrate in this way the EU commitment to fight poverty and famine the world round.

 

The European Union has always been concerned about the development of the world. There is no doubt that, over the past few years, Europe has done a lot to this end. One should remember that the EU has been, and still is, the greatest world donor of development aid providing assistance to over 150 countries. Owing to the EU financial assistance, the percentage of people living below the cost-of-living minimum has dropped considerably. Over the past decade alone, some 14 million children have started going to primary school, 19 million children aged up to one year have been routinely immunized against varied diseases, over 70 million people have gained access to better quality drinking water, and over 7.5 million births have been attended by qualified medical staff saving in this way the life of a great number of children and mothers. The EU has also been using some of its resources for infrastructure development purposes. This kind of development facilitates the movement of goods and services and contributes to the economic development of the beneficiary countries. As regards the period 2014-2020, the EU has also made a serious commitment. The total contracted external action funding amount, inclusive of development, has already exceeded EUR 51.4 billion. Another EUR 30.5 billion has been set aside for cooperation with the African, the Caribbean, and the Pacific (ACT) states, as well as with the overseas countries and territories (OCTs). The EU maintains partnership relations with a number of NGOs and some other international organizations that have been active in the individual regions improving in this way the effectiveness of the funds used.

The hope is that the European Year for Development has inspired as many Europeans as possible to engage in the EU development activities and to demonstrate again one of the most cherished European values, i.e. the commitment and solidarity of the European citizens.

 

The first legal ground for EU development cooperation was introduced by the Maastricht Treaty in 1992. Pursuant to this legal provision, the goals of the EU development cooperation include: fighting poverty in the developing countries; promoting the social and sustainable development of these countries and, more particularly, of the least developed ones; integrating further the developing countries into the world economy. The Maastricht Treaty defines three principles on which the EU development policy should be based: complementarity between the Member States’ development policies and the EU development policy; coordination, in the recipient countries, between the European Commission and the EU Member States; and coordination of all the Community policies in a way that they could accommodate all the development goals. The fourth principle was introduced by the Amsterdam Treaty in 1997. This principle provides for compatibility between all the EU external actions in the context of all EU foreign relations in the area of security, economy, and development policy. The EU has two frameworks for cooperation with third countries: a development cooperation framework for all the developing countries (Articles 208 through 211); and an economic, financial and technical cooperation framework for all the third countries, different from the developing countries (Articles 212 and 213).

As the EU foreign policy is steering the development in key regions, it has to guarantee peace and stability in these regions. It is not accidental that the European Commission has an International Cooperation and Development Directorate-General (DG DEVCO), which is in charge of the development cooperation policy within a broader international cooperation framework; of adaptation to the changing needs of the partner countries, and of providing development aid around the world. This involves cooperation with the developing countries at different stages of their development, inclusive of the countries subject to bilateral development aid, for the purpose of satisfying the particular needs of these countries in the period of transition from low-income to upper-average-income states. In order to be able to facilitate the employment of a consistent approach, the International Cooperation and Development Directorate-General of the European Commission works in close cooperation with some other Commission services in charge of thematic policies, as well as with the European External Action Service.

The International Cooperation and Development Directorate-General is also in charge of formulating the EU general development policy, along with the particular policies aiming to reduce poverty across the world, to guarantee sustainable economic, social, and environmental development, and to promote democracy, good governance, respect to human rights, and the rule of law on the basis of external aid in the main. The encouragement of coordination between the EU and its Member States in the area of development cooperation, along with the promotion of the EU external representation in this area is an important and indispensable mission.

The development policies involve a wide range of multifarious problems, which makes this job demanding and highly responsible. The European Commission has a commissioner in charge of development, another one – in charge of migration, yet another one – in charge of commerce. It also has a commissioner responsible for foreign affairs, i.e Ms. Federica Mogherini, High Representative of the Union for Foreign Affairs and Security Policy and in charge of the European External Action Service. The development policy is a highly responsible job which requires good coordination between most of the EU Directorates-General, between the persons responsible, the EU Member States, the individual EU agencies and NGOs, between the citizens and the stakeholders. For this reasons, the coordination of the development aid policy, as well as of all joint actions aiming at providing support to the rest of the world, are very important. All this comes to show the power and the might of the European Union as an important international player and a major donor of development aid worldwide.

The European Union needs clear principles that are to underlie its relations with the rest of the world. In essence, the EU constitutes a union of states with different national and cultural identity. Its responsible mission involves the protection of human rights, as well as the implementation of policies that do not violate either the sovereignty of third countries, or of its own members. “As the cultural and religious differences often create tension and conflicts, they should not be allowed to do this in the future. Instead of tolerance, peace and stability, we have been increasingly speaking of fundamentalism, extremism and xenophobia. And because of the fact that Europe has often run into such phenomena, it has to share its experience with the countries that are running the risk of being confronted with similar situations.”

The EU continues to foster political and cultural tolerance. It has also been providing conditions for the development of stable democracies and international cooperation. Furthermore, it is prepared to come up with constructive solutions to the global problems.

Syria and the Syrian refugee crisis have provoked some negative, even radical reactions, while the situation in Ukraine has revealed the serious impact of ethnic and cultural differences. The protection of the rights of ethnic minorities has been part and parcel of this problem. Therefore, we should not abandon our European criteria. However, in order to be able to find long-term satisfactory solutions, all the problems need to be considered in a long-term perspective with a view to guaranteeing the internal and external stability of the European Union.

The EU Member States need a uniform foreign policy in order to be able to preserve their influence and prestige around the world. Otherwise, they are going to look like economic giants, but political dwarfs. If all Member States speak with one voice, the EU could become more conducive to resolving the world conflicts; it could encourage much more efficiently economic growth; it could support much more effectively democracy; and it could wage a war against the climate change. Last but not least, without a common foreign and security policy, the EU is not going to be taken seriously even by its Atlantic partners. I would like to remind you here of Henry Kissinger’s winged phrase when asking for one phone number that could be used to call Europe. And, although Mr. Kissinger denied having said these words, Europe has remained as a symbol and a perception.

The objective of the EU foreign policy is to tighten regional and world security. By pooling their resources and, on the basis of their political will, the EU Member States have managed to prove, over the past 15 years, that they can effectively avert and resolve all sorts of conflicts and help rehabilitate the conflict regions.

The discoverer of vitamin C, Albert Szent-Györgyi, used to say that “One can make a discovery whenever they see something that everybody else has seen, but think about what they have seen in a way that nobody else has ever thought before.” We can all see the world problems today but, as far as Europe is concerned, we we’d better learn how to think and act together in order to be able to find the best solutions. The EU has been the driving force of development and the most powerful engine of democracy both in Europe and across the world. Therefore, the EU development policy is so important for the rest of the world.

 

Following its accession to the European Union, the Republic of Bulgaria made a commitment to provide assistance to the underdeveloped countries that have been identified by the EU as our partners, as well as beneficiaries of development aid.

The topicality of the development issues is particularly important in view of the potential and the tasks of Bulgaria’s development policy within the framework of the Millennium Development Goals, which include: reduction of poverty, fighting famine, combating maternal and infant mortality, the struggle against the deadly diseases, eliminating gender inequality, fighting the climate change, and extending the global development partnership across the world.

Bulgaria’s accession to the EU has turned this country from a recipient of aid to an aid donor. This has entailed numerous political and financial commitments, but also a great number of opportunities. The Bulgarian development policy is based on the in-depth analyses of the results achieved, as well as on awareness that the attainment of the Millennium Development Goals needs to be better assessed by the relevant international organizations. Forthcoming are: the consecutive assessment of the impact of globalization on the Millennium Development Goals, as well as a deeper involvement of the developing countries in the management of world economy with a view to further improve the management of sustainable development.

If the development aid is also interpreted as a means for strengthening Bulgaria’s position, relations, and prestige on the international arena, rather than as an opportunity to render assistance to the poorer and suffering nations alone, the Bulgarian foreign policy could avail itself of a yet another instrument, which is significant not only from a political, but also from a financial point of view.

Bulgaria is an external EU border state, and therefore some developing countries are located in its near proximity. Hence, any investment in the stability and prosperity of these countries is bound to have a positive effect on the security and well-being of our own country (from the viewpoint of migration, terrorism, etc.).

The type of humanitarian crises caused by the climate change in the late 20th and early 21st century, the spread of deadly diseases, the interstate and intra-state conflicts, the penury and famine, etc. have become much more frequent and have a strong impact on the people. As a result, humanitarian relief has gone beyond the framework of the International Red Cross movement and of some other non-government organizations and has turned into a leading foreign political priority for a number of states.

The humanitarian relief-providing principles approved internationally include: humaneness, impartiality, neutrality, and independence. This kind of relief involves not only the allocation of funds, but also the provision of essentials, shelter, utilities (e.g. water, hygiene products and medicines), supply of provisions (e.g. foodstuffs), coordination, logistics, protection, and communication.

In 2014, the attention was focused on the humanitarian crisis in Northern Iraq and Syria, which was precipitated by the Islamic State militant group, as well as on the crisis in Western Africa, which was caused by the spread of the Ebola virus disease. The first half of 2015 was marked by the humanitarian crises in Ukraine, Yemen, Nepal, Sudan, Southern Sudan, and Libya, as well as by the acute problem caused by the people migrating in the central part of the Southern Mediterranean. The large number of chronic crises has led to some sort of fatigue among the donors and has gradually turned these crises into what we usually refer to as “forgotten crises”. A crisis is usually measured on a risk assessment basis by the degree of its vulnerability. This has been the case of the situation in Palestine, in the Central African Republic, in Chad, Burundi, Bangladesh (the Rohingya refugees), in India (Jammu and Kashmir), in Pakistan, in Columbia, etc.

In its capacity of an EU Member State, Bulgaria has made a commitment to implement the European humanitarian policy. Any active involvement of this country in individual humanitarian operations in priority regions for Bulgaria, though with limited resources, is considered to be an expression of solidarity and commitment within the framework of the EU; it is also considered to be in line with the UN activity in the humanitarian area as it contributes to the security of the states.

The main Bulgarian humanitarian relief rendering mechanisms and forms are as follows: 1. along the lines of international assistance: by contributing to the budgets of the competent UN organizations, or to the funds specially set up for the purpose; 2. on the basis of cooperation with the UN Office for the Coordination of Humanitarian Affairs (UN OCHA), UNESCO, UNICEF, the UN High Commission for Refugees (UNHCR), the UN Relief and Works Agency for Palestine Refugees in the Near East (UNRWA), the International Migration Organization, the World Health Organization (WHO), etc.; 3. on the basis of multilateral foodstuff provision initiatives, such as cooperation with the UN World Food Program (WFP), the UN Food and Agriculture Organization  (FAO), etc.

The food aid is accounted for under the renewed Food Aid Convention on the basis of volunteer activity on a national, European and international level. On July 18, 2013, the Bulgarian Parliament introduced amendments and supplements to the Youth Act that had been in force since August 2, 2013 (Official Gazette, No 68, 2013). The objective of these amendments was to broaden the scope of the legislation encouraging and supporting volunteer activity as a main form of participation of the young people by extending their knowledge, experience and skills. On March 6, 2014, the European Parliament and the Council adopted a regulation concerning the establishment of a European Voluntary Humanitarian Aid Corps (the EU Aid Volunteer Initiative). On November, 7, 2012, the Bulgarian European Affairs and European Funds Control Parliamentary Committee had backed up the regulation proposal and acclaimed the commitment of the then European Commissioner for Humanitarian Aid and Civil Protection, Kristalina Georgieva, to help introduce the legal framework stipulating good humanitarian relief rendering practices and establishing the EU volunteer network. The leading Bulgarian institutions in the voluntary activity area include the Fire Safety and Population Protection General Directorate of the Ministry of Interior, the Ministry of Youth and Sports, and the Bulgarian Red Cross. This country also contributes resources to some approved international humanitarian relief rendering non-governmental organizations, such as the Red Cross International Committee movement and the International Federation of Red Cross and Red Crescent Societies. The bilateral operations usually involve: posting of teams to take part in rescue operations in case of disasters and emergency situations; the provision of goods, chattels, materials, foodstuffs, medicinal products, etc.; the provision of treatment and rehabilitation to affected population in Bulgaria; non-refundable financial assistance; funding of local capacity building projects for the purpose of preventing and dealing with disasters and accidents.

A Government Decree (No 371/19.11.2014) became effective on January 1, 2015, which was to supplement Government Decree No 234 of 2011 concerning Bulgaria’s development policy within the framework of international development cooperation. This decree restored the provisions that used to delegate to the minister of foreign affairs the right to allocate the official development aid and the humanitarian relief funds.  In addition, these funds are to be provided from the foreign ministry budget.

According to the 2013-2015 Mid-Term Development Aid and Humanitarian Relief Programme, endorsed by the Council of Ministers on December 18, 2013, the humanitarian relief funds have to be budgeted for as a percentage of the bilateral development aid funds and should not exceed 20 per cent of the said funds.

In order to enhance the overall effect of its targeted humanitarian relief, as well as to make its participation as visible as possible, Bulgaria has been contributing to some multilateral humanitarian relief-rendering operations by paying installments to the relevant UN organizations. In this context, the World Food Programme noted with appreciation the Bulgarian voluntary installments paid in 2013, 2014 and 2015 and amounting to a total of BGN 700 thousand.

In 2010, Bulgaria provided over BGN 400 thousand in humanitarian relief to Haiti and also contributed smaller amounts to Russia, Israel, Pakistan, Chile, Ukraine, Moldova, and Turkey. Because of the turbulences and conflicts in the Middle East, this country has been rendering emergency relief to the Arab states since 2011. The largest amounts have been provided to Syria because of the serious conflict in this country that has trigged an unprecedented wave of refugees. Since 2012, Bulgaria has been rendering assistance to both the distressed population in Syria, as well as to the Syrian and Palestinian refugees. The funds have been transferred to leading UN humanitarian organizations, such as UNESCO, the World Food Programme (WFP), UNHCR, and UNRWA. The funds that have been allocated for the maintenance, education, and integration of the Syrian refugees in this country, who numbered 5,217 in mid 2015, are also accounted for as humanitarian relief and official development aid.

When compared to 2013, 2014 was marked by a significant increase in the humanitarian relief funds; nevertheless, these resources proved to be insufficient because of the really great number of people in need. The BGN 1 106 692 have been transferred to Syria, Afghanistan, Serbia, Bosnia and Herzegovina, and Ukraine.

Bulgaria, however, does not have sufficient financial resources to pursue an active and effective foreign development policy for which reason we need to change the situation. In order to be able to raise the awareness of the people, we need concerted action. As we have been living in very dynamic times – in both political and economic terms, we seem to forget about the numerous problems in the world around us. We also seem to have been obsessed by the desire to amass material wealth, as if this were the most important thing in the world. It never occurs to us that we have to stop for a second and look around where we will see numerous people that are much more distressed and much poorer than us. These people have been waiting hoping that someone is going to give them a hand. But, because they have been waiting too long, they have got used to the situation; they have got used to poverty and misery. All this is really frightful and inhuman, bearing in mind the development of human civilization, as well as the century we live in. And all this seems inadmissible, bearing in mind the development of economy and of the new technologies.

 

We are the ones that have to change the status quo. We are the ones who have in our hands our future, the future of our state and, although to a lesser extent, the future of the world. While writing this article, I have repeatedly asked myself the question of how many people are really aware of the development policy, as well as how many people take a real interest in this issue. Unfortunately, all this sounds rather abstract and distant to us, as if it does not really exist. But the realities are quite different because we can see every day the thousands of Syrian people who are fighting for their own lives; we are aware of the children dying of hunger, we are aware of the war victims. Therefore, some effort needs to be put forth to trace out a working policy in this area. Development policy has to become a necessity for each one of us. This, however, could only happen, if we perceive this policy as being part and parcel of our own problems. The implementation of the development policy should not be an end in itself. We should not view this policy as a consecutive disbursement of funds earmarked for the poorer countries. We, together with the Bulgarian state, should really try and achieve maximum efficiency by starting with much more effective awareness propaganda. If the development policy is considered on a much higher, statesmanship level, it is bound to have the desired media effect, which will have a genuine impact on the majority of Bulgarians. We need to talk, we need to “make a noise”, we need to put the problems on the table, we need to put them on our agenda in order to be able to provoke the adoption of long-term effective measures, rather than to just make a public appearance or a political demonstration.

Bulgaria can contribute a lot, if the country disburses more financial resources and concentrates on greater humanitarian relief for the distressed and suffering regions in the world. The problem could be resolved, if this country manages to formulate a policy motivating the people to join in. This is also going to have a favorable social effect as the Bulgarians seem to have capsulated themselves in the framework of their personal problems and needs, which makes the people in need across the world seem more distant because they are not here with us, in this country. They are far away and they are never going to catch up. We all have been witnessing the developments in Syria, as well as the avalanche of problems that these developments have been causing to Europe. And, all out of a sudden, it became clear that nothing is so distant and also that, sooner or later, these problems are bound to reach us all. Do we have to continue being indifferent, thinking that it will suffice to pay,  as a EU Member State, the minimum; to pay only what we can afford in terms of financial resources?

I am deeply convinced that every Bulgarian shares the spiritual values and some solidarity in respect of the others. We should simply open up to the rest of the world. One might object that everybody is free to do this quite voluntarily; but, in order that we could demonstrate a desire to help, the problems have to be discussed openly. We, Bulgarians, need to rethink our attitude towards the distressed regions, which, however, requires a global frame of mind. In this context, I would recommend more publicity and more interaction while discussing the implementation of the development policy. We have really been providing development aid and humanitarian relief; however, we could do a lot more – in full compliance with the national motto which reads: “Unity makes us strong”.

Bulgaria has been providing development aid and humanitarian relief in line with the objectives and the tasks of its own foreign policy, which is aimed at strengthening international peace and security and reducing poverty in the world. Our top priorities should concentrate on the regions at risk and instability, on the Balkan economies in transition, on the Black Sea and the Mediterranean region, as well as on the Middle East. Bulgaria has sufficient experience as a recent recipient of aid, as a model of reforms carried out, and as a country that has made a transition towards democracy and a market economy. This experience has to be shared with the others.

The Bulgarian development aid has been provided to countries and regions that are on the priority list of this country’s foreign policy. The identification of these countries and regions has been based on our traditional historical, economic and cultural relations with these countries, on the geographical proximity, on the political will for cooperation, and, last but not least, on this country’s capacity to render assistance. The identification of the partner countries has also been influenced by the EU enlargement and neighborhood policies. The Bulgarian 2013-2015 Mid-Term Development Aid and Humanitarian Relief Programme defines the top priority areas, which are identified on the basis of our capacity to render assistance in particular fields, as well as on the basis of our experience, expertise, human and material resources.

 

Bulgaria used to be a development aid recipient country for a fairly long period of time; therefore, it should be only natural for us to follow suit and share this responsibility when we, as a EU Member State, are already in the same club. We, the Bulgarian state and the Bulgarian civil society, should do our best to address and resolve our own problems, without closing our door to, or turning our back on, the neighboring and faraway countries and the developments in these countries. Solidarity and empathy, which are common EU values, can and should be cultivated. The principle of rendering assistance is both an underlying and a genuine principle because, if you render assistance to somebody today, you will get this assistance back one day, too. Moreover, when you live in a community and care about the problems of the others, this could be considered to be a serious moral investment.

The European Year for Development, in which Bulgaria has been taking an active part by organizing numerous events, is an occasion for European pride. This year has reminded us that we should be more active in our solidarity with the others because solidarity is a European value and virtue. I do believe that, in spite of all our difficulties at home, we will be able to muster up courage and help the poorer states, which is bound to have a positive effect on Bulgaria’s international prestige and on the confidence in this country, as well.

 

 

Ivanka Mihaylova is a senior expert with the International Cooperation and Investment in Tourism Directorate of the Ministry of Tourism. She is an ex-member of the political office of the Ministry of Transport, Information Technologies and Communication of the caretaker government of Prof. Georgi Bliznashki. Ms. Mihaylova has an MA degree in diplomacy and international relations. She was on a one-year specialization course in France under the Erasmus Programme and has some practical experience in the EU institutions in Brussels. She began her career as an intern at the Diplomatic Institute of the Bulgarian Ministry of Foreign Affairs.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>