Category Archive: Актуално

Nov 23

What the West Lacks – A Strategic Approach to Fighting Islamic State

The English novelist EM Forster once said “Just connect”. It is the West’s inability to do so that undermines its response to the Paris attacks. Brussels is on lockdown. France is launching air strikes on Syria. The UN Security Council has adopted a resolution condemning Islamic State. But still there is no coherent strategy for combatting Islamic State, either in Syria and Iraq or in Western Muslim communities. In a sense this is a domestic challenge for West European countries.The English novelist EM Forster once said “Just connect”. It is the West’s inability to do so that undermines its response to the Paris attacks. Brussels is on lockdown. France is launching air strikes on Syria. The UN Security Council has adopted a resolution condemning Islamic State. But still there is no coherent strategy for combatting Islamic State, either in Syria and Iraq or in Western Muslim communities. In a sense this is a domestic challenge for West European countries.

Nov 09

Нови моменти във външната политика на КНР в Южнокитайско море при новото китайско ръководство *New features of China’s foreign policy in South China Sea under the new Chinese leadership *

При оттеглянето си от властта в началото на 90те години на ХХ в. емблематичният реформатор на Китайската народна република Дън Сяопин завещава на следващото поколение китайски лидери набор от политически максими, обръщайки се към тях с думите „крийте нашия потенциал и изчаквайте благоприятния за нас момент“ и „никога не претендирайте за лидерство“[1]. Икономическият възход на Китай в последните две десетилетия, комбиниран с геополитическите размествания в световен мащаб, предизвикани от края на Студената война и глобалната финансова криза от последните години, създадоха всички предпоставки за появата на „благоприятния момент“. Логична последица от нарасналото китайско самочувствие е активизирането на външната политика на КНР след идването на новото ръководство на страната в края на 2012 г. и избирането на Си Дзинпин за президент на Китай няколко месеца по-късно. Това намира особено ярка проекция в раздвижването на китайската външна политика по отношение на териториалните спорове, които страната води с няколко от своите съседи за притежанието на плитчината Скарбъро, както и стотици малки ненаселени острови с неясна национална принадлежност, част от островните групи Парасел и Спратли в Южнокитайско море.When retreating from power in the early 1990s, Deng Xiaoping, the emblematic reformer of the People’s Republic of China, bequeathed to the coming generation of Chinese leaders a set of political principles addressing them in the following manner: “Do not reveal our potential; wait for the right time” and “Never claim leadership“[1]. China’s economic expansion over the past two decades, accompanied by worldwide geopolitical upheavals resulting from the end of the Cold War period and the recent global financial crisis, provided all prerequisites for the “arrival of the right time”. The invigoration of China’s foreign policy after the new country’s leadership had assumed power in late 2012 and the election of Xi Jinping, the new Chinese president, a couple of months later, were logical consequences of the Chinese people’s restored self-confidence. This “new” self-confidence was further projected in China’s activated foreign policy with respect to the territorial disputes that the country had been having with some of its neighbors over the possession of the Scarborough Shoal, as well as of hundreds of small non-populated islands of unknown national belonging, namely some of the Spratly and the Paracel Islands in South China Sea.

Oct 28

Руската външна политика при ПутинRussia’s foreign policy under Putin

    Януш Бугайски     Цели: Основна цел на водената от Москва външна политика е да възстанови Русия като главен властови център или стълб в многополюсния и мултицентричен свят. Затова Русия се стреми да създаде изключителна евразийска зона, която да подкопае влиянието на ЕС и НАТО в цялата източна част на Европа. Даже там, …

Continue reading »

Oct 28

Горящият Близък Изток, скачащата Турция и спящите Балкани *The burning Middle East, bouncing Turkey, and the sleeping Balkans

Твърде много политически събития се случиха в нашите два региона (балканския и близкоизточния), откакто се срещнахме миналата година в Риад. Безспорно, в арабския свят промените в сферата на политиката и сигурността са невероятно динамични, тъй като там сякаш изригнаха няколко паралелни вулкана. Тероризмът силно разтресе основите на държавността в Ирак, Сирия, Либия, а съвсем наскоро и в Йемен. Нито една арабска държава не остана в сянка. Сигурността в Близкия Изток все повече получи релевантни военностратегически измерения, което е придружено с твърде много мирни жертви и материални разрушения. В най-тежко положение е Сирия, в която, за съжаление, можем да говорим открито за геноцид. Той превърна сирийския народ във втората по големина бежанска група в света – над 4 милиона (след тази на палестинците). От там стартираха мощни емиграционни процеси, които засегнаха из основи нашия континент, нашия регион и нашата страна. Разместиха се сериозно геополитическите планове в региона, създавайки „замразени конфликти”, чийто източник са предимно религиозният екстремизъм и конфесионалното противопоставяне. Напълно споделям мнението на държавния глава на Саудитска Арабия, крал Салман, че тероризмът и конфесионализмът са пряко свързани и са основните проблеми на региона.There have been too many political developments in our two regions (the Balkans and the Middle East) since we last met in Riyadh last year. Undoubtedly, the changes in the political and the security sphere in the Arab world have been particularly dynamic because it was as if a couple of parallel volcanoes erupted there simultaneously. Terrorism has seriously shaken the foundations of the state systems in Iraq, Syria, and Libya, and – quite recently – in Yemen, too. None of the Arab countries has been left intact. The security in the Middle East has been acquiring an increasing number of new military and strategic dimensions but this has been accompanied by an enormous loss of civilian lives and material devastation. Most affected by all this has been Syria where, unfortunately, we can already openly speak of genocide. The genocide in this country has turned the Syrian people into the second largest refugee group in the world numbering over four million persons (ranking immediately after that of the Palestinians). Syria has been the country of origin of mighty emigration processes which have seriously affected our continent, our region, and our country. A great number of geopolitical plans in the region have been seriously transposed creating in this way “frozen conflicts” that have been generated chiefly by religious extremism and confessional confrontation. I do share the opinion expressed by Saudi Arabia’s head of state, King Salman that terrorism and confessionalism are closely interrelated and constitute the major problems in this region.

Oct 22

Германия, НАТО и кризата в Украйна: лидерство от центъраGermany, NATO and the Ukraine crisis: leading from the centre

През 2015 г. Германия отбеляза 60-тата годишнина от членството си в НАТО. По този повод генералният секретар на НАТО, Йенс Столтенберг, изрази дълбокото си уважение към страната, описвайки я като „уважаван и влиятелен съюзник[1]”. Германският министър на външните работи, Франк-Валтер Щайнмайер, също подчерта особената отговорност на Германия за запазването на мирния ред в Европа чрез НАТО[2].

На фона на украинската криза като едно от най-големите предизвикателства пред този „мирен ред”, Германия засилва лидерската си позиция в рамките на Европейския съюз[3]. Оценките на ролята на Германия в НАТО също претърпяха съществени промени. Докато в началото нямаше индикации за съществена роля на Германия[4], впоследствие тя бе оценена като „признат политически ‚оформител‘” на политиката на НАТО спрямо Русия[5].In 2015, Germany celebrated the 60th anniversary of its NATO membership. On this occasion, NATO Secretary General Jens Stoltenberg expressed high appreciation for it as a “respected and influential Ally”[1]. Similarly, German Foreign Minister Frank-Walter Steinmeier brought out Germany’s special responsibility in preserving a peaceful order in Europe through NATO[2].

Looking at the Ukraine crisis as one of the major challenges to this peaceful order, Germany’s reaction to it has strengthened its leadership within the EU[3]. Reviews of Germany’s role in NATO have also undergone a significant shift. While initially there were no indications of Germany playing a major role[4], more recent assessments have viewed Germany as a “recognized political shaper” of NATO’s policy towards Russia[5].

Oct 22

Намалените разходи за отбрана на държавите членки на НАТО – от дефицит на средства към дефицит на сигурностThe NATO countries’ curtailed defense expenditures: from a deficit of funds to a deficit in security

На провелата се в Нюпорт, Уелс, Среща на върха на НАТО през септември миналата година, държавите членки записаха във финалната декларация следните важни насоки по отношение на финансовия принос на страните към Алианса: беше решено на първо място, страните, които изпълняват изискването да отделят два процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана, да продължат да го правят, на второ – онези, които не са достигнали този финансов праг, да се стремят от една страна да спрат тенденцията на спад в разходите за отбрана и от друга – да се стремят да увеличат реално отделяните средства за отбрана и сигурност чрез увеличаване на брутния си вътрешен продукт, като крайната цел е в рамките на десетилетие да достигнат изисквания праг на разход за отбрана.At the NATO summit meeting, held in Newport, Wales, in September, 2014, the participating Member States set out in the final declaration some requirements concerning the states’ financial contributions to the North Atlantic Alliance. In the first place, it was decided that the Member States that had been satisfying the requirement to allocate 2% of their GDP for defense purposes should continue to do so. And, secondly, that the countries that had not managed to reach this financial threshold yet, had to, on one hand, put an end to the trend towards curtailing their defense expenditures and, on the other, make an effort to increase the amount of funds allocated for defense and security purposes by boosting their GDPs, the ultimate objective being to reach the required defense expenditure threshold within a decade.

Oct 22

Ролята на демографския фактор за миграционния натиск върху БългарияRole of the demographic factor in the migratory pressure exerted upon Bulgaria

През последните няколко години понятието „миграционен натиск“ стана изключително разпространено в медиите както в България, така и в чужбина. Провежданите на държавно ниво политики по отношение на миграционния натиск залягат в основата на все повече международни и правителствени документи.Over the past few years, the notion of “migratory pressure” has become particularly popular in the mass media – both in this country and abroad. The policies implemented on a government level with respect to the migratory pressure have already become part and parcel of an increasing number of national and international documents.

Oct 16

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ И НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗPRESIDENT OF THE EUROPEAN COUNCIL AND THE NEW CHALLENGES TO EUROPEAN UNION

С влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският съвет става част от институционалната рамка на Европейския съюз. Въвеждането на поста „постоянен председател“ на институцията има за основна цел да осигури по-силно ръководство и ефективност на работата на Европейския съвет и по-стабилно присъствие на ЕС на международната сцена.
От 1 декември 2014 г. Европейският съвет има нов председател – бившият премиер на Полша Доналд Туск. Той започна своя мандат с думите: „Пристигам в Брюксел от държава, която дълбоко вярва в значимостта на Обединена Европа“.За изминалата по-малко от година от встъпването си в длъжност той демонстрира желание за приемственост но и по-голяма категоричност, която контрастира с консенсусния стил на неговия предшественик, Херман Ван Ромпой. Целта на настоящата статия е да направи кратък преглед на първоначално декларирани от председателя приоритети и постигнатите резултати, както и да направи опит за оценка на лидерските качества и възможностите му да реагира адекватно на актуалните икономически и геополитически предизвикателства пред ЕС.

Older posts «

» Newer posts